Решение по дело №2581/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 – 178 Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 88, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Оспорва се Уведомление изх. № Б-00-338/30.10.2024г., с което е приложена принудителна мярка по отношение на 596 броя автомобилни столчета за безопасен превоз на деца с митнически документ № 24BG001007072440R8/23.10.2024г., код по Комбинирана номенклатура на ЕС **********, с получател и местонахождение „Кика Груп“ ООД, гр.Пловдив, [улица], като е прието, че продуктът не съответства на изискванията за безопасност- допускането за свободно обращение не е разрешено, вносът е забранен.

Жалбоподателят „Кика Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. А. Д., чрез адвокат С., твърди нищожност и незаконосъобразност на акта. Навежда доводи за това, че липсва форма, поради липса на посочено правно основание и липса на мотиви в какво се състои рискът за здравето и безопасността на потребителите. Прави възражение за нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност. Моли да се прогласи нищожност, евентуално да се отмени акта като незаконосъобразен. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът Председател на Комисията за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Ц., оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За природата на обжалваното уведомление:

Същото е изпратено в рамките на процедура по осъществяване на взаимодействие между Агенция „Митници“ и КЗП, регламентирана с представената на лист 242 от делото инструкция, издадена на основание чл.27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008. Независимо от това, съдът приема същото за индивидуален административен акт с адресат жалбоподателя, тъй като с него се прилага принудителна административна мярка по ЗЗП, с която не се разрешава допускането за свободно обращение на пазара на продуктът и се забранява вносът.

Това е така, тъй като оспорваното уведомление несъмнено съдържа едностранно властническо волеизявление на съставилия го административен орган.

Според чл. 82, ал.1 от ЗЗП контролен орган по отношение безопасността на нехранителните стоки и на услугите е Комисията за защита на потребителите. Според чл.82, ал.5 от ЗЗП митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос от трети страни съгласно правомощията си.

Според чл.165, ал.44, т.6 от ЗЗП председателят на КЗП издава индивидуални административни актове и налага принудителни административни мерки в предвидените в нормативни актове случаи.

В разпоредбата на чл. 190г. се предвижда, че компетентен орган по смисъла на чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 е комисията за защита на потребителите – по отношение прилагане разпоредбите на глава втора, раздели I и IV; глава четвърта, раздели I, II и III; глава пета, раздели II и ІІІ; глави шеста и седма и чл. 181н от ЗЗП.

Тъй като уведомлението е издадено именно от председателя на КЗП, с оглед на така очертаната компетентност, изводът е, че уведомлението е израз на изпълнително-разпоредителна дейност в изпълнение и прилагане на правомощия по Закона за защита на потребителите и с него се пораждат едностранно правни последици за дружеството жалбоподател.

Касае се за превантивна принудителна мярка по забрана пускането на пазара на проверяваната стока.

По същество:

Като приема горното, съдът намира, че оспорваният административен акт е издаден в пълно нарушение на материалния и на процесуалния закон.

Уведомлението, независимо, че е израз на административна принуда, не отговаря на изискванията за форма на индивидуалния административен акт.

За приетата забрана за внос и недопускане за свободно обращение не се посочва правно основание. Не става ясно посоченият продукт дали е опасен, съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите или може да съдържа такъв риск, според различните хипотези на чл.85- чл.88 от ЗЗП.

За да се наложи забрана за пускане на пазара на стока, законът изисква установяване опасност. Кога една стока е опасна се посочва в чл. 70 и 71 ЗЗП. Коя от хипотезите на тези две разпоредби органът е приел, че е приложима в случая, не е посочено. Нормата на чл. 71 ЗЗП съдържа различни хипотези, като две от тях са необорими презумпции - алинея 1 и 2, а алинея 3 съдържа шест хипотези. След като органът не е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридически факт - опасността на стоката, това е пречка изобщо за упражняването на съдебен контрол. От тук, необосновано е защо вносът е забранен и това временна забрана ли е. Ако е временна за какъв срок става въпрос и какви последващи мерки се предвиждат.

Не е спазено императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на адресата, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност. Такива мотиви не се сочат и в хода на съдебното производство.

Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Съгласно трайната съдебна практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспореното Уведомление, обективиращо принудителна административна мярка, е издадено при липсата на посочено правно основание и липса на мотиви, с което съществено е нарушено изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал.2,т.4 от АПК и е съществено нарушение на административно-производствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна поради незаконосъобразност.

Отделно от това, приложената мярка е в противоречие с разпоредбата на чл.27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти, според която контролните органи, когато при проверка направят констатации, че продуктът притежава характеристики, които дават основания да се счита, че продуктът, когато е правилно монтиран, поддържан и използван, представлява сериозен риск за здравето, безопасността, околната среда или за всеки друг обществен интерес, или когато продуктът не е придружен от документацията в писмен или електронен вид, изисквана съгласно съответното законодателство на Общността за хармонизация или не е маркиран в съответствие с такова законодателство, или маркировката „СЕ“ е нанесена на продукта по неверен или подвеждащ начин, само отлагат допускането на продукта за свободно обращение на пазара на Общността. В случая е очевидно, че допускането до пазара на Общността не е отложено, а просто е забранено.

Установява се, на следващо място, от допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, заключението на вещото лице, по която съдът кредитира, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, че процесните детските столчета са безопасни за употреба в автомобили със закрепване от коланите за възрастни и могат да се ползват на територията на Република България за деца с височина от 40 до 87 см. и тегло до 13 кг.

Прието е, според записаното в оспорваното уведомление, че за въпросните автомобилни столчета наличната маркировка е за различен модел и липсва изискуемата маркировка, посочена в протокола от изпитване/стр.35 от делото според вещото лице/.

Съобщението на стр.91–138 на английски език, с представен превод на български език е относно предоставяне на одобрение за задържащо устройство на деца, намиращи се в моторни превозни средства, в съответствие с Регламент 129 (на ЕС) – номер на одобрение E4*129R03/06*0144*00 от RDW Служба за регламентиране и администрация на превозни средства Нидерландия. Изпитвателния протокол се отнасят за продукт тип КВН310. На стр.146 и 147 във фактурата и опаковъчния лист са посочени вид, и модел на стоката и нейното количество. Стоката е детска количка за автомобили модел КВН602 и височина на децата от 40 до 87 сантиметра, общ брой 596, превозени с контейнер MRSU4531995, пратка № CN7758597. На стр.149 от делото Изявление на производителя и разрешение относно приложението на продукт с идентификация E4*129R03/06*0200*00 от дата 07.09.2022 г. На стр.150–185 на английски (стр.265-304 превод на български) – от RDW Служба за регламентиране и администрация на превозни средства Нидерландия. Съобщението относно предоставяне на одобрение за задържащо устройство на деца, намиращи се в моторни превозни средства, в съответствие с Регламент 129 (на ЕС) – номер на одобрение E4*129R03/06*0200*00 (1. Гледаща назад усъвършенствана система за обезопасяване на деца; 2. Интегрална; 3. Тип предпазен колан: триточков предпазен колан за възрастни; 4. Допълнителни характеристики: комплектуван стол). Датата е 10.01.2023 г. Протокола от изпитването започва от стр.153 и е от дата 22.12.2022 г., издаден от TÜF SÜD Sertification and Testing (China) Co., Ltd. Shanghai Branch, с номер на Доклад от изпитването №22-02045- CX-SHA-00.

На стр.186-241 са описани Единни разпоредби относно одобрението на подобрени системи за обезопасяване на деца, използвани на борда на моторни превозни средства (съгласно Регламент 129.03 за продукт тип КВН602 – заявление за типово одобрение) – 07.09.2022 г. На стр.187 от същата дата има Потвърждение/Декларация (Декларираме с настоящото, че образецът ECRS, предоставен за този тест за одобрение, е произведен и сглобен при условията на обикновено масово производство и че те са съвместими с приложената документация.).

На стр.193 от делото е приложен списък на документите на които отговаря детското столче. От стр.194 до стр.226 са приложени приложения от 1 до 34 в които е представена подробна информация за за всички елементи на детското столче във вид на чертежи с технически данни по тях. На стр.227-229 са показани вида, габарити и информация на табелките (етикети) които трябва да са поставени на детското столче. След това има съдържание което трябва да има в Ръководството за експлоатация на столчето и информация на кашона с който се транспортира то – стр.241. На снимки 10 и 11 от албума са показани заглавната страница на Инструкцията за употреба на столчети и подробна информация на български език.

Въз основа на горното, вещото лице прави извод, че внесените от Китай детски столчета са модел КВН602, а предоставената в момента на вноса декларация/СЪОБЩЕНИЕ се отнасят за продукт тип КВН310. Последното представлява устройство, с което столчето тип КВН602 може да се постави на предпочитана система ISOFIX. Столчетата се отнасят за деца маса (тегло) 0 до 13 кг. с височина от 40 до 87 см. с гледаща назад универсална усъвършенствана система за обезопасяване на деца посредством триточков предпазен колан за възрастни. Това се вижда и от снимковия материал приложен към експертизата.

Идентификацията на продукта E4*129R03/06*0200*00 от стр.149 от делото „Изявление на производителя и разрешение относно приложението на продукт“ от дата 07.09.2022 г. се разшифрова по следния начин: символа Е4 – представлява запазено име и марка (в случая се отнася за версия в която е вписана и марката Kikkaboo – 14-та отзад напред в пълния списък); съчетанието 129R – представлява номера на Европейския Регламент; 03 – е ревизия 3-та на Регламента; 06* - представлява 6 поправка на ревизия 3 на Регламента; 0200* - номер на типовия изпитвателен протокол; 00 – версия на типовия изпитвателен протокол.

Вещото лице прави изводите си на база на представените по преписката документи и след реален оглед на детския стол тип КВН602.

Изпитването на детското столче е проведено от TÜF SÜD Sertification and Testing (China) Co., Ltd. Shanghai Branch и е представено с Доклад от изпитването №22-02045-CX-SHA-00. TÜF SÜD Sertification and Testing (China) Co. е определена като техническа служба от шест държави в Европа – Германия, Великобритания, Нидерландия, Ирландия,Люксембург и Швеция (стр.156 и 270 от делото).

Изводът е, че от информацията съдържаща се в изпитвателния протокол на TÜF SÜD Sertification and Testing (China) Co., Ltd. Shanghai Branch по всички съотносими за столчето КВН602 показатели продуктът на 100% отговаря на изискванията към него. Същото се отнася и за информацията поставена с „маркировката“ по столчето съгласно Анекси 35, 36 и 37, както и местата на които са поставени те. Единствена разлика има на информацията на кашона, която съгласно Анекс 50 трябва да има идентификация на типа на детската количка „КВН602“. В действителност от снимки 1 и 2 от албума се вижда, че такава идентификация няма, но за сметка на това има допълнителна информация на челната къса страна на кашона, която недвусмислено показва типа на детското столче - височина на децата от 40 до 87 см., регламент на ЕС на който съответства и др.

Независимо от несъответствието на информацията на кашоните, пренасяният продукт отговаря на приложимите стандарти за безопасност, включително изискванията за маркировка на стоката.

От техническа гледна точка продуктът не създава опасност за живота и здравето на потребителите.

Означението №22-02045-CX-SHA-00 е номер на Доклад от изпитването, който се отнася за продукта детско столче тип КВН602. Този номер не е номер на Сертификат. Нанесената на стола маркировка отговаря на изискванията на „Единни разпоредби относно одобрението на подобрени системи за обезопасяване на деца, използвани на борда на моторни превозни средства“ и по точно на изискванията на Анекси 35, 36 и 37 (съответно на страници от делото – 227, 228 и 229) в които са посочени съдържание, габаритни размери и места на които да се поставят. На табелката с червен цвят – сн. 6 от Албума, символите ХХХХХХ представляват две групи цифри: ХХ е 03 - ревизия 3-та на Регламент 129, а ХХХХ е 0200 - номер на типовия изпитвателен протокол на столчето КВН602. Другата описана в Анекс 37 информация е написана коректно – има пълно съответствие. Информацията на този стикер се прави по тип на изделието защото то може да има множество малки изменения, заради което трябва да се правят също много корекции в записите, а това е нерентабилно, объркващо и води до усложнения. Това е един от принципите при идентификацията на изделия от масов характер на производство, каквито са детските столчета за автомобили.

Изводът е, че не се касае за продукт, който е опасен за потребителите и ако констатираното несъответствие на опаковката е било предмет на последваща проверка от контролните органи, то посоченото в уведомлението несъответствие в маркировката би отпаднало като основание за прилагане на каквито и да е мерки.

Горното обуславя основателност на възражението на жалбоподателя за несъразмерност и непропорционалност на приложената мярка, тъй като забраната изобщо за внос не съответства на установените факти и влиза в противоречие с целта на закона, която не е да се ограничава свободното движение на пазара на стоки изобщо при липса на установена и съществуваща опасност за потребителите.

По изложените съображения съдът намира, че оспорваният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

Нищожност не е налице, тъй като се установи, че компетентност на органа е налице, пороците във формата и в административнопроизводствените действия са съществени, но не водят до липса на волеизявление, а напротив, до необходимост да се изведе наличието на такова, какъвто извод се направи, а нарушението на материалния закон все пак не се свързва изобщо с липса на законова възможност за издаване на акт от разглеждания вид, а само с липсата на предпоставки за издаване на оспорения.

Ето защо актът ще се отмени като незаконосъобразен.

Предвид изхода на правния спор, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които според представения списък на разноските са в размер на 50 лв. държавна такса, 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за вещо лице. Разноските за превод на документи в размер на 545 лв. също следва да се присъдят, с оглед на това, че задължението за представяне на административната преписка в пълнота, включително и с превод на всички доказателства на български език, е за административния орган,а не за жалбоподателя.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорване на „Кика Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. А. Д., Уведомление изх. № Б-00-338/30.10.2024г.,издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите, с което е приложена принудителна мярка по отношение на 596 броя автомобилни столчета за безопасен превоз на деца с митнически документ № 24BG001007072440R8/23.10.2024г., код по Комбинирана номенклатура на ЕС **********, с получател и местонахождение „Кика Груп“ ООД, гр.Пловдив, [улица], като е прието, че продуктът не съответства на изискванията за безопасност- допускането за свободно обращение не е разрешено, вносът е забранен.

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ да заплати на „Кика Груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. А. Д., сумата от 2195/ две хиляди сто деветдесет и пет/ лева разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.