Р Е Ш Е Н И E
№ 553
07.01.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
527 по описа за 2017 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на М.С.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Анушка Драгиева“ №4, против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Позитано“ №5, представлявано от Кристоф Рат и Недялко
Чандъков, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищеца от претърпени болки и страдания в
резултат на получени травми от ПТП, настъпило на 20.11.2012 год., ведно със
законната лихва от 20.11.2012 год. до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца – болки и
страдания във връзка със смъртта на Д.К.Х., с която ищецът е живял на
съпружески начала повече от 17 години, ведно със законната лихва от 01.03.2013
год. до окончателното ѝ изплащане.
От фактическа
и правна страна ищецът твърди, че на 20.11.2012 год. около 16 часа предприел
пътуване от с.Дъскотна до гр.Бургас с личния си автомобил м.“Рено“ модел „Клио“
с рег.№А2891КВ, като с него пътували Д.Х., с която съжителствал от 1995 год. и
други негови близки. Сочи се, че на пътя Бургас –Айтос, след разклона за с.Миролюбово, настъпило ПТП с
автомобил, управляван от В.Ж.Д., от което ищецът претърпял травми – контузия на
гръдния кош, тотален пневмоторакс вляво с подкожен емфизем, контузия на главата
и контузия на дясното коляно с хематом. Сочи се, че бил приет за лечение в І-во
хирургично отделение в УМБАЛ Бургас, до 27.11.2012 год. Жената, с който
съжителствал, също получила множество травми и била приета в ОАРИЛ с гръдна
травма със счупване на гръдната кост и ребра и разкъсване на ляв диафрагмален
купол, които са оформили гръден капак, кръв и въздух в лява гръдна половина,
коремна травма с разкъсване на слезката, перфорация на тънко черво, тотален
перитонит, кръв в корема, ретроперитониален хематом, травма на гръбначния стълб
със счупване на І лумбален прешлен и счупване на страничните израстъци на ІІ и
ІІІ лумбални прешлени, субфреничен абсцес вляво. Заявява се, че лечението на Д.Х.
продължило 2 м., след което тя била преведена на 22.01.2013 год. в отделение
ФРМ и изписана на 01.02.2013 год. Ищецът твърди, че положението ѝ се
влошило и на 08.02.2013 год. била приета в Отделение по съдова хирургия на МБАЛ
Бургас, с диагноза „дълбока венозна тромбоза на лявата илеофеморална вена“. На
18.02.2013 год. била изписана и починала на 01.03.2013 год. от травматичните
увреждания от ПТП, които са причинили дълбока венозна тромбоза. Сочи се, че по
повод допуснатото произшествие е билf образувано НОХД №610/2016
год. на БОС.
Ищецът
заявява, че преживял загубата на Д.Х.
много тежко – с нея живял на съпружески начала повече от 17 години при
взаимна обич и разбирателство в закупена с общи средства къща в с.Дъскотна.
Твърди, че след изписването си от болницата бил неотлъчно до нея докато се
лекувала, закупувал храна, медикаменти, консумативи, ангажирал лекари да я
преглеждат в домашни условия. След смъртта ѝ ищецът останал сам.
Ищецът сочи,
че от произшествието претърпял гръдна травма и продължава да чувства болка в
гърдите, особено при застудяване и физическо натоварване.
Твърди се в
исковата молба, че за л.а.“Рено“ модел „Меган“ с ДК№В0192КК, управлявано от В.Д.,
е сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника по полица
03112000968753, със срок на валидност от 10.04.2012 до 09.04.2013 год.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не са налице
предпоставките на чл.226 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение. Заявява се,
че вината за настъпване на произшествието не е само на водача Д.и че ищецът се
е движил с превишена скорост, препятствал е своевременните си реакции и така е
допринесъл за настъпване на вредите в такъв обем. Въвежда се възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалите, за които липсват данни, че
са били с поставени предпазни колани. Твърди се от ищеца, че пострадалите лица
са поставили себе си с превишен спрямо нормалното риск и са нарушили чл.137а от ЗДвП. Счита, че приноса за настъпване на вредата следва да бъде отчетен при
приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се
причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите вреди. Оспорва
се твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП са възникнали описаните от него
вреди, техния характер, продължителност и интензитет. Заявява се, че ищецът не
представя доказателства за твърдението си, че е съжителствал с Д.Х., а дори да
се приеме, че е осъществено съжителство, не се установява по безспорен начин
наличието на трайни, семейни фактически отношения, градящи се върху любов и разбирателство.
Оспорва
претенциите като завишени по размер с оглед степента и характера на телесните
увреждания. Ответникът твърди, че ищецът не е претърпял значителни по
интензитет болки, страдания и неудобства, не е била необходима оперативна
интервенция, а се е наложил единствено кратък болничен престой. Заявява, че
липсват твърдения за усложнения и остатъчни явления, като оздравителния процес
по всяка вероятност е завършил.
В отговора се
сочи, че дори и да бъде доказано фактическо съжителство, размерът на предявения
иск за неимуществени вреди от 120 000 лв. е прекомерен. Ответникът
възразява срещу момента, от който се иска присъждане на законна лихва върху
обезщетенията, като твърди, че дължи лихва от момента на поканата, а не от
момента на увреждането. Въвежда възражение за погасяване по давност на лихвите,
на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
преки искове против застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. с §22 от
ПЗР на КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на
увреденото лице в общ размер на 160 000 лв., от които 40 000 лв. като
обезщетение за претърпени от ищеца физически болки и страдания от травматични
увреждания при ПТП и 120 000 лв. като обезщетение за претърпени морални
страдания от смъртта на лице, с което ищецът е съжителствал трайно на семейни
начала – Д.Х., починала в резултат на същото ПТП.
Няма спор
между страните, че на 20.11.2012 год. е настъпило ПТП, причинено от В.Ж.Д., за
което на последния е било наложено наказание за извършено престъпление по чл.343
ал.4, вр. с ал.3 б.“б“, предл.І, вр.чл.342 ал.1 от НК с влязла в сила присъда
на наказателния съд. По силата на чл.300 от ГПК, установеното от наказателния
съд относно авторството на деянието, вината и противоправността, обвързва
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.
Не се спори,
че гражданската отговорност на виновния водач на лекия автомобил “Рено“ модел
„Меган“ с ДК№В0192КК е била застрахована при ответника.
Настъпването
противоправния резултат, сочен в исковата молба като получени наранявания от
ищеца, както и причинно-следствената връзка между този резултат и произшествието
от 20.11.2012 год., са установени от присъдата на наказателния съд по НОХД № 610/2016
год. на БОС като част от фактическия състав на деянието – подсъдимият Д.е
признат за виновен в това, че при управление на МПС нарушил правилата за
движение и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Х., както и средна телесна
повреда на повече от едно лица, като за ищеца телесната повреда се изразява в
причиняване на гръдна травма, довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота. С това искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от телесно нараняване на М.Н. - е доказан по основание, поради осъждането на
извършителя от наказателния съд и обстоятелството, че деянието е осъществено
при покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради управление на лекия автомобил от
ищеца с превишена скорост, която не му е позволила достатъчно време за реакция,
както и поради управление на автомобила без поставен обезопасителен колан.
С решение
№67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год. на І т.о. на ВКС се приема, че в
случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната,
която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от деликвента/застрахователя обезщетение не e
обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на
пострадалото лице, а дали това поведение действително е в причинна връзка с
последвалия резултат и по някакъв начин е допринесло за настъпването на
решителното събитие - т.7 от ППВС № 17/1963 г., решение №96/29.06.2015 год. по
т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014
год. ІІ т.о. ВКС, ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/14 год. на ОСТК ВКС и др.
От приетата
без възражения от страните съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
в момента на сблъсъка между двете превозни средства лекият автомобил,
управляван от ищеца, се е движел със скорост от 72 км./ч. – съобразена с
въведените ограничения. Допълнително следва да се отбележи, че при определянето
на скоростта вещото лице е взел предвид оставените спирачни следи, описани при
огледа, както и деформациите по купето, които са заложени в използваната
формула по задача №2 на ищеца. В лекия автомобил м.“Рено“, модел „Клио“, са
пътували общо четири лица – водачът и трима пътници, което е установено от
присъдата по НХОД №610/16 год., ето защо е нереалистично да се приеме, че
автомобил с тези технически характеристики (данни от КАТ за регистрацията се
намират на л.135 – гръб от ДП №500/12 год.) е развил скоростта, възприета от
наказателния съд (около 97 км./ч.). Видно е от заключението, че опасната зона
за спиране на л.а.“Рено“ м.“Клио“ е била около 51 м., а в момента на възникване
на опасността този автомобил е бил на около 30 м. от мястото на удара, т.е. лек
автомобил „Рено“ м.“Меган“ е попаднал в опасната зона за спиране и въпреки
предприетите спасителни действия от ищеца ударът не е бил предотвратен.
Единствената възможност за избягване на удара е била предприемане на правомерни
действия от водача на л.а.“Рено“ м.“Меган“, а именно пропускане на движещия се
с предимство по пътя автомобил, управляван от ищеца – чл.37 ал.3 от ЗДвП.
От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че в епикризата на ищеца е
описан хематом в областта на ХІІ ребро в дясно по медио-клавикуларната линия,
което отговаря на травма, получена от поставен предпазен колан.
С оглед на
така установените обстоятелства, възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца се възприема от съда като неоснователно. Ищецът е
пътувал с поставен обезопасителен колан и при съобразена скорост, а
единствената причина за настъпване на събитието и вредите е поведението на
водача на л.а. „Рено“ м.“Меган“.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост и следва да бъде съобразено
с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС
№ 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в
страната икономическа конюнктура (така решение
№ 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Болките и
физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като
присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от
увреждане, попадащо в юридическия критерий „следна телесна повреда“ - гръдна
травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Освен
тази травма, ищецът е получил наранявания на главата и дясното коляно, които
представляват разстройство на здравето, неопасно за живота. Бил е приет в
болнично заведение за периода от 20.11.2012 до 27.11.2012 год., където е
проведено двукратно оперативно лечение под венозна енестезия (епикриза на л.27)
с ОП №857/21.11.12 г. и ОП №867/23.11.2012 год. – торакоцентеза и
реторакоцентеза. Вещото лице посочва, че последствията от травмата и от
торакоцентезата отзвучават за около 25-30 дни, а единственото лечение на
травмата е оперативна намеса. През оздравителния период е ограничено движението
на гръдния кош. Установява се от заключението и от уточнението на в.л.д-р Парасков
в съдебно заседание, че няма данни за влошено здравословно състояние на ищеца
след възстановяването му от травмата.
Свидетелите
съобщават, че след катастрофата ищецът отслабнал драстично, чувствал се зле
физически, отпаднал, което наложило да търси помощ от близки при тежка
физическа работа. Твърдят, че продължава да приема лекарства, че все още кашля.
Св.Т. посетил ищеца в първите часове след катастрофата в болницата и го заварил
много уплашен, трудно говорел, оплаквал се от болки в гърдите. По съвет на
лекарите не му казали, че жена му Д. е зле.
Свидетелските
показания за настоящото здравословно състояние на ищеца не кореспондират със
заключението на съдебно-медицинската експертиза, нито са представени
доказателства за прием на лекарства от ищеца поради гръдната травма в миналото,
поради това съдът приема, че ищецът се е възстановил и последиците на травмата
са отшумели. Уврежданията от катастрофата са причинили физически и психически
страдания на ищеца –болки, стрес, страх и уплаха. Влошили са качеството му на живот за около един месец,
през който Н. е бил със затруднено дишане поради ограниченото движение на
гръдния кош, нуждаел ще е от помощ и подкрепа на близки и поради това след
изписването си от болницата се установил при сина си в гр.Бургас.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и
страдания, неудобства, стрес, емоционални и психически сътресения, възрастта на
ищеца, която предполага по-трудно и бавно излекуване (към момента на травмата е
бил на 57 години), и като взе предвид икономическата конюнктура, Бургаският
окръжен съд намира, че на М.Н. следва да се определи обезщетение в размер от 25 000
лв., а в останалата част претенцията е
неоснователна.
С ППВС №5/1969
год. е признато правото на обезщетение в полза на лица, които са се намирали
във фактически отношения с починалия, а не в законова връзка, но тези
фактически отношения са изпълвали по съдържание брачната връзка, т.е. лица,
които са се намирали във фактическо семейно, продължително и трайно съжителство.
Доколкото от
ищеца се твърди фактическо състояние, то не може да бъде удостоверено с
документи, а единствено със свидетелски показания. Вярно е, че двамата
свидетели са роднини на ищеца, но това не поставя под съмнение достоверността
на изнесените от тях факти, тъй като те не са лично заинтересовани от изхода на
делото, а и близкия родствен кръг е най-запознат с отношенията между
пострадалия и починалата Д.Х.. Свидетелите изнасят, че преди да се съберат
двамата живеели поотделно в с.Дъскотна, като Д. живеела в собствена къща, а
ищецът – в къщата на родителите си. Заживели заедно в къщата на Димка, а ищецът
изтеглил заем, за да направят ремонт. Според св.Трифонов те живели заедно 18
години, до смъртта на Д.Х.. Свидетелите твърдят, че отношенията им били като на
семейство, живеели в разбирателство, имали общи интереси и хоби (риболов). Не
сключили граждански брак, за да може Д.Х. да получава пенсия от починалия си
съпруг. Св.Трифонов съобщава, че за известен период те заедно отглеждали внучетата
на Д., тъй като дъщеря ѝ заминала за Гърция, като по-голямото дете отглеждали
5-6 години.
Свидетелите
сочат, че ищецът бил много загрижен за Д. след катастрофата, грижел се за нея,
осигурил жилище на своя братовчедка след изписването ѝ, за да бъдат
по-близо до болницата.
От свидетелските
показания се установява продължително фактическо съжителство между ищеца и
починалата, което по съдържание съответства на брачна връзка – грижи за общо
домакинство, общи разходи за жилището, грижи един за друг и за низходящите на
партньора. При така установената продължителна и трайна връзка на ищеца следва
да се признае правото на обезщетение за неимуществените вреди, преживени от
смъртта на неговата партньорка в живота.
Причинната
връзка между произшествието и последвалата смърт е установена с влязлата в сила
присъда.
При определяне
на обезщетение за вреди от причинена смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Като критерии при определянето
на обезщетението практиката на ВКС по чл.290 от ГПК залага и конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото (решение
№179/29.01.2016 год. по т.д.№2143/2014 год. на І т.о.), икономическата
конюктура (решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т.
о.) и в частност постоянно нарастващите и осъвременявани нива на
застрахователни суми по застраховка „гражданска отговорност“ според броя на
пострадалите лица.
От
свидетелските показания се установява, че ищецът е понесъл значителни
неимуществени вреди от смъртта на Д.Х. – мъка, душевна болка, емоционални
страдания от загубата на фактическата партньорка, с която имал връзка от 17 –
18 години. За периода от 20.11.2012 год. до датата на смъртта – 01.03.2013
год., ищецът е преживял тревожни очаквания за развоя на събитията, страх от
усложнения и нови хоспитализации, който страх го принудил да се установят в
гр.Бургас, а не в с.Дъскотна. Свидетелите сочат, че преживяната загуба го
променила завинаги – че „не е същият
човек“, споделял им, че животът му си е отишъл. Изнесеното от свидетелите за драстична
загуба на телесно тегло според съда е последица именно от преживяната душевна
мъка, а не от телесните наранявания на ищеца, които са напълно излекувани.
Съобразявайки
всички значими критерии, изложени до тук, както и лимитите по § 26
ПЗРКЗ и чл.
266 КЗ (отм.), настоящият съд намира, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди от ищеца към момента на увреждането е в размер на 100 000
лв., а в останалата част претенцията следва да се отхвърли.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредите е неоснователно поради изложените вече
съображения, а и поради установените от съдебно-медицинската експертиза охлузвания
на гръдния кош на Х., които могат да се получат при поставен предпазен колан.
Ищецът
претендира обезщетение за забава от деня на увреждането – от 20.11.2012 год. за
обезщетението за своите увреждания и от 01.03.2013 год. за обезщетението за
вреди от смъртта на Д. К.. В отговора на исковата молба ответникът е въвел правоизключващото
възражение, че не е бил поканен по реда на чл.498 ал.1, вр.чл.380 от КЗ, поради
което изобщо не е в забава.
От една страна
следва да се посочи, че нормата на чл.498 ал.1 от КЗ не намира приложение в
конкретния случай, тъй като отношенията се уреждат по реда на част четвърта от
КЗ (отм.) От друга страна, възражението почива на неверни твърдения, тъй като
на л.137 от ДП №500/12 год. се съдържа отговор на покана от застрахователя,
която покана е от 2012 год., след като отговорът е с изх.№ от 17.12.2012
год.
Ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането -
неговата гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител - решение №
594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК, решение № 6 от 28.01.2010 г.
на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., ТК и др. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение.
Възражението
на ответника за погасяване на част от вземанията за лихви по давност е
основателно. С решение №97/06.07.2009 год. по т.д.№745/2008 год. на ІІ т.о. ВКС
се приема, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица против
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента се погасява с кратката
3-годишна давност, считано от деня на настъпилото ПТП, от който е изискуемо
вземането за непозволено увреждане. Щом от тази дата застрахователят изпада в
забава и дължи лихви, то от този момент започва да тече и погасителната давност
– чл.114 ал.1 от ЗЗД. Давността е прекъсната с предявяването на исковата молба
на 17.11.2017 год. , следователно претенцията за лихви върху обезщетенията за
неимуществени вреди е погасена преди 17.11.2014 год.
Ищецът е
поискал присъждане на разноски и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете. Бил е представляван по реда на чл.38 ал.1 от ЗА,
ето защо възнаграждението, определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, вр.чл.7 ал.2
т.5 от Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС следва да се възложи върху другата
страна – 4 030 лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Не е представил списък, ето защо разноските се
изчисляват от съда на 5 105 лв. – възнаграждение на адвокат, такса удостоверение и депозити за
експертизи. От тях му се следват 1116,72 лв.
От бюджета на
съда са направени разноски в размер на 150 лв. на основание чл.83 ал.3 от ГПК.
От тях ответникът следва да понесе 118 лв. съразмерно на уважената част от
исковете. Върху ответника следва да се възложи и държавна такса в размер на
5 000 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София ул. „Позитано“ №5, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори Недялко
Чандъров, Иво Груев и Пламен Шинов, да заплати на М.С.Н. с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Анушка Драгиева“ №4, сумата от общо 125 000 (сто
двадесет и пет хиляди) лева, от
които 25 000 лв. – обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат
на получени травми от ПТП, настъпило на 20.11.2012 год. и 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Д.К.Х., с която съжителствал
на съпружески начала, починала на 01.03.2013 год. вследствие на ПТП от
20.11.2012 год., ведно със
законната лихва, считано от 17.11.2014 год. до
окончателното изплащане на обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от общо 160 000 лв., както и претенцията за присъждане на
лихва за забава от датата на вредите до 17.11.2014 год.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Позитано“ №5, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори Недялко
Чандъров, Иво Груев и Пламен Шинов да заплати на адвокат Станислава Бояджиева
от Адвокатска колегия – Бургас възнаграждение в размер на 4 030 (четири хиляди и тридесет) лева за
осъществено процесуално представителство на ищеца М.Н. в първоинстанционното
производство, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М.С.Н.
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Анушка
Драгиева“ №4, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София
ул. „Позитано“ №5, представлявано
от всеки двама от изпълнителните директори
Недялко Чандъров, Иво Груев и Пламен Шинов разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1116,72 (хиляда сто и шестнадесет
0.72) лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ул. „Позитано“ №5, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори Недялко Чандъров,
Иво Груев и Пламен Шинов да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметката на Окръжен съд - Бургас, държавна такса в размер на 5 000 (пет хиляди) лв. и разноски за
експертиза в размер на 118 (сто и осемнадесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: