Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3 06.02.2018 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, І въззивен
състав
на единадесети
януари септември две хиляди и деветнадесета година, в
публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАТЯ ГОСПОДИНОВА
2. СВЕТЛИН
ИВАНОВ
Секретар: Павлина
Костова
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия Иванов въззивно наказателно от частен характер дело № 1032
по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба на подсъдимия С.А.И., ЕГН **********,***, чрез защитника му адв. С.П. ***, и по жалба от частния тъжител С.А.С., ЕГН **********,***, чрез повереника му адв. П.Д. ***, против присъда № 25 от 06.07.2018г., постановена по НЧХД № 2741/ 2017г. по описа на Районен съд- Несебър. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. С.И. за виновен по повдигнатото му с тъжбата на С.С., обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, и на основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия И. да заплати на тъжителя С. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1200 лева, като отхвърлил гражданския иск над уважената част до предявения размер от 5000 лева като неоснователен и недоказан.
Със същата присъда на основания чл. 25, ал. 5, т. 2 от НПК прекратил наказателното производство относно подадената от подс. И. срещу С. частна тъжба с обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, осъдил тъжителя С. да заплати на подс. И. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от нанесени на последния леки телесни повреди в размер на 1000 лева, като отхвърлил иска на подсъдимия над уважения размер до предявения размер от 3000 лева като неоснователен и недоказан, разпределил разноските, като осъдил подс. И. да заплати на тъжителя С. разноски в размер на 832 лева, а С. да заплати на подс. И. разноски в размер на 250 лева, като осъдил и двамата да заплатят държавни такси върху уважените граждански претенции в размер на по 50 лева за всеки по сметка на Районен съд- Несебър.
Въззивната жалба на подс. И. съдържа критика на решението на съда да не приеме, че И. при инцидента действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, бидейки нападнат от тъжителя с дървена тояга, изразява се недоволство от прекратяване на производството по отношение подадената от И. тъжба срещу С., което според защитника е постановено в нарушение на процесуалните правила, релевирани са оплаквания и за пропуск на съда да приложи института на реторсия на основание чл. 130, ал. 3 от НК при еднаквите по вид и квалификация телесни увреждания на подсъдимия и тъжителя. Претендира се отмяна на оспорената присъда и постановяване на нова, оправдателна, като в условията на алтернативност се иска въззивният съд да приложи реторсия на основание чл. 130 ал. 3 от НК спрямо И., а в случай на допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения се предлага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Несебър.
В жалбата на тъжителя С. са наведени съображения за незаконосъобразност на присъдата в частите, с които подс. И. е отчасти оправдан по обвинението да е причинил на тъжителя суспектна фисура на осмо дясно ребро по задна аксиларна линия без дислокация на фрагментите, по отношение твърде ниския размер на наложеното на И. административно наказание, по отношение на отхвърлянето на предявения от С. граждански иск над уважената с присъдата част, в частта, с която С. е осъден да заплати на подс. И. обезщетение за неимуществени вреди и част от сторените от подсъдимия разноски, както и относно осъждането на тъжителя да заплати държавна такса за уважената част от гражданската му претенция. В допълнителното писмено изложение към въззивната жалба повереникът на тъжителя С. излага подробни доводи относно незаконосъобразността и неправилността на присъдата, свеждащи се до следното: първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на подс. И., въпреки че същите противоречали на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което неправилно е приел, че тъжителя С. пръв е нанесъл удар на подсъдимия И.; от приложените по делото медицински документи и изготвената съдебномедицинска експертиза категорично се установявало, че на тъжителя С. било причинено увреждането, което първоинстанционният съд счел за недоказано; с така отмереното административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева целите, заложени в чл. 36 от НК нямало да бъдат постигнати; районният съд не притежавал необходимите специални знания в областта на психологията и психиатрията, поради което не следвало да излага мотиви в тази насока, без по делото да е била назначена съответната експертиза и да се опитва да обоснове извод, че подсъдимия е извършил деянието в състояние на афект; размерът на присъденото обезщетение за претърпените от тъжителя С. неимуществени вреди бил прекалено занижен- физическите и психическите страдания, които същият бил преживял не съответствали на присъдената сума; в нарушение на процесуалните правила, първоинстанционният съд, въпреки че приел, че частната жалба на подсъдимия И. срещу тъжителя С. била подадена извън срока по чл. 81 от НПК, поради което производството било прекратено, осъдил последния да заплати на първия, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 1 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършено деяние. Иска се постановяване на нова въззивна присъда, с която обжалваните части от първоинстанционната присъда да бъдат отменени, подс. И. да бъде признат за виновен и за причинена на тъжителя суспектна фисура на осмо дясно ребро по задна аксиларна линия без дислокация на фрагментите, да се увеличи размера на наложената му административна глоба от 1000 на 3000 лева, и да се уважи изцяло предявения от С. граждански иск в размер на 5000 лева. Не са отправени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на тъжителя С.-
адв. П.Д. ***, поддържа жалбата и счита, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 12 от НК, както и че не е възможно да се приложи исканата
от защитата на подсъдимия И. реторсия, тъй като настоящият случай бил извън
тези, посочени в Тълкувателно решение № 51/16.09.1989г. по н.д. 41/89 на ОСНК,
ВС.
Пред въззивната инстанция подсъдимият С.И. се явява лично и с адв. С.П..
Последният поддържа така подадената жалба и счита, че предвид факта, че
подзащитния му е защитавал себе си и жената, с която живеел, то били налице
условията за приложението на института на неизбежната отбрана, като също така
било възможно да се приложи реторсия по чл. 130, ал. 3 от НК, което било
основание за прекратяване на делото. Моли за акт в тази насока.
В последната си дума подсъдимият И. твърди, че се счита за невинен и моли
присъдата на районния съд да бъде отменена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбите за процесуално допустими,
поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледани по
същество - жалбата на подсъдимия И. е неоснователна, а тази на частния тъжител С.
е частично основателна.
Преди произнасянето по същество на делото настоящият състав констатира, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за разглеждане подадената от подс. И.
тъжба срещу тъжителя С. за извършено от последния престъпление от частен
характер, касаещо настоящия казус. В чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НПК са посочени
реквизитите, които следва да съдържа тъжбата, а в ал. 3 на същия член е посочен
и срокът, в който тъжбата следва да бъде подадена- шестмесечен срок от деня,
когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен
срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на
наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия (редакция на текста от ДВ, бр.67 от 04.08.2017г., актуална
към началото и продължителността на цитираните срокове). Деянието, в извършването
на което подс. И. обвинява тъжителя С., е осъществено на 13.06.2017г., като
това обстоятелство безспорно е било известно на подсъдимия, тъй като същият
твърди, че е получил телесни повреди, а тъжбата му е внесена в съда на
29.01.2018 г., т.е. повече от месец след края на преклузивният срок по чл. 81,
ал. 3 от НПК. От приложените по делото материали по прокурорска преписка вх. №
2720/2017г. по описа на РП- Несебър е видно, че жалба пред органите на МВР
относно случилото се на 13.06.2017г. е подал единствено тъжителят С., но не и
подсъдимият И., поради което не може да се приеме, че за последния е възможно
приложението на втората хипотеза, посочена в чл. 81, ал. 3 от НПК, а именно,
едномесечен срок от деня, в който С.И. е получил съобщение за прекратяване на
наказателното производство на основание, че престъплението е от частен
характер. Следователно, районният съд изначално не е следвало да приема за
разглеждане тъжбата на подсъдимия И. срещу С., тъй като към момента на депозирането
й в съда тя е била недопустима (просрочена). С произнасянето по същество по
част от недопустима тъжба, осъждайки тъжителя С. да заплати обезщетение на
подс. И. за причинени нему неимуществени вреди, както е сторил първостепенният
съд, първата инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните
правила, регламентиращи предпоставките, реда и сроковете за предявяване и
разглеждане на частно обвинениеи граждански иск в наказателния процес.
Цитираното от първостепенният съд Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
/2012 г., ОСНК, т. 1 касае само установените в чл. 79 от НК случаи, при които
гражданският иск е бил законосъобразно приет за съвместно разглеждане в
наказателното производството преди прекратяване на делото в наказателната му
част, а не когато това е извършено в нарушение на процесуалните правила, както
е по делото. При условие, че частната тъжба е недопустима поради просрочие,
отсъстват основания предявеният със същата тъжба граждански иск да се приеме за
допустим и подлежащ на разглеждане по същество. Допуснатото от районния съд
процесуално нарушение, макар да е съществено, може да бъде валидно отстранено
от въззивната инстанция чрез отмяна на атакуваната присъда в частта, с която
тъжителят С. е осъден да заплати на С.И. сумата в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на причинени на 13.06.2017г. телесни повреди, и в частта с която С. е
осъден да заплати на подсъдимия сумата в размер на 250 лева, представляваща
направени разноски по делото, съобразно уважената част от гражданския иск. При това положение, за подсъдимия И.
продължава да е налична възможност да предяви деликтната си претенция срещу С.
по реда на ГПК пред съответния граждански съд на основание по чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни
за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.А.И. е роден на ***г. в гр. Р., а към настоящия момент живее в
гр. Б.,
ж.к. „*********“,
бл. **,
ет. *,
ап. ***.
Той е българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, неженен,
работещ и е с ЕГН **********.
Частния тъжител С.А.С. е роден на ***г*** и е с
постоянен адрес:***. Той е българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, работещ в ***************“, в к. к. Слънчев бряг, Бургаска
област и е с ЕГН **********.
Подсъдимият И. и тъжителят С. са в родствени
отношения. Същите били много близки, дори през определени периоди от живота им
живеели заедно. Отношенията им се влошили няколко години преди инцидента по
настоящия казус, поради имуществени неуредици, и от този момент двамата
преустановили контактите помежду си.
На 13.06.2017г., около 09:30 часа свид. Н. Д. отишла до работното си място-
аптека, находяща се в хотел „******“,
к. к. Слънчев бряг, област Бургас. Аптеката все още била затвора, а свид. Д.не разполагала с ключ, поради
което решила да седне на намиращата се в близост пейка, за да изчака
работодателя си да пристигне. В близост до пийката, където се настанила
свидетелката, по същото време се намирали частния тъжител С. и свид. Д. Т.. Малко по-късно чуждестранни туристи
се приближили и попитали свид. Д. дали в близост имало казина.
Свид. Д.
им отговорила на английски и ги упътила за посоката. Тъжителя С. станал
свидетел на разговора между свидетелката и туристите и решил, че Д. се опитва да му „открадне“
клиентите и да ги упъти към спа-центъра на подсъдимия И., находящ се недалеч. С
такива подбуди тъжителят отправил устна забележка към Д.. Последната се притеснила от изявлението
на тъжителя, което възприела като много грубо, свързала се по телефона с подс. И.
(с когото поддържала близки интимни отношения) и му разказала за случилото се.
По същото време подс. И. заедно с приятелите си-
свид. Д.
И.и
неустановено по делото лице, се намирал в кафене „*****“, находящо се в близост до
работното място на приятелката му. След проведения със свид. Д. разговор подс. И. веднага се
насочил към аптеката, а свид. И.
останал на масата в заведението, за да плати сметката. Няколко минути след
това, около 10.00 часа, подс. И. отишъл пред аптеката, находяща се в хотел „*********“, като пред нея освен тъжителя С.,
в този момент били и свидетелите Д. Т. и З. Й.. Подс. И., изричайки думи на
висок тон на турски език, се приближил до тъжителя С. и му нанесъл в областта
на лицето силен удар с юмрук, който попаднал в лявата част на устата му.
Вследствие нанесения му удар, тъжителят С. паднал на земята. Подс. И. продължил
да нанася на тъжителя удари с юмруци и ритници в тялото и главата. Възприемайки
непосредствено случващото се, свидетелите Т. и Й. се намесили и преустановили побоя
над тъжителя С.. Свидетел на ударите станала и С. Г. – по това време продавач в
магазин, находящ се в непосредствена близост до мястото на инцидента, откъдето
Г.
имала директна видимост към мястото на инцидента.
Същевременно, свид. Е. С. - съпруга на тъжителя С., била на
работното си място в *************“
- също в непосредствена близост до мястото на инцидента, заедно със сина си О. С.. Двамата чули необичайни за това
време на деня викове, веднага излезли навън и видели, че на алеята пред
аптеката били събрани множество хора. Подс. И. и синът на свид. С. влезли в словесни пререкания,
като се били хванали един друг и допрели челата си. Свид. С. и свид. Д. се опитали да ги успокоят и да
ги разделят. Незабавно след това свид. С. видяла в близост и съпругът си-настоящия
тъжител. По лицето на С. се стичала кръв, устата му била подута, а лактите и
коленете му били охлузени. Свидетелите С., Т. и Й. помогнали на тъжителя С. да
отиде до СПА центъра, след което пострадалият и съпругата му отишли най-напред
да подадат сигнал за станалото в РУ на МВР - Слънчев бряг, а след това посетили
„Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД - гр. Бургас, където
на същия ден- 13.06.2017г., тъжителят бил приет за лечение.
На 16.06.2017 г. съдебен лекар прегледал пострадалия С. и установил
охлузвания и кръвонасядания по лицето, главата и крайниците, както и
лекостепенно мозъчно сътресение, като посочените увреждания отговаряли да са
причинени по време и начин, както съобщил тъжителят - от действието на твърди
тъпи предмети. Причиненото му увреждане било определено като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е
назначена и извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В
заключението си вещото лице потвърждава наличието на горепосочените увреждания,
като добавя, че в изследваната медицинска документация имало налични данни за
съмнение за пукнатина на осмо ребро по задна аксиларна линия, без разместване
на фрагментите. В съдебно заседание вещото лице посочва, че суспектната фрактура
означава, че няма категорични данни за счупване на ребро на тъжителя С..
От приобщената в първоинстанционното съдебно
производство справка за съдимост на подс. И. се установява, че към
инкриминираната по делото дата- 13.06.2017г., той е неосъждан.
Гореизложената фактическа обстановка, формулирана от
въззивния съд, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на Д.Т., Е. С., С. Г., Д.И., Н.Д. и З. Й., както и частично от обясненията
на подсъдимия; писмени доказателствени средства - съдебномедицинска експертиза
№ 89/2018 /по писмени данни/; от приобщените по съответния ред писмени
доказателства- копие на материалите по прокурорска преписка вх. № 2720/ 2017г.
по описа на РП- Несебър, епикриза от 15.06.2017г., издадена от МБАЛ „Бургасмед“
ЕООД за тъжителя С., съдебномедицинско удостоверение № 115 от 16.06.2017г.,
издадено от д-р К. Янков; удостоверение от МБАЛ и МЦ „Д-р Маджуров“- отделение
по образна диагностика от 21.06.2017г., свидетелство за съдимост на подс. И..
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционния съд е допуснал
нарушение при анализа и оценката на доказателствените източници, което довело
до частична необоснованост на възприетата от него фактическата обстановка по
делото. В частност, като е кредитирал
показанията на свид. Д. и обясненията на подс. И., районният съд неправилно е заключил, че
тъжителя С. пръв е нанесъл удар на подсъдимия, както и че е нанасял удари с
пръчка на подс. И. и на свидетелите Д. и И.. Показанията на свид. Д., в частта, в която заявява, че
е била обиждана от тъжителя С., и че е видяла подс. И. с „разкървавена уста“,
след което тъжителят С. е взел пръчка и е започнал да нанася удари по нея така
и по подс. И. и свид. И., не е следвало да бъдат кредитирани не само поради противоречието им с
преобладаващата част от доказателствата, но и поради пряката им
заинтересованост от изхода на делото. Свид. Д. към процесната дата и понастоящем живее на семейни
начала с подс. И., което обосновава непосредствения й интерес от развоя на делото.
Проявление на заинтересоваността ѝ се явяват именно неверните обстоятелства,
които същата е посочила. Свид. И.е в близки приятелски отношения с подс. И., а в показанията си твърди, че
пристигнал на мястото на инцидента малко
след подсъдимия и видял, че: „…С. се разправя с някакъв младеж, който се кара
на С. и през това време видях, че един с една тояга тича и размахва тоягата.“. По-нататък
в показанията си същият свидетел посочва, че е наблюдавал ситуацията на
разстояние около 50-60 метра от мястото на инцидента и видял, че: „…човекът с
тоягата удари С. и жена му.“ Така изложеното противоречи напълно на показанията
на свид. Д., която твърди тъжителят С. да е
нанесъл удари както на нея самата, така и на подс. И. и на свид. И.. Показанията на свид. И. влизат в явно противоречие и с обясненията на подсъдимия, че именно свид. И. е сложил ръката си пред
тоягата, с която тъжителят С. е замахнал, но въпреки това, последният е успял
да удари и подсъдимия. Самият И. не заявява при процесния инцидент да е получавал удари от когото и да е. Твърденията
на подс. И., че не е нанасял удари на тъжителя се опровергават от логичните,
еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви показания на свидетелите Д. Т.,
З. Й., С. Г. и Е. С., и от заключението
на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена по отношение на
тъжителя С., в която са посочени множеството увреждания, които са нанесени на
последния. Твърденията на свидетели Д. и И., както и обясненията на подс. И.
са непоследователни, хаотични, нелогични и взаимно противоречиви, и
противостоят на останалия събран по делото доказателствен материал. По горните
съображения обясненията на подсъдимия следва да бъдат възприети и ценени единствено
като проявление на гарантираното му от закона право на защита, но не и като
достоверен източник за достоверно установяване на релевантните по делото факти.
Казаното се отнася и за показанията на свидетелите Д. и И., които в опита си да защитят своя близък твърдят обстоятелства, несъответстващи на обективната действителност.
Що се касае до приетата от съда съдебномедицинска експертиза № 146/2018г.
изготвена по отношение на телесни повреди, причинени на подс. С.И., същата не е
следвало да бъде взета предвид от съда при формиране на фактическите си изводи,
нито да се използва за проверка на други доказателства и доказателствени средства
по делото, тъй като не е свързана с предмета на доказване по настоящото дело,
като основанието за това е посоченият по-горе факт, че тъжбата на подс. И. е
подадена след срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, следователно обстоятелството дали
на същия са били причинени телесни увреждания или не, не следва да се обсъжда в
настоящото производство.
От съвкупния анализ на показанията на свидетелите Д. Т., С. Г. и З. Й., както и от изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза се установява, че подсъдимият И. се
приближил директно към тъжителя С. и му нанесъл силен удар в областта на
главата, в резултат на което тъжителят С. паднал на земята, след което му нанесъл
и множество други удари с ръце и крака в главата и тялото. Посочените свидетели
несъмнено са преки очевидци на извършеното деяние, и доколкото показанията им
са последователни, логични, в унисон помежду си и с останалите писмени
доказателства и доказателствени средства по делото, съдът ги кредитира като
добросъвестно дадени, обективни, достоверни и годни да послужат за изграждане
на фактическата обстановка. Предвид факта, че свид. Е. С. е съпруга на тъжителя С., след внимателно осъждане на показанията й настоящият
състав прие да ги кредитира, тъй като съответстват в пълна степен на останалата
доказателствена съвкупност. От показанията на свид. С. се установяват видът и състоянието на С. непосредствено
след инцидента - с кръвоточение по лицето, с подута уста и охлузени лакти и
колене охлузени, както и поведението на тъжителя след побоя - с помощта на свидетелите
С., Й. и Т., С. се придвижил до вътрешността на СПА центъра, където е получил помощ от
съпругата си. За последното свидетелстват също Й. и Т., което от своя страна отново доказва неверните обстоятелства, които подс. И.,
свид. Д. и свид. И. са изложили, описвайки
нанесени от тъжителя удари с пръчка, веднага след като се е изправил. Пак от
показанията на свид. С. се установява и психическото състояние, в което тъжителят е изпаднал след
нанесения му побой, и процеса на възстановяването му - чувствал се е
разтревожен, притеснен, изпитвал е болка от телесните увреждания, не е искал да
излиза отново на навън и е приемал лекарство за кръвно.
По отношение на твърдяното от тъжителя С. телесно увреждане, изразяващо се
в получена суспектна фисура на осмо дясно ребро по задна аксиларна линия, без
дислокация на фрагментите, настоящият състав се солидаризира с мотивите на първата
инстанция и намира, че такава не е доказана по делото. В съдебно заседание
вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза ясно, точно и
изчерпателно е разяснило какво представлява суспектната фрактура и причината,
поради която такава не е установена. От представената по делото и послужила при
изготвяне на експертизата медицинска документация не може да се установи по
категоричен начин дали действително е причинена твърдяната от тъжителя
фрактура, а се касае само за съмнения за
такова увреждане. Очевидно, не е доказано по несъмнен начин самото съществуване
на обсъжданата тук травма, поради което първостепенният съд обосновано и
законосъобразно е изключил това нараняване от очертанията на причинения с
деянието престъпен резултат.
Въпреки допуснатите пропуски при анализирането на част от доказателствата,
първоинстанционният съд правилно е установил фактите от кръга на посочените в
чл. 102 от НПК и е достигнал до обоснован и законосъобразен извод относно деянието,
неговото авторство и престъпна съставомерност, напълно споделени и от настоящия
съд. От обективна страна подс. С.И. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 13.06.2017г. в к. к.
„Слънчев бряг“, пред хотел „*******“, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници, причинил на тъжителя С.С.
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето,
главата и крайниците, както и лекостепенно мозъчно сътресение, довели до разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Правилно съдът е съобразил, че причиненото на тъжителя телесно увреждане
съответства на т. 15 от Постановление №3/27.09.79 год. по н.д. №6/79 г. на
Пленума на ВС, т. 15 „Законът има предвид всички
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. В практиката на
съдилищата правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на
здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото,
счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на
крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много
други.“ От горното се установява, че на тъжителя С.С. е причинено разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК, т.е. леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Районният съд правилно съобразил, че при
наличие на причинени множество телесни увреждания, деецът следва да отговаря за
най-тежката от тях. В случая уврежданията от медикобиологична гледна точка са
еднакви по характер, поради което подсъдимият следва да отговаря за причинена
на тъжителя С. лека телесна повреда, а броят и интензитетът на отделните
телесни увреждания следва да бъдат отчетени при определяне обществената
опасност на деянието, в посока нейното завишаване.
От субективна страна, подсъдимият осъществил
деянието при „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като
форма на умишлена вина. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Във връзка с направените погрешни изводи от фактическа страна, относно
инициатора на сбиването между тъжителя и подсъдимия, първоинстанционният съд
съответно е допуснал и неточност при изследване на деянието от субективната му
страна, като е приел, че подсъдимият е извършил същото, тъй като е решил, че е
получил несправедливо отношение от тъжителя към себе си и свид. Д. и преднамерено били увредени
интересите им от тъжителя чрез физическа атака и вербални заплахи и обиди.
Въззивният състав намира, че от страна на тъжителя не е имало нито физическа,
нито вербална атака, която да обективно годна и достатъчна да предизвика състояние
на раздразнение у подсъдимия. Изведеният от доказателствата конкретен повод за осъщественото
от подс. И. нападение и побой над тъжителя изглежда се свежда до направената от
С. по адрес на свид. Д.
забележка. Липсват данни при пристигането си на място И. да е пожелал да
разговаря било със свид. Д.,
било с тъжителя, за да изясни ситуацията, а без забава пристъпил направо към
противозаконна саморазправа с тъжителя. Друго обстоятелство, улесняващо формирането
на решението у подсъдимия за извършване на доказаното вече престъпление, представлява
фактът, че макара да са роднини и в миналото да били много близки, към датата
на денянието подсъдимият и тъжителят от години били в лоши отношения и не
контактували. В изложения контекст изводът на първоинстанционния съд, че И. е
осъществил деянието в състояние на афект, се оказва лишен от доказателствена
опора и поради това – произволен и необоснован.
Относно направеното възражение на защитата във
връзка с приложението на чл. 12 от НК, настоящият състав намира, че същото е
лишено от основание. На първо място, за да се ползва подс. И. от института на неизбежната
отбрана следва срещу него да е било извършено нападение от страна на тъжителя С.,
т.е. подсъдимият да е бил поставен в положение да се брани. По делото е
категорично доказано, че тъжителят не е нападнал пръв подсъдимия, а тъкмо
обратното, поради което въззивният съд не намира за необходимо да изследва
наличието или липсата и на другите посочени в закона обстоятелства, необходими
за приложението на чл. 12 от НК. Нападението в настоящия случай е било
извършено именно от подс. И., и тъй като първият удар е бил неочакван и с
голяма сила, тъжителят С. дори не е имал възможност да се защити по какъвто и
да е начин. Въз основа на доказания факт, че тъжителят С. не е успял да
въздейства физически върху подс. И., следва да бъде оставено без уважение и
другото възражение на защитата за наличието на възможност да се приложи
реторсия на основание чл. 130, ал. 3 от НК. В случая отсъстват нанесени от
тъжителя С. на подс. И. телесни увреждания с характер на лека телесна повреда,
която да е от същия вид с телесната повреда, причинена от подсъдимия на
тъжителя, каквото е изискването на чл. 130, ал. 3 от НК. Следователно, приложението
на реторсия е невъзможно, и подс. И. не следва да бъде освобождаван от
наказание.
В съгласие с доказателствата и предвижданията на
закона първоинстанционният съд констатирал, че извършеното от подсъдимия попада
в предметния обхват на чл. 78а от НК. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две
години или „пробация“. Подсъдимият не е осъждан, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава Осма от общата част на НК, а с деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед наличието на всички
законови предпоставки и отсъствието на пречки, обосновано и законосъобразно
подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, и
съответно освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК с
налагане на административно наказание. Чистото съдебно минало на дееца, доброто
му процесуално поведение, положителните му характеристични данни, трудовата му
ангажираност, липсата на други противообществени прояви, липсата на данни за
имущественото му състояние, както и предшестващите деянието недобри отношения
между подсъдимия и пострадалия, позволяват на съда да приеме, че отмереното в
законовия минимум административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева
е справедливо и адекватно на извършеното, съответства на интензитета и степента
на обществената опасност на престъплението и би спомогнало за постигането на целите на административното наказание,
така както са дефинирани в чл. 12 от ЗАНН – най-вече да способстват за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите занапред.
Досежно основателността и размера на предявения от
тъжителя граждански иск РС- Несебър правилно е приел, че същият е доказан по
своето правно основание, а именно чл. 45 от ЗЗД. С виновното си и противоправно
поведение подсъдимият И. е причинил на тъжителя С. неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Размерът на
предявената претенция- 5 000 лева, обаче, основателно е бил преценен като
завишен, от гледна точка на вида и характера на уврежданията и посоченото от
вещото време, необходимо за пълно възстановяване – 10-15 дни. Наред с казаното,
присъденото на тъжителя С. с присъдата обезщетение в размер на 1 200 лева въззивната
инстанция намира за занижено, което налага изменение на присъдата в тази
ѝ част. Въз основа на неправилни доказателствени изводи районният съд погрешно
е обосновал размера на присъденото обезщетение и с обстоятелството, че
тъжителят е допринесъл за настъпване на вредите с противоправното си поведение.
Както беше многократно изяснено, такова становище не съответства на обективната
истина по делото и не следва да се отчита при определяне размера на
обезвредата. Претърпяната болка вследствие на увреждането не е краткотрайна, но
не надхвърля обичайните за този вид телесни повреди последици. С. е престоял в
болница три дни, в които е бил лекуван медикаментозно. Освен данните, отразени
в медицинското удостоверение за нанесените множество увреждания, по делото са
налични и други доказателства, обосноваващи увеличаването на обезщетението,
като показанията на свидетелите С., Т.и Й.. Същите свидетелстват, че
тъжителят е изпитвал силни болки, и наред с това се чувствал силно засрамен от
случилото се, като в продължение на няколко дни след изписването му от
болничното заведение не е могъл да осъществява трудовите си ангажименти именно
поради недоброто си психическото състояние. С изложените съображения въззивният
съд счете жалбата на тъжителя С. за частично основателна относно размера на
присъденото му обезщетение за неимуществени вреди. По мнението на този съд, справедливо
за репариране на понесените от пострадалия С. физически и психически болки и
страдания би било обезщетение в размер от 1 500 лева, което подс. И.
следва да заплати на тъжителя ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
- 13.06.2017г., до окончателното им изплащане. Така отмереното обезщетение е
адекватно на осъщественото от подсъдимия престъпление и достатъчно да възмезди изцяло
претърпените от тъжителя негативни емоции, душевни терзания и психически
сътресения, вследствие нанесените му увреждания.
С оглед изменението на присъдата в нейната
гражданскоосъдителна част, присъдената върху
уважената гражданска претенция държавна такса следва да увеличена от 50 лева на
60 лева, съгласно разпоредбата на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, за гражданския иск по наказателно дело се събира
такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв.
Накрая, с оглед изхода на делото и установеното при
настоящото му разглеждане, атакуваната присъда следва да бъде изменена и в
частта за разноските, като подс. И., при спазване разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК, следва да бъде осъден да заплати сторените от тъжителя разноски при
първоинстанционното разглеждане на делото в общ размер на 1 213.20 лева
(възнаграждение за повереник- 1000 лева, държавна такса за образуване на дело
по тъжба на тъжителя- 12 лева, заплащане на съдебномедицинска експертиза - 200
лева, преписи- 1,20 лева), следващата се върху уважената част на гражданския
иск държавна такса от 60 лева, както и разноските, сторени от тъжителя във
въззивното производство в общ размер на 806.97 лева (възнаграждение на
повереник- 800 лева и държавна такса за обжалване на присъда, ведно с такса за
превод- 6.97 лева), т.е. общо сума в размер на 2020.17 лева.
При извършената цялостна въззивна проверка не се
установяват други основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт,
освен посочените по-горе, което изисква неговото потвърждаване в останалата
част като обоснован и постановен съобразно закона.
Така мотивиран, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 334, т.
3 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 25 от 06.07.2018г., постановена по НОХД №
2741/2017 г. по описа на Районен съд - Несебър, в ЧАСТТА, с която тъжителят С.А.С. ЕГН ********** е осъден да заплати
на подсъдимия С.А.И. ЕГН ********** сумата в размер на 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на причинени на 13.06.2017г. кръвонасядания по лицето, главата и зад
дясното ухо, представляващи леки телени повреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания.
ОТМЕНЯ присъда № 25 от 06.07.2018г., постановена по НОХД № 2741/2017 г. по описа
на Районен съд - Несебър, в ЧАСТТА, с
която тъжителят С.А.С. ЕГН ********** е осъден да заплати на подсъдимия С.А.И.
ЕГН ********** сумата в размер на 250 лева, представляваща направени разноски
по делото, съобразно уважената част на гражданския иск.
ОТМЕНЯ присъда № 25 от 06.07.2018г., постановена по НОХД № 2741/2017 г. по описа
на Районен съд - Несебър, в ЧАСТТА, с
която тъжителят С.А.С. ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на държавата,
по сметка на Районен съд- Несебър сумата в размер на 50 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
ИЗМЕНЯ присъда № 25 от 06.07.2018г., постановена по НОХД № 2741/2017 г. по описа
на Районен съд - Несебър, като УВЕЛИЧАВА
присъденото на основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените
от тъжителя С.А.С. ЕГН ********** неимуществени вреди, вследствие нанесените му
от подсъдимия С.А.И. ЕГН ********** телесни повреди, от 1 200 лева на
1 500 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на увреждането - 13.06.2017г. до окончателното изплащане на цялата
сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С.А.И. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя С.А.С., ЕГН **********,
сторените в наказателното производство разноски в общ размер на 2 020.17
лева, включващи разноски в размер на 1 213.20 лева в първоинстанционното
съдебно производство (възнаграждение за повереник - 1000 лева, държавна такса
за завеждане на делото - 12 лева, възнаграждание на вещо лице по
съдебномедицинска експертиза - 200 лева, преписи от документи - 1.20 лева), и разноски
в размер на 806.97 лева във въззивното производство (възнаграждение за
повереник - 800 лева, държавна такса за обжалване на присъда и преводна банкова
такса - 6.97 лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия
С.А.И. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на държавата по сметка на Районен съд- Несебър сумата в размер на 60
лева, представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.