О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 19.12.2019г.
Сливенският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Ст. Михайлова въззивно частно гражданско дело №615 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение, подадено от Н.Г.Д. –
длъжник по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№3762/2019г. по описа на СлРС.
Във
възражението си длъжникът Н.Д. чрез пълномощника адв. Д. от САК посочва, че с
издадената заповед за изпълнение, ПДИ и с образуваното срещу него изпълнително
дело при ЧСИ Г. се запознал на 06.11.2019г., когато бил уведомен от сина се за
това, след като последният бил направил копие от цялото изпълнително и
заповедно дело. До този момент той не бил уведомен от банката за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че по изпълнителното дело не му е
връчвана ПДИ и приложенията към нея. Поради това счита, че е спазен срока по
чл.423, ал.1 от ГПК. Заявява, че са налице основанията на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му била връчена надлежно. Посочва, че
действително сключил договор за кредит като солидарен длъжник и до м.януари
2019г. бил управител на дружеството кредитополучател „Компютър докторс“ ЕООД.
От тогава до момента едноличен собственик и управител на дружеството станал
синът му. Едва в началото на м.ноември 2019г. научил от сина си, че от м.юли
2019г. започнали съдебни процедури срещу него и дружеството. До този момент
синът му не бил споделял нищо, тъй като били в обтегнати отношения, поради
лични конфликти, не си говорили често, особено за задълженията към банката. От
банката също никой не го е търсил по въпроса, че кредита не се обслужва
редовно. Заявява, че иначе има пълно доверие на сина си и той разполагал с
пълномощно да оперира с всички негови банкови сметки, поради което не е
посещавал клон на банката в този период. Д. заявява, че в разрез с отбелязаното
в ПДИ той не бил намиран, за да му се връчи ПДИ и книжата към нея. Отразеното в
разписката, че е запознат със съдържанието на документа, но отказва да го
получи, не отговаряло на истината. Заявява, че не бил търсен на нито един от
двата адреса, посочени в ПДИ. Не бил уведомяван от близък, че е търсен. На
разписката не било отразено на кой адрес бил намерен – в гр.Сливен или в
гр.София и респ. отказал да получи книжата. В двата града пребивавал в различно
време, като в началото на м.септември 2019г. бил в гр.София. С оглед на
изложеното моли съда да обезсили заповед за незабавно изпълнение
№2384/-9.07.2019г. по ч.гр.д.№3762/2019г. на СлРС и издадения изп. лист. С
оглед оспорването на отразеното в ПДИ моли съда да допусне до разпит призовкаря
при ЧСИ Г. – С. И. и двама свидетели при режим на довеждане от негова
страна относно обстоятелствата къде пребивава, търсен ли е от ЧСИ и на кои
адреси, уведомяван ли е от банката за кредита, кой се занимава с въпросите,
касаещи редовността на кредита, кога узнал за издадената заповед за изпълнение
и др. въпроси. Моли съда да изиска доказателства от ЧСИ Г., че С. И. е
призовкар към нея.
Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „УниКредит Булбанк“ АД,
гр.София, който в законоустановения срок е депозирал
становище. На първо място оспорва възражението като недопустимо, поради
неспазване на срока по чл.423, ал.1 от ГПК, като посочва, че по изп.д.№1771/2019г.
по описа на ЧСИ Г., образувано въз основа на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, длъжникът Н.Д. е бил открит от призовкаря на съдебния
изпълнител С. И., направил опит да му връчи ПДИ и книжата към нея.
Отразения отказ за получаване на книжата не засягало редовността на връчването
– чл.44, ал.1, изр. 6 от ГПК. Счита, че още тогава – на 03.09.2019г. длъжникът
разбрал за издадената заповед за изпълнение, от когато започнал да тече
двуседмичния срок за възражение по чл.414 от ГПК, както и едномесечния срок по
чл.423 от ГПК. На следващо място посочва, че по изпълнителното дело на длъжника
Н.Д. била връчена призовка за принудително изпълнение с оглед предприети
изпълнителни действия, което станало на адреса му в гр.Сливен и отново същият
отказал за получи призовката, което било надлежно отразено от призовкаря.
Връчването било на 05.10.2019г. и от тогава евентуално започнал да тече
едномесечния срок. Поради това счита, че възражението е подадено извън срока по
чл.423, ал.1 от ГПК като такова е
просрочено и моли да бъде оставено без разглеждане. На следващо място изразява
становище и относно неоснователността на възражението, като посочва, че
връчването на ПДИ и заповедта за изпълнение е редовно – при отказ на лицето,
надлежно отразен в разписката. Опит за контакт е направен именно на адреса в
гр.Сливен, тъй като той е в района на действие на съдебния изпълните. В тази
насока намира искането за разпит на призовката за основателно. Останалите
доказателствени искания намира за неотносими.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие
следното от фактическа страна:
Производството по ч.гр.д.№3762/2019г.
по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на чл. 417
от ГПК по заявление на „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София срещу солидарните длъжници
„Компютър
Докторс“ ЕООД, Н.Г.Д. и С. Н. Д.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №2384/09.07.2019г., с която е разпоредено длъжниците „Компютър Докторс“ ЕООД, Н.Г.Д.
и С.Н. Д. да заплатят солидарно на
кредитора „УниКредит Булбанк“ АД главница в размер на 24998лв., представляваща задължение
по Договор за банков револвиращ кредит №0006/473/15022018 от 15.02.2018г.,
заедно с Анекс №1/15.08.2018г., Анекс №2/14.09.2018г. и Анекс №3/15.10.2018г. с
падеж на 15.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2019г. до
окончателното плащане на главницата; договорна лихва в размер на 289,61лв. за
периода 20.10.2018г. – 15.11.2018г.; лихва за просрочена главница в размер на
1329,78лв. за периода 15.11.2018г. – 04.07.2019г.; наказателна лихва при
просрочие в размер на 298,58лв. за периода 20.10.2018г. – 04.07.2019г., както и
разноски в общ размер на 1658,81лв. Въз основа на заповедта за изпълнение е
издаден изпълнителен лист на 09.07.2019г.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№20199150401771 по описа на ЧСИ Г. Г.,
рег.№ 915 и район на действие СлОС.
По изпълнителното
дело на длъжника Н.Г.Д.
е изпратена ПДИ, с посочени: адрес в гр.Сливен,
кв.******** и адрес в гр.София, р-н К. С., секция **
/всъщност съда това не е точен адрес, на който може да се изпрати пощенска
пратка/. Към поканата са приложени Заповед за изпълнение №2384/09.07.2019г. и
изп. лист от 09.07.2019г., издадени по ч.гр.д.№3762/2019г. на СлРС. На
разписката връчителят С. И. – връчител при ЧСИ 915 е отразил, че на 03.09.2019г.
в 08,30 часа длъжникът Н.Г.Д. се запознал със съдържанието на документа, но е отказал да го
получи. С резолюция от 03.09.2019г. ЧСИ Г. е приела връчването за редовно при
отказ.
На 01.10.2019г.
ЧСИ Г. е изпратила призовка за принудително изпълнение до длъжника Н.Г.Д. , с която го
известява, че ще пристъпи на 13.11.2019г. в 10,00 часа към принудително
изпълнение по изп.д. 20199150401771 с взискатели „УниКредит Булбанк“ АД и НАП,
като насрочва опис на движими вещи, собственост на „Компютър Докторс“ ЕООД. В
разписката връчителят при ЧСИ С.И. е отбелязал, че на 05.10.2019г.
– събота в 08,55 часа длъжникът Н.Г.Д. се запознал със съдържанието на
документа, но с абсолютна категоричност отказал да го получи. Връзителят е
отразил, че отказа е получен на посочените дата и час на адрес: гр.Сливен, кв.**********.
Възражението по чл.423 от ГПК
е подадено от длъжника Н.Г.Д. по пощата, с пощенско клеймо от 13.11.2019г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Възражението е недопустимо,
като преклудирано.
По
силата на чл.
423, ал. 1 ГПК, възражение до въззивния съд против заповедта за изпълнение
може да се подаде в рамките на едномесечен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение.
На първо място, съдът приема, че
самата ПДИ, ведно с приложените към нея заповед за изпълнение и изп. лист са
връчени редовно на длъжника Н.Г.Д. при отказ на 03.09.2019г., надлежно оформен
от връчител при ЧСИ Г. с подпис – чл.44, ал.1, изр.5 и 6 от ГПК.
Следва
да се отбележи, че за съда няма съмнение относно качеството на лицето, посочено
като връчител, тъй като изрично е отбелязано качеството му, самият ЧСИ е приел
с нарочна резолюция връчването за редовно и и изпратил с нарочно писмо до СлРС
разписката, удостоверяваща връчването на заповедта за изпълнение и изп. лист.
Направеното в тази насока доказателствено искане, съдът намира за
неоснователно. По отношение на адреса, на който е сторено връчването, съдът
приема, че това очевидно е този в гр.Сливен, тъй като връчването от от връчител
на ЧСИ Г. с район на действие СлОС, а и посочения в поканата адрес в София не е
пълен и не представлява адрес за кореспонденция, а само район и секция.
Независимо
от това, с оглед оспорването на отразяването в ПДИ, следва да се отбележи, че
на 05.10.2019г. на длъжника Н.Д. е връчена призовка за принудително изпълнение,
с изрично отразяване, че връчването е на адреса в гр.Сливен и надлежно
отбелязан отказ на лицето да приеме документа, но след запознаване със
съдържанието му. Връчителят е удостоверил отказа с подписа си. С оглед
посочената разпоредба на чл.44, ал.1 от ГПК връчването е редовно. Поради това
съдът намира, че длъжникът Н.Д. е узнал за издадената заповед за изпълнение още
на 03.09.2019г., респ. най-късно на 05.10.2019г. Най-късно от тази дата –
05.10.2019г. е започнал да тече преклузивния 1-месечен срок за подаване на
възражението по чл.423 от ГПК, в случай, че длъжникът счита, че заповедта не му
е връчена надлежно и е бил лишен от възможност да оспори вземането по реда на
чл.414 от ГПК. Преклузивният срок по ч.423, ал.1 от ГПК според настоящия състав
е изтекъл на 05.11.2019г. Поради това подаденото на 13.11.2019г. /пощенското
клеймо е от тази дата/ възражение е преклудирано и като такова недопустимо.
С оглед
изложеното съдът ще остави възражението без разглеждане и ще прекрати
производството по делото.
По
отношение на направените с възражението доказателствени искания, следва да се
отбележи, че съдът ги намери за неоснователни и като такива ще ги остави без
уважение. Искането за събиране на гласни доказателства чрез разпит на връчителя
на ЧСИ Г. е неоснователно, тъй като той е отразил извършените действия и
отказа, направен пред него от длъжника в разписката, надлежно оформена. Налице
е официален писмен документ, чието съдържание не може да се опровергава със
свидетелски показания. Оформеният от връчителя документ е официален и той е
единственото допустимо средство за доказване на връчването. Обстоятелствата,
които другите двама, непосочени с имена, свидетели ще установяват са
ирелевантни. По отношение на справката, по-горе съдът посочи съображенията си
за неоснователност на искането.
Ръководен от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл.423 от ГПК от 19.11.1019г., с пощенско клеймо от 13.11.2019г.,
подадено от Н.Г.Д.
с ЕГН ********** чрез адв. К.Д. от САК
против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №2384/09.07.2019г, издадена по ч.гр.д.№3762/2019г. по описа на
Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО,
поради изтичане на 1-месечния преклузивен срок по чл.423, ал.1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по въззивно ч.гр.д.№615/2019г. по описа на Сливенски окръжен
съд, като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени с възражението за допускане
до разпит на двама свидетели при режим на довеждане и на връчителя С. И. при ЧСИ Г. и за
изискване на справка от ЧСИ Г. относно качеството на последния.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.