Решение по дело №9027/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5334
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20231110209027
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5334
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209027 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. С. Л., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 22-4332-024309/29.11.2022 г., издадено от
началник - сектор в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 185 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание "лишаване от
правоуправление" за срок от 2 /два/ месеца и "глоба" в размер на 100, 00 /сто/
лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „б“ ЗДвП.
С жалбата въззивникът Л. прави искане за отмяна на наказателното
постановление поради неправилно приложение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Л. се явява лично и поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление. Навежда, че
наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Сочи, че не
са събрани достатъчно доказателства за авторството на нарушението. Излага
доводи, че посочената като нарушена в наказателното постановление
разпоредба на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "б" ЗДвП не кореспондира на словесното
1
описание на нарушението, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като нарушава правото му да разбере
административнонаказателното обвинение. По изложените съображения
прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Наказващият орган – началник - сектор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т.
1 ЗАНН и от наказаното лице. Не бяха представени доказателства за датата на
връчване на обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете за подадена в срок
и да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. С. Л. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории "В" и "М", като му било издадено СУМПС № *********/17.01.2018
г. от ОДМВР - Варна, валидно до 17.01.2028 г.
На 15.05.2022 г. около 17:30 часа жалбоподателят А. Л. управлявал лек
автомобил марка "Киа", модел "Соренто" с рег. № ххххххххххх на
територията на град София, по ул. "Будапеща" в посока на движение от ул.
"Св. Св. Кирил и Методий" към ул. "Искър". На ул. "Будапеща" пред № 23
жалбоподателят не упражнил достатъчен контрол върху управляваното от
него МПС и реализирал пътнотранспортно произшествие в попътно
паркирания от дясната му страна лек автомобил марка "Опел", модел
"Вектра" с рег. № хххххххххх, собственост на хххххххххххх. В резултат на
удара между двата автомобила били причинени щети в областта на преден
ляв калник, преден ляв фар и предна броня на паркирания автомобил.
Собственикът на лекия автомобил марка "Опел", модел "Вектра" с рег. №
хххххххххх не бил на мястото. Настъпилото ПТП било възприето от
свидетеля М. Р., който по това време вървял пеша по ул. "Будапеща". След
настъпилото ПТП управляваният от жалбоподателя лек автомобил не спрял и
продължил движението си, след което завил и спрял на ул. "Искър".
Свидетелят Р. го последвал, уведомил жалбоподателя за настъпилото ПТП и
го попитал дали ще уведоми службите на МВР във връзка с настъпилото
2
ПТП. Жалбоподателят заявил, че ще се уведоми органите на МВР, но не го
направил и потеглил с автомобила си, при което свидетелят Р. подал сигнал
на телефона за спешни повиквания 112. На мястото били изпратени
свидетелят Б. К. и Христо Христов - служители в ОПП - СДВР. Когато
служителите на ОПП - СДВР пристигнали на мястото на ПТП,
жалбоподателят не бил на мястото. Служителите на ОПП - СДВР разговаряли
със свидетеля Р., огледали щетите по паркирания автомобил и мл.
автоконтрольор Х. Христов съставил протокол за ПТП № 1795732 /рег. №
6080/ от 15.05.2022 г., ведно със скица. Свидетелят Р. им съобщил
регистрационния номер на напусналия автомобил и били предприети
действия за установяване на водача му. На 11.10.2022 г. жалбоподателят А. Л.
се явил в ОПП - СДВР и попълнил декларация, в която посочил, че предимно
той управлява лек автомобил марка "Киа" с рег. № ххххххххххх, но няма
спомен да е участвал в ПТП на 15.05.2022 г. на ул. "Будапеща".
На 11.11.2022 г. младши автоконтрольор ххххххххххх съставил АУАН
бл. № 021968/11.11.2022 г., с който повдигнал против въззивника
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП -
затова, че поради недостатъчен контрол върху МПС реализира ПТП, както и
за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП - затова, че след ПТП напуска
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и на
жалбоподателя, бил му предявен и му бил връчен препис. При съставяне на
акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не направил възражения.
На 29.11.2022 г. хххххххххххх - началник - сектор в СДВР, ОПП,
издала обжалваното НП № 22-4332-024309/29.11.2022 г., с което на
основание чл. 185 ЗДвП наложила на въззивника административно наказание
"глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП - административно наказание "лишаване
от правоуправление" за срок от 2 /два/ месеца и "глоба" в размер на 100, 00
/сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „б“ ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Б. К. и М. Р., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка -
картон на водача, протокол за ПТП № 1795732 /рег. № 6080/ от 15.05.2022 г.,
ведно със скица, декларация от 11.10.2022 г., АУАН бл. № 021968/11.11.2022
г., НП № 22-4332-024309/29.11.2022 г., заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и
3
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. - и двете на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., сведение от М. Р. от
15.05.2022 г., докладна записка от Б. К. от 15.05.2022 г., докладна записка от
25.07.2022 г., заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на директора на СДВР.
Съдът цени с доверие показанията на свидетелите Б. К. и М. Ранеглов,
които са последователни, непротиворечиви, детайлни и кореспондират на
писмените доказателства - протокол за ПТП от 15.05.2022 г. и скица.
Свидетелят Р. е очевидец на настъпилото ПТП и показанията му са източник
на преки доказателства за механизма на ПТП, както и за поведението на
водача на лекия автомобил марка "Киа", модел "Соренто" след настъпване на
произшествието. Именно от показанията на свидетеля Р. се установява, че
след настъпване на ПТП водачът на лекия автомобил марка "Киа", модел
"Соренто" е продължил движението си, спрял е за кратко на съседна улица,
при което свидетелят Р. го е настигнал и го е уведомил, че е причинил ПТП,
но независимо от това водачът не е останал на мястото и не е предприел
действия по установяване на щетите и уведомяване на органите на МВР за
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи и
при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен от свидетеля Б. К., заемащ длъжност младши
автоконтрольор в ОПП - СДВР, оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП, видно от приетата ккато писмено
доказателство Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи /т. 1.3.2. от заповедта/.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи началникът на
сектор "Административно обслужване" в СДВР, ОПП, е оправомощен да
издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.6 от заповедта/.
От представените заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление
хххххххххххх заема длъжност началник на 03 сектор "Административно -
наказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП
- СДВР, поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления
4
за нарушения по ЗДвП.
Не са основателни възраженията на въззивника за липса на материална
компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Компетентността им
произтича от приетата като писмено доказателство заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Бойко Рашков в качеството му на
министър на вътрешните работи. Обстоятелството, че към датата на съставяне
на акта за установяване на нарушението и издаване на наказателното
постановление, Б. Рашков вече не е заемал поста "министър на вътрешните
работи" не означава, че оправомощените от него лица са загубили
материалната си компетентност да съставят актове и да издават наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, тъй като същите са оправомощени от
орган, чиято компетентност произтича от закона, като липсват данни за друга
заповед извън коментираната, с която да са оправомощени други лица да
съставят актове за административни нарушения и да издават наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП.
Нарушението е извършено на 15.05.2022 г., нарушителят е установен
на 11.10.2022 г. /когато жалбоподателят е попълнил декларация, в която е
посочил, че именно той управлява автомобила/, АУАН е съставен на
11.11.2022 г., а наказателното постановление е издадено на 29.11.2022 г.,
предвид на което съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били нарушени сроковете
по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Независимо, че в АУАН са посочени двама свидетели, от
доказателствата по делото се установява, че същият е съставен в
присъствието само на един от тях - А. Станилов, който е положил подписа си
в графа "свидетели" под № 2, тъй като като свидетел в АУАН е посочен и
свидетелят М. Р., който не е положил подпис в АУАН, а единствено в графа
"свидетели" срещу № 1 е посочено "дал сведение". Така и свидетелят М. Р.,
разпитан в съдебно заседание, съобщава, че през месец ноември 2022 г. не е
присъствал при съставяне на АУАН. Независимо, че свидетелят по акта е
само един и не е присъствал при извършване или установяване на
нарушението, съдът намира, че нарушението на нормата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН
не е съществено и не е ограничило правото на защита на въззивника, тъй като
бе отстранено в съдебното производство, в което като свидетел е разпитано
5
лицето, очевидец на нарушението - свидетеля М. Р..
По отношение на нарушението по чл. 20 ал. 1 ЗДвП:
Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са
посочени всички признаци от състава на нарушението и обстоятелствата по
извършването му, в това число и датата и мястото на извършването му, както
и нарушената законова разпоредба.
Същевременно от събраните в съдебното следствие доказателства се
установи по категоричен начин, че въззивникът Л. е нарушил нормата на чл.
20 ал. 1 ЗДвП. Посочената разпоредба задължава водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От показанията
на свидетеля Р., както и от писмените доказателства - протокол за ПТП и
скица, се установява, че на 15.05.2022 г. около 17:30 часа въззивникът Л. е
управлявал лек автомобил марка "Киа", модел "Соренто" с рег. №
ххххххххххх, в гр. София, по ул. "Будапеща" с посока на движение от ул. "Св.
Св. Кирил и Методий" към ул. "Искър", като поради недостатъчен контрол
върху управляваното от него МПС пред № 23 е реализирал ПТП с попътно
паркирания от дясната му страна лек автомобил марка "Опел", модел
"Вектра" с рег. № ххххххххххх, при което му е причинил материални щети.
Не са основателни възраженията на въззивника, че авторството на
деянието не е доказано по категоричен начин. Обстоятелството, че на
15.05.2022 г. около 17:30 часа именно въззивникът е управлявал лекия
автомобил се установява от подадената от самия него декларация, в която
жалбоподателят е посочил, че предимно той управлява автомобила, както и от
показанията на свидетеля Р., който в съдебно заседание заявява, че мисли, че
на процесната дата е разговарял именно с жалбоподателя като водач на лекия
автомобил марка "Киа".
Нарушението въззивникът е осъществил при несъзнавана
непредпазливост като форма на вината, тъй като не е съзнавал и предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но като
правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
По отношение на коментираното нарушение не може да се приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и същото да се квалифицира като маловажно,
предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.),
която предвижда, че за нарушения по ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл.
6
28 ЗАНН. Още повече, че в случая в резултат на поведението на въззивника е
настъпило ПТП, при което са причинени материални щети на паркиран
автомобил, което изключва възможността нарушението да се преценява като
такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 185 ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв. Административното наказание е
предвидено в абсолютно определен размер, който по аргумент от чл. 27 ал. 5
ЗАНН не може да бъде намаляван. Предвид всичко изложено съдът намери,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
досежно нарушението по чл. 20 ал. 1 ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "б" ЗДвП:
Макар в съдебното следствие да се събраха категорични доказателства
затова, че на инкриминираната дата жалбоподателят е участвал в ПТП, след
което е напуснал местопроизшествието, без да установи щетите, по
отношение на нарушението по чл. 123 ЗДвП обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство и неправилно приложение на
материалния закон.
В акта за установяване на административно нарушение нарушението е
описано по следния начин: "...реализира ПТП в паркиран автомобил "Опел
Вектра" с рег. № хххххххххх, като му нанася материални щети на предна
дясна част. След ПТП напуска мястото, без да уведоми службата за контрол
на МВР по територия". Така описаните факти актосъставителят е подвел под
нормата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП, която предвижда, че когато при
пътно - транспортното произшествие са причинени само имуществени вреди,
водачът на пътното превозно средство - участник в ПТП, е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Същевременно
при словесното описание на нарушението липсват какви да е твърдения дали
жалбоподателят е оказал съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Според словесното описание на нарушението, същото се
изразява в това, че въззивникът не е уведомил органите на МВР, каквото
7
задължение му предписва нормата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП в
хипотезата, в която когато при ПТП са причинени само имуществени вреди,
между участниците в него няма съгласие по отношение на обстоятелствата,
свързани с ПТП. В наказателното постановление словесното описание на
нарушението е идентично с това в АУАН, но като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "б" ЗДвП, както и е посочено, че
нарушението на въззивника се е изразило в това, че "при наличие на съгласие
относно обстоятелствата за ПТП не уведомява службите за контрол на МВР
за него". Посочената като нарушена разпоредба на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "б"
ЗДвП предвижда, че когато при ПТП са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че
да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. На първо място
следва да се посочи, че в АУАН въобще липсва отразяване дали между
участниците в ПТП е имало съгласие или не по отношение на обстоятелствата
на ПТП, а този признак е въведен за първи път едва с наказателното
постановление. На следващо място, за съда остава неясно въз основа на какви
доказателства наказващият орган е приел, че между участниците в ПТП е
имало съгласие по отношение на обстоятелствата, свързани с него, при
положение, че собственикът на паркирания лек автомобил марка "Опел",
модел "Вектра" не е бил на мястото нито при настъпване на ПТП, нито при
пристигане на служителите на ОПП - СДВР. На следващо място, основателно
е възражението на жалбоподателя, че при описание на нарушението в
наказателното постановление и посочване на нарушената правна норма, е
допуснато неотстранимо противоречие. И това е така, защото посочената като
нарушена разпоредба на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "б" ЗДвП не предвижда
задължение за водачите, участници в ПТП, когато по между им има съгласие
за обстоятелствата, свързани с него, да уведомят органите на МВР, а в тази
хипотеза водачите следва единствено да съставят констативен двустранен
протокол помежду си. Водачите са длъжни да уведомят съответната служба
за контрол на МВР само когато помежду им липсва съгласие по отношение на
обстоятелствата, свързани с него. Предвид всичко изложено съдът намира, че
при описание на нарушението по пункт втори от наказателното
постановление, е допуснато съществено нарушение на процесуалните
8
правила, което има за последица неяснота на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, с което е ограничено правото на
защита на въззивника, предвид на което и обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени в тази част.
За пълнота съдът ще посочи, че от събраните доказателства се
установява, че жалбоподателят Л. е нарушил разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3
б. "а" ЗДвП, като като участник в ПТП, при което са настъпили само
материални щети, не е оказал съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Съдът обаче в настоящия случай не разполага с възможност
да преквалифицира нарушението със съдебното решение, тъй като подобно
изменение на административнонаказателното обвинение е свързано не само с
приложение на закон за същото нарушение, но и със съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението. И това е така, тъй като нито в АУАН,
нито в НП, е инкриминирано поведение на жалбоподателя във връзка с
изпълнение на задължението му да окаже съдействие за установяване на
вредите. Въвеждането на този признак от състава на нарушението за първи
път със съдебното решение по Глава III, раздел V от ЗАНН би представлявало
осъждане на въззивника по непредявени факти, с каквато възможност съдът
не разполага.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата е частично
основателна. Наказателното постановление в частта относно нарушението по
чл. 20 ал. 1 ЗДвП следва да се потвърди, а в частта относно нарушението по
чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "б" ЗДвП - да се отмени.
Както жалбоподателят, така и наказващият орган, не претендират и не
доказват разноски в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-024309/29.11.2022
г., издадено от началник - сектор в ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП на А. С. Л., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "лишаване от правоуправление" за срок от 2 /два/
месеца и "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т.
9
3 б. „б“ ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
024309/29.11.2022 г., издадено от началник - сектор в ОПП - СДВР, В
ЧАСТТА, с което на основание чл. 185 ЗДвП на А. С. Л., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10