Р Е Ш Е Н И Е
260325/5.3.2021г.
гр.Варна, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4615 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Болкан енд
Сий Пропъртис“ АДСИЦ срещу Наказателно постановление № Р-10-574/12.10.2020г. на
председателя на Комисията за финансов надзор, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.31, ал.3, т.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗДСИЦ.
Санкционираното лице счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Твърди, че не е осъществен съставът на вмененото му нарушение. Намира, че при
съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
същият е съставен в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че
в него коренно е променена описаната от актосъставителя фактическа обстановка.
Намира, че наказващият орган е направил неверен извод за наличие на нарушение.
Счита, че административнонаказателната преписка е следвало да бъде прекратена
поради неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Привежда и доводи за
маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, изпраща
представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от
дружеството разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: С Решение
№ 359-ДСИЦ от 28.02.2007 г. на КФН на „Хюндай Пропъртис“ АДСИЦ бил издаден лиценз за извършване на дейност като
дружество със специална инвестиционна цел: инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване
на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти). На
23.03.2008г. била вписана промяна на наименованието на дружеството, което било
променено на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ, със седалище в гр.Варна (видно
от данните в ТР). С Решение № 41-ДСИЦ от 18.10.2017 г. на КФН на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ бил издаден лиценз (л.85) за извършване на следните сделки по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДСИЦ като дружество със специална
инвестиционна цел за секюритизация на недвижими
имоти:
-набиране на средства
чрез издаване на ценни книжа;
-покупка на недвижими
имоти, находящи се на територията на Република България, и вещни права върху
недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за
управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им.
На 29.12.2018 г. било
проведено събрание на Съвета на директорите на дружеството, на което било
взето решение за сключване на договор
за цесия
със „Сианд“ ЕООД, по силата на който дружеството-жалбоподател ще прехвърли
вземането си срещу длъжниците „България-консулт“ ЕООД (в несъстоятелност) и
„Лаудис билдинг“ ЕООД (в несъстоятелност) на цена от 25 000 000 лв. Съгласно решението цената следвало да бъде
заплатена от „Сианд“ ЕООД в срок до 31.12.2027г., като последното следвало да дължи
и годишна лихва в размер на 2,2% върху дължимата сума, която да се капитализира
на годишна база. Вземането произтичало от Договор за банков инвестиционен
кредит №001/11.12.2007г. и анекси към него, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД,
по силата на който „България-консулт“ ЕООД е кредеитополучател, а „Лаудис билдинг“ ЕООД
–солидарен длъжник. Вземането било придобито от „Гама Финанс“ ЕООД по силата на
договор за цесия от 21.12.2018г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД като
цедент и посоченото дружество в качеството на цесионер. От своя страна на
31.12.2018г. „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ придобило процесното
вземане по силата на договор за цесия, сключен между „Гама Финанс“ ЕООД като
цедент и санкционираното дружество като цесионер.
На 31.12.2018г. било проведено заседание на
Съвета на директорите на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ, на което било взето
решение за сключване на анекс към договора за цесия за промяна на цената на 17
375 760 лв.
Взетите решения били изпълнени на същата дата- 31.12.2018 г., когато в гр. Варна бил сключен
договор за цесия, по
силата на който „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ като цедент прехвърля на цесионера “Сианд“
ЕООД вземането си срещу длъжниците „България-консулт“ ЕООД (в несъстоятелност)
и „Лаудис билдинг“ ЕООД (в несъстоятелност). В т.1 от Договора за цесия било
посочено, че към датата на неговото сключване цедираното вземане е в размер на
27 656 981,54 евро, като цедентът прехвърлял вземането за сумата от 25 000
000лв. Същото било обезпечено с договорна
ипотека върху имоти, подробно описани в договора.
На 31.12.2018 г. между „Болкан енд Сий
Пропъртис“ АДСИЦ и “Сианд“ ЕООД бил сключен и анекс към договора за
цесия, с който страните се съгласили цената по договора да бъде намалена на 17
735 760 лв.
Посочената сделка била отразена в годишен
финансов отчет на дружеството-жалбоподател за 2018г., в пояснителна бележка 11
(стр.20 от отчета) като нетекущо вземане на „Болкан енд Сий
Пропъртис“ АДСИЦ от дъщерното му дружество “Сианд“ ЕООД, в
статия „Нетекущи вземания от свързани лица“ на стойност 17 736 хил. лв.
На 02.01.2019г. в Търговски регистър била
вписана промяна на наименованието на “Сианд“ ЕООД , като същото било променено
на „Болкан Пропърти Истейтс“ ЕООД.
Със Заповед № З-83/22.03.2019 год. и Заповед
№ 3-75/13.03.2020г. на председателя на КФН били определени длъжностни лица при Комисията
за финансов надзор, на които били предоставени правомощия да съставят АУАН при констатирани нарушения на ЗДСИЦ, между
които и М.К.- главен експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на
ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ при КФН. В рамките на
упражнявания от Комисията дистанционен контрол била извършена проверка на санкционираното дружество, за целите на която от последното било изискано представянето на определени
документи. След запознаване с документите от главен експерт М.К. изложените обстоятелства били установени. Проверяващата
счела, че дружеството-жалбоподател е осъществило сделка, която е извън обхвата на сделките, включени в
специалния предмет на дейност на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ и не е пряко свързана със сделките, попадащи в предмета му на дейност. Във връзка с тези констатации на 14.04.2020г.
същата съставила акт за установяване на административно нарушение на
дружеството за това, че със сключването на процесния договор за цесия е
осъществило сделка, която е извън издадения от КФН лиценз за извършване на
дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на
недвижими имоти. Актът бил съставен в отсъствието на представител на
дружеството; впоследствие бил предявен на изпълнителния директор и бил подписан
без възражения. Писмени такива не били депозирани
и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 12.10.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 10 000,00 лева за извършено нарушение на за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ.
Изложената фактическа обстановка,
която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката В.С.Ц.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност.
С решаващо значение за
формирането на фактическите изводи на съда са приложените писмени
доказателства- Решение № 359-ДСИЦ
от 28.02.2007г. на
КФН, Решение № 41-ДСИЦ
от 18.10.2017
г. на КФН, протоколи от заседания на Съвета на директорите на „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ, Договор за
цесия от 31.12.2018г. между „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ и „Сианд“ ЕООД,
Годишен отчет на дружеството за 2018г. (л.87 и сл.) и др.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДСИЦ дружеството със специална инвестиционна цел
може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на
ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти,
извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление,
отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на
вземания. Втората
алинея на цитираната норма установява изрична забрана за дружествата със специална
инвестиционна цел да извършват други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко
свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон. По силата на чл. 4, ал. 6 от ЗДСИЦ едно
дружество със специална инвестиционна цел може да секюритизира само недвижими имоти или само вземания.
Понятието “секюритизация“ е дефинирано в § 1, т. 1 от ДР
на ЗДСИЦ като дейност, при
която вещни права (право на собственост и право на строеж)
върху недвижими имоти или права върху парични вземания, включително и бъдещи
вземания, се материализират в ценни книжа, предлагани публично. В случая в издадения на дружеството лиценз изрично е посочено, че същото е ДСИЦ за секюритизация на недвижими имоти. При това положение същото е било задължено да
се въздържа от сключване на сделки извън обхвата на тези, изчерпателно посочени
в издадения лиценз. Поради това, като е сключило договор за прехвърляне на
вземане (цесия), представляващ търговска
сделка извън посочените в чл.4, ал.
1 от ЗДСИЦ, дружеството е нарушило
забраната по чл.4, ал.2 от с.з., за което правилно и законосъобразно е
санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са доводите,
изложени в жалбата, че продаденото вземане е гарантирано с ипотека върху
недвижим имот и поради това процесната сделка има предмет ипотекиран имот, като
целта й е структуриране на недвижимия имот в обособено специализирано дружество,
което да управлява и стопанисва обекта. Обстоятелството, че вземането е обезпечено с ипотека, не
води до извод, че извършената цесия е пряко свързана с
дейността на дружеството. Ипотеката не е вещно право, а вид
привилегировано обезпечение, даващо право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от
цената на ипотекирания имот. Поради това хипотетичната възможност дружеството да се
удовлетвори от ипотекирания имот не превръща прехвърлянето на вземане в сделка,
включена в предмета на дейност на санкционираното лице. Следва да се има
предвид и че с процесната цесия вземането не е придобито от дружеството, а е
прехвърлено на друго лице, ведно с ипотеката, която го обезпечава, при което
очевидно е невъзможно придобиването на ипотекирания имот от „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ. Следва да се посочи също,
че „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ и „Болкан Пропърти Истейтс“
ЕООД са две
отделни юридически лица и санкционираното дружество, макар и да осъществява контрол по
смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗППЦК по отношение на „Болкан Пропърти Истейтс“ ЕООД, в действителност не отчуждава пряко
вземането си и не придобива пряко ипотекирания недвижим имот. Поради това договорът за цесия не представлява сделка,
пряко свързана с осъществяването на сделка от посочените в чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ.
