Решение по дело №3728/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6764
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 3 октомври 2019 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100503728
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  03.10.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         мл.с. Десислава Йорданова      

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3728 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.01.2019 г. по гр.дело № 11977/18 г., СРС, І ГО, 51 състав е  признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, че Агенция „П. и.”, ЕИК ****, с адрес: гр. София, бул. „****дължи на Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, пл.“ *****сумата 1788,31 лева- застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил „Хюндай“, per. № *****, причинени поради попадане в дупка на пътното платно на 05.04.2017 г. на Автомагистрала Тракия, посока гр. София, км. 18, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 84251/ 2017 г. по описа на СРС, 51 състав. Осъдил е Агенция „П.И.”, ЕИК ****, с адрес: гр. София, бул. „****да заплати на Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, пл.“ *****сумата 255,77 лева - съдебни разноски за исковото производство, както и сумата 335,77 лева - съдебни разноски, сторени в производството по ч.гр.д. 84251/ 2017 г. по описа на СРС, 51 състав.

 

 

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ответника Агенция „П.И." Областно пътно управление, представлявано от инж. Г.Г., упълномощен от Председател на УС на Агенция „П.И.", със седалище и адрес на управление:*** и с адрес на кореспонденция бул.”******, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.Н.с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че депозираният Протокол за ПТП № 1409305 от 05.04.2017 г. е непълен, неточен и противоречив, като в него липсва описание на механизма на реализираното ПТП, на цялата пътна обстановка.

В него не е описан или посочен размера на препятствието /цитирано е преминаване през дупка/, както и местонахождението му. Позовава се на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който сочи, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Заявява, че длъжностното лице отразило произшествието не е направило снимков материал съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. Липсват доказателства, че пострадалият при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други медикаменти или вещества с наркотично или упойващо действие. Не са събрани доказателства за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, както и за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства попадащи в хипотезата на част Х Общи изключения, както и в хипотезата на Глава трета Изплащане на обезщеетние при частични повреди.

Представената по делото Застрахователна полица от 17.08.2016 г. е типова, като обема на покритите рискове е уговорен между страните в ОУ за застраховка „Каско“ на З. „Б.В.И.Г.“. Непредставянето на ОУ за застраховка „Каско“ на З. „Б.В.И.Г.“/сочи се, че представените от ищеца ОУ не са актуални/, които са неразделна част от застрахователната полица/ чл.344, ал.1 от КЗ/ води до недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП.

По отношение на Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ И „ГО“ на автомобилистите при имуществени вреди на З. „Б.В.И.Г.“ от 06.04.2017 г., Опис-заключение по претенция от 27.11.2017 г. и др. всички на З. „Б.В.И.Г.“ твърди, че всички те  са частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на ищцовото застрахователно дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателя им факти, поради което не доказват по безспорен и неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното МПС  

Счита за недоказано, че за ответника е възникнала отговорността по чл.49 от ЗЗД, че ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение.

Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено ново, с  което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Моли съда да се произнесе и с оглед на хипотезата на съпричиняване. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. 

Въззиваемият-ищец по жалбата З. "Б.В.И.г." АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, пл.“******, представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., чрез пълномощника по делото адвокат Д.М. от САК, със съдебен адрес: ***, партер, офис 6 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за  настоящето производство за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.411 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът З. "Б.В.И.г." АД твърди, че л.а. „Хюндай“, per. № ***** е бил застрахован при него по силата на договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, сключен със застрахователна полица № 470416171717330, за срок от 20.08.2016 г. до 20.08.2017г. На 05.04.2017 г. настъпило пътно-транспортно произшествие на АМ 1 „Тракия“, посока гр. София, на км. 18, част от списъка на републикански пътища, вследствие на попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което бил увреден. Ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение за отстраняването на вредите му в размер на 1788,31 лева. Счита, че ответникът Агенция „П.И.”/ АПИ/ носи отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй като процесното произшествие е настъпило на пътен участък, който е следвало да бъде подържан от него, което задължение не е било изпълнено. С регресна покана ищецът поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение, но задължението не било изпълнено. За сумата 1788,31 лева в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 84251/2017 г., по описа на СРС, 51 с-в, но срещу нея било депозирано възражение от страна на длъжника. Ето защо, „Б.В.И.Г.АД предявило иск, с който иска да бъде признато за установено, че АПИ му дължи сумата 1788,31 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Ответникът Агенция „П.И." оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция „П.И."  с правно основание чл.411 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. За да бъде уважен иска по чл.411 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Булстрад Каско Стандарт" между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения л.а. към датата на настъпване на застрахователното събитие. Видно от застрахователна полица № 470416171717330 от 17.08.2016 г., страните по договора са се споразумели автомобилът да бъде застрахован при условията на клауза „Пълно каско”. От ОУ на ищцовото дружество „Булстрад Каско стандарт”, приложени по делото, които настоящата инстанция намира за актуални, се установява, че при клауза „Пълно каско” покрити рискове са щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия”, както и други изброени хипотези (раздел „Покрити рискове”, клауза „Пълно каско”). Според посоченото в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия” застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП”, както и други допълнително изброени рискове. В клаузата „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС” е посочено, че се покриват щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар и природно бедствие”, както и от пътно-транспортно произшествие, като е пояснено, че последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или други материални щети. Доколкото в случая се касае за попадане на застрахования автомобил в дупка по време на движението му, което е причинило вреди на автомобила, СГС също приема, че процесното ПТП представлява такова по смисъла на ОУ на „Б.В.И.Г.” АД, а следователно и покрит застрахователен риск, при настъпването на който ищцовото дружество дължи заплащането на застрахователно обезщетение.

Ето защо въззивната инстанция намира за неоснователно отново направеното и във въззивната жалба възражение на ответника, че процесният инцидент не е покрит застрахователен риск по сключения договор за имуществена застраховка.

По делото е безспорно, че ищецът е заплатил в полза на собственика на л.а. „Хюндай“ застрахователно обезщетение от 1788,31 лв. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно - обезпечителна отговорност на Агенция „П.И." по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

Свидетелските показания на водача на автомобила Д.Г.Д., която твърди, че автомобилът попаднал в дупката със задната си част, че гумата била скъсана, а след това се констатирало, че е имало и други щети по автомобила, както и свидетелските показания на служителя на МВР Н.И.С.и констатациите на САТЕ установяват съществуването на дупка на пътното платно в участъка, за който твърди ищецът. От САТЕ се установява и механизмът на произшествието, представляващ внезапно попадане на процесния автомобил със задно ляво колело в дупка на пътя, а описаните щети, са в причинно връзка с него, като е определена стойност от 1788,31 лв.

На основание чл. 30, ал.1, вр. т.14 ПЗР от Закона за пътищата ответникът е имал задължение да поддържа пътя, като осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като съществуването на необезопасена дупка на пътното платно на републикански път, представлява неизпълнение на същото законово задължение. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането на републиканския път, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си., какъвто в случая не се установи да е имало. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.

Неоснователно се явява и твърдението, че е налице съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на водача на автомобила нарушения на правилата за движение. Ответникът не е представил никакви доказателства за съпричиняване на вредите поради несъобразяване на пътната обстановка и скоростта. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като предвидимо е само това препятствие, което закономерно може да се очаква, но в настоящия казус не е налице предвидимо препятствие.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 426 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.01.2019 г. по гр.дело № 11977/18г. на СРС, І ГО, 51 състав.

ОСЪЖДА Агенция „П.И." Областно пътно управление, представлявано от инж. Г.Г., упълномощен от Председател на УС на Агенция „П.И.", със седалище и адрес на управление:*** и с адрес на кореспонденция бул.”******, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.Н.да заплати на З. "Б.В.И.г." АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, пл.“******, представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., чрез пълномощника по делото адвокат Д.М. от САК, със съдебен адрес: ***, партер, офис 6 направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 426 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.