№ 789
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110211428 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. А. - законен представител на "Т.Б." ООД,
ЕИК ХХХХХ, против Наказателно постановление № Р-10-565/12.07.2021г.,
издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на
основание чл. 23 ал. 2 т. 1 пред. първо от Закона за прилагане на мерките
срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПМПЗФИ/ за две
нарушения на чл. 19 § 1 ал. 1 в частта "тясно свързани с тях лица уведомяват
емитента" б. "а" вр. чл. 19 § 1 ал. 2 и чл. 19 § 1 ал. 3 вр. чл. 19 § 8 от Регламент
№ 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014г. относно
пазарната злоупотреба и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО
на Комисията /"Регламент (ЕС) № 596/2014"/, на "Т.Б." ООД са наложени две
имуществени санкции, всяка в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева.
Със срочно подадената жалба се прави искане за отмяна на
наказателното постановление поради неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Излагат се съображения, че дружеството - въззивник не е осъществило
нарушенията, за които е ангажирана имуществената му отговорност, тъй като
управителят на "Т.Б." ООД и лицето, упражняващи ръководни функции в
"ХХХХХХ" АДСИЦ, не живеят в едно домакинство. Сочи се, че неправилно
отговорността на въззивника е ангажирана за две нарушения, както и че за
1
едно и също нарушение дружеството е санкционирано с две наказателни
постановления. Алтернативно се излагат доводи, че ако е осъществено
административно нарушение, същото е маловажно по см. на чл. 28 ЗАНН и
наказващият орган е следвало да предупреди въззивника, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложена имуществена санкция. По тези съображения
се претендира отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът "Т.Б." ООД, редовно призован, се
представлява от упълномощен представител - адв. Б. Т., който поддържа
аргументите и исканията в жалбата.
Въззиваемата страна - Комисия за финансов надзор, се представлява от
юрк. К. Слабов, който в хода по същество излага съображения, че
дружеството - жалбоподател е осъществило административните нарушения,
за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност и че
възраженията в жалбата не са основателни. Излага, че дефиницията за
"домакинство", съдържащата се в националното законодателство, не следва
да намира приложение, когато се касае за актове на Европейския парламент и
на Съвета. Навежда, че ако се възприеме противното тълкуване, практически
би била недоказуема тясната свързаност на лицата по причина, че живеят в
едно домакинство. Излага, че наказващият орган и актосъставителят
правилно са приели, че се касае за две нарушения. Счита, че нарушенията не
са маловажни предвид важността на засегнатите обществени отношения.
Прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено и
в полза на КФН да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
През 2020г. Ц.Ч.Х., ЕГН **********, била член на съвета на
директорите на "ХХХХХХ" АДСИЦ, ЕИК ХХХХХ
През 2020г. управител на "Т.Б." ООД, ЕИК ХХХХХ, била Н.В. А.,
ЕГН **********.
Ц.Ч.Х. е дъщеря на Н.В. А..
Като настоящ адрес на Н.В. А. в Национална база данни "Население"
бил посочен адрес с. Б., Столична община, район П., ул. "С.С." № 67 /от
10.06.1996г./. От 06.11.2000г. същият адрес бил вписан и като постоянен на Н.
А..
Като настоящ адрес на Ц.Ч.Х. в Национална база данни "Население"
бил посочен адрес с. Б., Столична община, район П., ул. "С.С." № 67 /от
2
10.06.1996г./. От 06.11.2000г. същият адрес бил вписан и като постоянен на
Ц.Х..
На административен адрес с. Б., Столична община, район П., ул. "С.С."
№ 67 били обособени два самостоятелни обекта, както следва: къща № 6,
представляваща сграда с идентификатор ХХХХХХ с функционално
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, брой етажи: 1
и със застроена площ от 97 кв. м., обитавана от Н.В. А., и къща № 7,
представляваща сграда с идентификатор ХХХХХ с функционално
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, брой етажи: 2
и със застроена площ от 59 кв. м., обитавана от Ц.Ч.Х., съгласно заповед за
одобрение на КККР № РД - 18-51/03.11.2011г. на изпълнителния директор на
АГКК.
В КФН било получено писмо вх. № 09-6-161#2/10.12.2020г. от
Централен депозитар АД относно сключени сделки от "Т.Б." ООД с акции от
капитала на "ХХХХХХ" АДСИЦ за периода от 01.01.2020г. до 08.12.2020г.
От приложената към писмото справка се установило, че "Т.Б." ООД е
сключило три сделки с емисия акции с ISIN BGХХХХХХ от капитала на
емитента "ХХХХХХ" АДСИЦ, както следва: сделка с № ХХХХХХ от
23.10.2020г. за продажба на 3000 акции на единична цена от 0, 32 лева на
обща стойност 960, 00 лева; сделка с № ХХХХХХХ от 23.10.2020г. за
продажба на 43 000 акции на единична цена от 0, 32 лева на обща стойност 13
760, 00 лева и сделка с № ХХХХХХХ от 23.10.2020г. за продажба на 254 000
акции на единична цена от 0, 32 лева на обща стойност 81 280, 00 лева.
След получаване на информацията от Централен депозитар АД от
КФН било изпратено писмо изх. № 09-6-161/14.12.2020г. до представляващия
"ХХХХХХ" АДСИЦ с искане за предоставяне на информация относно
уведомления по чл. 19 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014, които
"ХХХХХХ" АДСИЦ е получило от "Т.Б." ООД за периода от 01.01.2020г. до
датата на получаване на искането.
В КФН бил получен отговор вх. № 09-6-161#16/17.12.2020г., че до
"ХХХХХХ" АДСИЦ не са постъпвали уведомления по 19 параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 596/2014 от "Т.Б." ООД за времето от 01.01.2020г. до
14.12.2020г., както и че дружеството няма информация "Т.Б." ООД да
представлява "тясно свързано лице" по см. на 19 параграф 1 от Регламент
3
(ЕС) № 596/2014 вр. чл. 3 параграф 1 т. 26 от Регламента.
При тези данни свидетелят С.П. - младши експерт в отдел "Надзор на
инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване
на пазарни злоупотреби", дирекция "Надзор на инвестиционната дейност",
управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН, приел, че "Т.Б."
ООД е юридическо лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни
функции в "ХХХХХХ" АДСИЦ съгласно чл. 3 параграф 1 т. 26 б. "г" вр. б.
"в" вр. чл. 25 б. "а" от Регламент (ЕС) № 596/2014, тъй като управителят на
"Т.Б." ООД Н. А. била майка на Ц.Х., която от своя страна била член на
Съвета на директорите на "ХХХХХХ" АДСИЦ, а двете живеели на един и
същ административен адрес в продължение на повече от една година към
23.10.2020г., когато били сключени трите сделки с емисията акции с ISIN
BGХХХХХХ от капитала на емитента "ХХХХХХ" АДСИЦ. Тъй като А. и Х.
имали регистрирани един и същ постоянен и настоящ адрес, свидетелят С. П.
приел, че двете живеят в едно домакинство по см. на чл. 3 параграф 1 т. 26 б.
"в" от Регламент (ЕС) № 596/2014. Ето защо свидетелят П. приел, че за "Т.Б."
ООД като тясно свързано юридическо лице с лице, изпълняващо ръководни
функции в емитента, е възникнало задължението по чл. 19 § 1 ал. 1 б. "а" от
Регламент (ЕС) № 596/2014 да уведоми емитента "ХХХХХХ" АДСИЦ за
всяка сделка, извършена за собствена сметка и свързана с акции на този
емитент след достигане на прага от 5000 евро по чл. 19 § 8 от Регламент (ЕС)
№ 596/2014 в рамките на една календарна година. Свидетелят С. П. приел, че
предвид стойността на сделките със сключването на сделка с № ХХХХХХХ
от 23.10.2020г. за продажба на 43 000 акции на единична цена от 0, 32 лева на
обща стойност 13 760, 00 лева е преминат прага от 5000 евро /с левова
равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ 9 779, 15 лева/, поради
което "Т.Б." ООД следвало да уведоми емитента "ХХХХХХ" АДСИЦ за тази
сделка, както и за следващата сделка с № ХХХХХХХ от 23.10.2020г. за
продажба на 254 000 акции на единична цена от 0, 32 лева на обща стойност
81 280, 00 лева, като уведомлението следвало да се подаде във формата,
предвидена в Приложението на Регламент за изпълнение 2016/523 на
Комисията от 10.03.2016г. и да има съдържанието по чл. 19 § 6 от Регламент
(ЕС) № 596/2014. Уведомяването следвало да се извърши в срок от три
работни дни след датата на всяка от сделките съгласно чл. 19 § 1 от
Регламент № 596/2014, т.е. до 28.10.2020г. Свидетелят П. приел, че идентично
4
задължение за уведомяване дружеството - въззивник е имало и по отношение
на КФН.
На 20.01.2020г. в присъствието на представляващия "Т.Б." ООД Н. А.
и на двама свидетели свидетелят С. П. съставил АУАН № Р-06-
49/20.01.2020г., с който повдигнал против въззивника
административнонаказателно обвинение за две нарушения на чл. 19 § 1 ал. 1 в
частта "тясно свързани с тях лица уведомяват емитента" б. "а" вр. чл. 19 § 1
ал. 2 и чл. 19 § 1 ал. 3 вр. чл. 19 § 8 от Регламент № 596/2014, и двете
извършени на 29.10.2020г. - затова, че "Т.Б." ООД като лице, тясно свързано с
лице, което изпълнява ръководни функции в емитента "ХХХХХХ"АДСИЦ,
след като е било длъжно да уведоми писмено емитента за всяка от
сключените на 23.10.2020г. за своя сметка сделки с акции от капитала на
емитента в срок от 3 работни дни от сключването й, не е изпълнило това си
задължение.
За неизпълнение за задължението за подаване на уведомления до КФН
свидетелят С. П. съставил АУАН № Р - 06-50/20.01.2021г.
Срещу съставения АУАН № Р - 06-49/20.01.2021г. било депозирано
възражение вх. № 91-01-39/25.01.2021г., с доводи, идентични на изложените в
жалбата пред съда.
След преценка, че наведените възражения не са основателни
заместник - председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност", издал обжалваното
Наказателно постановление Р-10-565/12.07.2021г., с което на основание чл.
23 ал. 2 т. 1 пред. първо от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти за две нарушения на чл. 19 § 1 ал. 1 в
частта "тясно свързани с тях лица уведомяват емитента" б. "а" вр. чл. 19 § 1
ал. 2 и чл. 19 § 1 ал. 3 вр. чл. 19 § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014, наложил на
на "Т.Б." ООД са две имуществени санкции, всяка в размер на 1000, 00
/хиляда/ лева.
За неизпълнение на задължението за уведомяване на КФН "Т.Б." ООД
било санкционирано с НП № Р-10-563/12.07.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите С. П., както и писмените
5
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - писмо вх. № 09-6-
161#2/10.12.2020г. от Централен депозитар АД, ведно с приложения, писмо
изх. № 09-6-161/14.12.2020г. до представляващия "ХХХХХХ" АДСИЦ, писмо
вх. № 09-6-161#16/17.12.2020г. от представляващия "ХХХХХХ" АДСИЦ,
АУАН № Р-06-49/20.01.2020г., възражение вх. № 91-01-39/25.01.2021г.,
ведно с приложения, наказателно постановление Р-10-565/12.07.2021г.,
известие за доставяне, заповед № З - 249/20.10.2020г. на заместник
председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", АУАН № Р - 06-50/20.01.2021г., декларация от Н. А., декларация от
Ц.Х., разпечатки от регистъра на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър и разпечатка от www.google.bg/maps.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. П., които прецени като
последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи на писмените
доказателства. Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени
като еднопосочни, последователни и непротиворечиви. Следва да се посочи,
че фактическата обстановка по същество не се оспорва от дружеството -
жалбоподател.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Наказателното постановление и актът, с който е установено
нарушението, са издадени от компетентни органи съгл. чл. 24 ал. 1
ЗПМПЗФИ.
АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове.
При съставяне на акта за установяване на нарушението не са били
нарушени процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на
представляващ дружеството - жалбоподател и в присъствието на двама
свидетели съгласно чл. 40 ал. 3 ЗАНН.
На следващо място, както актът за установяване на нарушението, така и
наказателното постановление, имат съдържанието по чл. 42 ЗАНН и по чл. 57
ЗАНН, като и в двата документа и то при пълна идентичност са описани
нарушенията, обстоятелствата по извършването им и са посочени нарушените
законови разпоредби. В наказателното постановление наказващият орган е
изложил и съображенията си по наведените от жалбоподателя срещу АУАН
6
възражения.
Съдът намери за неоснователно възражението на въззивника, че за едно
нарушение дружеството е санкционирано с издаването на две наказателни
постановления. С НП, предмет на разглеждане в настоящото производство,
"Т.Б." ООД е санкционирано за неизпълнение на задължението си по чл. 19
параграф 1 ал. 1 б. "а" вр. чл. 19 параграф 1 ал. 2 и чл. 19 параграф 1 ал. 3 от
Регламент (ЕС) № 596/2014 да уведоми емитента. Разпоредбата на чл. 19
параграф 1 ал. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 предвижда задължение за
уведомяване и на компетентния орган. Неизпълнението на всяко от
предвидените задължения за уведомяване - както на емитента, така и на
компетентния орган, представлява самостоятелно административно
нарушение. Ето защо с издаването на две наказателни постановления не е
нарушен принципа "non bis in idem".
Съдът намери обаче, че неправилно е приложен материалният закон,
като актосъставителят и наказващият орган неправилно са приели, че "Т.Б."
ООД е юридическо лице, тясно свързано с лице - Ц.Ч., което изпълнява
ръководни функции в "ХХХХХХ" АДСИЦ и респективно - че за "Т.Б." ООД е
съществувало задължение да подаде уведомление до емитента за сключените
на 23.10.2020г. сделки след достигането на прага от 5000 евро по чл. 19
параграф 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014. Категорично е установено и не се
оспорва, че Н. А. - управител на "Т.Б." ООД и Ц.Х. - член на съвета на
директорите на "ХХХХХХ" АДСИЦ, са роднини, тъй като Х. е низходяща от
първи ред на А.. Като член на съвета на директорите на емитента, Х. е "лице,
което изпълнява ръководни функции" по см. на чл. 3 параграф 1 т. 25 б. "а" от
Регламент (ЕС) № 596/2014. Не се оспорва от жалбоподателя и се установи,
че А. и Х. имат и един същ постоянен и настоящ адрес - с. Б., Столична
община, район П., ул. "С.С." № 67. Основният спорен по делото въпрос е дали
двете освен, че са роднини, и живеят в едно домакинство, както изисква чл. 3
параграф 1 т. 26 б. "в" от Регламент (ЕС) № 596/2014. Според цитираната
разпоредба тясно свързани лица са роднини, които живеят в същото
домакинство в продължение поне на една година към датата на съответната
сделка. Изрично е въведено изискването лицата да живеят в едно
домакинство, а не да са регистрирани на един и същ адрес. В случая и
актосъставителят, и наказващият орган необосновано са приели, че А. и Х.
7
живеят в едно и също домакинство, като са тълкували разширително
разпоредбата на чл. 3 параграф 1 т. 26 б. "в" от Регламент (ЕС) № 596/2014,
отъждествявайки същото домакинство със същия административен адрес.
Регламент (ЕС) № 596/2014 не съдържа легална дефиниция на понятието
"домакинство", поради което съдът споделя аргументите на въззивника, че
следва да намерят приложение дефинициите, съдържащи се в националното
право. Съгласно чл. 46 ал. 2 ЗНА когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съгласно чл. 37 ал. 1 от
Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА думи или изрази с утвърдено
правно значение се използуват в един и същ смисъл във
всички нормативни актове. За да приеме за неоснователен довода /наведен
още с възражението срещу АУАН/ че лицата не живеят в едно домакинство
предвид дефиницията за "домакинство" в § 2 т. 7 от ДР на Закона за
преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през
2021г. и дефиницията за "жилище" в § 5 т. 30 от ДР на Закона за устройството
на територията, наказващият орган е посочил, че същите са част от
националната право и не следва да бъдат съотнасяни към обществени
отношения, регулирани с акт на Европейския парламент и на Съвета, което
следва да е еднакво без оглед на специфики, наложени от националното
законодателство. Аргументите на наказващия орган не могат да бъдат
споделени. Следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за преброяване на
населението и жилищния фонд в Република България през 2021г. се прилагат
при спазване изискванията на актовете за изпълнение, приети от
Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването
на населението и жилищния фонд /§ 3 ал. 2 от ДР на закона/. В Регламент за
изпълнение (ЕС) 2017/543 на Комисията от 22 март 2017 година за
определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 763/2008 на
Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и
жилищния фонд по отношение на техническите спецификации на темите и на
техните разбивки е посочено, че за идентифицирането на частните
домакинства държавите-членки прилагат концепцията за „водене на
домакинство“, а ако това не е възможно — концепцията „едно жилище —
едно домакинство“. Според "концепцията за водене на домакинство"
8
многочленно домакинство е група от две или повече лица, които съвместно
обитават цялото пространство от дадена жилищна единица и обединяват
усилията си за осигуряване на храна и други средства от първа необходимост.
