Решение по дело №1462/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.149, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/;

Образувано по жалба на И. Н. Д. чрез адв. Е. Г. и адв. М.К. от [населено място] срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-173/25.06.2024 с което се потвърждава Разпореждането № 151-00-3861-3 от 22.05.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното Решение, като се иска неговата отмяна и уважаване искането на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица; Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа страна следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лицe, което има правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установиха следните обстоятелства.

Жалбоподателят И. Н. е подал чрез ДБТ - Пловдив заявление с вх. № 611-2915/05.04.2024 г. за отпускане на ПОБ, регистрирано в ТП на НОИ - Пловдив с peг. № 151-00-3861/05.04.2024 г., като в него е посочено, че последната му заетост е по трудов договор, сключен с “Ексиват Технолоджис" ООД, ЕИК ********* и същият е прекратен, считано от 01.04.2024 г. Към горното е приложена заповед № 8/29.03.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, съгласно която трудовото правоотношение на с това дружество е било прекратено, считано от 01.04.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1. т. 3 от КТ. Административният орган при извършване на преценка на правото, размера и периода на поисканото парично обезщетение е установил, че жалбоподателят е осигуряван от цитираното дружество като управител и като наето по трудово правоотношение лице.

Съгласно данните от представената заповед №8/29.03.2024 г. и регистър Трудови договори, трудовото правоотношение на Дупчев е било прекратено, считано от 01.04.2024 г. Била е извършена справка в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията от която е установено, че жалбоподателят е съдружник и управител на „Ексиват Технолоджис“ ООД, ЕИК *********, като за прекратяване на правомощията му като управител не е било извършено вписване в ТРРЮЛНЦ. За жалбоподателя от посоченото дружество са подадени данни за осигуряване с декларация обр.1 с код 10 - договор за управление от 05.04.2019 г. - до 31.03.2024 г. Била е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив, приключила с констативен протокол № КП-5-15-01588279/08.05.2024г., която е установила горните обстоятелства, като допълнително е посочено, че жалбоподателят е обявил в ТД на НАП, че прекъсва дейност в дружеството, считано от 01.04.2024 г. Към 16.05.2024 г. е била извършена нова проверка в Търговския регистър, при която е констатирано, че жалбоподателят продължава да е вписан като управител по договор за възлагане на управлението на „Ексиват Технолоджис“ ООД и това обстоятелство не е заличено. При служебно извършена проверка от съда в ТР при АВ се установява и че към настоящия момент жалбоподателят е вписан като управител на дружеството. Направена е и Справка № 22А-Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица, от която е установено, че от 01.04.2024 г. жалбоподателя е декларирал прекъсване на дейност като съдружник в ООД. На 09.05.2024 г. с декл. обр. 1 в НАП са подадени данни за осигуряване за жалбоподателя с вид осигурен 27 (за лица , получаващи обезщетение за оставане без работа по КТ, ЗДСл и ЗВО) за периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г.

При тези данни е формиран извод, че не са прекратени правомощията на Дупчев като управител на дружество с фирма „Ексиват Технолоджис“ ООД поради което с разпореждане № 151-00-3861-3/22.05.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от заявление с вх. № 151-00-3861/05.04.2024 г.

С обжалваното решение № 2153-15-173/25.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, издадено на основание чл.117, ал.З от КСО е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-222/03.06.2024 г., допълнена с жалба вх. № 1012-15-222# 1/03.06.2024 г. на Дупчев срещу разпореждане № 151-00-3861-3 от 22.05.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ГП на НОИ – Пловдив като решаващите мотиви на административния орган са че към 01.04.2024 г., а и след това жалбоподателят продължава да е вписан като управител и съдружник на “Ексиват Технолоджис" ООД. Не са представени доказателства, а и не се твърди Дупчев да е бил заличен от търговския регистър като управител на посоченото дружество. Направен е извод, че след като И. Н. Д. не е освободен от длъжността управител, чрез изпълнение на целия фактически състав, съгласно разпоредбите на ТЗ, включващ и надлежно заличаване в търговския регистър, следва да се приеме, че същият не е освободен от задълженията си по чл. 141 от ТЗ по надлежния ред, и поради това не е налице прекратяване на осигуряването, а неговото прекъсване.

В хода на съдебното обжалване са приобщени като писмени доказателства декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с отбелязване, че се прекъсва дейността считано от 01.04.2024г., уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя. Разпитани по делото са свидетелите Г. Г. и А. Г., които си спомнят, че в началото на 2024г. работата намаляла, дружеството нямало поръчки, никой от 4-мата служители не останал да работи, работата била прекратена м.април, а дейността на дружеството замразена и не се извършвала никаква дейност.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното.

Оспореното решение е издадено от материално компетентен орган и в предвидената от закона форма.

Спорният по делото въпрос е свързан с това към 05.04.2024г., когато е прекратено трудовото правоотношение между жалбоподателя и дружество „Ексиват Технолоджис“ ООД имал ли е право на обезщетение жалбоподателя за безработица с оглед съществуването към същата дата на правоотношение между него и дружеството, в което същия е назначен за управител.

Според приложимата разпоредба на чл.54а, ал.1 КСО към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" наи-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4 от същия кодекс. Предвидено е, че изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, съответно управителите на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и маичинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Органите на управление на дружеството с ограничена отговорност и техните правомощия са предмет на правната регулация, съдържаща се в глава тринадесета, раздел трети на Търговския закон. С чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ е предвидено е, че управителят на дружеството се избира от общото събрание, което определя и възнаграждението му. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ, управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, а съгласно ал. 2 - представлява дружеството. Когато дружеството е еднолично, то се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма (чл. 147 от ТЗ). На основание чл. 140, ал. 1, във вр. с ал. 1 от ТЗ, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, сред които е назначаването на управител, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. За вписване на името на управителя в търговския регистър се изисква от него да представи нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). В ал. 4 на чл. 140 от ТЗ изрично е разписано, че изборът и освобождаването на управителя имат действие от вписването им в Търговския регистър. Правнорелевантната проверка за наличието, съответно липсата на качество на "управител" на едно лице, може да бъде направена единствено в публичния по своя характер Търговски регистър. По силата на чл. 141, ал. 6 от ТЗ, овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.

В този смисъл, в чл. 10, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е разписано, че невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети добросъвестни лица.

Посочените норми са с императивен характер. Във вътрешните отношения между собственика на дружеството и управителя, както и в отношенията с наети на работа лица, решението за назначаване на управител има незабавно действие, но за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, по отношение на други лица, управителят трябва да бъде вписан в Търговския регистър. Вписването има конститутивно действие по отношение на правоотношенията с трети за дружеството лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ и неговите органи, осъществяващи дейностите по ДОО. (В този смисъл и Решение No 5644 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. No 4313/2017 г., VI о., Решение No 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. No 13185/2016 г., VI о Решение No 15852 от 21.12.2017 г. по адм. д. No 4364/2017 г. на ВАС, VI о.) Анализът на текстовете налага извода, че за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването на името на управителя, съответно заличаването на лицето като такъв, е от значение за правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. (В същия смисъл са решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение № 15852/21.12.2017 г. по адм. д. № 4364/2017 г. на ВАС, VI о., Решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о. и Решение № 5644 от 30.04.2018 г. по адм. д. № 4313/2017 г., VІ ОТД. НА ВАС)

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите на търговски дружества. Между страните не се спори, а и жалбоподателят не отрича, че е бил вписан като управител на търговско дружество към момента на подаване на заявлението за изплащане на парично обезщетение за безработица – 05.04.2024г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не променя този извод, тъй като за периода от 01.04.2024г. до подаване на заявлението за отпускане на ПОБ не е вписано заличаването му като управител на дружество „Ексиват Технолоджис“ ООД и същият е подлежал на задължително осигуряване на друго основание - чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Правилна е преценката на административния орган, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, жалбоподателят е бил управител на дружество, а дали фактически е извършвал трудова дейност е ирелевантно щом като лицето е вписано като орган на управление. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че дружеството не е извършвало търговска дейност и че самият той не е извършвал трудова дейност поради което същият отговаря на законовите изисквания за изплащане на парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. По смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването се свързва с упражняването на трудова дейност, като до прекратяването ѝ се дължат осигурителни вноски, тъй като това време се зачита за осигурителен стаж. Следва да се отбележи, че в случаите, при които има периоди, през които не се упражнява трудова дейност, поради което не са внасяни осигурителни вноски и не се зачита осигурителен стаж, но правоотношението, при което се полага труда не е прекратено, е налице прекъсване, а не прекратяване на осигуряването. Според чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Във връзка с представената по делото декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице и свидетелските показания, че дружеството не е извършвало търговска дейност, съдът намира, че по отношение на жалбоподателят е налице прекъсване на осигуряването, а не прекратяване към момента на подаване на заявлението за изплащане на парично обезщетение за безработица. Прекъсването на осигуряването не поражда права по чл. 54а от КСО, тъй като в тази разпоредба изрично е въведено прекратяването на осигуряването като изискване за възникване право на парично обезщетение за безработица. Прекратяване на осигуряването би възникнало за жалбоподателя считано от датата на вписване на заличаването му като управител на дружеството.

Предвид на гореизложеното оспореното решение се явява законосъобразно, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., определен на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И. Н. Д. с [ЕГН] от [населено място] срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-173/25.06.2024 с което се потвърждава Разпореждането № 151-00-3861-3 от 22.05.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица;

ОСЪЖДА И. Н. Д. с [ЕГН] от [населено място] да заплати на Националния осигурителен институт сума в размер на 100 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението е окончателно на основание чл. 119 вр. с чл. 117, ал.1, т.2, буква „б“ КСО.