Р Е Ш Е Н И Е № 1921
Гр.Пловдив,
09.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Пловдив, V наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети
септември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Славова –
Милева
при участието на секретаря Петя
Сарпанова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1679 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Д.К., ЕГН: **********, против Наказателно постановление (НП) № 14-0333-000749/28.10.2014г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на жалбоподателя
са наложени следните наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят поддържа, че наказателното
постановление не му е било връчено. Твърди, че не е отказал извършването на
проба за алкохол, нито употребява такъв. Моли за отмяна на НП и наложените
наказания. Въззиваемата страна моли жалбата да се остави без уважение и НП да
се потвърди.
Като взе предвид доводите на
страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът намира, че
жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. Наказателното
постановление не е редовно връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН. На първо място, не
са спазени формалните изисквания за начина на отбелязване връчването върху НП
съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН. Разпоредбата гласи, че когато нарушителят не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. Следователно, върху самото наказателно постановление
следва да има констатация, че нарушителят не е намерен на посочения адрес, а
новият му е неизвестен. Освен това тази констатация следва да е извършена от
наказващия орган. В случая върху НП липсва отбелязване, че нарушителят не е
намерен на адреса и че новият е неизвестен, а само се сочи – връчено по реда на
чл.58, ал.2 ЗАНН. Отделно от това, отбелязването е без подпис и по същество не
съставлява изявление на определено лице, а още по-малко удостоверява, че негов
автор е именно наказващият орган. Законът изисква именно последният, като орган
с определена компетентност, да направи преценката по чл.58, ал.2 ЗАНН и да
обективира изводите си върху самото НП. Това в случая не е изпълнено. В същото
време, от приложените по делото доказателства се установява, че НП е връчвано
само на адреса, посочен в АУАН, въпреки че новият адрес на нарушителя е бил
известен – още на 13.10.2014г. с подаване на възражение срещу АУАН и преди
издаване на НП, жалбоподателят е посочил новия си адрес. За това обстоятелство
съдът изложи подробни съображения и в последното открито заседание. Въпреки
това не е правен опит НП да се връчи на новия адрес, който е станал известен в
хода на административнонаказателното производство. Поради изложеното жалбата се
приема подадена в срок, поради нередовното връчване на НП. По същество жалбата
е основателна.
В НП е описана следната фактическа
обстановка: На 11.10.2014г. около 23:30 часа в гр. Стамболийски, на ул.
„Търговска” – срещу № 31, като водач на лек автомобил – ОПЕЛ КОМБО Д с рег. № ***,
Е.Д. К., при покана да бъде изпробван за алкохол, отказва да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер ARBA 0078, с което осуетява полицейската проверка. Силно мирише
на алкохол и залита. Издаден талон за медицинско изследване № 109617 до ВМИ
УМБАЛ Св. Георги – Пловдив.
Въз основа на изложеното наказващият
орган е приел, че лицето е извършило нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДВП, като
изрично е изписано с думи нарушението: „отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.”
Съдът приема от фактическа страна,
че жалбоподателят действително е отказал извършването на проверка за алкохол на
процесните дата и място, но не като изобщо е отказал да духа в дрегера, а като
е започвал да духа и е спирал, преди апаратът да може да отчете редовно
резултат. По същество това поведение, препятстващо отчитането на валиден
резултат, също съставлява отказ за изпробване с техническото средство. Това
поведение на жалбоподателя се установява от показанията на актосъставителя. Не
се приемат за достоверни показанията на съпругата на жалбоподателя, в частта, в
която сочи, че К. дал редовно проба, но резултатът бил нула, тъй като
последният не бил употребил алкохол. Тези показания се опровергават от
записаното в АУАН от самия жалбоподателя във възраженията му, че признава да е
изпил 50 мл. алкохол. Като заинтересована от изхода на делото в качеството на
съпруга на лицето и с оглед факта, че показанията на тази свидетелка в
посочената част не се подкрепят от останалите доказателства, съдът не ги
кредитира. Поради изложеното съдът приема, че действително е извършено нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление обаче
подлежи на отмяна на процесуално основание като незаконосъобразно. На първо
място, АУАН е издаден от некомпетентен орган. Видно от акта, съставителят заема
длъжност „***. Сектор „Охрана на
обществения ред” е към отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР Пловдив. Към същия
отдел е и сектор „Пътна полиция”, но Сектор „Охрана на обществения ред” и
сектор „Пътна полиция” са два различни сектора към един и същ отдел. С
разпореждането за насрочване съдът е дал указания на въззиваемата страна да
представи доказателства за компетентност на актосъставителя, като е представена
заповед на Министъра на вътрешните работи.
Чл.189, ал.1 ЗДвП гласи, че АУАН
могат да съставят длъжностни лица от службите за контрол, предвидени в закона,
а съгласно чл.165, ал.1 ЗДвП Министъра на вътрешните работи определя службите,
които да изпълняват определени правомощия. Според приложената заповед
определени да издават АУАН са полицейските органи от звената „Пътна полиция” в
ОДМВР, както и полицейските органи, заемащи длъжностите: „полицейски инспектор VI-IV степен” „автоконтрольор” и „младши автоконтрольор”. В
конкретния случай актосъставителят нито заема една от посочените длъжности,
нито е полицейски орган от сектор „Пътна полиция”, а в съвсем друг сектор. Тъй
като АУАН е издаден от некомпетентен орган, опорочена е процедурата по издаване
на НП и същото подлежи на отмяна дори само на това основание.
Освен това е нарушено правото на
защита на нарушителя, тъй като в АУАН и в НП не са изложени конкретните факти
на извършване на нарушението, а само е посочено обобщаващо, че е отказана проба
с техническо средство. Последното обаче съставлява извод. Следвало е да се
опише, че водачът е духал в дрегера и спирал и по този начин е осуетил
проверката. Липсата на достатъчно описание на нарушението е съществено
нарушение, тъй като се е отразило на защитата на лицето. Видно от жалбата му,
същият не е разбрал, че е наказан за това поведение, а счита, че му е вменено
въобще да е отказал да духа в дрегера. Макар да водят до извод за едно и също
нарушение тези различни обстоятелства оказват влияние на индивидуализацията на
отговорността, а следователно и на възможността на нарушителя да се защитава.
На следващото място, от фактическа
страна в НП се сочи както че е отказано извършването на проба, така и че е
издаден талон за медицинско изследване. След това при квалифициране нарушението
словесно се сочат и двете алтернативи на чл.174, ал.3 ЗДвП, а именно – при
отказ да се извърши проба с техническо средство, както и при отказ да се
извърши медицинско изследване. Това създава неяснота за кое от двете нарушения
жалбоподателят е наказан и отново съществено нарушава правото му за защита,
като се има предвид, че в конкретния случай той не е извършил и медицинско
изследване. Споменаването за издаден талон и посочването на това нарушение от
правна страна създава соченото противоречие за това какво е вмененото
нарушение.
На основание чл.11 от ЗАНН, вр. с
чл.81, ал.3 от НК следва да се прецени изтичането на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване. Същата е в размер на 4 години и 6
месеца от извършване на нарушението, а именно – от 28.10.2014г. Давността
изтича на 28.04.2019г., следователно все още не е изтекла.
Въпреки това, всички изложени по-горе
нарушения в процедурата по издаване на НП са съществени и водят до неговата
отмяна, макар по същество да е извършено нарушение и да са спазени останалите
изисквания за реквизити на АУАН и НП, за компетентност на наказващия орган и за
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Като несъществено следва да се посочи още едно
нарушение – налагане на наказание в месеци, а не в години, както предвижда
законът. С горните доводи НП следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
14-0333-000749/28.10.2014г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ
Стамболийски, с което на Е.Д. К., ЕГН: **********, са наложени следните
наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС