Р
Е Ш Е
Н И Е
№809
гр. Хасково, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Йорданка Попова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 856/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на Директора на Териториална дирекция „Тракийска“ – Пловдив, подадена
чрез процесуален представител - старши юрисконсулт в Агенция „Митници“, против
Решение № 284/25.08.2020г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 44-00-108/13.08.2020г., подадена от Директора
на ТД “Тракийска“ – Пловдив, срещу Разпореждане № С200026-135-02357180/15.06.2020г.,
издадено от Главен публичен изпълнител в Отдел „Събиране“ при ТД на НАП -
Пловдив.
В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно – постановено в
противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.
Съображенията, които се изтъкват в подкрепа на тези доводи, са следните:
С
Наказателно постановление № 278/2016г. от 13.06.2016г. на началника на Митница
Пловдив „А + А 2015“ ЕООД, ЕИК : ***, гр.Х., представлявано от А.А., било
задължено да заплати общо сумата от 52 028.40 лева. Това постановление не
било обжалвано в законоустановения срок и влязло в сила, предвид което било
изпратено в НАП за образуване на изпълнително дело под № *********/2017г. по
описа на ТД на НАП – Пловдив. С Разпореждане изх.№ С200026-135-02357180/15.06.2020г.,
издадено от Главен публичен изпълнител Я.Х.в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково,
на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК производството по събиране на
публични държавни вземания по цитираното изпълнително дело било прекратено.
Цитираното разпореждане било обжалвано в срок пред Директора на ТД на НАП –
Пловдив, след което било издадено Решение № 284/25.08.2020г., с което жалбата
била оставена без уважение. С това решение вземането било определено като
„несъбираемо“, като било посочено, че всички изпълнителни способи били
изчерпани, респективно, че било извършено щателно проучване за притежавано
имущество, доходи и активи на длъжника, към които да се насочи принудителното
изпълнение.
В случая
публичният изпълнител не доказал по категоричен и безспорен начин изчерпателно
използване на способите за принудително изпълнение, визирани в чл. 215 от ДОПК.
Още повече, че съгласно нормата на чл. 168 от ДОПК изчерпателно били изброени
начините за погасяване на публичните вземания. В случая било налице
непогасяване на публични задължения и ощетяване на държавния фиск. В тази
връзка жалбоподателят счита, че следва обстойно да се проследят всички
предприети действия по погасяване на дължимите държавни вземания.
В хипотезата
на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК било предвидено нормативно изискване за
наличието на кумулативно дадени предпоставки, като първото изискване било
вземането да е „несъбираемо“. Тъй като липсвало легално определение на това
понятие, то било логично да се счете, че едно вземане е несъбираемо, когато е
изтекъл срокът за събирането му. В конкретния случай 10-годишният давностен
срок, визиран в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не бил изтекъл, поради
което нямало правно основание вземането да се квалифицира като несъбираемо, следователно
нямало и правно основание за прекратяване на производството, а задължението
подлежало на събиране, тъй като било в голям размер и при бъдещи постъпления на
активи в патримониума на длъжника не би могла да се ангажира неговата
отговорност, както и да бъде насочено принудително изпълнение към същите.
Освен това
дружеството било действащо към 10.09.2020г. и с издаването на такова
разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК, спрямо длъжника не можело да се извършват действия по
осъществяване на принудителното изпълнение.
Въз основа
на изложените аргументи се прави крайният извод, че не са изчерпани всички
допустими от закона правни възможности за събиране на публичните вземания и
неоснователно е пристъпено към прекратяване на производството по събирането им.
По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и се
продължат действията по събиране на публичните държавни вземания по
изпълнително дело № *********/2017г. по описа на ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив, в представено чрез пълномощник
писмено становище, моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и да
бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От доказателствата
по делото се установява, че Териториална дирекция „Тракийска“ към Агенция
Митници има качеството на взискател по изпълнително дело № *********/2017г. по
описа на ТД на НАП – Пловдив, с длъжник „А + А 2015“ ЕООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Х ул.“П Р. С “ , представлявано от А.А., образувано за
събиране на задължения, произтичащи от Наказателно постановление № 278/2016г.
от 13.06.2016г. на началника на Митница Пловдив, с което на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 52 028.40 лева.
След
извършени действия в производството по събиране на публичното задължение по горецитираното
изпълнително дело, Главен публичен изпълнител в Отдел „Събиране“ при ТД на НАП
– Пловдив Я.Х.издава Разпореждане № С200026-135-02357180/15.06.2020г. за
прекратяване на принудителното изпълнение, съгласно чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК. За да постанови акта си, Главният публичен изпълнител приема, че цялото
публично вземане по посоченото изпълнително дело е несъбираемо, тъй като всички
изпълнителни способи са изчерпани и разходите за водене на такива действия са
икономически неоправдани, поради липсата на данни за доходи, имущество или
активи на задълженото лице. Във връзка с извършената проверка в разпореждането
е посочено, че в централните управления на търговските банки на територията на
РБългария са изпратени запорни съобщения, като от получените отговори от
банките се установява, че длъжникът има само една декларирана банкова сметка, ***.
Същият няма депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и
суми, предоставени за доверително управление към м.12.2019г. Направена е и
справка в регистър БНБ към 27.04.2020г. От извършена справка в Агенция по
вписванията, Служба по вписванията – Хасково, е установено, че задълженото
дружество не притежава недвижими имоти. Изследван е периодът от 01.01.1999г. до
02.05.2018г. Приложена е и разпечатка от ИКАР към 03.10.2019г. Посочено е, че в
Сектор ПП на КАТ на ОДП – Хасково има регистрирани 8 бр. превозни средства,
които не могат да бъдат открити, като са изчерпани всички способи за издирване
на същите, включително със съдействието на МВР, поради което срещу посочените
превозни средства не могат да бъдат предприети принудителни действия. В
Централен регистър на особените залози към Министерство на правосъдието е
констатирано, че няма извършени вписвания на залози. Посочено е, че в Агенцията
по приватизация няма данни относно задълженото търговско дружество. В ОД
„Земеделие“ Хасково няма данни за притежавана от лицето селскостопанска и
горска техника. Няма издадени решения за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи. В Община Хасково, Дирекция „МДТ“ задълженото дружество
няма декларирано имущество, с изключение на декларираните осем броя превозни
средства, които не могат да бъдат открити. От справка в Търговския регистър не
се установяват данни за притежавани от длъжника дялове и акции в търговски
дружества. До длъжника са изпратени справки от 1 до 5 за доходи, имущество и
активи, като същите са се върнали като неполучени.
Това разпореждане
за прекратяване на принудителното изпълнение е оспорено от ТД „Тракийска“ към
Агенция „Митници“ пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение № 284/25.08.2020г.
е оставил без уважение жалбата, подадена срещу разпореждането. В решението са изложени
мотиви, че публичният изпълнител е предприел множество действия за установяване
на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата
пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана
икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество,
включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на
Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи за събиране на
публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на тези справки,
административният орган е стигнал до извода, че е налице невъзможност да се
приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания и дългът е
несъбираем.
Решението е
изпратено за съобщаване на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници, с писмо изх. №
44-00-108/25.08.2020г., като същото е връчено на 10.09.2020г., видно от
известие за доставяне № 0100013885940.
Жалбата
против решението е подадена на 11.09.2020г. чрез Директора на ТД на НАП -
Пловдив.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в рамките на законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че административното
производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на
чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган, и е завършило с издаването на
оспорения в настоящото производство акт, който е постановен в изискваната от
закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В случая
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства потвърждава
фактическите констатации на органите по приходите, като направените въз основа
на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена
целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния
такъв.
Между
страните по делото липсва спор относно установените факти. Спорът е от правен характер
и касае правилното приложение на материалния закон, съответно налице ли са
предпоставките по чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на
производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника.
Видно от
разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК е, че производството по
принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява, когато публичният
изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички
изпълнителни способи са изчерпани. В случая от данните по приложената
административна преписка, се установява, че публичният изпълнител е предприел
съответните действия за установяване на имущественото и финансово състояние на
длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични
регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи,
движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от
длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане на
изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в
ДОПК. Въз основа на извършените проверки е установено, че дружеството не
притежава движимо и недвижимо имущество, върху което може да бъде насочено
принудително изпълнение, нито извършва икономическа дейност на територията на
Република България. Очевидно е при това положение, че в случая е налице
обективна невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на
публичните вземания, регламентирани в ДОПК спрямо длъжника.
Оплакванията на жалбоподателя в обратния
смисъл, а именно, че публичният изпълнител не е изчерпал в необходимата пълнота
всички изпълнителни способи, преди да обяви вземането за несъбираемо, са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Възражението
на жалбоподателя, свързано с тълкуване на понятието „несъбираемо“ вземане,
съдът приема също за неоснователно. Твърди се, че при липсата на легална
дефиниция на това понятие, следва да се приеме, че вземането е несъбираемо,
когато е настъпила предвидената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК десетгодишна давност. Тази
теза обаче не може да бъде подкрепена. Несъбираемостта на едно вземане не
настъпва само и единствено при изтичане на давността за събирането му, тя е обективен
факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде погасено поради липса
на имущество на длъжника, от което вземането да бъде удовлетворено. Тази липса
на имущество е категорично установена по делото. Ако се приеме, че вземането става несъбираемо чак след изтичане
на давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, то безпредметна се явява втората
предпоставка за приложение на разпоредбата на чл. 225, т. 4 от ДОПК, а именно
да бъдат изчерпани всички изпълнителни способи по ДОПК.
В случая публичният
изпълнител е извършил законосъобразна преценка относно несъбираемостта на
вземането, като се е позовал на липса на наличности по банкови сметки, липса на
движимо и недвижимо имущество и каквито и да било активи, с изключение на посочените
МПС, които обаче въпреки щателното им издирване не могат да бъдат открити.
Следва да бъде отбелязано, че обективният критерий при категоризирането на
вземанията като несъбираеми не е свързан с обстоятелството дали дружеството длъжник
е или не е заличено от Търговския регистър, а този, че същото не извършва
никаква дейност, от която да се генерират приходи, съответно да могат да бъдат
придобити активи и имущество, от които да се удовлетвори взискателя по
изпълнителното дело.
Видно от
приложените към административната преписка доказателства, публичният изпълнител
е прекратил производството по принудително изпълнение, след като е предприел
действия по прилагане на всички изпълнителни способи, предвидени в ДОПК. В
разпоредбата на чл. 215, ал, 1 от ДОПК, изрично са посочени изпълнителните
способи, които се прилагат за целите на принудителното изпълнение по реда на
ДОПК, а именно: изпълнение върху вземания и парични средства в банките,
изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника, изпълнение върху
движими и недвижими вещи и ценни книжа. В хода на публичното производство,
видно от доказателствата по делото, е извършено щателно документално проучване
за притежавано имущество, доходи и активи на длъжника, към което да бъде
насочено принудителното изпълнение. Правилно и законосъобразно, след като е
извършил проверка относно наличието на доходи, имущество и активи на длъжника,
към които да бъде насочено принудителното изпълнение, е установено, че такива
липсват,
В случая
жалбоподателят не ангажира доказателства, които да подлагат на съмнение
възприетите от органите по приходите изводи, като от страна на взискателя не се
сочи, нито се установява от данните по делото да са налице доходи или имущество
на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение
на публичните вземания.
Като е
изложил съображения в този смисъл, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил решението си в
съответствие със закона. Крайният извод е, че решението му, с което е оставена
без уважение жалбата на взискателя Териториална дирекция „Тракийска“ – Пловдив
към Агенция „Митници“ срещу разпореждането на публичния изпълнител за
прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните
вземания поради несъбираемостта им, е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила. Това налага извод за неоснователност на
жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора, на ТД на НАП - Пловдив следва да бъдат присъдени разноските
по делото във връзка с осъществената юрисконсултска защита, които съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на сума в размер на 100 лева.
Водим от изложените
съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Директора на
Териториална дирекция „Тракийска“ – гр.Пловдив против Решение №
284/25.08.2020г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 44-00-108/13.08.2020г., подадена от Директора на ТД
“Тракийска“ – Пловдив, срещу Разпореждане № С200026-135-02357180/15.06.2020г.,
издадено от Главен публичен изпълнител в Отдел „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив.
ОСЪЖДА Териториална Дирекция „Тракийска“ – гр.Пловдив, със
служебен адрес: гр. П., ул.“К. ш.“ № *, да заплати на Териториална дирекция на
НАП – гр.Пловдив сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляващи разноски по осъществената
юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: