№ 252
гр. Варна, 06.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
частна жалба вх. № 4499/23.02.2022г. на „Голд корпорейшън“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, подадена чрез адв. П.П. от АК – Варна, срещу определение №
133/25.01.2022г., постановено по т. д. № 835/2021г. по описа на Варненски окръжен
съд, с което, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната подадена от жалбоподателя
искова молба вх. № 25189/06.12.2021г. поради неизпълнение на указанията, дадени с
разпореждане № 5831/30.12.2021г. и е прекратено производството по делото.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалвания
съдебен акт, обосновани с лаконични твърденията в смисъл, че срокът за изпълнение
на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба е продължен само с
една седмица, вместо за поискания с молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК срок от един месец,
като за това не е уведомено нито дружеството – ищец, нито процесуалният му
представител. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението.
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1
ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съдът, като провери данните по делото, релевантни за предмета на спора във
връзка с изложените оплаквания, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С разпореждане № 5433/07.12.2021г., постановено по т. д. № 437/2015г. по описа
на ВОС, е оставена без движение искова молба на „Голд корпорейшън“ ЕООД, с която
/ съобразно уточненията/ е предявен установителен иск срещу „Алекс - 5“ ЕООД – гр.
Варна, ЕИК *********, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
1
сумата 200 539.53лв., представляваща непогасена главница – част от задължение в общ
размер 145 539.53 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението. На ищеца са
дадени ясни и точни указания за изправяне на констатирани от първоинстанционния
съд нередовности на исковата молба, като в разпореждането е обективирано изрично
предупреждение за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК от неизпълнение на указанията.
На 30.12.2021г. е постъпила уточнителна молба, с която не се предприема изпълнение
на указанията за заплащане на държавна такса, а се уточнява цена на иска и се
възразява срещу определения от съда размер по нередовната искова молба.
С разпореждане № 5831/30.12.2021г., производството по делото е оставено
повторно без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса в
определен от съда размер съобразно уточненията на петитума, необходими за
определяне цената на иска. Съобщение за това разпореждане е редовно връчено, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител – адв. П.П. от ВАК, на
06.01.2022г. В рамките на срока за изпълнение по второто разпореждане е постъпила
молба вх. № 802/13.01.2022г. от адвоката, с искане, при възможност да се продължи
срокът за отстраняване на нередовностите с един месец поради неосъществена връзка с
ръководството на дружеството.
По тази молба съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с една
седмица, считано от изтичане на първоначалния срок - 13.01.2022. В рамките на
продължения срок – до 20.01.2022г., както и до датата 25.01.2022г., на която е
постановено обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване
на производството, не е предприето изпълнение на указанията.
При тази фактическа установеност настоящия състав на ВнАпС прави извод за
правилност на атакувания първоинстанционен съдебен акт по следните съображения:
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не
отстрани в срока нередовностите на исковата молба, същата се връща. Преценката за
законосъобразността на определението за връщане на нередовна искова молба е във
функционална зависимост от законосъобразността на предхождащия съдебен акт по
чл. 129, ал. 2 ГПК за даване на указания за отстраняване на допуснати нередовности,
във връзка с предвидените от процесуалния закон изисквания за съдържанието на
исковата молба и приложенията към нея - чл. 127 и чл.1 28 ГПК. В случая, оставяйки
без движение исковата молбата с изрични указания за обосноваване на правен интерес
по един от исковете и за представяне на доказателства за заплащане на дължимата
държавна такса съдът е действал в съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК.
В молба вх. № 802/13.01.2022г., с която е поискано продължаване на срок, не са
посочени обстоятелства от кръга на предвидените в чл. 63, ал. 1 ГПК, нито са
представени доказателства за обективни обстоятелства - уважителни причини, довели
2
до невъзможност за изпълнение на указанията на съда в срок, които не са могли да
бъдат преодолени при полагане на необходимата грижа от пълномощника.
Пропуснатото процесуално действие не изисква личното му извършване непременно
от органен представител на ищеца, при което сочената от адвоката временната липса
на връзка между него и "ръководството на дружеството" не съставлява обективна
пречка за изпълнение на указанията в срок. Същевременно, посоченият период от един
месец, за който е поискано продължаване на срок, не е адекватен на времето,
необходимо за извършване на пропуснатото процесуално действие, още повече че от
завеждането на исковата молба на 06.12.2021г., по която упълномощеният адвокат
знае, че се дължи държавна такса, е изминал повече от един месец. В тази връзка,
твърдението в жалбата, че продължаването на срока за изпълнение на указанията с
една седмица, вместо с поискания срок от един месец, не може да обоснове успешно
оплакване срещу правилността на обжалвания съдебен акт. При уважаване на молбата
по чл. 63, ал. 1 ГПК съдът не е длъжен да се съобрази с посочения от страната
допълнителен срок, а в случая, въпреки формалната липса на основания по чл. 63, ал. 1
ГПК, срокът все пак е продължен с една седмица.
Неотносимо към правилността и законосъобразността на определение №
133/25.01.2022г. е и твърдението в частната жалба, че първоинстанционният съд не е
уведомил страната или процесуалния й представител за периода, за който е продължен
първоначалния срок за изправяне нередовностите на исковата молба. Съдебният акт, с
който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срок по чл. 63, ал. 1 от
ГПК, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. При
уважаване на молба за продължаване на срок новият срок започва да тече от изтичане
на първоначалния срок. Страната, която се ползва от продължаването на срока, следва
сама да следи за произнасянето на съда по молбата й по чл. 63, ал. 1 ГПК.
Въз основа на посоченото I – ви състав на ВнАпС, ТО, прави крайния извод, че
обжалваното определение следва да се потвърди, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 133/25.01.2022г., постановено по т. д. №
835/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4