Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в закрито заседание единадесети януари
две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАКЛИН КОМИТОВА
като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. дело N 1411 по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ
ПРЕДВИД:
С молба вх. № 367165 от 02.12.2021 г. Н.А.П.(НАП) моли да бъде възобновено по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ
спряното производство по несъстоятелност на „С.“ ЕООД, ЕИК *******
Твърди се в молбата, че
НАП е кредитор на "С." ЕООД съгласно Решение № 12392
от 25.11.2020 г. по т. д № 1982/2020 г. по описа на САС, с което е открито и
спряно настоящото производство по несъстоятелност. НАП е кредитор на "С."
ЕООД с публични вземания, поради което е легитимирана да подаде молба за
възобновяване на производството по несъстоятелност. От получени от Служба по
вписванията - гр. Царево актове се установява, че в полза на "С."
ЕООД учредено право на строеж за изграждането самостоятелни обекти подробно
описани в Нотариален акт за учредяване право на строеж № 142, том 4, вх. per.
№ 1062 от 13.05.2008 г. и в Постановление за
налагане предварителни обезпечителни мерки изх. № С160022-023-0003419 от
19.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на София, вписано в
Служба по вписванията -Царево под №67, том I, вх. per.
№ 2269 от 26.10.2016 г. Така учреденото право
на строеж покрива хипотезата на наличие на достатъчно имущество, тъй като в
разпоредбата на чл. 632 ал. 2 от ТЗ няма изискване имуществото необходимо за
покриване на текущите разноски в производството по несъстоятелност да включва
само краткотрайни активи. Единственото изискване е наличието на достатъчно
имущество като водещ критерий при преценката, на което е не характера на
активите, а тяхната стойност.
Ответникът по молбата „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.С.Ц. счита, че подадената
молба на НАП е неоснователна и
че не са налице обстоятелствата по чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ. Към молбата на НАП не е депозирана
определената от САС в решението му сума за предплащане на началните разноски,
която съдът е определил на 10 000 лева. Съгласно ал. 2 на чл. 632 от ТЗ сумата
за предплащане на началните разноски е следвало да бъде внесена в рамките на
една година от вписване
на решението в ТР, т.е. от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г., което не е сторено в
този срок. От представените с молбата на
НАП документи не се установява, че е налице достатъчно имущество. Молителят не
установява, че имуществото е налично в момента, нито че е свободно от тежести,
а също така не установява неговата стойност. Искането за определяне на подходящ срок за внасяне на
определената сума в размер на 5 000 лева е и неоснователно, тъй като срокът
за предплащане на началните разноски по несъстоятелността е определен от закона
и той е една година от вписване на решението в ТР, т.е. до 01.12.2021 г. В този срок определената в решението на САС
сума в размер на 10 000 лева не е внесена. Освен това сумата за
началните разноски по несъстоятелността не е 5 000 лева, а 10 000 лева, която
няма как да бъде преразгледана, тъй като е определена в решението на САС, което
е влязло в сила.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 12392 от 25.11.2020 г. по т. д №
1982/2020 г. по описа на САС, ТК, ХV състав, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „С.“
ЕООД, ЕИК
*******, като едновременно с това съдът по несъстоятелността е
прекратил дейността на предприятието и
правомощията на управителните органи; длъжникът е обявен в несъстоятелност и е
лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в
масата на несъстоятелността. За начален момент на неплатежоспособността на търговеца и определена
датата 31.12.2015 г. На осн. чл. 632
от ТЗ производството по несъстоятелност е спряно. В решението е указано
на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 10 000 лв. Както кредиторът, така и
длъжникът са предупредени на осн. чл.632 ал.4 от ТЗ, че ако в 1-годишния
срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще го прекрати и ще постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър.
Съобщение
за решението е обявено в ТР на 01.12.2020
г. и е влязло в сила като
необжалвано на 09.12.2020 год.
С Разпореждане от 03.12.2021 г. съдът
по несъстоятелността е дал последна възможност на кредитора НАП за предвнасяне
на сумата 10 000 лв., както и указания във връзка с исканията на агенцията.
Разпореждането е съобщено на молителя на 08.12.2021 г., като не е предвнесена
определената сума.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
За да бъде възобновено по чл.632 ал.2 от ТЗ спряното по чл.632
ал.1 от ТЗ производство, е необходимо да осъществени при условията на кумулативност следните три предпоставки: 1. Да е подадена молба за възобновяване на производството от длъжника или от негов
кредитор; 2. Молбата да е подадена в
рамките на преклузивния едногодишен срок, който тече от обявяването на
решението в ТРРЮЛНЦ при АВп; 3. Да е налице достатъчно имущество или да са
предплатени определените от съда суми за предплащане на началните разноски по
чл.629б от ТЗ.
От така посочените три елемента на сложния фактически състав втората
предпоставка е такава за допустимост на молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ, а първата
и третата - за основателността й.
Предвид обстоятелството, че молбата на НАП е подадена в
едногодишния преклузивен срок по чл.632 ал.2 от ТЗ, същата е допустима.
Легитимирани да предявят молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ за възобновяване
на спряното по чл.632 ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност са длъжникът,
по отношение на който е открито производството по несъстоятелност или негов
кредитор. Преценката дали молителят има качеството на кредитор на длъжника
трябва да се извърши с решението на съда, тъй като е една от предпоставките за
уважаване на молбата по чл. 632 ал.2 от ТЗ, поради което съставлява преценка по
съществото на спора.
Предвид обстоятелството, че НАП като представител на държавата е
приета за кредитор с
публични вземания в решението на САК обуславя извода, че същата притежава
формалното качество на кредитор и може да иска възобновяване на производство по
несъстоятелност.
Разгледана по същество обаче, молбата се явява неоснователна, тъй
като не е налице третият елемент на сложния фактически състав.
Видно от данните по делото и
молбата на НАП, имуществото, което по
твърдения на кредитора е достатъчно да покрие разноските по несъстоятелността, е
право на строеж върху обекти в с.Синеморец, учредено през 2008 г. (по делото са
налице данни, че същото не е било реализирано и обектите не са били построени,
тъй като по служебно изискана справка от съда по несъстоятелността дружеството
не притежава недвижими имоти). Съгласно
разпоредбата на чл. 67 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя (чл.
63, ал. 1 от ЗС) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако
не се упражни в продължение на 5 години.
Повърхностната справка по ключова дума в Агенцията по геодезия,
картография и кадастър – номер на индентификатора на имота 66528.1.229, покзва,
че поземлен имот 66528.1.229, област Бургас, община Царево, с. Синеморец, м.
Поляните, вид собственост - частна, вид
територия урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 m), площ 4 876 кв. м, стар
номер 229, квартал 1, парцел І, Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-52/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК и Заповед за
изменение на КККР № КД-14-02-357/01.03.2011 г. на Началник на СГКК – Бургас
е празен и незастроен и върху него няма каквито и да е постройки, които да
представляват комплекс „Синеморец Бей“ съгласно цитирания по –горе нотариален
акт.
Освен че не са
ангажирани доказателства от НАП за упражняване на това право и изграждане на
обектите, липсват данни и за тяхната предполагаема стойност, което да направи възможна преценката,
че е налице имуществено право, принадлежащо на длъжника и че то е достатъчно да
покрие разноските по несъстоятелност. Правото на строеж (ако не е
погасено по давност) няма и не може да имат характер на бързоликвидно
имущество. За да може да послужи за удовлетворяване на кредиторите, то трябва да
бъде оценено и осребрено по реда, предвиден в ТЗ, за което е необходимо дълъг
период от време и извършване на значителни разходи – за заплащане на
възнаграждение на синдик, установяване на актуалния статут на имота,
назначаване на оценители, каквито средства няма в масата по несъстоятелността.
Съдът е длъжен през този период да заплаща ежемесечно възнаграждение на синдика
съгл. чл. 661 ал.3 от ТЗ. Няма как да се прецени и обстоятелството дали правото
на строеж би било достатъчно, за да покрие разноските по несъстоятелността и за
какъв срок.
При тези фактически данни съдът намира, че в
преклузивния едногодишен срок кредиторът НАП, или който и да е друг кредитор,
не е внесъл определената от съда сума. От друга страна, при условие, че срокът
е преклузивен, той не може да бъде удължаван или продължаван, нито да се дават
каквито и да е допълнителни възможности на кредитора. Достатъчно е изтичането
му, за да се породи задължение за съда
служебно, дори и без да е налице искане на длъжника или друг кредитор, да
прекрати производството по несъстоятелност.
Изцяло неоснователно е искането на НАП да му
се даде възможност да предвнесе сума от 5 000 лв. – САС е определил за
предвнасяне сумата 10 000 лв., която следва да се внесе, ако кредиторът
иска възобновяване.
Предвид
изложеното, и тъй като в срока по чл.632 ал.4 вр. ал.2 от
ТЗ , а и към настоящия
момент, не е открито имущество, което да е достатъчно за да осигури хода на
производството по несъстоятелност, респ. нито молителят, нито друг кредитор са депозирали необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ, определени на
10 000 лв., следва да бъде прекратено производството по несъстоятелност
и да
бъде постановено заличаването на търговеца.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането
на Н.А.П.направено в молба вх.
№ 367165 от 02.12.2021 г. за
възобновяване на спряното производство
по несъстоятелност по т.д. № 1411/2019 г., по описа на СГС, ТО, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО в
тази му част има характер на определение и не подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност по търг.дело №1411/2019
г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-9 състав, на осн. чл.632 ал.4
от ТЗ.
ЗАЛИЧАВА
на осн. чл.632
ал.4 от ТЗ ОТ
ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР „С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно вписване в Търговския регистър при АВ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред САС в седмодневен срок от обявяването му в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: