РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. Сливен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101430 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
127, ал. 2 СК от Д. Й. И. срещу А. С. П. за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на три малолетни деца на майката,
определяне на местоживеенето им при нея, определяне на режим на лични
отношения на децата с бащата и осъждане на бащата да заплаща на всяко от
децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер
на по 160 лв. за всяко дете.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на три малолетни деца,
родени от фактическото им съжителство, като на 14.02.2020 г. разбрала, че
ответникът има връзка с друга жена, поради което го напуснала, но
родителите му не й позволили да вземе децата. Твърди, че не може да ги
вижда, както и че когато е успяла да ги вземе за кратко при себе си, децата
били в неугледен вид, а ответникът заплашил, че ще се саморазправя с нея.
Твърди, че има силна емоционална връзка между нея и децата, както и че тя е
по-пригодният родител за отглеждането им.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с която изразява
1
становище за допустимост, но неоснователост на иска. Твърди, че причината
за раздялата им е връзката на ищцата с друг мъж, като бащата е по-
пригодният родител да се грижи за децата.
Ответникът е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 127,
ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на трите малолетни деца на него, определяне на местоживеенето на децата
при бащата, определяне на режим на лични отношения на децата с майката и
осъждане на майката да заплаща на всяко от децата чрез техния баща и
законен представител месечна издръжка в размер на по 160 лв. за всяко дете.
Предявен е и насрещен иск по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК за осъждане на
ответницата по насрещния иск да заплати на всяко от децата издръжка за
минало време за период от 12 месеца назад от подаването на насрещната
искова молба в размер на по 1920 лв. за всяко дете или общо 5760 лв. за трите
деца.
Ответницата е подала писмен отговор на насрещната искова молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че бащата на децата
живее с различни жени, което вреди на психиката им, че бащата и родителите
му не полагат достатъчно грижи за децата, които често са в неугледен вид,
както и че децата пропускат училище, заради пътувания по работа на
семейството на бащата. Изразява готовност за сключване на споразумение по
делото.
В съдебно заседание ищцата/ответница по насрещните искове, редовно
призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира отхвърляне на
насрещните искове и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по главния иск и ищец по насрещните искове, редовно
призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат. Моли главният
иск да бъде отхвърлен, съответно насрещните да бъдат уважени и също
претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
2
Няма спор между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че малолетните С. А. С., роден на ********* г., М. А.
С., роден на ********* г. и И. А. С., роден на ********* г., са деца на
страните Д. И. и А. П., които са живели във фактическо съпружеско
съжителство в периода от 2010 г. до 2020 г.
От писмените доказателства се установява още, че и трите деца са
записани в пациентската листа на д-р Г. П., ОПЛ.
През учебната 2020/2021 г. децата С. и М. са били записани като
ученици в първи клас и предучилищна група на НУ „Х.“, с. Ч., общ. С., а през
учебната 2021/2022 г. децата са записани като ученици, съответно във втори и
първи клас.
Видно от писмо от Директора на НУ „Х.“, с. Ч., общ. С., за учебната
2020/2021 г., през първия учебен срок, детето С. има допуснати 24 часа
отсъствия по уважителни причини, а през втория учебен срок - 63 часа
отсъствия по уважителни причини и 5 часа по неуважителни причини. През
първия учебен срок на учебната 2021/2021 г., детето М. има отсъствия 3 дни
по уважителни причини, а през втория учебен срок е отсъствал 6 дни по
неуважителни причини.
По отношение на грижите за децата и родителския капацитет на
родителите са събрани свидетелски показания чрез разпит на свидетелите Й.
И. - Директор на НУ „Х.“, с. Ч., общ. С., К. Ж. - съжителка на единия брат на
ищцата/ответница по насрещните искове, Д. А. - съжителка на другия брат на
ищцата/ответница по насрещните искове, М. И. - леля на ответника/ищец по
насрещните искове и С. П. - съселянин и познат и на двете страни.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Й. И. като
незаинтересовани, обективни и логични, кореспондиращи със събраните
писмени доказателства. От тях се установява, че свид. И. е бил учител на
детето С., докато е заел длъжността Директор на училището. Свидетелят
описва, че детето С. винаги е изглеждал добре, чист, спретнат, винаги е имал
джобни пари и е много добър, прилежен ученик, няма проблеми с децата,
има си приятели. От колегите си свидетелят знае, че детето е водено на
училище от дядо си по бащина линия или от баща си, като един или два пъти
3
свид. И. е срещал и майката на детето в училище. Тя се е интересувала дали
детето посещава редовно училище. Свидетелят описва, че не знае кога са се
разделили родителите, но в поведението на детето не е имало видима
промяна, от която да стане ясно, че е настъпила раздяла.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. С. П., тъй като ги
прецени също като незаинтересовани, обективни и логични, достатъчно
искрени и свидетелстващи за обстоятелства, на които свидетелят е бил
очевидец в сравнително дълъг период от време.
От показанията на свид. П. се установява, че страните са имали връзка,
от която са родени трите деца. Децата в момента се отглеждат от техния баща
и всеки ден посещават училище, заедно с децата на свидетеля, с които са
връстници. Свид. П. описва, че страните са се разделили от около година и
половина, като причината за това е била изпитвана от Д. ревност, поради
която тя е напуснала А.. Свидетелят излага, че около два месеца след
раздялата, майката на децата заживяла с друг мъж в гр. Т. за период от около
15 - 20 дни. След това се прибрала в с. Ч. и заживяла на съпружески начала с
племенника на свидетеля, с който доскоро били заедно. Заедно с племенника
на свидетеля, Д. ходила към Т. да работи. Свид. П. описва, че когато Д. е била
заедно с племенника му, са живеели у сестрата на свидетеля. През този
период свид. П. не е чувал от ищцата, че иска да вземе децата. Свидетелят
излага, че в момента децата са добре, имат си собствена стая, имат баня в
къщата. Бащата имал връзка с жена на име Б., която нямала свои деца, като по
наблюдения на свидетеля тя се държала добре с децата на А.. Свидетелят
описва, че А. се занимавал целогодишно с разфасоване на коли, а когато
бащата е на работа и децата не са на училище, грижи за тях полагала майката
на А.. Като цяло всички в селото работели сезонно, включително и Д., както и
семейството на А., но свидетелят пояснява, че сезонната работа е започнала
след като децата са излезли във ваканция. По повод на неизвинените
отсъствия на децата, свид. П. излага, че бащата спрял децата от училище,
защото майката вземала помощите за децата и ги харчела за нея.
Първоначално Д. се съгласила да направи пълномощно, детските да ги взема
майката на А.. Скоро обаче се отказала и завела делото. Свидетелят описва, че
не знае А. да е живял с други жени след Д., освен с настоящата си съжителка
Б., както и че Д. е била добра майка и се е грижела добре за децата, докато са
4
били заедно с бащата.
Съдът подложи показанията на свидетелите М. И., К. Ж. и Д. А. на
критична проверка като отчете близката им роднинска връзка със страните и
евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на спора. Ето защо съдът ги
кредитира единствено в частите им, в които кореспондират с останалите
събрани гласни и писмени доказателства по делото.
Показанията на свид. М. И. до голяма степен кореспондират с тези на
свид. П., на които съдът се довери изцяло при установяване на релевантни за
спора обстоятелства. От тях се потвърждава, че Д. и А. имат три момчета,
които се отглеждат от баща си, баба си и дядо си по бащина линия.
Свидетелката описва, че майката сама напуснала бащата на децата, поради
изпитвана ревност, като казала на свидетелката, че не й трябват децата,
защото нямала къде да живее. След раздялата с А., Д. заживяла с друг мъж в
гр. Т., а след това с племенника на свидетеля П.. Бащата от своя страна, след
раздялата с майката на децата, имал връзка само с една друга жена.
Свидетелката излага, че децата ходели на училище всеки ден като баща им
понякога ги водел с колата, а по - често ги водела тяхната баба. Най-малкото
дете не ходело на детска градина, тъй като не можело още да говори добре
български език. Свид. И. описва, че бащата на децата имал добри доходи,
работел целогодишно, като се занимавал с разфасоване на коли. Средства за
децата давали и майката и бащата на А.. Децата разполагали с детска стая,
имали баня и голям двор, като в къщата живеели само бащата с децата и
родителите му. Свидетелката излага, че майката не е давала пари за децата,
откакто са разделени с бащата. Описва, че знае само за един случай, при
който майката поискала да види децата и тогава баба им по бащина линия ги
завела.
От показанията на свид. К. Ж. се установява също, че към момента
децата на страните са при бащата, като баба им по бащина линия се грижи
тях. Свидетелката описва, че майката иска да вижда децата си, но не може,
защото бащата и семейството му не ги пускат. Веднъж Д. взела най-малкото
дете вкъщи, но дядо му дошъл, вдигнал скандал и взел детето обратно. Свид.
Ж. описва, че с Д. живеят в една къща, като къщата имала четири стаи и един
хол, с отделни входове и в нея живеели двамата братя на Д. с жените и децата
5
си, както и родителите на Д.. Разполагали и с баня и тоалетна и чешма в
двора. В къщата бил направен ремонт и имало удобства за децата. Д. имала
достатъчно средства да се грижи за децата, работела сезонна работа през
лятото, както и семейството й. Това работели и в семейството на А..
Родителите на Д. можели да й помагат за отглеждането на децата.
Свидетелката също изразява готовност да помага на майката в грижите за
децата.
От показанията на свид. Д. А. се потвърждава, че Д. е напуснала А. без
да вземе децата. Свидетелката описва, че в началото, след раздялата между
родителите, децата са идвали при майка си, майка им ги е гледала, къпела и
пак ги пращала при баба им, тъй като не й разрешавали да останат при нея.
Свидетелката излага, че Д. е добра майка, иска да се грижи за децата си,
посещавала е училището им и е вземала закуски. Д. получавала по 45 лева
месечно помощи за детето И. и ги събирала за детето, както и отишла за 15
дни да работи в Гърция, за да спечели пари за децата. Свидетелката описва,
че живеят в една къща с общо пет стаи и три входа. В къщата, освен Д.,
живеели свидетелката и единият брат на Д., заедно с трите им деца, другият
брат на Д. с жена си и трите им деца, както и родителите на Д.. Свидетелката,
която водела своите деца на училище, виждала и децата на Д. и А.. Те били
облечени нормално и ходели редовно на училище. Свид. А. излага още, че
всички в селото, вкл. семействата и на Д., и на А. работят едно и също -
събират билки и разфасоват коли.
Съдът не кредитира показанията на свидетелките Ж. и А. по
отношение на изложените от тях обстоятелства, че А. е напуснал Д. и че е
имал връзка с 2 - 3 жени след нея, тъй като същите противоречат на
показанията на свид. П., на които съдът изцяло се довери, както и на
коресподиращите им показания на свид. М. И.. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Ж., че майката е давала дрехи и пари на бабата
на децата по бащина линия, както и на показанията на свид. А., че е имало
случай, при който най-малкото дете е отишло само у майка си, а баба му по
бащина линия го е ударила и псувала, тъй като същите са изолирани и не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не се
довери и на показанията на свидетелките Ж. и А., че майката разполага със
собствена стая и хол, както и на показанията на свид. А., че бащата не се
6
грижи за децата и че децата желаят да живеят при майка си, тъй като
изложените от свидетелките обстоятелства противоречат на приетите по
делото социални доклади.
В хода на производството са назначени и изготвени два социални
доклада от ДСП - С..
От тях се установява, че след раздялата между родителите майката е
взимала децата около пет пъти, каквито сведения дават и двамата родители.
По сведения на майката, последният път тя е взела децата през м. ноември
2020 г., когато престоят им бил за около седмица и оттогава бащата им
забранил да я посещават, като майката осъществявала контакт с тях само в
двора на училището.
И двамата родители желаят да упражняват родителските права по
отношение на децата. И двамата изразяват загриженост за благосъстоянието и
развитието им.
Към момента децата се отглеждат от своя баща, който получава помощ
и подкрепа от родителите си. Бащата и родителите му задоволяват адекватно
потребностите на децата. За тях е осигурена безопасна и сигурна среда.
Децата са във видимо добро здравословно състояние, а физическото и
психическото им развитие съответства на възрастта.
Жилището, в което се отглеждат децата, представлява едноетажна
къща, с прилежащо дворно място, собственост на дядото на децата по бащина
линия. То се състои от всекидневна, спално помещение, детска стая, малък
коридор, перилно помещение и вътрешен санитарен възел. В отделна
постройка към жилището живеели родителите на бащата. Жилището било
обзаведено с вещи и техника за обичайно потребление в домакинството.
Поддържала се добра хигиена.
Бащата е съобщил на социалните работници, че през летния сезон
работи в сферата на земеделието, а в останалото време от годината е
ангажиран в с. Ч. - разкомплектова стари автомобили. Съобщил е, че
месечният му доход възлиза в размер на 2800 лв. Майката на децата е
информирала, че работи в сферата на земеделието и месечния й доход е в
размер на 800 лв. Тя е обект на социално подпомагане от ДСП - С. по реда и
7
условията на чл. 7 от ЗСПД в размер на 45 лв. месечно.
Родителите на майката също са изразили готовност да й помагат в
грижите за децата.
През учебната 2020/2021 г., малолетният С. е бил ученик в първи клас
в НУ „Х.“, с. Ч., с класен ръководител - г-н Р.. В проведен разговор детето С.
е заявило, че му харесва в училище. През учебната 2020/2021 г. детето М. е
посещавало подготвителна група в ЦДГ „Бреза“ - с. Ч.. Детето И. С., към
момента не посещавало детско заведение, грижи за него полагала бабата по
бащина линия. Разговор с детето не бил осъществен, тъй като то не разбирало
и не можело да говори български език.
С. и М. са споделили пред социалните работници, че обичат да
прекарват свободното си време в игри с приятели. Децата С., М. и И. са
демонстрирали привързаност спрямо своя баща и близките му. В проведения
разговор С. и М. споделили, че се чувстват засегнати и обидени от факта, че
майка им е спряла да се интересува от тях и братчето им, в периода, в които е
съжителствала на семейни начала, както и че новата съжителка на баща им
полага много добри грижи за тях. Децата С. и М. са заявили, че желаят грижи
за тях да продължи да полага техният баща.
При извършеното социално проучване е констатирано, че се
задоволяват емоционалните потребности на децата С., М. и И. от страна на
бащата и близките му. Взаимоотношенията в семейството са добри. В
семейната среда, в която се отглеждат децата се задоволяват адекватно
техните потребности. Не са констатирани рискове, които биха се отразили
неблагоприятно върху правилното им физическо, психическо, нравствено и
социално развитие. Бащата адекватно разпознава и задоволява основните им
битови и емоционални потребности.
Майката от своя страна също изразява загриженост за
благосъстоянието и развитието на децата и желае да полага грижи за тях.
От назначения от съда втори социален доклад се установява, че
жилището, в което живее майката на децата представлява едноетажна къща,
собственост на нейния баща. При извършеното първоначално посещение през
8
м. юли 2021 г. е установено, че жилището се състои от две стаи и малък
коридор. Едната стая се обитава от Д. И., брат й и семейството му, а другата
стая е ремонтирана, но все още не е обзаведена и към момента на
посещението е необитаема. В допълнителни две стаи към жилището протичат
ремонтни дейности - там живеят родителите на майката.
При извършеното поредно посещение на адреса през м. август 2021 г. е
констатирано, че в жилището са извършени ремонтни дейности.
Ремонтираната стая вече била обзаведена с мебели и вещи от първа
необходимост. Стаята, заедно с коридора, били предоставени за ползване на
майката на децата. За стаята в съседство, /която при предходното посещение
се обитавала от Д., нейния брат и семейството му/ вече имало обособен
отделен вход и тя се обитавала от по-големия брат на г-жа И. и неговото
семейство, а в другите две стаи към жилището живеели по-малкият й брат със
семейството си и родителите й.
През м. септември 2021 г. била осъществена среща - разговор с
класните ръководители на децата М. и С. С. - г-жа Ж. Т. и г-н Л. Р., които
описали децата С. и М. като общителни, ученолюбиви, спазващи правила и
зачитащи авторитети. По тяхна информация, при посещенията си в училище,
те винаги са били облечени в чисти и подходящи според пола и възрастта си
дрехи. Г-жа Т. и г-н Р. са заявили, че до раздялата на родителите, майката е
била тази, която ги е водила и взимала от училище, след което бащата се е
ангажирал с тази дейност. Учителите са информирали, че бащата се
интересува от успеваемостта и дисциплината на децата в училище и до
момента винаги е оказвал съдействие, а децата М. и С. са редовни ученици.
От личното изслушване на двамата родители съдът установи, че
отношенията между тях са влошени, двамата взаимно се обвиняват за
раздялата си, но и двамата изразяват желание да се грижат за децата, като
всеки от тях намира себе си за по-пригодния родител.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявените главен и насрещни искове по чл. 127, ал. 2 СК и по чл.
149, вр. чл. 143 СК са процесуално допустими.
9
Разгледани по същество, съдът намира предявеният главен иск за
неоснователен, а предявените насрещни искове за основателни и доказани.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна
администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на децата съдът
следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което
макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е
загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в
Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г.,
определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права
става като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси
на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да стане
хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и
материалните интереси на децата - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството
и др. Решаващо значение за интересите на децата има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на
родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са
задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат
предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на
децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези
обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са
възпитателските качества и моралния лик на родителите.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин
желание и родителски капацитет и у двамата родители да упражняват
10
родителските права спрямо децата. И двамата родители намират помощ и
подкрепа у своите близки.
Желанието на самите деца обаче е да продължат да живеят при баща
си, което желание съдът прецени като кореспондиращо с най-добрия интерес
на децата.
Установи се, че в семейната среда, в която се отглеждат децата, се
задоволяват адекватно техните потребности. Взаимоотношенията в
семейството са добри. Не са констатирани рискове, които биха се отразили
неблагоприятно върху правилното им физическо, психическо, нравствено и
социално развитие. Бащата адекватно разпознава и задоволява основните им
битови и емоционални потребности. В този смисъл съдът намира социалното
обкръжение и среда на бащата за по-добре балансирана, по-спокойна и
сигурна, която ще въздейства на децата благотворно за изграждането на
правилни нравствени разбирания и добро поведение в обществото и
семейството.
Всички свидетели последователно описват, че децата изглеждат добре,
винаги са чисти и спретнати, облечени подходящо, посещават редовно
училище. Ето защо съдът намира, че бащата е съумял за периода от около
година и половина да изгради сигурна, стабилна и безопасна среда за
развитие на децата, в която те растат и се чувстват добре. Ето защо
внезапната рязка промяна на тази среда не е в техен интерес и крие рискове от
трудна адаптация към нови условия.
На следващо място, жилищно-битовите и материални условия на
живот са също предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата и
правилното формиране на личността. Както се установи от събраните по
делото доказателства, жилищно-битовите условия на бащата са по-добри,
докато майката също е проявила старание в тази насока, което означава, че
децата ще се чувстват еднакво добре по този критерий както ежедневно при
родителя, на когото се предоставят родителските права, така и по време на
упражняване на режима на лични отношения с другия родител.
Тъй като упражняването на родителските права и свързаното с него
местоживеене на децата при този родител изисква за децата да се полагат
11
ежедневни грижи, свързани с тяхното отглеждане, изхранване, възпитание и
обучение, съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, се
установи в една по-висока степен родителският капацитет на бащата да
полага именно ежедневните грижи за децата и възпитанието им.
Децата са в такава възраст, в която макар и да са вече относително
самостоятелни, имат нужда от грижи и от двамата си родители, от
пълноценно общуване и с двамата си родители, като личният пример на всеки
от тях е изключително важен за по-нататъшното им възпитание и изграждане
на характера на децата.
Ето защо съдът намира, че следва да предостави упражняването на
родителските права спрямо децата на бащата и да определи местоживеенето
им при него, а на майката да определи разширен задължителен режим на
лични отношения с децата, който следва да се спазва стриктно, за да се
задоволи нуждата на децата от пълноценно общуване и с двамата родители.
Съдът намира, че децата следва да прекарват при майка си всяка първа
и трета седмица от месеца от 17.00 ч. на петъчния ден до 17.00 ч. на неделния
ден с преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; всяка четна година Коледните празници /от 10.00
ч. на първия официален почивен ден до 17.00 ч. на последния официален
почивен ден/ децата да прекарват при майка си с преспиване, а
Новогодишните празници и Великденските празници /от 10.00 ч. на първия
официален почивен ден до 17.00 ч. на последния официален почивен ден/ -
при бащата, съответно всяка нечетна година Коледните празници, децата да
прекарват при баща си, а Новогодишните празници и Великденските
празници - при майката с преспиване.
Съдът намира, че този модел на упражняване на родителските права и
лични отношения ще е най-благоприятен за страните и най-вече за децата, тъй
като ще им се осигури възможност да общуват пълноценно и с двамата си
родители.
Предвид предоставянето на упражняването на родителските права
спрямо децата на бащата, то майката следва да бъде осъдена да заплаща на
всяко от децата чрез техния баща и законен представител месечна издръжка.
12
Като отчете, че нуждите на всяко от децата са основно за храна, дрехи,
обувки, социални и културни развлечения, съдът намира, че са необходими и
достатъчни средства за издръжка на всяко от децата от С. и М. от около 350
лв. месечно, а на детето И. - около 300 лв. месечно, тъй като същото не
посещава учебно заведение. От тях, предвид обстоятелството, че и двамата
родители са здрави и в трудоспособна възраст и като прецени, че от една
страна бащата ще полага ежедневните грижи за децата, но от друга страна е
заявил по-големи месени доходи, то съдът намира за справедливо майката да
бъде осъдена да заплаща на всяко дете минималния размер на издръжката или
по 162,50 лв. месечно.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал.
2 СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка за минало време обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката е средство
за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя би
следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време
поначало е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени.
Законодателят обаче е предвидил изключение, като е допуснал и търсене на
издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от
съображението, че нуждата вероятно е била налице.
От събраните по делото доказателства не се установи майката на
децата да е осигурявала средства за издръжка през процесния минал период
от 12 месеца назад от подаването на насрещния иск, тоест от 14.05.2020 г. до
14.05.2021 г. В хода на производството се установи, че през този период
непосредствени грижи за децата е полагал бащата и неговите родители,
поради което и издръжка за този период следва да се дължи от майката в
определения вече месечен размер от 162,50 лв., тъй като не се установи по
делото през процесния период децата да са имали по-различни специфични
13
нужди, налагащи по-висок, съответно да не са се нуждаели от извършването
на конкретни разходи, налагащи определяне на по-нисък размер на
дължимата издръжка. Въпреки това бащата претендира издръжка в по-нисък
размер от по 160 лв. месечно за всяко дете през миналия период от 12 месеца,
тоест по 1920 лв. на всяко дете или общо 5760 лв. за трите деца, поради което
и искът следва да бъде изцяло уважен именно за претендирания размер от по
1920 лв. за всяко дете.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата по насрещните искове
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски
в общ размер на 525,00 лв., от които 25,00 лв. заплатена държавна такса и
500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, вр. чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответницата по насрещните искове следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в общ размер на 932,40 лв., от които: 702,00 лв. държавна
такса върху определената издръжка на трите деца занапред и 230,40 лв.
държавна такса по иска за издръжка за минал период от време.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца С. А. С., ЕГН: **********, М. А. С., ЕГН: ********** и И.
А. С., ЕГН: **********, на бащата А. С. П., ЕГН: **********, с адрес
*********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата С. А. С., ЕГН: **********, М.
А. С., ЕГН: ********** и И. А. С., ЕГН: **********, да бъде при бащата А.
С. П., ЕГН: **********, на адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ на майката Д. Й. И., ЕГН: **********, с адрес
*********, задължителен режим на лични отношения с децата С. А. С.,
ЕГН: **********, М. А. С., ЕГН: ********** и И. А. С., ЕГН: **********,
14
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. на петъчния
ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото,
който не съвпада с годишния отпуск на бащата. На четните години, децата да
прекарват Коледните празници при майката с преспиване, а Новогодишните и
Великденските празници при бащата, а на нечетни години децата да
прекарват Коледните празници при бащата, а Новогодишните и
Великденските празници при майката с преспиване.
ОСЪЖДА майката Д. Й. И., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАЩА на всяко от малолетните деца С. А. С., ЕГН: **********, М. А.
С., ЕГН: ********** и И. А. С., ЕГН: **********, чрез техния баща и
законен представител А. С. П., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер
на по 162,50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ за всяко дете,
считано от 14.05.2021 г. , до навършване на пълнолетие на всяко от децата
или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА майката Д. Й. И., ЕГН: **********, с адрес ********* на
основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК ДА ЗАПЛАТИ на всяко от децата С.
А. С., ЕГН: **********, М. А. С., ЕГН: ********** и И. А. С., ЕГН:
**********, чрез техния баща и законен представител А. С. П., ЕГН:
**********, сумата от по 1920,00 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/ на
всяко дете, представляваща издръжка в общ размер за периода от 14.05.2020
г. до 14.05.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Й. И., ЕГН: **********, с адрес *********, ДА
ЗАПЛАТИ на А. С. П., ЕГН: **********, на адрес ********* сумата от
525,00 лв. /петстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Д. Й. И., ЕГН: **********, с адрес *********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на СлРС държавна такса в
размер на 932,40 лева /деветстотин тридесет и два лева и четиридесет
стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
15
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
16