№ 3620
гр. С, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110168436 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от С О, ЕИК .., представлявана от кмета Й Ф, с адрес гр. С, ул.„М“ №,
насочен срещу АЛ. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул.„О“ № 3, за признаване за
установено, че С О е собственик на 85 кв.м., представляващи част от имот с проектен
идентификатор ..., попадащи в одобрена улична регулация - улица - тупик, кв.45А, м. „в.з.Б”,
по приложена улична регулация - улица-тупик, кв.45А, м. „в.з. Б” по плана от 1987 г., са
заснети неправилно към имота на ответника с идентификатор ....
В исковата молба се твърди, че ищецът С О е собственик на улица - публична
общинска собственост (ПОС) и е заявил нанасяне на същата по действащ регулационен
план на местност: „в.з. Б”, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. на
председателя на Комитета по ТСУ, с искане за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за ПИ с идентификатори: ... и ..., тъй като те попадат в него.
Отбелязва се, че ответникът АЛ. Г. М., по силата на покупко-продажба,
обективирана в представения нотариален акт №, том I, peг. №, нот.д. 115 от 23.07.2014 г. на
нотариус М. Ш, вписана в НК под per. № 042 (вписан в СВ вх. Рег.№ от 23.07.2014 г. акт №,
том .., дело № 27881), се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор ...,
находящ се в гр. Б, Община Столична, ул.„О“ № 3, с площ на имота по скица от 665
(шестстотин шестдесет и пет) кв.м., а съгласно документ за собственост с площ от 580
(петстотин и осемдесет) кв.м. Ищецът поддържа становище, че разликата от 85 кв.м. по
документа за собственост и по скицата всъщност е площта, с която имота на ответника
навлиза в процесната улица. Навежда доводи, че е налице грешка в кадастралната карта при
заснемане на двата съседни имота, при която е допуснато застъпване на същите.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който заявява, че няма
претенции към ищеца и потвърждава своята собственост до 580 кв.м. Заявява, че на
14.01.2022 г. се е отказал от възражението си пред СГКК-С. В допълнителна молба изрично
заявява, че признава иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът не се явява, взема писмено становище по
същестовото на спора..
1
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.54, ал.2 от
ЗКИР. Същият по своя характер представлява установителен иск за собственост на реална
част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника
/грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот
/непълнота на кадастралната карта/, като ищецът по този иск следва да установи
материалното си право към момента на одобряване на кадастралната карта, в която се
претендира, да е допусната грешката. Целта е да се установи безспорно пространствения
обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Съгласно § 1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата или грешката
се допълва или поправя по административен ред от службите по геодезия, картография и
кадастър по реда на чл.54, ал.1 ЗКИР, а когато е свързана със спор за материално право, тя
се отстранява след решаването на спора по съдебен ред /чл. 54, ал. 2 ЗКИР/.
Съгласно чл.24, ал.1 ЗКИР поземленият имот е основна единица на кадастъра, а ал.2
от същата правна норма изисква поземления имот да бъде отразен в кадастъра съобразно
границите на правото на собственост. При спор относно начина, по който са отразени в
кадастралната карта съседни имоти /независимо дали е предявен чрез иск по чл.54, ал.2
ЗКИР или друг иск за собственост/, съдът следва да установи границите на собствеността на
всяка от страните по спора, като отчита и осъществените във времето факти, които водят до
промяна на тези граници /в този смисъл мотивите към т.4 на Тълкувателно решение № 8 от
23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Площта на поземления имот е част от
основните кадастрални данни, но не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а
е функция на границите му /в този смисъл решение № 704 от 07.01.2011 г., постановено по
гр.д.№ 1080/2009 г. на ВКС, IV г.о./.
От представените писмени доказателства по делото, вкл. и проектна документация,
може да се направи извод за това, че ищецът е собственик на улица, предвидена по плана от
1987 г., 85 кв.м. от която са погрешно заснети като част от имота на ответника. В същото
време последният се легитимира с документ за собственост като собственик на поземлен
имот с идентификатор ... с площ от 580 кв.м., а при заснемането му е отразен с по-голяма
площ, а именно 625 кв.м. Ответникът признава, че разликата в площта при заснемането и
нанасянето на имота в кадастралната карта от 85 кв.м. е за сметка на улицата тупик в кв.45А,
м.„в.з.Б”, предвидена и изградена по одобрената улична регулация с плана за местността от
1987 г.
Така направеното признание съдът намира, че не противоречи на закона и на
добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът не може да се разпорежда. С
оглед така представените доказателства и извършеното от ответника признание, съдът
намира иска за основателен, поради което следва да бъде изцяло уважен, като на основание
чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в
исковата молба и пълномощникът му е изготвил и представил списък по чл.80 от ГПК. След
запознаване с приложените към двете дела платежни документи, съдът намира, че следва да
присъди на ищеца разноски от 1263.00 лв., от които 50.00 лв. заплатена държавна такса,
13.00 лв. заплатена такса за вписване на исковата молба и 1200.00 лв. адвокатско
2
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЛ. Г. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Б, ул.„О“ № 3, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.Б – С О,
със Заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменена със Заповед № 18-8956/24.09.2020 г. на началника на СГКК-С, С О, ЕИК ..,
представлявана от кмета Й Ф, с адрес гр.С, ул.„М“ №, е собственик на 85 кв.м. от улица -
тупик, кв.45А, м.„в.з.Б”, по приложена улична регулация по плана от 1987 г. /имот с
проектен идентификатор .../, която площ е била неправилно заснета като част от поземлен
имот № ..., съобразно скицата, приложена на л.24 от делото, която скица е неразделна част
от настоящето решение и е подписана от съда.
ОСЪЖДА АЛ. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул.„О“ № 3, да заплати на С О,
ЕИК .., представлявана от кмета Й Ф, с адрес гр.С, ул.„М“ №, сума от 1263.00 лв.,
представляващи направени от ищеца разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3