РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. Пловдив, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501604 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по ВЖ на ОД на МВР-Пловдив, чрез юриск.И..П. против Решение №
1915/ 2025г. по гр.д.№ 22012/2024г., с което са уважени предявени искове от С. П. П. за
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисление с
коефициент 1,143 , ведно с мораторна лихва за забава, законната лихва и направените
разноски по делото. Решението се обжалва с довода за неправилно приложение на
материалния закон във връзка с прилагане на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приета с ПМС №4/
17.01.2007г., прилагането на тази наредба спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
ЗМВР съобразно ТР №1/2020г от 15.03.2023г. С оглед на тези актове се прави оплакване, че
изводът на районния съд не съответства на изводите и мотивите на ВКС, в каквато насока
се прави анализ на приетото от ВКС в посоченото ТР. На второ място се обсъжда приетото
от РС при позоваване на постановеното по дело № С-435/ 2023г. по описа на СЕС, за което е
прието, че е с приоритет пред ТР, в каквато насока са изложени доводи от жалбоподателя в
насока на това какво е изложено , което е предвид в посоченото решение на СЕС, за което
се сочи, че не съдържа изводи, различни от тези, направени по дело № С-262/2020г. и
обсъдени в ТР. На трето място е посочено, че ЗМВР не нарушава европейското
законодателство по отношение на продължителността на нощния труд. Иска се отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете, присъждане на разноски, вкл. за
1
юриск.възнаграждение, прави се възражение за прекомерност при условията на
евентуалност за другата страна.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не е налице писмен отговор.
ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с от С. П. П. от гр.Пловдив с обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. с чл.187, ал.3 ЗМВР и член 86 ЗЗД против ОД на МВР ПЛОВДИВ с искане за
осъждане на ответника да му заплати възнаграждение за положен изв. труд в периода
18.12.2021г. – 18.12.2024г. в общ размер на 2000 лева, получени в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,43, ведно с мор. лихва върху
дължимите отчетени на тримесечни периоди суми в общ размер на 150 лева, считано от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се дължи трудовото възнаграждение,
зак. лихва и разноски. През процесния период ищецът работил по служебно
правоотношение с ответника в ППД в V РУ Пловдив към ОД на МВР Пловдив на 12 –
часови смени, нощни и дневни, като положеният от служителя нощен труд не бил
преобразуван в дневен и така не му било заплатено допълнително възнаграждение за
положения извънреден труд.
Постъпил е писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Формулиран е довод, че е приложим само ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. В същия смисъл се извършва позоваване и
на ТР от 15.03.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВКС. С оглед на горното моли исковете
изцяло да се отхвърлят и се претендират разноски.
Безспорни са по делото фактическите обстоятелства, че ищецът е служител на МВР –
Пловдив за процесния период, че е полагал труд 12-часови дежурства през нощта по
утвърдени графици, които се отчитат на тримесечие на длъжността старши полицай в група
ППД в V РУ Пловдив към ОД на МВР-Пловдив, както и по смисъла на чл. 1452, ал.1, т.1
ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. Полагани са дежурства 12-часови –
дневни и нощни, като часовете положен нощен труд не е бил преобразуван в дневен труд и
не му е било заплащано възнаграждение за извънреден труд. Положеният труд е бил отчитан
сумарно на тримесечие , като при изчисляването му се установява, че е надхвърлена
нормалната продължителност на служебното време за всяко тримесечие.
Пред първоинстанционния съд е депозирано заключение по ССчЕ , от което е видно, че
отработените от ищеца старши полицай П. нощни часове труд за периода 18.12. 2021г –
12.12.2024г., вкл. 2305 часа за 2 853, 83 лв, след приравняването им на дневен труд с К =
1,143, които възлизат на 2 634,7 часа. Разликата от 329,7 часа представлява положен
2
извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 4198,22 лв, подробно посочено в
таблична част към заключението. Констатирано е , че на ищеца не е заплащан извънреден
труд на основание „приравняване“ на нощния труд в дневен. Мораторната лихва е изчислена
като възлизаща в размер общо на 611,31 лв.
При анализ на правната уредба съотнесени към фактическите обстоятелства по делото,
районният съд е приел, че правният спор е предимно правен и свързан с решаването на
въпроса следва ли положението от служителите на МВР часове нощен труд да се
преобразува в дневен труд с коефициент 1,143. В тази насока е направено мотивирано
изложение, изхождайки от Наредбата № 8121з-407 от 2014г., отменена с приемането на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., предвиждаща, че „при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период“, а в приетите след отмяната на тази наредба няколко последователни
наредби не бе предвидена изрично нормативното регламентиране на преизчисляването на
нощния труд в дневен. Междувременно така се случи, че последната издадена от Министъра
на вътрешните работи Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020г. за реда и организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по член 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, която е в сила от 1.01.2021г.,
бе отменена с решение № 6356 от 27.06.2022г. на ВАС по адм. дело № 1108/2022г., с оглед на
това, че не са били спазени съществените изисквания за мотивирането на издаването й като
нов нормативен акт. В член 10 от Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при
полагане на нощен труд, като е наложено изискване към държавите –членки, да подчинят
работата на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени
гаранции при условията, определени в нац. законодателство и/или практика, в случай на
работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с
полагането на нощен труд. Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР(Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.,
изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно
изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. За ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането
на сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава организация
на работа, но това изчисляване не следва да бъде в ущърб и да засяга правото на работника
и служителя касателно максималната продължителност на работната седмица и работната
смяна. Полагането на нощен труд води до физиологични, здравни и социални проблеми,
защото нощният труд е признат като рисков фактор за здравето на работещите и
безопасността на труда. Не случайно разпоредбата на член 188, ал. 2 от ЗМВР, предвижда
специална закрила на служителите, полагащи труд между 22.00 и 6.00 часа. При полагане на
нощен труд при останалите категории работници и служители, сборът от работните часове
3
по графика на служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Това превръщане, съгласно НСОРЗ, се извършва
с коефициент, който се определя като съотношение между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на нощното работно време,
поради което в графика за работа следва да бъдат заложени часове, които след превръщането
на нощния труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, за да не се допусне работа над
определената за съответния период от време норма. Превръщането има за цел месечната
норма да бъде определена така, че да не води до полагане на извънреден труд. Според
решение на СЕС, задължително за съдилищата, не се налага да се приема национална правна
уредба за организацията на работното време, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за полицаите е по-кратка от предвидената нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива служители
трябва да има мерки за защита под формата на обезщетения, заплащане или други сходни
мерки, които да компенсират неблагоприятните последици на положения нощен труд. С
новата промяна в ЗМВР не са предвидени специални мерки за закрила, така както повелява
член 188 от ЗМВР, които да се отнасят към полагащите нощен труд държавни служители,
като съществуващите такива са приложими по отношение на всички, и на тези, които не
полагат нощен труд. По този начин законодателството на Р България изключва полагащите
на смени нощен труд полицаи и жандармеристи от общия правен режим, предвиждащ
нормална продължителност на нощния труд от седем часа, но не предвиди за тях
преобразуване на нощния в дневен труд. Затова е прието, че разпоредбата на член 187, ал. 4
ЗМВР е несъвместима с правото на Съюза и не следва да се прилага, тъй като еднаквата
продължителност на дневния и нощния труд за полицаите не почива на обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел, ето защо е
налице разлика в третирането на нашето законодателство в областта на нощния труд за
различните категории работници и служители, намиращи се в сходно положение. Както в
ЗМВР, така и в Наредбите, след тази от 2014г., не е предвиден компенсаторен механизъм,
който да компенсира полагащите нощен труд полицаи, жандармеристи и пожарникари. Няма
легална и разумна причина, освен финансова-намаляваща бюджетните средства за времето
на управление на сектора от предишните правителства, за отпадналото допълнително
възнаграждение за нощния труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31, ал. 1 от
Наредбата от 2014г., което продължава и до днес – при неприет основен закон този за
държавния бюджет. Мотивирано е, че сред държавните служители по член 142, ал. 1 от
ЗМВР, има огромен брой служители, които не работят на смени и не работят през нощта.
Същите служители се ползват от соц. придобивки, компенсации и защитни механизми –
ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен отпуск обезщетение от 20 заплати при
пенсиониране и пр. Но тези придобивки е посочено, че се дължат не заради нощния труд, а
за да се постигнат заложените в член 2 от ЗМВР дейности по защита на правата и свобода на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Поради това
е прието, че следва да се приложи разпоредбата на член 9, ал. 2 от НСОРЗ и да се
4
преизчисли положения от ищеца нощен труд в дневен с прилагане на коефициент 1,143.
ПОС не споделя мотивираното от районния съд, с изключение на това, че спорният въпрос е
правен, именно следва ли при отчитане на извънредния труд, полаган от ищеца през
процесния период, да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСДРЗ по аналогия на основание
чл. 46 от ЗНА, в който случай следва да се приложи увеличаващ коефициент от 1, 143 %. В
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2020г., е прието,
че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР, не са
приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / чл. 9, ал. 2 / и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Прието е, че липсва празнота
в специалния закон относно продължителността на работното време на служителите в МВР,
изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1, ЗНА/, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 от
ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8
часа.По см. на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в
неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22
часа до 6 часа.Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ
показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното
време на нощния труд на служителите на МВР, в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение. В тълкувателното решение е разяснено още, че
установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на
нощния труд за служителите на МВР, се обосновава с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд,
вкл. отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и
заповед.С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен
нощен труд.Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2
НСДРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни.Не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА.Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни.Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСДРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е, да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта от денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта.При разработването и приемането на ЗМВР
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
5
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане
на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл.
69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др.
Настоящият състав на съда намира, че приетото в цитираното тълкувателно решение, не
противоречи на вторичното право на ЕС.Така според Решение на СЕС по дело С-262/20,
съобразено и в тълкувателното решение, чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд –
арг. от т. 55.Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно на тази цел – т. 80. В същия смисъл са направените изводи и в Определение от
29.07.2024г. по дело С435/2023г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване от
Окръжен съд Смолян.СЕС дава следните отговори на поставените въпроси: 1. Член 12, б. а)
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от
публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор,
освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2.
Член 12, б. а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий. Предвид гореизложеното настоящия състав приема, че не е налице
6
основание положените от ищеца в процесния период часове нощен труд да бъдат
преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143, поради което предявеният иск на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР се явява неоснователен и следва да се
отхвърли. С оглед приетото от настоящата инстанция, въззивната жалба следва да бъде
уважена, а първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което главният и акцесорният иск да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателя се дължат разноски за производството –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и заплатената ДТ в размер на 108,97
лева за въззивно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1915/23.04.2025г., постановено по гр. д. № 22012/2024г по
описа за 2024г. по описа на Пловдивски районен съд, I гр. с.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. П. П., ЕГН *** от гр. П. против ОД на МВР – гр. Пловдив,
представлявана от д. ст. к. С.. К., за заплащане на следните суми: 4 198,22 лева главница,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 329,7 часа в
периода 18.12.2021г. – 18.12.2024г., получени в резултат на преизчисляване на положени
нощни часове труд в дневни с коефициент 1, 143, както и сумата в размер на 611, 31 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от съответното число на месеца, следващ
съответното тримесечие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 18.12.2024г. до окончателното изплащане на дължимите
суми, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН *** от гр. Пловдив, да заплати на ОД на МВР – гр. Пловдив,
представлявана от д. ст. к. Ст. К., сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както
и сумата 108,97 лева – разноски за ДТ за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8