РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1682
гр. Пловдив, 24.08.2017
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
състав, в открито заседание на трети юли през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1230 по описа на съда за 2016год., констатира следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава
Х, Раздел І от АПК
2. Образувано по жалбата на Д.Х.К., ЕГН **********,
в качеството му на председател на ВПК „А - 94“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: *** срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/8648 от 02.10.2011год. на
Изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие”, в което е посочено, че фондът отказва
финансиране и подпомагане по схема СЕПП, СНДП и НР 1 за посоченият в писмото
размер.
Според жалбоподателя административният акт е
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материално-правни и
процесуалноправни правила и норми.
Оспорват се изводите на административния орган,
че заявените от кооперацията площи за подпомагане по мярка СЕПП и НР1 са
недопустими като такива по посочените програми.
Поддържа се, че по отношение на процесните имоти
не са извършвани теренни проверки на место, както е отразено в обжалвания акт,
въпреки че такава е искана от Д.Х.К., в
качеството му на председател на ВПК „А - 94“.
В този смисъл се възразява, че в хода на
административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая.
Най-сетне се сочи, че процедурата по приемане на
специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ е стартирала със Заповед
№09-270 от 29.04.2011 г., поради което се счита, че неправилно и
незаконосъобразно с процесното уведомително писмо е отказано изплащане на суми
за подпомагане за 2010 г. и налагане на санкции в частта: „Схема за единно
плащане на площ“ и в частта „Плащания на земеделските стопани за природни
ограничения в планинските райони“ за посочените в уведомителното писмо площи.
Иска се оспореният административен акт да бъде
отменен, като се присъдят сторените разноски по производството. Подробни
съображения са изложени в представена по делото писмена защита.
3. Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“, гр. ****, чрез процесуалния представител юркГ., в представено
писмено становище, счита жалбата за недопустима. Иска се тя да бъде оставена
без разглеждане, като в полза на администрацията се присъди следващото се юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За хронологията на фактите и допустимостта
на оспорването:
4. Несъмнено е, че процесният отказ,
обективиран в уведомително писмо, съставлява индивидуален административен акт,
с който се засягат права и интереси на жалбоподателя, доколкото постановеният
с него резултат, е отказ да бъде одобрена исканата сума за подпомагане, като
съответно са наложени парични санкции
за бъдещ период.
Оспорваният административен акт е връчен на представител на ВПК „****“
на 03.11.2011 г., видно от обратната
разписка (л. 29). В 14-дневен срок са предприети действия по административно
обжалване с жалба вх.№ 94-10158 от 17.11.2011 г. (л.44).
5. На 24.01.2015 г. е депозирана молба с вх.
№94-10158 от Д.К., в качеството му на председател на ВПК „****“ до Министъра на земеделието и храните с искане
да се произнесе по жалба с вх. №94-10158 от 17.11.2011 г. на МЗХ. (л.39).
Видно от
представените по преписката документи на 23.07.2015 г. е било изпратено запитване
по електронната поща на Министъра на официалния сайт на МЗХ, в отговор на което
Д.К. е уведомен, че ДФ „Земеделие“-РА не намира основания за преразглеждане на
случая.(л.21).
6. До Директора на ДФЗ е изпратено писмо с вх.
№02-160-2600/8648 от 27.07.2015 г. от А.Т.-Съветник на Министъра на земеделието
и храните във връзка с постъпило запитване на електронната поща на официалния
сайт на МЗХ (л.38), в отговор на което с писмо изх.№02-160-2600/8648 от
05.08.2015 г. от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, е изпратена цялата
административна преписка, като е посочено също, че ДФЗ-РА „….не намира
основание за преразглеждане на случая….“(л.36).
7. В последствие с писмо с изх.№13-5334 от
11.09.2015 г. на Директора на Дирекция „Административно и правно обслужване“ до
изпълнителния Директор на ДФЗ е изпратено копие от жалбата за повторно
комплектуване на административната преписка. Писмото е регистрирано в ДФЗ на
12.09.2015 г., видно от положения печат (л.32).
С писмо с изх. № 12-160-2600/8648 от
17.09.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ до Директора на Дирекция
„Административно и правно обслужване“ при Министерството на земеделието и
храните, е изпратена преписката по жалба с вх. № 02-160-2600/8648 от
02.10.2011г. от Д.К. с УРН 183634, като в писмото отново е посочено, че ДФЗ „не
намира основание за преразглеждане на случая..“
8. В хронологична последователност е издадена
Заповед № РД 20-54 от 31.03.2016 г., с която са оставени без уважение жалбите
на Д.К., в качеството му на председател на ВПК „А - 94“ с вх.№ 94-10158 от 17.11.2011 г. и с вх. № 94-10158 от 24.01.2015 г.
9. С оглед горното се констатира, че по жалба с вх.№ 94-10158 от 17.11.2011
г. от Д.Х.К., в качеството му на председател на
ВПК „А - 94“, преписката е постъпила при министъра на
земеделието и храните на 05.08.2015г., а срокът за произнасяне по чл.97, ал.1
от АПК съответно е изтекъл на 19.08.2015
г.
Считано от тази дата, е започнал да тече и
срокът по чл.149,ал.3 от АПК за оспорване пред съда, който срок е изтекъл на
02.09.2015 г.
Дори да се приеме, че във връзка с повторното
препращане на жалбата до Изпълнителния Директор на ДФЗ, за комплектоване на
преписката с писмо с вх. № 02-160-2600/8648 от 12.09.2015 г., преписката е
постъпила при Министъра на Земеделието и храните на 17.09.2015 г. с писмо с вх.
№13-533 от 17.09.2015 г., то срокът за произнасяне по чл.97, ал.1 от АПК
съответно е изтекъл на 01.10.2015 г., а срокът за оспорване по съдебен ред на 15.10.2015
г.
10. Съгласно чл.
149, ал. 3 от АПК когато административният акт е обжалван по
административен ред, какъвто е и процесният случай, срокът за оспорването му
пред съд започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен
орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната
дата, на която е следвало да се произнесе.
Сроковете
за произнасяне на горестоящия административен орган са уредени в чл.
97 АПК. В цитираната разпоредба е установена и
компетентността на този орган да постанови мотивирано решение, като обяви акта
за нищожен, да го отмени като незаконосъобразен (изцяло или отчасти) или
нецелесъобразен, или да отхвърли жалбата.
При липса
на произнасяне на горестоящия административен орган, срокът за оспорване по
съдебен ред е едномесечен, считано от изтичане срока за произнасяне по чл.
97, ал. 1 АПК и в случая е изтекъл към момента на подаване на
жалбата на 22.04.2016 г.(л.5)
11. В допълнение следва да се посочи, че при
прилагане на чл. 149, ал. 3 АПК, едномесечният срок за
оспорване се отнася за случаите, когато първоначално издаденият административен
акт е мълчалив отказ. Липсата на произнасяне на горестоящия административен
орган в производството по чл. 81 и сл. АПК по жалба срещу издаден
изричен административен акт, не представлява мълчалив отказ и не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност /арг. от чл.
145, ал. 2, т. 2 АПК/.
В
процесния случай предмет на оспорване по административен и съдебен ред е
уведомителното писмо, издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, а не
мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните. В нормата на чл.
149, ал. 3 АПК е направено изрично разграничение на видовете
административни актовете, които са били оспорени по административен ред – „акт,
мълчалив отказ или мълчаливо съгласие“ и в зависимост от това са определени
съответните срокове за тяхното оспорване пред съд по чл. 149, ал. 1 и по ал. 2
от АПК.
В
случая по административен ред е оспорен изричен административен акт на Изпълнителния
директор на ДФ Земеделие и съответният срок за оспорването му по съдебен ред е
този по чл. 149, ал. 1 АПК, т.е 14-дневен, който с
оглед липсата на произнасяне на горестоящия административен орган, е започнал
да тече от датата, на която е изтекъл срокът му за произнасяне. /Определение №
2927 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2015 г., I о., докладчик съдията
М.П./.
Спазването
на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на жалбата и затова задължение на съда е да следи за него.
Изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК води като последица
погасяване правото на оспорване, което е субективно процесуално право.
12. Необходимо в случая е да се съобрази и обстоятелството,че в
чл.92,ал.2 от АПК, законодателят е установил възможността за оспорващия, да
осъществи контрол по изпълнението от страна на административния орган на
задължението за своевременно и срочно изпращане на преписката, като съответно
изпрати препис от жалбата на по-горестоящия орган.
13. Вярно е също, че горестоящият
административен орган се е произнесъл по жалбите със Заповед № РД-20-54 на 31.03.2016
г., с която ги е оставил без уважение, но това е сторено след изтичане на срока
по чл. 97, ал. 1, предложение първо АПК.
Тази
законодателната възможност да се обжалва първоначалният акт пред съда, когато
горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата срещу този акт
в срок, е алтернативно предвидена с обжалването по съдебен ред при произнасяне
с изричен акт на горестоящия орган, макар и извън регламентирания срок. Този
въпрос е разрешен с ТР № 6/2015 г. на ОСС на ВАС по ТД № 4/2013
г., което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за
органите на съдебната власт. Според същото при последващо късно произнасяне с
изричен акт на по-горестоящия административен орган, с който се отхвърля
жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече
нов срок за съдебно обжалване. Това разбиране следва от характера на сроковете
за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК, които са преклузивни.
Спазването
на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на жалбата и затова задължение на съда е да следи за него.
Изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК води като последица
погасяване правото на оспорване, което е субективно процесуално право.
14. След като жалбоподателят е пропуснал да
подаде жалба, в законоустановения срок след изтичане на срока за произнасяне от
страна на горестоящия административен орган, подадената жалба се явява
просрочена, поради което производството следва да бъде прекратено на основание чл.
159, т. 5 от АПК, а жалбата, на основание да
се остави без разглеждане.
ІІІ. За разноските:
15. С оглед изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г.), настоящият
състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.
В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване
на делото независимо от причината за прекратяване.
В разпоредбата на чл.
143, ал. 4 от АПК са регламентирани само две хипотези, в които се
присъждат разноски в полза на ответника - при отхвърляне на жалбата или когато
оспорващият оттегли жалбата си. Съгласно общата разпоредба на чл.
144 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал.
4 от ГПК установява общия принцип на дължимост на разноски от
страната, която с поведението си е станала причина за неоправдано предизвикан
съдебен спор.
Съгласно
текста на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право
на разноски и при прекратяване на делото, като в цитираната норма не се
поставят изисквания за присъждане на разноски в зависимост от причината за
прекратяването (№ 2251 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1273/2016 г., III
о., докладчик председателят П.Г).
Ето защо, на основание
чл. 159, т.5 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определението за даване на ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Д.Х.К., ЕГН **********, в качеството му на председател на ВПК „А - 94“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/8648 от 02.10.2011год. на
Изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие”, в което е посочено, че фондът отказва
финансиране и подпомагане по схема СЕПП, СНДП и НР 1 за посоченият в писмото
размер.
ПРЕКРАТЯВА производството адм.
дело № 1230 по описа на Административен съд Пловдив за 2016 г.
ОСЪЖДА ВПК „А - 94“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Х.К. –председател, да заплати в
полза на Държавен Фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция сумата в размер
от 100,00лв. (сто лева), представляващи възнаграждение за юрисконсултска
защита.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в седем дневен срок от съобщаването на страните.
Административен съдия
: