МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 260529/18.05.2021 год., постановено по
АНД № 6957/2020 год. по
описа на ПРС, VІІІ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – Пловдив е внесла предложение обвиняемият Д.С.Г.
с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание по реда на чл. 78а НК за това, че на 06.02.2018г. в гр. Пловдив, пред И.А.М. ***,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – Удостоверение по чл.
58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № ********/25.01.2018г., с посочен издател
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност , което е престъпление
по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият Г. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението по чл.
316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност с реализирането на
административно наказателна такава, а именно глоба, чийто размер да бъде
съобразен със събраните по делото
доказателства, както и с имотното състояние на самия обвиняем.
Обвиняемият Д.Г., редовно призован се явява лично и със
защитник – адв. П. ,като не се признава за виновен по
обвинението , за което се води настоящото производство
и чрез защитника си моли Съда да го признае
за невиновен и оправдае в извършването на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК. Алтернативно
адв. ППе предлага , акот нейният подзащитен бъде признат за виновен , то да му
бъде наложено наказание в минималния , предвиден от закона размер.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните
по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено
следното:
Досъдебното
производство е било образувано на основание чл. 212 ал. 1 от НПК на
28.11.2018г. и е водено за това, че на неустановена дата през
2018г. в гр. Пловдив, съзнателно е бил използван неистински официален документ
– Удостоверение изх. № ********/25.01.2018г., с посочен издател Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, когато от дееца за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308
ал. 1 от НК. В хода на разследването в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308
ал. 1 от НК е бил привлечен Д.С.Г. - роден на ***г***, ********, български
гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
По воденото досъдебно
производство е било установено, че на 07.01.2009г. в търговския регистър на
Агенцията по вписванията било вписано дружеството „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Пазарджик. Към началото на 2018г. „ТЕРМИКС ЕС“ ООД
било с основен предмет на дейност строителство на сгради и съоръжения.
Съдружници в дружеството и негови управители били обв. Д.С.Г. и свид. С. Д. Г.. С Решение № 17РОП7/27.01.2017г. на
Община Пловдив била обявена обществена поръчка по реда на чл. 18 ал. 1 т. 12 от
Закон за обществените поръчки /ЗОП/, обнародван в Държавен вестник бр. 13 от
16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., предвиждаща провеждане на процедура по
ЗОП под формата на публично състезание, с предмет: „Извършване на СМР за
повишаване на енергийната ефективност на „Езикова гимназия Пловдив“ по проект,
финансиран от Национален Доверителен Екофонд /НДЕФ/“.
Дружеството „ТЕРМИКС ЕС“
ООД участвало, наред с други дружества, в обявената процедура. С Решение №
17РОП7/2/ от 25.05.2017г. на Община Пловдив на първо място в описаната
обществена поръчка било класирано дружеството „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК *********.
Процедурата по обжалване на Решение № 17РОП7/2/ от 25.05.2017г. на Община
Пловдив приключила благоприятно за „ТЕРМИКС ЕС“ ООД с влязло в сила Решение №
14814/05.12.2017г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9335/2017г.
След приключване на
процедурите по обжалването, с писмо от 11.01.2018г., адресирано до „ТЕРМИКС ЕС“
ООД, Община Пловдив изискала да бъдат представени допълнително в Община Пловдив
документи, необходими съобразно разпоредбите на ЗОП за сключване на договор за
възлагане и изпълнение на обществената поръчка. В тази връзка на 23.01.2018г. в
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ било подадено заявление от
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД, представлявано от обвиняемият Д.С.Г., с искане за издаване на
удостоверение относно обстоятелствата по чл. 54 ал. 1 т. 6 от ЗОП.
Разпоредбата на чл. 54 ал.
1 т. 6 от ЗОП, в нейната редакция към месец януари 2018г. предвижда следното: „Чл. 54.
(1) Възложителят отстранява от участие в
процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато: т. 6 /изм. ДВ бр.
102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г./ е установено с
влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по
чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение, нарушение на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и
чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на
компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът
или участникът е установен“.
На 25.01.2018г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
било издадено Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП – Чл. 58. (1) За доказване на липсата на
основания за отстраняване участникът, избран за изпълнител, представя: т. 3.
(доп. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017г.) за обстоятелството по
чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 - удостоверение от органите на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", което било с изх. №
********/25.01.2018г., и което било изпратено до заявителя „ТЕРМИКС ЕС“ ООД в
оригинал по куриер. В описаното удостоверение било посочено, че „ТЕРМИКС ЕС“
ООД има влязло в сила наказателно постановление, принудителна
административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение, за нарушение на чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3,
чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с
акт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
В хода на досъдебното производство е било установено, че срещу
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД било издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали
Наказателно постановление № 09-001445/10.09.2016г., с което за нарушение на чл.
61 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, в качеството
му на работодател, била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Описаното Наказателно постановление било обжалвано от „ТЕРМИКС ЕС“ ООД,
представлявано от обв. Д.С.Г. с Жалба с вх. № 16270265/18.10.2016г. по описа на
Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали. С Решение № 25/06.03.2017г. на Районен
съд гр. Кърджали, постановено по АНД № 1383/2016г. обжалваното Наказателно
постановление било потвърдено. Обв. Г. депозирал Касационна жалба срещу Решение
№ 25/06.03.2017г. на Районен съд гр. Кърджали, постановено по АНД № 1383/2016г.
с искане за неговата отмяна. С Решение № 136/16.06.2017г. по КАНД № 109/2017г.
Административен съд Кърджали потвърдил Решение № 25/06.03.2017г. на Районен съд
гр. Кърджали, постановено по АНД № 1383/2016г., като решението на
Административен съд Кърджали било окончателно. Наказателното постановление № 09-001445/10.09.2016г., издадено от
Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали влязло в сила на 16.06.2017г.
Обв. Г. бил наясно с тези
обстоятелства и с влязлото в сила Наказателно постановление №
09-001445/10.09.2016г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали, тъй
като лично, в качеството си на управител на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД депозирал жалба
срещу него в Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали, а също така и Касационна
жалба срещу първоинстанционното съдебно решение на Районен съд гр. Кърджали.
Влязлото в сила Наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 61 ал.
1, вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, в качеството му на
работодател, била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, било
абсолютна пречка „ТЕРМИКС ЕС“ ООД да продължи участието си в разглежданата
процедура за „Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на
„Езикова гимназия Пловдив“ по проект, финансиран от Национален Доверителен
Екофонд /НДЕФ/“.
Въпреки че знаел за
влязлото в сила Наказателно постановление, но воден от желанието Община Пловдив
да сключи договор за възлагане и изпълнение на обществена поръчка с
представляваното от него дружество, на 06.02.2018г. обв. Д.Г. ***, находяща се в гр. Пловдив, където пред свид. И.А.М.,
изпълняваща длъжността Главен юрисконсулт при Община Пловдив, представил набор
от документи, сред които съзнателно представил и неистински официален документ
– Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № ********/25.01.2018г., с
посочен издател Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В
представеният от обв. Г. неистински официален документ било посочено, че е
издаден от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, че е с изх. № ********/25.01.2018г., с
автор свид. Г. М. – г. с. на ИА „Главна инспекция по труда“ и с подпис
срещу името и длъжността на свид. М. , същият бил с поставени печати – правоъгълен
и кръгъл на Министерство на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и в което било посочено, че не се установява
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД да има влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или
съдебно решение, за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2,
чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или
аналогични задължения, установени с акт на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
От Община Пловдив
последвала проверка на представените от обв. Г. документи, в хода на която била
изискана информация от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и било
установено несъответствието в съдържанието на издаденото от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ автентично удостоверение с изх. № ********/25.01.2018г. и представеното от обв. Г.
*** удостоверение с изх. № ********/25.01.2018г., с посочен издател
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, поради което и била сигнализирана за случая
Районна прокуратура гр. Пловдив.
По досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза на
изследвания документ - представеното от обв. Г. *** удостоверение с изх. № ********/25.01.2018г., от чието заключение се установява, че подписът,
положен в полето „Г. с. на ИА „Главна
инспекция по труда“ в Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № ********/25.01.2018г.
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, приложено на л. 25, том 2
от делото, не е изпълнен от Г. Д. М. ,
както и от лицата Р. П. М. , С. Д. Г., Д.С.Г., И.А.М.. Почеркът, положен срещу
полетата „Изх. №“ и „София“, съдържащи се в правоъгълен печат, разположен в
горната дясна част на горепосочения документ, не е изпълнен от С. Д. Г. и Д.С.Г.. Положените печати не отговарят
на действителните такива на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Горната фактическа
обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по
досъдебното производство устни и писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна
инстанция в качеството на свидетел е разпитана И.А.М. *** към инкириминирания
период. В показанията си потвърждава , че пази ясен спомен как на 06.02.2018г.
обв. Г. *** всички необходими указани му документи в т.ч. и удостоверение относно обстоятелствата по чл.
54 ал. 1 т. 6 от ЗОП, които съответно били качени в електронната система за
финансово управление и контрол към Община Пловдив, откъдето съответно следвало
да бъдат одобрени от счетоводството и юриста на Общината. Св. М. сочи също така
, че при приемането на съответната документация , няма компетенциите да
изследва дали положените подписи са истински, като е задължена единстевно да
указва , че документите следва да се представят в оригинал или във вид на
нотариално заверено фотокопие. Същата свидетелка потвърждава , че впоследствие
договорът с „ТермиксЕС“ЕООД е бил прекратен , поради неизпълнение на
залегналите в него клаузи от страна на едноличното дружество.настоящият съд
кредитира изцяло показанията на св. М. като такива , дадени от лице ,
незаинтересовано от развоя на водения наказателн процес.
От своя страна в
обясненията си пред настоящия Съд , обв. Г. твърди , че в деня , в който е
трябвало да депозира документацията в Общ. Пловдив, същата била подготвена от
различни служители в офиса в отделна папка /без да може да конкретизира
определени лица/, поради което след занасянето й в Общината, така и не знаел
какви документи съдържа. Обвиняемият потвърждава , че много добре знае какъв
точно набор от документи се изисква , тъй като управляваното от него и баща му
дружество ческо е печелило обществени поръчки за различни обекти. Въпреки , че Г.
категорично не признава вината си по повдигнватото му обвинение и въпреки
отличното познаване на изискванията за участие в конкурс за обществена поръчка,
същият заявява , че е знаел за издаденото, атакуваното от дружеството и
съответно влязло в законна сила наказателно постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали, с
което за нарушение на чл. 61 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда на
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД, в качеството му на работодател, била наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева. Също така Г. пази ясен спомен, че наложената
имуществена санкция е била заплатена от дружеството. Също така е налице от
негова страна на знание , че наличието на влязло в законна сила наказателно
постановление се явява абсолютна пречка „ТЕРМИКС ЕС“ ООД да продължи участието
си в разглежданата процедура, което е наложило използването от страна на
обвиняемия на неистински официален документ, а именно инкриминирания такъв -
Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № ********/25.01.2018г. на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, според който не се установява
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД да има влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или
съдебно решение, за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2,
чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или
аналогични задължения, установени с акт на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“. Съдът не дава вяра на обясненията на обв. Г.
, тъй като от една страна не кореспондират по никакъв начин със събрания по делото
доказателствен материал, а от друга – звучат крайно неубедително и нелогично
най- вече в частта им, касаеща обяснението му , че въпреки знанието му за
наличие на влязло в законна сила наказателно постановление, все пак е депозирал
документацията , с която е представил пред Община Пловдив неистински официален
документ - удостоверението по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП. Твърдяното от
обвиняемия незнание за наличието на такъв документ следва да се разглежда
единствено и само като защитна позиция , целяща оневиняването му по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.316, във вр. с чл.
308,ал.1 от НК.
Предвид категоричната
доказаност на обвинението, съдъ намира , че са налице основанията за
освобождаване на обвиняемия Г. от наказателна отговорност с реализирането на
административно-наказателна такава, тъй като за престъплението по чл. 316, вр.
чл. 308 ал. 1 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години,
Г. е бил пълнолетен към датата на осъществяване на деянието, не е осъждан и
спрямо него друг път не е прилагана разпоредбата на чл. 78а от НК,а също така
от престъплението не са били причинени съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
С оглед на така изложеното Съдът счита, че най - справедливо би било
на обв. Г. да
бъде наложено административно наказание
„глоба”, чийто размер да е ориентиран към минималния предвиден в закона,
а именно – 1000 лева. Това становище е обусловено както от процесуалното му поведение в хода на
досъдебното производство ,където съдейства при установяване и разкриване на
престъплението , за което е даден на Съд, така и от отличните му характеристични данни. С този размер на глобата биха се постигнали в
максимален обем изискванията на генералната и специалната превенции за възпиращото
и предупредително въздействие върху членовете на обществото, както и
поправящото и превъзпитаващо въздействие върху самия деец.
Тъй като с виновното си поведение Д.Г. е станал
причина за воденото срещу него наказателно преследване , то на осн. чл.
189,ал.3 от НПК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
– Пловдив сумата от 120 лв., направени разноски за техническо и графическо
експертиза.
Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК