Р Е Ш Е Н И Е
№220
гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10173 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Централно
управление на НАП – София, е обжалвал чрез представителя си решение №230 от 23.04.2021
година, постановено по АНД №208 по описа на Великотърновският районен съд за
2021 година като неправилно. От изложените в касационната жалба оплаквания се
установява, че според касатора решението е
неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Всъщност касатора счита, че неправилно съдът намира,
че процесното пред него постановление е издадено в
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Освен това съдът неправилно бил приел,
че ответникът бил изпълнил задълженията си по чл.59а от Наредба Н-18, тъй като
по делото било установено, че не са били декларирани три доставки на горива. С
тези и други оплаквания, развити в жалбата, касаторът
моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
отмененото от съда наказателно постановление, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касация, „Соколов“ ООД – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител ***П.Ч. от ВТАК отрича основателността на жалбата. Моли за
разноски за касационната инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
наказателно постановление № 497273 - F506770 от 27.02.2020
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на Националната агенция
за приходите, с което на ответника по касация на основание чл.185, ал.1, връзка
с ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ, е
наложена имуществена санкция от 1000 лв., като съдът е редуцирал тази санкция
на 500 лв., като е осъдил НАП да заплати на ответника по касация разноски от
400 лв.
С решението си съдът е приел, че постановлението е издадено при
съществено нарушаване на процесуални правила, като освен това е приел и, че
липсва нарушение.
По отношение на спазването на
процесуални правила съдът е изложил, че в постановление е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ /Наредбата
за лаконичност/, която съдържа пет алинеи, като нито
в АУАН, нито в постановлението не е посочена коя от тях е нарушена. Посоченото
е квалифицирано като неспазване на императива на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Що се касае до материалната незаконосъобразност, то съдът е посочил, че
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС задължава регистрирани или нерегистрирани
лица да регистрират и отчитат доставките в търговски обекти чрез фискален бон
или системен бон, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Според обстоятелствената част на НП обаче не става въпрос за неиздаване на
такъв бон при задължение за издаването му. Поради това описаното в тази
обстоятелствена част не представлява нарушаване на чл.118, ал.1 от ЗДДС,
каквото е изискването на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Най – сетне, съдът е посочил и,
че от доказателствата по делото се установява, че от ответното дружество са
били подадени данни за посочените в обстоятелствената част на постановлението
доставки на гориво, като поради грешка, това подаване не е отчетено от НАП,
като за това не може да се държи отговорно дружеството.
Съдът е развил и допълнителни съображения, като е анализирал
хипотетичните възможности да става
въпрос за състава на чл.185, ал.2, изречение първо или за състава на чл.185, ал.2,
изречение второ от ЗДДС. В това отношение е изложил аргумента, че ако се
приеме, че става въпрос за първият състав на чл.185, ал.2 от ЗДДС, то
предвидената там санкция е от 3000 до 10 000 лв., което не кореспондира
със санкционната част на постановлението, а ако става въпрос за вторият състав,
то в нито един от актовете на касатора не е посочено,
че претендираното нарушение не води до неотразяване
на приходи, като изобщо не става ясно коя санкционна норма е съобразена от АНО.
Най - сетне, развити са и съображения за
приложимостта на института на маловажността на нарушението, като е налице и
упрек към администрацията за липса на мотиви за приложимостта на този институт
в конкретното постановление.
Решението е правилно, като не са налице основания за касирането му.
Според обстоятелстветните
части и на АУАН и на НП, от обективна страна е налице неизпълнение на ответното
дружество на задължението му да подаде данни за получено гориво по три доставки
на такова гориво, съответно на 15.08.2019 година, на 18.08.2019 година, на 3.07.2019
година, по фактури, издадени от оператора „ОМВ България“, по АДД, в които е
вписан оператора „Сакса“ ООД. Посочено е, че така са
нарушени реда и начина за подаване на данни, формата и срока на подаването им,
като не е изпълнено задължението в законоустановения
срок /при непосочване на това какъв е неговият размер/. Извън това е допълнено
в юрисдикционният акт, че ЗЛ не е изпълнило
задължението си да въвежда данни за доставени количества по документи, въведени
чрез ЕСФП.
При така формулираната обстоятелствена част
на постановлението следва да се приеме, че императивното изискване на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН не е изпълнено. Според тази разпоредба „Наказателното постановление
трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават.“.
Ако се приеме хипотетично, че АНО се позовава
на разпоредбите на някоя от разпоредбите на чл.185, ал.2 от ЗДДС, които за
обективната част от състава изискват неизпълнение на нормативен акт, към който
се отпраща, следва обстоятелствената част на постановлението да сочи какво
императивно за адресата задължение не е изпълнено от него и коя конкретно приложима
разпоредба на този нормативен акт разпорежда това задължение.
Както правилно е посочил съда, неподаването
на данни за три посочени доставки на гориво е квалифицирано общо като
неизпълнение на разпоредбата на чл.59а от Наредбата. Видно обаче от съдържанието
и, тази разпоредба съдържа пет алинеи, като например едно от предвидените там
задължения по ал.1 е условно, тъй като възниква единствено когато доставките не
са декларирани чрез еАДД или ЕАД. Именно поради
това следва в описателната част на НП това
обстоятелство да се отрази, когато се сочи като нарушена например алинея първа
на чл.59а от Наредбата. Както се отбеляза в конкретният случай е посочена общо
разпоредбата на чл.59а, без да се сочи коя конкретна разпоредба е нарушена. Пропускайки
да посочи коя именно разпоредба на чл.59а от Наредбата е нарушена/не е спазена
от ответника по касация, наказващият орган непълно и неточно е описал в
обстоятелствената част в какво точно се състои и какво представлява конкретното
нарушение, като посоченото е достатъчно, за да бъде отменено наказателното
постановление, както правилно е приел и районният съд.
Извън горното и независимо от него следва да
се отбележи, че съдът обосновано е намерил, че неясно остава каква е точната
правна квалификация на претендираното нарушение. В процесният случай е налице несъответствие между описаното в
обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението, респ. на
обстоятелствената част на процесното пред съда
наказателно постановление и приложеният от наказващият орган основен
административно-наказателен състав. Чл.185, ал.1 от ЗДДС съдържа състав,
отговорност за който носят физически лица, търговци и юридически лица, като той
е неприложим в случая, тъй като от фактическият контекст на делото и описаната
в наказателното постановление обстоятелствена част е очевидно, че не става
въпрос за неиздаване на ЕСФП в хипотезата на продажба/доставка в търговски
обект, каквото изискване поставя чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В случая е посочено, че чл.185, ал.1 е във
връзка с ал.2 от ЗДДС, но разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС съдържа два
отделни състава на нарушение, като първият състав, който е разписан в първото
изречени на нормата, съдържа признаците на резултатно нарушение, като за
реализиране на този състав не е достатъчно субектът да не изпълни някакво
нормативно изискване, на което е подчинен, а е необходимо това неизпълнение да
е в причинно следствена връзка с общественоопасен
резултат – неотразяване на приход, като аргумент за този извод е съдържанието
на изречение второ от тази разпоредба. Вторият състав, който е разписан във
второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, съдържа признаците на формално
нарушение, тъй като изключва наличие на причинно следствена връзка и общественоопасен резултат под формата на липса на
отразяване на приходи при неспазването на нормативно изискване от задължения
субект.
При това положение, за да е законосъобразно
постановлението е следвало да се посочи точното правно основание, което
обуславя разпоредените санкционни последици, което в
случая не е сторено. Правилно при това положение съдът е отменил наказателното
постановление.
Следва решението на районният съд да бъде
оставено в сила.
При това положение на
ответника по касация се следват поисканите разноски, които представляват
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №230 от 23.04.2021 година, постановено по АНД
№208 по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Соколов“ ООД –
Велико Търново, ЕИК *********, разноски за касационната инстанция от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.