Според концепцията „едно жилище — едно домакинство“ за членове на едно
и също домакинство се считат всички лица, обитаващи дадена жилищна
единица, от което следва че в дадена обитавана жилищна единица има само
едно домакинство.
Сходна дефиниция за "домакинство" е възприета и в националното
право. Според легалната дефиниция за "домакинство" в § 2 т. 7 от ДР на
Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република
България през 2021г. домакинството е "едно лице, което живее в
самостоятелно жилище, стая или част от стая и има самостоятелен бюджет.
Домакинство са и две или повече лица, които живеят в едно жилище или в
част от жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат, или нямат
родствена връзка". Според § 5 т. 30 от ДР на Закона за устройството на
територията "жилище" е "съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди". Съгласно § 2 т. 8 от ДР на Закона за
преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през
2021г. жилището е "обособено и самостоятелно от гледна точка на
конструкцията място, което е пригодено за живеене, състои се от едно или
няколко помещения (жилищни и спомагателни) и има един или повече
самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, общ коридор, двор
или направо на улицата)." Предвид на цитираните дефиниции се установява,
че А. и Х. не живеят в същото домакинство, най-малкото, тъй като обитават
две отделни жилища - къща № 6 и къща № 7, находящи се на един
административен адрес с. Б., Столична община, район П., ул. "С.С." № 67,
където според приетите като писмени доказателства разпечатки от регистъра
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са обособени два
самостоятелни обекта, всеки представляващ жилищна сграда. В случая не е
необходимо и изследването на вътрешното функционално разпределение в
къщите, доколкото двете лица живеят в две отделни жилища, а първото
изискване, за да се приеме, че две лица живеят в едно домакинство, е да
живеят в едно жилище.
Трудностите, които би срещнал наказващият орган при установяване
9
дали две лица, живеещи в едно жилище, имат общ бюджет, не може да се
тълкува като аргумент за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицата на основание на разширително тълкуване и
приравняване за улеснение на наказващия орган на адрес и домакинство при
положение, че както националната правна уредба, така и правото на ЕС
поставят като минимално необходимо изискване, за да е налице едно
домакинство, лицата да живеят в едно жилище, но поставят и допълнителни
изисквания - лицата да имат общ бюджет.
По изложените мотиви съдът намира, че като е приел, че "Т.Б." ООД е
лице, тясно свързано с лице, което упражнява ръководни функции в
"ХХХХХХ" АДСИЦ, поради което дължи и подаване на уведомление до
емитента по реда на член 19 параграф 1 ал. 1 б. "а" от Регламент (ЕС) №
596/2014, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон,
поради което и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
При тези изводи единствено за пълнота съдът ще посочи, че не е
основателно възражението в жалбата, че тъй като двете сделки, за които се
дължи уведомление, са извършени в един и същи ден и двете се докладват с
един формуляр, то би било налице едно нарушение, а не две. Разпоредбата на
член 19 параграф 1 ал. 1 б. "а" от Регламент (ЕС) № 596/2014 е категорична,
че уведомление се дължи за всяка сделка, след достигане на прага от 5000
евро съгласно чл. 19 параграф 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014, като е без
значение на колко технически носителя е обективирано това уведомление.
По изложените по-горе съображения съдът намери, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да се отмени.
Право на разноски има жалбоподателят, който обаче не е заявил такава
претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-565/12.07.2021г.,
издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на
основание чл. 23 ал. 2 т. 1 пред. първо от Закона за прилагане на мерките
10
срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПМПЗФИ/ за две
нарушения на чл. 19 § 1 ал. 1 в частта "тясно свързани с тях лица уведомяват
емитента" б. "а" вр. чл. 19 § 1 ал. 2 и чл. 19 § 1 ал. 3 вр. чл. 19 § 8 от Регламент
№ 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014г. относно
пазарната злоупотреба и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО
на Комисията, на "Т.Б." ООД, ЕИК ХХХХХ, са наложени две имуществени
санкции, всяка в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред по реда на глава XII АПК
пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11