№ 10
гр. Варна , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000202 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 202/2021 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Подадена е жалба от Агенция по вписванията, чрез юрк. Т.Ф., против решение
№ 6 от 08.01.2021 г., постановено по т. д. № 1373/2020 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, с което е отменен отказ № 20200908084109/15.12.2020г. на длъжностното лице
по регистрация към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието на
Република България, по заявление вх. № 20200908084109/08.09.2020 г., с който е
отказано да се изпълни искане за обявяване на акт по смисъла на чл. 62а от Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър – годишен
финансов отчет за 2019 г. на „Дафне“ ЕООД.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено
в противоречие на материалния закон. Твърди, че преценката за наличието на
условията за вписване или обявяване се извършва към момента на постановяване на
акта за вписване, а не към момента на подаване на заявлението. Сочи, че се вземат
предвид всички приложени към заявлението документи, както и представените
допълнително по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ в преклузивния срок по чл. 19,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Счита, че в случая липсва декларация по чл. 13, ал. 4 от
1
ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като към момента на разглеждането дружеството не е имало
представител, който да бъде уведомен за нередовностите, то смята отказа за
законосъобразен. Не намира, че с представянето на декларацията заедно с
депозираната жалба, следва да се санира констатираната нередовност от длъжностното
лице по регистрацята. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случай на претендирането му като направени разноски пред настоящата инстанция от
насрещната страна.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор от „Дафне“ ЕООД, чрез
адв. Ф.Р., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Инвокират се
твърдения, че непредставянето на декларацията не следва да води до толкова тежка
санцкия, каквато законът предвижда при неподаден годишен финансов отчет в срок.
Въззиваемият счита, че съдът правилно е приел като ново доказателство представената
пред него декларация. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането
на разноски.
Постъпила е и частна жалба от „Дафне“ ЕООД, чрез адв. Ф.Р., срещу
определение № 167 от 15.02.2021 г., постановено по т. д. № 1373/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с
правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на
постановеното по същото дело решение № 6 от 08.01.2021 г. чрез присъждане на
сторените разноски по делото за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
пълен размер на 500 лева.
В частната жалба се сочат твърдения за неправилност на обжалваното
определение. Излагат се доводи, че характерът на производството е охранителен,
поради което е приложима нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.
Насрещната страна Агенция по вписванията изразява становище за нейната
неоснователност. Счита, че производството по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ няма
характер на охранително такова, поради което определението на първоинстанционният
съд е правилно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случай на претендирането му като направени разноски от насрещната страна.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбите са подадени в преклузивния
срок за обжалване, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими.
По отношение на жалбата на Агенция по вписванията против решение № 6
2
от 08.01.2021 г., постановено по т. д. № 1373/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, съдът приема следното:
Заявление с вх. № 20200908084109/15.12.2020 г. по образец, съгласно
приложение № Г2 на Наредбата № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър, е подадено по електронен път от Х А М в качестото му на
управител на „Дафне“ ЕООД, за обявяване на годишен финансов отчет по партидата на
дружеството.
Постановен е отказ № 20200908084109/15.12.2020 г. по заявлението, тъй като
длъжностното лице по регистрация е констатирало, че липсва декларация по чл. 13, ал.
4 от ЗТРРЮЛНЦ и че към датата на разглеждане на искането установява, че
управителят подал заявлението е починал на 08.12.2020 г. и като единствен такъв, то не
могат да бъдат дадени указания по реда на чл. 22, ал. 5 във вр. с чл. 21, т. 4 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт № 2652 от 09.12.2020
г., Х А М е починал на 08.12.2020 г.
От данните, обявени в ТРРЮЛНЦ относно актуалното състояние на „Дафне“
ЕООД се установява, че от 18.12.2020 г. дружеството има нов управител, който е и
едноличен собственик на капитала – Д Д М.
Подадена е жалба от Д Д М като управител на „Дафне“ ЕООД срещу отказа,
постановен от Агенция по вписванията, към която е приложена декларация по чл. 13,
ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. С обжалваното решение № 6 от 08.01.2021 г., постановено по т. д.
№ 1373/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, е отменен отказът на Агенция по
вписванията, като са дадени указания да обяви годишния финансов отчет на „Дафне“
ЕООД.
Обхватът на проверката извършвана от длъжностното лице по регистрацията
при заявление за обявяване на ГФО е регламентиран от разпоредбата на чл. 21 от
ЗТРРЮЛНЦ и чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 година за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър, във връзка с чл. 38 от Закона за счетоводството. В чл.
21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че към заявлението се прилагат всички изискуеми
документи, съответно подлежащия на обявяване акт. В чл. 62а, ал. 2 от цитираната
Наредба № 1, отнасящ се до заявлението за обявяване на годишни финансови отчети, е
посочено, че към заявлението се прилагат подлежащия на обявяване ГФО в оригинал,
нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис, както и документите,
които доказват изпълнение на изискванията относно приемането на подлежащия на
обявяване ГФО. Съгласно чл. 21, т. 6 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице проверява
3
дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или
юридическото лице е нестопански цел не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, или когато не е внесена дължимата държавна такса, длъжностното
лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността.
Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото
лице с нестопанска цел. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи
съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 31.
Настоящият казус касае обявяване в търговския регистър на годишния финансов
отчет за 2019 г. по партидата на дружеството по партида „Дафне“ ЕООД. Действително
при служебна справка по електронната партида на дружеството, водена от Агенция по
вписванията, а така също и с оглед представените писмени доказателства, се
установява, че към подаденото заявление с вх. № 20200908084109/15.12.2020 г. липсва
декларация по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. С оглед представената по
делото преписка към отказа, се установява, че заявелението е подадено на 08.09.2020 г.,
а същото е разгледано едва на 15.12.2020 г., с постановяването на отказа. Настоящият
съдебен състав намира, че ако срокът по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ бе спазен в
настоящия случай, макар и да има инструктивен характер, то би имало реална
възможност управителят, подал заявлението да отстрани констатираната нередовност.
От подаването на заявлението до постановяването на отказа са минали повече от три
месеца, който срок за произнасяне не може да оправдае негативното рефлектиране в
правната сфера на заявителя.
На следващо място, както бе посочено по-горе, такава декларация е
представена, макар и на по-късен етап, заедно с депозираната жалба от новия
управител на „Дафне“ ЕООД - Д Д М, срещу отказа, постановен от Агенция по
вписванията. Законодателят е дал възможност съдът да приеме нови доказателства, с
оглед, на които да се произнесе по същество на завлението – чл. 25, ал. 4 от
ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 278, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК. Следователно фактическият
състав за обявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. на „Дафне“ ЕООД като акт
по смисъла на чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър, е попълнен и окръжният съд правилно е отменил отказ №
20200908084109/15.12.2020г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по
вписванията към Министерство на правосъдието на Република България по заявление
вх. № 20200908084109, с който е отказано да се изпълни искане за обявяване на акт по
смисъла на чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър – годишен финансов отчет за 2019 г. на „Дафне“ ЕООД.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение на Окръжен съд – Варна,
4
предмет на настоящата жалба, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на жалбата срещу № 6 от 08.01.2021 г. на Окръжен съд –
Варна, постановено по т. д. № 1373/2020 г. в частта за разноските, която има
характер на определение, настоящият състав намира следното:
С определение № 167 от 15.02.2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдът е
оставил без уважение молбата на „Дафне“ ЕООД по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, за
изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на сторените
разноски по делото за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в пълен
размер на 500 лева.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел на
основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, че следва да
бъдат присъдени разноски в полза на молителя, определени по реда на чл. 7, ал. 1, т. 5
от Наредба № 1, които предвид направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, следва да бъдат присъдени в предвидения минимум от
200 лева.
С измененията на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр. 105 от 2020 г./ се предвижда
възможност и Агенция по вписванията да подава жалба пред апелативния съд срещу
постановения от окръжния съд съдебен акт. Производството протича по реда на чл. 274
и сл. от ГПК, а съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ съдът присъжда разноски на
страните по реда на ГПК. С оглед горното, настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд относно характера на производството, доколкото
с измененията се въвеждат правила, кореспондиращи със състезателното начало. В
подкрепа на горното, по аргумент на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 278, ал. 2
от ГПК съдът вече може да приема нови доказателства в рамките на това прозиводство,
а така също и да прави собствени изводи по същество. Следователно разпоредбата на
чл. 537, ал. 1 от ГПК не следва да намира приложение. Предвид направеното
възражение на насрещната страна, правилно окръжният съд е съобразил приложението
на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е присъдил предвидения към минимума по наредбата размер на
възнаграждението.
С оглед гореизложеното, подадената частна жалба на „Дафне” ЕООД против
решение № 6 от 08.01.2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по т. д. №
1373/2020 г. в частта за разноските, е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено и в тази част.
5
По разноските пред настоящата инстанция:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружество. В отговора на въззивната жалба е направило искане за присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева., като са представени доказателства за
направата им – договор за правна защита и съдействие, и авизо за получен кредитен
превод. Предвид направеното възражение за прекомерност на насрещната страна и чл.
11 от от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият съдебен състав, счита, че следва да бъдат присъдени в
полза на въззиваемото дружество разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, съобразно предвидения минимум, а именно в размер на 200 лева.
Водим от горното, ІІ състав на т. о. при Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 6 от 08.01.2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по
т. д. № 1373/2020 г.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието на
Република България да заплати на „Дафне” ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 200
лева – адвокатски хонорар за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6