МОТИВИ по НОХД
№ 7655/2012 г. по описа на ПРС ХIV н. с.
Районна прокуратура Пловдив е
повдигнала обвинение против Т.Г.В. за
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 2 и т. 5,
вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”А” и б. ”Б” от НК за това, че на
18.01.2012 г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, извършил е престъплението, след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, се е съвкупил с лице от женски пол – М.
Г.М.,***, като я е принудил към това със сила и заплашване и й е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето.
В хода на съдебните прения
представителят на РП – Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, ориентирано към максималния размер на
съответната правна квалификация, а именно в размер на 12 години лишаване от
свобода, което счита, че ще се яви съответно на завишената степен на обществена
опасност на подсъдимия. След това намира, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и така наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода да бъде намалено с 1/3 в съответствие с привилегията,
предвидено от законодателя за процедурата, при която е било разгледано делото,
а именно съкратено съдебно следствие в условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Подсъдимият
Т.Г.В. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил съдът да не събира доказателства за тези
факти, поради което съдебното следствие по делото е протекло при условията на
диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Лично
и чрез своя защитник моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода,
ориентирано към законоустановения специален минимум на предвиденото наказание
лишаване от свобода, което след това да бъде намалено с 1/3.
В настоящото производство не участват акцесорни страни
– граждански ищец, нито частен обвинител.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното:
Подсъдимият Т.Г.В. е роден на ***
год. в гр. Пловдив. След освобождаването му от пенетенциарно заведение през 2010 г., живее заедно с майка
си и на нейна издръжка. Той е българин, български гражданин. Семейният му статус
е разведен. Има завършено средно образование. Безработен. Осъждан. С ЕГН: **********.
С присъда от 09.05.2002 г. по
НОХД № 55/2002 г. по описа на ПРС, ІV н. с., влязла в законна сила на 24.04.2003
г., подс. В. е бил признат за виновен за извършено от
него на 07.05.2001 г. престъпление по чл. 150, пр. 2
от НК, като му е било наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от 6 год. Освободен е бил на 31.12.2007 г. по изтърпяване.
С присъда № 361/30.06.2009 г. по
НОХД № 1910/2009 г. по описа на ПРС, VІІ н. с., влязла в законна сила на 16.07.2009
г., подс. В. е бил признат за виновен за извършено от
него на 27/28.01.2009 г. на престъпление по чл. 150, ал. 1, пр.
2 от НК, като му е било наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от 1 год. и 11 мес. Освободен е бил на 19.11.2010 г. по
изтърпяване.
Гореописаните две осъждания
квалифицират настоящото деяние на подсъдимия В. като такова, извършено в
условията на ”опасен рецидив”, съгласно чл. 29, ал. 1, б. ”А” и б. ”Б” от НК.
Останалите осъждания на
подсъдимия, които не обуславят настоящата правна квалификация, ще бъдат изброени съгласно справката съдимост на
подсъдимия с оглед ползването им като характеристични данни за лицето, както
следва:
С присъда по НОХД № 1071/84 г.,
влязла в законна сила на 30.01.1985 г. В. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 170, ал. 2, предл.
1 и предл. 3 от НК и му е било наложено наказание 6
месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било отложено с
изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила.
С присъда по НОХД № 31/97 г. по описа на ПРС, влязла в законна
сила на 17.11.1997 г. е бил признат за виновен в извършването на 01.10.1996 г.
на престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от
свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК неговото изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила.
С присъда по НОХД № 654/1996 г.
на ПРС, влязла в законна сила на 29.06.1999 г. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление престъпно блудство на 27.06.1995 г. с правна
квалификация по чл. 150, предл. 1 от НК, за което му
е било наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Изпълнението
на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било отложено
с изпитателен срок от четири години, след влизане на присъдата в законна сила.
В последствие това осъждане на
подсъдимия В. е било активирано на основание чл. 68, ал. 1 от НК с посочения
вече съдебен акт – присъда по НОХД № 55/2002 г. на ПРС, влязла в законна сила
на 24.02.2003 г., тъй като деянието по НОХД № 55/2002 г. престъпно блудство,
извършено на 07.05.2001 г. /пак с правна квалификация по чл. 150, предл. 2 от НК/ е било извършено с изпитателния срок на
предходното осъждане на В..
Пострадалата М. М., което била
родена на *** г., живеела сама в гр. Пловдив,
ж. к.”Т.”, бл. **, вх.*, ет.*, ап.
**. Тя всекидневно контактувала с децата
си – свид. Л.М. и свид. Д.М..
На 18.01.2012 г., през деня, М. М. излязла от дома си, за да се разходи из
квартала. Вървейки пеша, същата паднала, като на помощ й се притекъл подсъдимия
Т.В., който бил наблизо. След като й помогнал да стане, подсъдимият предложил
на М. да я придружи до дома й. Тя се съгласила, като упътила В. къде живее.
Двамата тръгнали към дома на М., като В. я придържал по пътя. Влизането на М. и
В. във вх. Д на бл. 109 било забелязано от свид. Л.,
която стояла до прозореца в кухнята си в същия блок, както и от свид. М., която по това време излизала от дома си в същия
вход. В хода на разследването, при извършени процесуално-следствени
действия – разпознаване на лице, свид. Л. и свид. М. разпознали категорично подс.
В.. След като стигнали до жилището на М., последната отключила и влязла в дома
си, а заедно с нея влязъл и подс. В.. М. не се
възпротивила, защото все още го възприемала като добър човек, който й бил
помогнал. В жилището си М. почерпила В. с ракия, а след това отишла да си легне
в спалнята, смятайки, че това ще ”подсети” подсъдимият, че трябва да си тръгва.
Малко по-късно в спалнята при М. дошъл подс. В., като
се съблякъл гол. М. се смутила от поведението на подс.
В., като настоятелно му казала да се облича и да си тръгва. Тогава подс. В. отишъл до леглото, където лежала М. и започнал да
я удря с юмруци, нанасяйки й множество удари по цялото тяло и лицето, като при
един от тези удари била счупена долната челюст на М.. Подсъдимият В. започнал
да повтаря, че обича ”стари жени, стари баби”, след което започнал да съблича М.
и като я съблякъл, се съвкупил се нея, еякулирайки накрая върху червеникаво-кафява
мокетна пътека на пода. Вследствие на половото
сношение на М. били причинени подробно описаните в съдебно-медицинската
експертиза травматични увреждания по половите органи. Въпреки станалото М.
отново казала на подсъдимия да напусне дома й, на което последният отвърнал, че
иска да остане да спи при нея и на другия ден отново да са заедно. След това В.
се обадил от стационарния телефон в жилището на М., като провел разговор с
майка си, за да я информира, че ще закъснее /справка по ЗЕС на л. 65-67, том ІІ/. После подс.
В. се върнал и легнал отново в леглото при М., като по-късно заспал. М.,
изпитвайки основателен страх не се възпротивявала повече и лежала неподвижно в
леглото. По-късно през нощта подс. В. се събудил,
облякъл се и напуснал дома на М.. Последната веднага след това заключила
входната врата на жилището си, като започнала да почиства, за да заличи
присъствието на подсъдимия.
На следващия ден – 19.01.2012 г.,
свид. Л.М. била на работното си място в магазин за
козметика в гр. Пловдив, ж. к.”Т.”, бл. 93, като около обяд започнала да се
притеснява за майка си, тъй като всекидневно същата я посещавала преди обед. Свид. М. позвънила на майка си и след като се свързала с
нея я попитала дали всичко е наред. М. М. отвърнала на дъщеря си, че е добре и
скоро ще я посети. На свид. М. й направило
впечатление, че гласът на майка й звучи отпаднало. След около половин час М. М.
дошла в магазина при дъщеря си, като в торба носела спалното си бельо за пране.
Свид. М. веднага забелязала, че майка й има
наранявания по лицето – долната й челюст била изместена на дясно и била силно подута,
като зъбната й протеза стърчала и не можела да си затвори устата. Свид. М. огледала по-обстойно майка си и установила, че
същата има кръвонасядания по цялото тяло. След това свид. М. се обадила на брат си – свид.
Д.М., като му споделила за случилото се. Свид. М. и свид. М. завели майка си на преглед, като се установило, че
долната й челюст е счупена. Всичко това усъмнило свид.
М., като тя проверила спалното бельо, което й било дадено от майка й за пране и
установила, че е зацапано с кръв. Тогава свид. М.
споделила това с брат си и попитала майка си какво се е случило, като
последната разказала за посещението на подсъдимия В. в дома й. Свид. М. сигнализирала за случая органите на 05 РУП-Пловдив. На местопроизшествието в дома на М. М. оперативно-следствена група при 05 РУП-Пловдив
извършила два огледа, при които били иззети множество дактилоскопни
следи, биологични следи и веществени доказателства. От иззети дактилоскопни следи се установило съвпадение с тези на подс. В., който бил регистриран за извършени престъпления
по Глава ІІ, Раздел VІІІ на НК, след което на 21.01.2012 г. същият бил
задържан.
На 13.08.2012 год.
пострадалата М. М. починала, като в смъртния й акт причина за смъртта се
посочвал инсулт.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/ по
отношение на подс. В. се установява, че същият не
страда от същинско психично заболяване – психоза, понастоящем и към
инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ-Пловдив. Със специфично личностово
разстройство от смесен тип. Нарушение на сексуалната ориентация. Вредна
употреба /злоупотреба/ на алкохол. Асоциални прояви. В. има затруднения в
сексуалната ориентация, което не е болестно състояние, а изкривяване на
сексуалното влечение. Същият има затруднения в способността му за установяване
на трайни контакти с противоположния пол. Проблемите на подс.
В. с жените са насочили сексуалната му ориентация към определен тип жени –
по-възрастни от него, които биха му отговорили сексуално по по-лесен начин. Подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминирания период. Бил е в състояние на обикновено
/просто/ алкохолно опиване. Без данни за патологично или усложнено опиване,
нито данни за алкохолна или друга психоза. Може да възприема и възпроизвежда
фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае,
както и да участва пълноценно в наказателния процес, може да пребивава в
условията на следствения арест. Може да разбира и да ръководи постъпките си. Не
се налага стационарно лечение понастоящем.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ по
отношение на подс. В. се установява: кръвонасядане по кожата на лицето вляво от страничния ъгъл
на лявото око, охлузване на кожата пред дясната ушна мида, охлузвания по двете
подбедрици. Тези увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет и
биха могли да се получат при възникналия инцидент на 18.01.2012 г.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на пострадалата М.
М., се установява, че на същата е било причинено: травматични отоци и кръвонасядания по кожата на лицето, шията, гръдния кош,
корема и крайниците, пълно счупване в дясната половина на долната челюст с
разместване на фрагментите, което налага оперативно лечение в болница, кръвонасядания на дясната голяма срамна устна, кръвонасядания на лигавицата в предверието на влагалището, разкъсване
на лигавицата в предверието на влагалището, десцензус
/спадане/ на матката. Описаните травматични увреждания са причинени от удари и
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
получени както съобщава освидетелстваната, а именно при нанесен побой. Овалните
и продълговатите кръвонасядания по кожата на шията,
гърба и вътрешните повърхности на двете бедра са причинени при притискане,
най-вероятно с пръсти и ръце. Разкъсването на влагалищната лигавица и кръвонасядането й в предверието на влагалището са причинени
от твърд тъп предмет, въведен във влагалището, най-вероятно мъжки полов член в
състояние на ерекция. Може да се приеме, че е налице проникване през
девствената ципа по смисъла на закона. Овалните кръвонасядания
на лявата гърда най-вероятно имат еротичен характер. Счупването на долната
челюст само по себе си и поотделно се преценява като довело до счупване на
челюст /по см. на чл. 129 от НК/, което несъмнено е довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето. Механизмът на счупването на челюстта следва да се
уточни и конкретизира след запознаване с материалите по делото. Мекотъканните травматични увреждания са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по см. на
чл. 130 ал. 1 от НК/.
От заключението на изготвената по
делото тройна СМЕ по отношение на пострадалата М. се установява: От наличните
по делото документи се установява, че при прегледите на М. след инкриминираното
деяние на 19/20.01.2012 г. са били констатирани мекотъканни
травми на лицето и тялото, както и пълно счупване на долната челюст с
разместване на фрагментите. Към момента на изготвяне на съдебно-медицинската
експертиза не е констатирана и обсъждана черепно-мозъчна
травма. Това дава категорично основание на експертите да приемат, че в
причинно-следствена връзка с инцидента не е налице каквото и да е разстройство
на съзнанието, което да е от травматично естество. Евентуална психогенна нокса следва да се обсъжда от други специалисти – невролози
или психиатри. Счупването на челюстта на М. с разместване на фрагментите по
дължина и под ъгъл е причинено по директен механизъм от удар или силно
притискане с или върху твърд тъп предмет, възможно и вероятно при удар с юмрук.
Хипотезата за счупване на челюстта при падане от ръста е несъстоятелна, поради
факта, че по лицевата повърхност има значително по-изпъкнали части в различните
й плоскости /нос, скули, брадичка, чело/ и обичайно при падане се засягат те.
Освен това човешките рефлекси /независимо от възрастта и хабитуса/
при падане предполагат защита на главата чрез омекотяване на удара с ръце,
крака или други части на тялото /рамо, седалище/. В медицинската и съдебно-медицинската практика такъв вид счупвания се срещат
обикновено при директно нанесени удари с юмрук по лицето в областта на
счупването. Поради възрастта на М. и процесите на възрастова остеопороза, силата, необходима за такова счупване е
по-малка от обичайната при младите хора. В конкретния казус е напълно възможно М.
при падането си да е травмирала носа си /по него има установено кръвонасядане/, но не до степен счупване на носните кости.
При обсъждане на травмите по тялото на М. трябва да се има предвид, че такива
са установени не само в една област и плоскост, но в различни анатомични области
на тялото и в различни повърхнини, което категорично отхвърля възможността
травмите по тялото й да са получени по механизма на падане от ръста на
настилката. Следва да се обсъди факта, че в разпита си пред съдия подс. В. не съобщава за нанесени удари или каквото и да е
насилие над М., което категорично не отговаря на установените травматични
увреждания. В подкрепа на този факт е и наличието на кръв по постелята на М.. Счупването на долната челюст само по себе
си и поотделно се преценява като довело до счупване
на челюст /по см. на чл. 129 от НК/,
което несъмнено е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. Мекотъканните травматични увреждания са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла на
чл. 130 ал. 1 от НК/.
От изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза по отношение на
пострадалата М. М. се установява, че не се води на психиатричен учет. Същата страда от МСБ. Психоорганичен
синдром. Състояние на остър стрес. Към момента на инкриминираното деяние МСБ е
била в компенсиран стадий и симптомите й се вместват в рамките на субклиничен /неизявен/ психоорганичен
синдром. Няма данни по делото за органична психоза, деменция или други тежки
усложнения на психоорганичния синдром при подекспертната към момента на деянието, които да нарушават
психичната й годност да разбира свойството и значението на извършеното, както и
да ръководи постъпките си. Към момента на експертизата М. страда от атеросклерозис церебри, психоорганичен
синдром с паметови нарушения. Състояние на остър
стрес. Описаните нарушения не й позволяват да участва в досъдебното
и съдебно производство, обективно да преценява обстоятелства по делото и да
дава достоверни показания към момента на освидетелстването си. Психичното
състояние на М. нарушава психичната й годност да участва пълноценно в
наказателното производство като свидетел поради наличие на паметови
нарушения. Не е изключено паметовите нарушения да са
в резултат не само на стресовото събитие на фона на атеросклерозис
церебри, психоорганичен
синдром с паметови нарушения, но и на понесена
мозъчна травма в рамките на комоцио церебри и изводими от това
амнезия.
От заключението на изготвената по
делото тройна СПЕ по отношение на пострадалата М. се установява, че не се води
на психиатричен учет. Същата страда от МСБ-Съдова деменция-лакунарна към
глобарна форма. Към момента на инкриминирания период
с оглед на психо-физическото й състояние е била в
състояние на начална форма на лакунарна деменция, с
водещи церебрастенни оплаквания и не е имала грубо
нарушаване на психичната й годност да разбира свойството и значението на
извършеното, но е била в затруднение да ръководи постъпките си, поради трудно
осмисляне на ситуацията. Това състояние не й е позволило да организира защитно
поведение. Към момента на извършване на деянието поради горното състояние е
могла да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения. Към настоящия момента на освидетелстването си поради разгърната
деменция не е в състояние да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Психичното състояние на М. към
момента на освидетелстването от експертите, поради изразените интелектуално-паметови нарушения в границата на лакунарна към глобарна форма на
деменция й нарушават психичната годност да участва пълноценно в наказателното
производство като свидетел, да дава достоверни показания и да участва в
разпознаване на лица. Налице е рязко влошаване на психичното й състояние след
деянието, със задълбочаване на интелектуално-паметовия
упадък, което е възможно да е резултат не само на прогресивно развитие на
атеросклеротичния процес, но и от преживяната психо-физическа
травма. Не може да се отхвърли и вероятността за прекарано мозъчно сътресение.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства се е установило следното: Кръвната група на М. М. е 0 /ά,
β/, отразена във фиш за имунохематологично
изследване № 15 от 17.02.2012 г. По обекти № 4 /бял спален чаршаф с размери
200х165см/, № 10 /калъфка за възглавница/, № 11 /парче бежов на цвят плат,
изрязан от възглавница/ и №13бял спален чаршаф с размери 110х225см/ има кръв.
По обекти № 1 /парче от червеникаво-кафява мокетна пътека с размери 60смХ40см с белезникави петна по
нея/, № 2 /одеяло на черни, червени, зелени и жълти карета с размери
200х145см/, № 3 /одеяло с размери 200х145см с преобладаващо син цвят от едната
страна и бежов от другата/, № 7 /силно замърсена хавлиена кърпа на райета с размери
70х40см ВД № 9/, № 8 /силно замърсени дамски бикини ВД№ 7/, № 9 /силно
замърсени дамски бикини/ и № 12бежово-зелена кувертюра за легло/ няма кръв.
Кръвта по обекти с № № 4, 10, 11 и 13 е човешка, като
в същата са се доказали алфа /ά/ и бета /β/ аглутинини,
аглутиногени не са се доказали. Кръвната група на
човешката кръв по тези обекти е 0
/ά, β/ и може да произхожда от пострадалата М. М., както и от всяко
друго лице с тази кръвна група. По обекти №№ 1 и 4 се е доказало наличие на
човешка семенна течност. Определянето на секреторният
тип на човешката семенна течност по посочените обекти е предмет на допълнително
изследване след предоставяне на сравнителен материал – кръв и слюнка от лицето,
което би могло да я остави.
От заключението на изготвената по
делото ДНК-експертиза се установява, че ДНК - профилът,
установен за обект № 1 /парче от червеникаво-кафява мокетна пътека с размери 60смХ40см с белезникави петна по
нея/, напълно съвпада с ДНК-профила на подс. Т.Г.В.. Вероятността да се установи този ДНК - профил
в някой друг индивид, освен подс. Т.Г.В. е: 1 на
4 300 000 000 000. Изследваният биологичен материал,
човешка сперма /обект № 1/, произхожда от подс. Т.Г.В.,
ЕГН: **********.
От заключението на изготвените по
делото дактилоскопни експертизи се установява:
·
от протокол № 62: следа № 3 е негодна за идентификация. Следи №№ 1, 2 и 4
са годни за идентификация и са оставени от лицата, както следва: следи №№ 1 и
2, иззети от метална тръба на таблата на леглото, до стената в ляво от вратата
на спалнята, са оставени от подс. Т.Г.В., а следа №
4, иззета от газова печка е оставена от свид. Д.А.М..
·
от протокол № 67: следи № № 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 не са годни за идентификация.
Следи № № 2 и 10 са годни за идентификация и са
оставени от пострадалата М..
Според преценката на съда
наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин
на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия,
извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание, от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели Л.А.М., Д.А.М., Й. З. М. и
Д. П. Л., преценени за нуждите на настоящото
производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по
делото писмени доказателства, приложени сред материалите по досъдебното
производство: характеристична справка, справка за съдимост, протоколи за оглед
на местопроизшествие и фотоалбуми, протокол за доброволно предаване, протоколи
за разпознаване на лице, съдебно-психиатрични
експертизи, съдебно-медицински експертизи, тройна съдебно-психиатрична експертиза, тройна съдебно-медицинска
експертиза, съдебно-медицинска експертиза на ВД, дактилоскопна експертиза, ДНК-експертиза,
справки от мобилен оператор, писмо от ГДИН, препис-извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за съдимост,
характеристична справка, както и от другите материали по досъдебното
производство, вече посочени в изложената по-горе фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, както и самопризнанието в СЗ на подсъдимия, като обективни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като няма противоречие по главния факт от предмета на доказване
/престъпното деяние извършено от страна на подсъдимия/ , което да наложи
самостоятелния им анализ.
При
все това, ще бъде посочено изрично /акцентирано върху това/, че самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание, обективирани при условията на
диференцираната процедурата по глава ХХVІІ -
съкратено съдебно следствие при предпоставките на чл. 371, т. 2 от НПК, изцяло
се подкрепят от посочените вече по-горе доказателства, събрани в рамките на досъдебното производство. Всеки един от упоменатите
свидетели възпроизвежда подробно и конкретно под формата на последователен и
логичен свободен разказ възприятията си, свързани с престъпното деяние,
механизма на извършването му. Така свидетелките М. и Л. са възприели
прибирането на пострадалата в дома й, придружена от подсъдимия, който й е
оказвал помощ да се придвижва. Близките на пострадалата от своя страна са
възприели окаяното състояние на пострадалата непосредствено след деянието, за
което са потърсили медицинска помощ. Наред с това самопризнанието на подсъдимия
за пребиваването му на местопрестъплението в инкриминираната вечер се подкрепя
от резултатите на изготвените в рамките на досъдебното
производство експертизи, в описания вече по-горе смисъл, които по безспорен
начин установяват наличието на негов биологичен материал /семенна течност на В./
на местопроизшествието - в спалнята на пострадалата. Наред с това от
заключението на дактилоскопната експертиза, назначена
в рамките на досъдебното производство, се установява,
че следите оставени върху металната тръба на таблата на леглото в спалнята на
пострадалата /под № 1 и 2/, са оставени от подсъдимия. Резултатите от
назначените съдебно-медицински експертизи по
безспорен начин установяват травматичните увреждания, констатирани в следствие
на инкриминираното деяние при пострадалата и механизма за тяхното причиняване,
което подкрепя самопризнанието на подсъдимия за авторството му по отношение на
престъпното посегателство. Преценявайки гореизложеното в своята съвкупност като
система от факти, свързани по между си и с основния факт, настоящата инстанция
е на становище, че доказателствата, събрани в рамките на досъдебното
производство, се намират в едно общо единство и хармония и по безспорен начин
мотивират съда да достигне до единственият възможен извод относно недоброволност на осъществените полови действия.
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си депозираните заключения като изготвени обстойно
и с необходимите професионални знания и опит в съответната област, неоспорени
от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената по делото
безспорна и категорична фактическа обстановка, съдът е на становище, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 152, ал. 3, т .2 и т. 5 вр. ал.
1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”А” и б.”Б” от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
Подсъдимият на 18.01.2012 г. в
гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, извършил
е престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, се е съвкупил с лице от женски пол – М. Г.М.,***, като я е
принудил към това със сила и заплашване и й е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето.
При приетата по-горе фактическа
обстановка и въз основа на същата, съдът намира, че е налице квалифициращото
обстоятелство на т. 2 на ал. 3 от чл. 152 НК, тъй като в случая самата принуда
спрямо пострадалата, се е изразила във физическо въздействие спрямо нея –
удряне, блъскане, притискане, което е довело до причиняваното на средна телесна
повреда – счупване на челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Видно от ТР № 71/1974 г. на ОСНК когато при осъществяване на деянието по чл.
152 от НК, самата принуда се изразява в друго престъпление, ще е налице идеална
съвкупност от престъпления, които ще се санкционират по отделено. Изключението
е да случаите, при които принудата се е изразила в причиняването на средна
или тежка телесна повреда, при което
деянието следва да се приложи съответния квалифициран състав – както в случая
по чл. 152, ал. 3, т. 2 от НК.
Деянието в настоящия казус се
явява извършено и при друго квалифициращо обстоятелство с оглед на субекта на
престъплението. Същото се явява извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на т. 5 на чл. 152, ал. 3 от НК. Видно от разпоредбата на чл. 29, ал. 1
от НК казусът покрива и двете хипотези на опасния рецидив – по б. А и по б. Б
на посочената норма, тъй като в контекста на приетата по-горе фактическа
обстановка, деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието
изпълнение не е било отложено по чл. 66 от НК. Освен това престъплението се
явява извършено и след като подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях,
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Посочените вече
във фактическата обстановка две
престъпления, извършени от страна на подсъдимия, обуславящи квалификацията
опасен рецидив, държат сметка и за обстоятелството, че не е изтекъл 5 годишен
срок от изтърпяване на наказанието по тези предишните присъди – изискване на чл. 30 от НК.
Съдебният състав намира, че
подсъдимият е реализирал деянието, като е употребил сила и заплашване, безспорно
е доказано по делото, че подсъдимият е употребили принуда спрямо пострадалата,
за да извърши престъплението и то в двете й форми “сила” и “заплашване”, като я
е удрял, държал и натискал, за да не се съпротивлява, с което й е нанесъл
средна телесна повреда с цел да улесни осъществяването на съвкуплението чрез
сломяване на съпротивата на пострадалата. Наред с това, подсъдимият е
осъществил спрямо пострадалата и психологическо въздействие, като я е заплашил
в неблагоприятни за нея последици, накърнявайки в много близък план авторитета
й, докато стоял до нея гол, настъпвайки с думите, че “обича стари баби”, с цел
да бъде мотивирана за съвкупление въпреки волята й. В конкретния случай са налице
предприети действия спрямо пострадалата в късен час, насаме в дома й, сломяване
на съпротивата й чрез физическо насилие, което е допринесло за осъществяване на
престъпните намерения на автора на деянието. Проследено в своята хронология,
осъщественото от подсъдимия въздействие върху пострадалата е насочено към
постигане на крайната цел, като установените по делото фактически обстоятелства
се приема, че сочат и на психическо въздействие спрямо пострадалата, тъй като в
нощния час, в който се развиват събитията, подсъдимият, който е физически
здрав, много по-млад от самата пострадала, отказва категорично да се подчини на
волята й да си тръгне от дома й, като определено я превъзхожда силово, тъй като
е възрастта на децата на възрастната жена, която живее
сама, а последната преди това, през деня, е имала възможност да изпита
неговата сила /в тази насока са
показанията на свид. Д. Л. – л. 93 - л. 94, том І от досъд. пр., в които описва как
било странно, че пострадалата, на път за дома си, си подгъвала и влачела
краката, докато подсъдимият до нея вървял с големи и бързи крачки и почти я
влачел/, освен това подсъдимият през цялото време е бил активната страна,
появявайки се на местопроизшествието, не се подчинявал на молбите и указанията
на пострадалата да напусне дома й, като на практика пребивавал там без
разрешение на обитателката на дома и при изрично нейно противопоставяне, като
във всеки момент пострадалата е била заплашена от издевателство, което е
последвало над нея с цел удовлетворяване
желанията на подсъдимия. Следва да се вземе предвид и установеното в
случая, че в конкретната ситуация, след реализиране на съвкупление, подсъдимият
отново е бил поканен да напусне, но тъй като пострадалата очевидно изпитвала
силен страх от него, останала да лежи неподвижно в леглото до него, докато
извършителят на престъплението се наспи и не се оттегли сам.
Съдът намира, че подсъдимият към
момента на икриминираното деяние, независимо от изпитото
количество алкохол и нарушението на сексуалната ориентация /изкривено сексуално
влечение, а не болестно състояние – насочване към определен тип жени –
по-възрастни от него, които биха му отговорили сексуално по по-лесен начин/, е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, който правен извод извежда в контекста на материалите по делото,
от които е видно, че е действал с ясна представа за действията си,
причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите.
Действията му са последователни и целенасочени, като е осъзнавал, че чрез личната си деятелност, която е извършвал без
външни въздействия - натиск или заплаха, без външна принуда, спомага за
постигане на престъпния резултат, като е контролирал своите действия съзнателно
и адекватно. Този извод се подкрепя и от заключението на изготвената в рамките
на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза с подекспертен подсъдимия по делото.
От субективна страна престъплението е било извършено
от подсъдимия с пряк умисъл, като същият е съзнавал всички съставомерни
белези, формиращи процесното деяние, като е съзнавал
че се съвкупява с лице от женски пол, като го е принудил за това със сила и
заплашване, като едната от формите на принуда
се е изразила в причиняване не средна телесна повреда на пострадалата.
Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. В
този смисъл подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК, което е видно от хронологията на развилите се събития.
С
оглед на първата от посочените по-горе и приета от съда правна квалификация за
извършеното от подсъдимия престъпление, като се съобрази с целите на
наказанието по чл. 36 от НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл. 54
от НК, съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
пълен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът не отчете смекчаващи
отговорността обстоятелства, като намери, че в случая не следва да отчита направените
от подсъдимия самопризнания и на тази плоскост, тъй като те се обективират като процесуално поведение за целите на
процедурата по глава ХХVІІ от НПК и в рамките на досъдебното производство няма никакви данни В. да е
спомогнал за разкриване на престъплението, което се явява изцяло в следствие на
усилията на компетентните органи в тази насока, поради което признанието на
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, сторено в процедурата по чл.
371, т. 2 от НПК, е обвързано със законово установената привилегия при
определяне на наказанието на подсъдимия по чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58 а, ал. 1 от НК, поради което повторната
бонификация на лицето и чрез отчитане на това признание на фактите и на
плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне на
наказанието, би се явило неоправдано. От друга страна, съдът отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства, в случая, на първо място осъжданията на
подсъдимия за престъпления, които не обуславят приетата правна квалификация, включително
за престъпно блудство, извършването на настоящото престъпление след изтърпяване
на наказания лишаване от свобода в пенетенциарно
заведение, което индикира висока лична опасност на
дееца. Отчита и спецификата на
осъщественото деяние, което съгласно заключението на съдебно медицинските експертизи
е осъществено изключително брутално и жестоко при упражняване на принудата
спрямо възрастна жена и се отличава със сериозност на причинените й вреди.
Наред с това каузалната тежест на
деянието се явява завишена и от обстоятелството, че то се явява квалифицирано както по т. 2, така и по т. 5
на ал. 3 на чл. 152 от НК, а всяка едва от посочените квалифициращи
обстоятелства самостоятелно обуславя наказуемостта му в предвидените от
законодателя санкционни рамки със законоустановен специален минимум от три
години и максимум от 15 години лишаване от свобода. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице пълен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54 от НК, ориентирано към максималния размер за приетата правна квалификация по чл.
152, ал. 3, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
”А” и б.” Б” от НК, а именно дванадесет години лишаване от свобода. Според преценката на съда именно
това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което е справедливо и би изиграло своята поправяща и
превъзпитаваща роля спрямо него, като се явява адекватно и на целите на
генералната превенция. Така наложеното, в съответствие с разпоредбата на чл. 54
от НК наказание лишаване от свобода, бе намалено с 1/3 на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК, като бе постановено подсъдимият да изтърпи наказание в окончателен
размер на осем години лишаване от свобода.
В конкретния казус не са налице материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, предвид
размера на наложеното наказание лишаване от свобода, както и оглед предходните
осъждания на В. на лишаване от свобода.
Ето защо, на основание чл. 61, т.
2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът ПОСТАНОВИ подс. Т.Г.В. да изтърпи така наложеното му наказание ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, след влизане на присъдата в законна
сила.
На основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК съдът ПРИСПАДНА от така наложеното на подс. Т.Г.В. наказание ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето през което е бил
задържан на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, както и времето през което е бил
задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 21.01.2012 г. до влизане
на присъдата в законна сила.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът ОСЪДИ подс. Т.Г.В.
да заплати по сметка на ВСС сумата от 1417,20 лв. представляваща направени по
делото разноски, за експертизи.
Съдът взе отношение и за ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени по делото, които се намират на съхранение при домакина
на 05 РУП-Пловдив:
1 бр. одеяло на разноцветни карета, 1 бр. одеяло в синьо и бежово, 1 бр.
спален чаршаф тип ”торба”, 1 бр. сдъвкана дъвка, 1бр. хавлиена кърпа на райета,
2 бр. дамски бикини, 1 бр. калъфка за възглавница, 1 бр. парче бежово на цвят,
изрязано от възглавница, 1 бр. бежово-зелена
кувертюра за легло, 1 бр. бял чаршаф, 1 бр. памучен тампон – влагалищна обтривка, в плик с надпис ”М. Г.М.”, 1 бр. мъжки панталон в
черно, на бежови пръски, 1 бр. кафяв кожен колан, 1 бр. зелено яке тип ”шуба”,
1 бр. парче от червеникаво-кафява мокетна
пътека с размери 60 см Х 40 см с белезникави петна по нея, като постанови те ДА
СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.