№ 14214
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20251110102623 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК
Образувано е по молба вх. № .../24.03.2025 г. подадена от длъжника Б. Б. С. с
искане за спиране на принудителното изпълнение по издадената по делото заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 2458/23.01.2025 г., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № .., по описа на ЧСИ Г. Д.. Сочи се, че е
уведомен за образуваното изпълнително производство с ПДИ на 04.03.2025 г., а на
05.08.2022 г. е подал молба за отказ от наследството на покойния си баща –
кредитополучател Б. С., който е надлежно вписан под № 1550/11.08.2022 г. Сочи и
множество други основания за спиране. В тази връзка моли да бъде спряно
изпълнителното производство и представя съдебно удостоверение издадено от СРС за
извършения отказ от наследство.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства намира за установено следното:
Делото е образувано по Заявление вх. № .../16.01.2025 г. г. подадено от „Б.д“ АД
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основата на
документ по чл. 417 ГПК.
На 23.01.2025 г. съдът издава Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основата на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с който осъжда Длъжникът
Б. Б. С. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на заявител Б.д АД с ЕИК:
********* и адрес: ********** сумите 7 623,48 лева (седем хиляди шестстотин
двадесет и три лева и 48 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит от
05.07.2018 г. и Допълнително споразумение от 22.02.2019 г., като кредитът е отчитан
по кредитна сметка № 11/25408649, ведно със законна лихва за период от 15.01.2025 г.
до изплащане на вземането, сумата 1 601,16 лева (хиляда шестстотин и един лева и 16
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 07.08.2022 г. до 26.12.2024 г.,
257,08 лева (двеста петдесет и седем лева и 08 стотинки), представляваща обезщетение
за забава до датата на настъпване на изискуемост за период от 07.08.2022 г. до
26.12.2024 г., 50,08 лева(петдесет лева и 08 стотинки), представляваща обезщетение за
забава (законна лихва) след датата на настъпване на изискуемост за период от
27.12.2024 г. до 13.01.2025 г., 5,00 лева (пет лева), представляваща разноски за
производство по чл. 51 от зн , 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща
разходи при изискуем кредит , както и държавна такса в размер на 193,14 лева (сто
деветдесет и три лева и 14 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1
.., по описа на ЧСИ Г. Д.. Длъжникът а.сн е получил покана за доброволно изпълнение
по изпълнителното дело на 04.03.2025 г.
На 20.03.2023 г. е подадено писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и
настоящата молба с искане за спиране на изпълнението.
Поради изложеното, съдът счита, че искането по чл. 420 ГПК е депозирано от
надлежна страна – длъжник в заповедното производство, който е подал възражение в
срока по чл. 414 ГПК, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД като в случай че длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до
една трета от вземането. С изменението на чл. 420, ал. 2 ГПК, извършено със
законодателните промени, обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019г. е въведена възможност
незабавното изпълнение да бъде спряно, без да е необходимо обезпечение, когато
искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи;
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение,
издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, поради което няма по силата на
закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на издадената заповед.
Молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране на
изпълнението на заповедта, да е учредено обезпечение пред съд – ипотека, чрез
вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот или
залог на парична сума, поради което спирането на основание чл. 420, ал. 1 ГПК не е
настъпило.
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК спирането зависи от преценката на съда,
относно наличието на убедителни писмени доказателства, отричащи
удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК, съответно възможността
вземането на взискателя да не съществува. За да бъде подкрепено искането за спиране
на изпълнението по заповед за изпълнение с такива доказателства, от тях следва да
може да се заключи, че посочената в заповедта сума не се дължи.
В случая длъжникът а.сн е представил доказателства, че са вписал изричен отказ
от наследство, от което произтича изводът, че изпълнение за дългове на наследодателя
му не може да бъде предприето срещу него. Възражението е по съществуването на
притезанието на кредитора срещу длъжниците, т.е. по съществото на спора.
Представените в тази връзка доказателства са убедителни по смисъла на чл. 420 от
ГПК в твърдяната насока, т.е. сочат на вероятна основателност на тезата, че тезо
длъжник не дължи на кредитора, поради което заповедният съд има основание да спре
принудителното изпълнение срещу него.
Предвид подаденото в срок възражение от длъжника на основание чл. 415, ал. 1
ГПК на заявителя следва да бъдат дадени указания за предявяване на иск за
установяване на претендираните вземания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
23.01.2025 г. по гр.д. № 2623/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав, и
издадения по същото дело изпълнителен лист № 2458/23.01.2025 г., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № .., по описа на ЧСИ Г. Д..
2
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
спрямо длъжника, който в срок е депозирал възражение в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по
делото доказателства, че е предявил иска, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен
случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Определението в частта, в която е постановено спиране на изпълнението,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от получаване на препис от страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните и на ЧСИ Д. за
сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3