Съдът не намира основавния да се съгласи и с
доводите за липса на нарушение, тъй като „Болкан Пропърти Истейтс“ ЕООД представлявало дъщерно дружество на
санкционираното АДСИЦ и имало статут на специализирано дружество по смисъла на
чл.22а, ал.1 от ЗДСИЦ. По силата на цитираната норма дружество със специална инвестиционна цел за
секюритизиране на недвижими имоти може да участва в учредяването или в
придобиването на дялове или акции от капитала на търговско дружество
(специализирано дружество), чийто изключителен предмет на дейност е придобиване
на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и
подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг
или аренда и продажбата им, при условие, че дружеството със специална
инвестиционна цел упражнява контрол върху специализираното дружество по смисъла
на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за
публичното предлагане на ценни книжа. В случая договорът за цесия не води нито до
участие в учредяване, нито до придобиване на дялове или акции от капитала на
специализирано дружество по смисъла на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ и следователно изложените
в тази насока доводи са неоснователни.
Липсват основания да бъде споделено и
становището, че не е налице нарушение, тъй като било констатирано извършването
само на една сделка. Макар и в чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ да е използвано понятието „сделки“
в множествено число, за осъществяването на състава на процесното нарушение е
достатъчно извършването и само на една такава сделка.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател за процесното нарушение е ангажирана правилно и
законосъобразно. В тази насока е и практиката на ВАдмС- в този смисъл изрично
са Решение № 1521 от
20.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1979/2020 г.
и
решението по к.а.н.д. № 2805/2020г., постановени по сходни случаи.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено
на основание чл. 31, ал. 3, т. 2 ЗДСИЦ, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци за
нарушение по ал. 1,
т.2, а последната разпоредба изрично предвижда
административно наказание за нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ, какъвто е и процесния случай. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден
в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-председателят на КФН, чиято компетентност произтича от разпоредбата на
чл.31, ал.6 от ЗДСИЦ и по начало не се оспорва от жалбоподателя. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка кореспондира напълно на фактическите констатации в акта, като
невъзпроизвеждането буквално на обстоятелствената част на последния не
представлява процесуално нарушение. Актът законосъобразно е съставен в
отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се
е явил такъв за съставянето му-от приложения по АНП Констативен протокол №
Р-04-69/14.04.2020г. се установява, че служител на КФН е осъществил телефонен
разговор в присъствието на свидетели с изпълнителния директор на дружеството,
но същата е заявила, че няма да се яви за съставяне и връчване на АУАН.
При съставянето на акта не е допуснато
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като в цитираната норма изрично е
предвиден срок от две години от извършване на нарушението за съставяне на АУАН
за нарушения на ЗДСИЦ. В случая нарушението е извършено на 31.12.2018г., а
актът е съставен на 14.04.20г. и следователно срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е
спазен.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното неизпълнение на административно задължение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба.
Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен
по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните
нарушения от този вид. Доколкото се касае за формално нарушение, за да бъде
счетено същото за маловажно е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
налице. Касае се също така за сделка на значителна стойност, при което
нарушаването на законовите изисквания със сключването й трудно може да бъде
счетено за маловажно.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна или
изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено
като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Комисията за финансов надзор следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. Случаят се отличава със значителна фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер над
предвидения в закона минимум, а именно-100,00
лева.
Предвид
изхода на делото на дружеството-жалбоподател не следва да се присъждат разноски
за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № Р-10-574/12.10.2020г. на председателя
на Комисията за финансов надзор, с което на „Болкан енд Сий
Пропъртис“ АДСИЦ, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.31, ал.3, т.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗДСИЦ е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000,00 лв., като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ, ЕИК:*********
да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100,00
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: