Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………29.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна ,
ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен
съдия : Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2991 по описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 и 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Същото
е образувано по предявен иск от Т.Й.Т. *** за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 435лв. и неимуществени вреди в размер
на 1000лв., включително със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Заявеното
основание на исковата претенция е наложена принудителна адм. мярка / ПАМ/ „
преместване на пътно превозно средство“ с акт № 2118/22.05.2014 г. на
инспектор при общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“ –Варна, отменена като незаконосъобразна по
съдебен ред. Подателят на иска твърди, че е претърпял имуществени вреди ,
изразяващи се в заплащане на 35 лв. за
освобождаване на репатрирания автомобил
от наказателен паркинг и 400 лв. , представляващи договорено и изплатено адв.
възнаграждение по адм. дело № 8128/2016
г.
Неимуществените
вреди се изразяват в силна тревога, притеснение , тревожност , изпадане в
паника, когато на 22.05.2014 г. Т. не е открил автомобила на своя тест, който е
ползвал . Почувствал се е безпомощен заради негативните последици от неопазване на чуждия автомобил, който не е
бил застрахован срещу кражба и злоумишлени действия от трети лица . Интензитетът
на това състояние се е запазило няколко часа, а отделни симптоми са се проявили и през следващите 4-5 дни.
Последвало е влошаване на взаимоотношенията между ищеца и Добромил Геров,
собственик на автомобила, , довело до невъзможност Т. да го ползва колата при нужда. Това от
своя страна влошило семейните отношения и затруднило бизнес начинанията на Т.
за период от един месец.
С
уточняваща молба от 09.11.2017 г. Т.Т. конкретизира , че претендира обезщетение
за неимуществени вреди за един месец , а в последяваща молба посочва, че това е
периода от 22.05.2014 г. до 21.06.2014 г. / л. 9 и 15 от делото/ .
В съдебно заседание ищецът не се
явява , но се представлява от адв. П.И., който поддържа исковата претенция. В
депозирани писмени бележки подробно се излага позиция за основателност и
доказаност на предявения иск за обезщетение. Отправя се искане за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна - Община Варна , редовно призована, се представлява в съд. заседание от гл.
юриск. С Н, който излага становище за частична основателност на претендираното
обезщетение за имуществени вреди до сумата от 35 лв.- платена такса за престой
на автомобила на наказателен паркинг. В останалата част исковата претенция се
преценява като неоснователна .
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за обезщетение за недоказан.
Претендираните имуществени вреди са разноски по
частно дело , а за сумата от 35
лв. не са ангажират писмени доказателства . Причинените неимуществени вреди-
безпокойство и тревоги, не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразната ПАМ, а следствие на
влошените взаимоотношения между ищеца и неговия тъст .
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
С акт № 2118/22.05.2014 г. ,
издаден от инспектор при общинско предприятие „ Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна на Т.Т., е
наложена ПАМ „ преместване на ППС“ – лек
автомобил „ Субару Форестер“ с рег. № В7966НЗ заради това, че 22.05.2014 г. около 14.40 ч.
е паркирал посочения лек автомобил в зоната на кръстовище на ул. „ Дрин“ и ул. „Драгоман“ в гр. Варна , пречейки на останалите участници в
движението.
С решение № 2129/30.09.2014
г. по адм. дело № 1923/2014 г. Адм. съд
гр. Варна е прогласил нищожността на акта , но с решение по адм. дело № 15472/2014 г. ВАС е отменил
съдебното решение и е постановил връщане на делото за ново разглеждане. По
изпълнение на това решение е образувано адм. дело № 3515/2015 г. по описа на
Варненския адм. съд , приключило с решение
№ 121/26.01.2016 г. , с което е отменен акт № 2118/22.05.2014 г. и в тази
си част решението е влязло в сила на 02.03.2016 г.
С определение № 974/08.04.2016 г.
АС-Варна е оставил без уважение молба на
инспектор „ репатриране на МПС“ при общинско предприятие“ ОПСЗ“-Варна за изменение на решението в частта на разноските
. При инстанционния съдебен контрол на това определение с определение №
9221/27.07.2016 г. по адм. дело № 8128/2016 г. ВАС е оставил частната жалба без
разглеждане, а със свое последващо определение № 12203/11.11.2016 г. е
отхвърлил молбата на Т.Т. за допълване
на определението по присъждане на 400 лв., , представляващи изплатено адв.
възнаграждение по адм. дело № 8128/16 г.
В мотивите на този съдебен акт е посочено, че искането на Т.Т. е присъждане на
разноски по частно съдебно производство, но
производство по чл. 248 от ГПК
има за цел допълване на
постановен акт по съществото на правния спор .
Към материалите по частното дело
е приложен договор за правна помощ серия
А, № 760362 с данни за договорен и изплатен в брой адв. хонорар на адв. П.
И. от Т.Т. за изготвяне на писмен отговор на частна
жалба по адм. дело №3515/15 г на АС –Варна и представителство / л. 9 от дело №
8128/16 г. /
Съдът приема за безспорен факт с оглед
позицията на проц. представител на ответника в съд. заседание от 16.05.2018 г.
, че ищецът е заплатил сумата от 35 лв., представляваща такса за престой на
процесния автомобил на наказателен паркинг.
Видно от представено по делото
свидетелство за регистрация – част І , лек автомобил „ Субару Форестър“ с рег.
№ В7966НВ е собственост на Д В Г.
Д Ге баща на
Т Д Г, която е майка на детето на ищеца
Катерина Тодорова Йорданова / л. 11-12 от делото/.
Разпитаният в съд. заседание С.Й.Т. / брат на
ищеца/ сочи, че Т.Т. е ползвал автомобила на своя тъст във връзка с
осъществявана търговска дейност по озвучаване на различни събития . Освен това
ищецът е имал и семеен автомобил марка „
Тойота“, ползван от неговата съпруга. Свидетелят твърди, че когато колата е била
принудително преместена / м. май 2014 г. / той е бил на гости на своя брат в
гр. Варна, а иначе свидетелят живее в гр. Велико Търново и през 2014 г. е
работил като държавен служител към ДФ „ Земеделие“ . Свидетелят предполага, че
тогава е бил в отпуск . В ранния следобед около 14.30 ч. – 15 ч. ищецът Т. е
позвънил на своя брат и му е съобщил, че колата я няма там , където я е
паркирал. В колата е имало техника . Първоначално ищецът е помислил, че колата
е открадната. Свидетелят с такси е отишъл при брат си след около 40 минути от
неговото обаждане . Т.Т. е бил притеснен, чудел се е къде е колата и какво ще
прави , ако е открадната и как ще обясни на тъст си случилото се. Двамата са
питали минувачи дали са виждали колата . След около един час Т.Т. е позвънил на общинско предприятие „
Общински паркинги и сина зона“ и така е разбрал, че колата се намира на
наказателен паркинг. Според свидетеля от обаждането на Т. за изчезване на
автомобила до момента на узнаване на неговото местонахождение са изминали около
час- час и половина.
Свидетелят е останал около 10 дни
на гости на своя брат. Ищецът се тревожел дали неговия тъст ще му се предостави
за ползване отново автомобила Ги Т. не живеят в едно домакинство . През тези 10
дни, когато свидетелят е бил във Варна, си спомня, че Т. не е ползвал
автомобила. Скандал между него и тест му не знае да е имало. Т. е предполагал,
че Гняма да не му предостави вече автомобила за работа. Свидетелят също така
твърди, че не знае дали Т. е искал автомобила през тези 10 дни. На семейна
сбирка в гр. Елена след около месец Т. заедно със своята съпруга е дошъл с
автомобила на тъст си, но при тази среша Т. не е споделил какви са взаимоотношенията
между брат ми и бащата на жена му след случката с автомобила. Свидетелят
посочва , че Т. вече се е бил „поуспокоил“. Според свидетеля Т. е спокоен човек
и не е с избухлив характер.
Двамата братя се чуват по телефон
ежеседмично т.е. четири-пет пъти в месеца, но Т. не споделял за влошени
отношения със своята съпруга или сова тъст по повод принудителното преместване
на автомобила.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Правилото на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност
на държавата и общините с цел
удовлетворяването на материалното правото на обезщетение за вреди , причинени на граждани и юридически лица при съществуването на
следните законови предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностни лица на държавата или общините, постановен при или по
повод на извършена административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
В конкретния случай се претендира
обезвреда на вреди, настъпили от отменен незаконосъобразен административен акт,
с който е наложена ПАМ по преместване на МПС.
Постановена по съдебен ред отмяна
на тази принудителна мярка преди подаване на искова молба сочи за спазване на
правилото на чл. 204, ал.1 от АПК.
Обект на съдебна защита е
отричано от ответника субективно право на
обезщетение , чийто носител е ищеца.
Страна по материалното правоотношение в случая е Община Варна,
респективно тя е носител на
правното задължение по удовлетворяване на вземането.
Съгласно чл. 205 от АПК ,
приложимо на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице , представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен
акт са причинени вредите. . Общините съгласно чл.14 от ЗМСМА са юридически лица
. Решението по налагане на ПАМ изхожда от служител на общинско предприятие „
Общински паркинги и синя зона „ -Варна . Общинското предприятие няма статут на
юридическо лице . То е специализирано звено на общината за изпълнение на местни
дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет –чл. 52, ал.1 от ЗОС. В този
контекст след като вредоносният акт изхожда от длъжностно лице , което работи в
общинско предприятие , което е структурно звено на Община Варна , носител на
задължението за обезвреда на причинените
вреди на ищцата е назованият ответник в
исковата молба.
Постановеният недействителен
административен акт е по повод
осъществена административна дейност – подзаконова дейност на орган на изпълнително-разпоредителна власт по
прилагане на чл. 171, т.5 от ЗДвП .
Няма спор между страните, че
ищецът е заплатил 35 лв. за престой на процесния автомобил на наказателен
паркинг . По този начин е настъпила
промяна в неговото имуществено състояние в посока на намаляване. Тези разходи
са неблагоприятна последица от преместването на автомобила без знанието на Т. .
Те представляват имуществена вреда под формата на претърпяна загуба.
Тази настъпилата вреда е в пряка
причинно-следствена връзка с издадения акт по налагане на ПАМ – принудително
преместване на превозното средство на наказателен паркинг. Според чл. 171,
ал.5, б. „б“ от ЗДвП разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на Министерството на вътрешните работи. В този контекст
платените от Т. имат за своя пряка и непосредствена причина незаконосъобразно
решение на адм. орган по преместване на автомобила.
Претенцията на ищцовата страна за
присъждане имуществени вреди от 400 лв.
, представляващи платен адв. хонорар по частно адм. дело № 8128/16 г по описа
на ВАС , съдът счита, че следва са
остави без уважение. Подателят на иска
обосновава основателност на това свое искане с тълк. решение № 1/2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г. , но
фактите по настоящия случай не попадат под приложното поле на цитирания
тълкувателен съдебен акт. С последния
ВАС разглежда изплатените адв.
възнаграждения по обжалване и отмяна на НП
като пряка и непосредствена последица
по см. на чл. 4 от ЗОДОВ при
предявени искове за по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни нак. постановления. Фактологията по настоящото съд.
производство сочи като основание на исковата претенция за обезщетение не отменено поради незаконосъобразност НП, а
незаконосъобразен индивидуален адм. акт.
Аргумент за даденото тълкуване от ВАС по посоченото тълк. дело е
обстоятелството ,че както ЗАНН, така и НПК не предвиждат законова възможност за осъждане на държавата
да заплати на признания за невиновен за
извършено адм. нарушение направените от него разходи, включително адв. хонорар по защитата му пред съд.
В съдебното производство по обжалване на ИАА има процедурни правила по
присъждане на съдебно-деловодни разноски- чл. 143 от АПК и чл. 78 от ГПК,
субсидиарно приложим по аргумент на чл.
144 от АПК.
Правното основание на предявения
иск за обезщетение от Т. е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, който предвижда отговорност на
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Според правилото на чл. чл. 8,
ал.3 от същия закон когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага. Съществуващата регламентация на АПК и
ГПК изключва приложимост на реда по ЗОДОВ по удовлетворяване на правото на
възстановяване на съдебно-деловодни разноски.
Използвайки именно този специален ред Т.Т. е упражнил това субективно
право като е сезирал ВАС с искане за присъждане на разноски от 400 лв. по ч.
адм. дело № 8128/16 г. , което право не е било признато от съдебния орган.
Претендирането за пореден път, но по различен процесуален ред на същото това
право представлява случай на заобикаляне на закона . В подкрепа на това
разбиране е решение № 8203/04.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 11272/2015 г.,
според което разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен
по повод обжалването на административен акт, не може да се определи като вреда
от административна дейност. За да подлежи на обезщетяване, имуществената вреда
следва да е настъпила пряко по силата на административното разпореждане.
Проявлението на вредата не може да е условно, в зависимост от това дали
засегнатото от акта лице ще направи или не разходи за защита. Отговорността за
разноски в производството пред съд няма общо с параметрите на отговорността за
вреди от административна дейност, още повече, че в случаите, когато се
предвижда отговорност за разноски, тя се носи от всеки правен субект, страна по
делото, а не само от държавата и общините.
Отговорността за разноски се определя от процесуалния закон и не може да бъде
изведена от материалноправна норма.
Допълнителен довод за неоснователност на претендираното обезщетение от 400 лв. е правната доктрина , която определя отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение , произтичащо и уредено от процесуалния закон / проф. Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, 2012, стр. 378/.
По отношение на претенция за неимуществени вреди съдът
съобрази константната съдебна практика
на ВАС, която въвежда като условие за
удовлетворяване на субективното право на обезщетение съществуването на пряка
причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт и
настъпилата вреда / решение 13589/13.12.2016 г. на ВАС по адм. дело №
340/2016 г. ; решение № 12580/21.11.2016 г. на ВАС по адм. дело №12350/2015 г.,
решение № 134234/08.12.2016 г. на ВАС по
адм. дело № ********** г. /.
Под „ пряка и непосредствена“ се
разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния адм. акт,
действие или бездействие на компетентен
адм. орган по силата на безусловно
необходимата връзка между тях.
Заявените от Т.Т. неимуществени
вреди са „сърцебиене, стягане в
гърдите, недостиг на въздух, усещане за
задушаване, слабост, потене, треперене на ръце и крака“. За целите на главното
и съответно пълно доказване на това свое физиологично състояние Т. не депозира
писмени документи и по-специално
медицинска документация , а ангажира гласни доказателства –показанията на своя
брат, което намалява убеждаващото въздействие на използвания доказателствен
източник . Свидетелят при разпита пред съда не назова подобни признаци на
поведение на ищеца след като е пристигнал при Т. , но нормалната житейска
логика предполага физиологична възбуда и изживян стрес при установяване на
липсата на автомобила. Според свидетеля
ищецът е бил притеснен от липсата на превозното средство , защото е мислел, че
същото е обект на кражба , а не на принудително преместване. Това негово
притеснение е било подсилено от факта ,че автомобилът не е негова собственост и
освен това не е застрахован за подобно събитие . Допълнителна причина за
изживения стрес от Т. е обстоятелството , че в автомобила е имало и техника ,
ползвана за търговската му дейност . В този контекст негативните емоции на
ищеца не се дължат единствено на факта, че автомобилът е бил принудително
преместен , а заради притеснения как ще съобщи за евентуална кражба на своя
тъст , който е собственик на превозното средство и заради евентуалната лична загуба на техниката в
колата.
Съдът отчита, че
продължителността на това стресово
състояние е била час- час и
половина предвид събраните гласни
доказателства, но за това времетраене
вина има самия Т., който не се е обадил веднага на органите на МВР , за да
съобщи за кражбата . Тогава той своевременно би узнал , че автомобилът не е
откраднат, а принудително преместен. Съгласно чл.6, б. „б“ от Наредбата за
принудително преместване на ППС с техническо средство „ паяк“ на територията на
Община Варна длъжностните лица ,
осъществяващи подобно преместване,
уведомяват дежурния полицай в
Община Варна или в районното полицейско управление за новото местоположение на превозното средство. В този контекст продължителността на
настъпилите неимуществени вреди е съпричинена от ищеца, което по аргумент на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ е основание
за намаляване на претендираното обезщетение.
На следващо място, в уточняващата
молба от 27.11.2017 г. Т. посочва, че претендира обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 22.05.2014 г. до
21.06.2015 г. т. е. за един месец след издаване на адм. акт , но в исковата
молба той твърди, че паника, тревожност, притеснения с намаляващ интензитет е
изживял в следващите 4-5 дни, но не и за един месец , което опровергава
достоверност на тезата на едномесечно тяхно проявление .
В исковата молба се излага твърдение за влошени отношения с Д Г/собственик
на автомобила/ и невъзможност Т. да ползва автомобила около месец .
Невъзможността за ползване на превозното средство е имуществена вреда под
формата на пропусната полза , а не неимуществена вреда и за тази имуществена
вреда Т. не претендира обезщетение.
Единствените доказателства, които
ищецът ангажира за доказване истинност на заявеното в исковата молба фактическо
твърдение за влошени отношения , са
свидетелските показания на неговия брат , но не и показания на Д Г. От
разпита на свид. Т. не се установи скандал с Геров, а единствено тревога и
притеснение у ищеца дали ще му бъде предоставен автомобила за ползване след
случая. Свидетелят е гостувал около 10 дни след 22.05.2014 г. на своя брат, но
не твърди, че той е имал влошени отношения с Д Гили със неговата дъщеря. От
показания на същия свидетел се събраха сведения , че месец след случая ищецът е
бил на семейна сбирка в гр. Елена заедно със своята съпруга , ползвайки
процесния автомобил , на която не е
споделил за влошена семейна среда , което е допълнителен аргумент за
недостоверност на ищцовата теза.
Свидетелят сочи, че
ежеседмично разговаря по телефон със
своя брат , включително е било така и през процесния период от време, но при
тези техни разговори ищецът не му е съобщавал за влошени взаимоотношения с
Геров, което е поредното доказателство за неистинност на ищцовото твърдение.
Допълнителен довод за липсата на
едномесечна продължителност на
претендираните неимуществени вреди е и твърдение на свидетеля , който
като брат на ищеца се предполага , че го познава достатъчно добре, ч Т. е
спокоен човек и не е с избухлив характер, което доказва, че човек с подобна
психическа нагласа и темперамент не би преживявал един месец паника , силна
тревожност, физиологична възбуда от принудителното преместване на автомобил , който още в деня на самото
преместване е бил в негово владение след
заплащане на таксата за наказателен
паркинг.
В обобщение ищецът не се справи с
доказателствена задача по главно, съответно пълно доказване на назованите
признаци на неимуществени вреди в исковата молба, но доколкото според
нормалната житейска логика при липсата на ползван чужд автомобил се предполага изживяване на
стрес и притеснение от от търсене на
отговорност за загубата на чуждото превозно средство , то ищецът е претърпял
неимуществени вреди по повод незаконосъобразното принудително преместване на автомобила , но
само на датата на налагане на тази адм. мярка . При това времетраене на
неимуществените вреди и наличието на съпричиняване на тяхната продължителност
от страна на Т.Т. съдът счита, че по критериите на чл. 52 от ЗЗД справедливото
обезщетение за тях е 100 лв.
Предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД съдът счита за частично основателен, тъй като
подателят на исковата молба претендира обезвреда с начален момент датата на
увреждането /22.05.2014 г. /, но според тълк.
решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ВКС началният
момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението е датата
на влизане в сила на решението, с което
е отменен унищожаемия адм. акт. В конкретния случай това е датата 02.03.2016
г.
При този изход на
делото съдът счита , че следва да удовлетвори съразмерно на уважената част от
иска своевременно направеното искане на ищцовата страна за възстановяване за
сторените разноски по водене на делото, които са платена държ. такса от 10
лв. и договорен и заплатен адвокатски
хонорар от 460 лв. по представен договор за правна защита №564505/16.05.2018 г.
т.е. за сумата от 42.30 лв.
Мотивиран от
изложените съображения Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати на Т.Й.Т. *** , ЕГН ********** обезщетение от 135 /сто тридесет и
пет / лева , от които 35 /тридесет и пет / лева за настъпили имуществени вреди
и сумата от 100 /сто / лева за причинени
неимуществени вреди заедно със законната лихва считано от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане .
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на
Т.Й.Т. *** , ЕГН **********
съдебно-деловодни разноски в размер на 42. 30 лв.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: