№ 43953
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110148332 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от П. М. П.,
чрез адв. А. З. от ВАК, с пълномощно към исковата молба срещу „***“ АД, с
която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове,
както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 716,08 лева - главница,
представляваща невъзстановена сума по неразрешена платежна операция за
извършена на 19.01.2023 г. транзакция от банкова карта на ищеца П. П., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (30.08.2023 г.) до
окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 272,40
лева, представляваща мораторна лихва, нчислена върху главницата за
периода от 21.01.2023 г. до 29.08.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2023 г. след „Фишинг атака“ са
били извършени неправомерни плащания от сметката на ищеца чрез
неразрешена платежна операция в Интернет с дебитна карта №
411653хххххх7259. Излага се, че ищецът е клиент на ответната банка от
повече от 10 години, като страните били обвръзани валидно по договор за
откриване на разплащателна банкова сметка и по договор за издаване на
дебитна карта за предоставяне на банкови услуги на физически лица, към
които са приложими съответните Общи Условия на банката, публикувани в
интернет страницата на последната. Насетне сочи, че на процесната даа
19.01.2023 г., около 12 часа, от наличните към съответния момент средстсва
по банковата сметка на ищеца е изтеглена сумата в размер на 1 900 евро
/левовата равностойност на 3 716,08 лева/. Транзакцията е осъществена след
като ищецът се е опитал да достъпи до акаунта си чрез своя компютър,
зареждайки страницата за онлайн банкиране на банката. Сайтът, който
ползвал на сочения ден бил с лого и наименование, изглеждащи идентично
като тези на обслужващата го банка „***“ АД, поради което и за ищеца
нямало притеснения да продължи нататък операцията. След зареждане на
интернет страницата на банкирането, ищецът въвел парила и потребителско
име, като същевременно бил приканен да въведе и данни за авторизация на
1
банковата карта – номер на карта и CVV трицифрен код. След попълване на
отбелязаните полета, ищецът не е имал възможност да достъпи банкирането
си. Последвали действия за активиране на мобилното приложение – „оналйн
банкиране“, след което ищецът получил съобщение, че е направена покупка
на стойност 1 900 евро чрез неговата банкова карта. Веднага ищецът се
свързал със служител на банката, който му потвърдил реализираното
плащане. Последвали множество разговори с оператор на ответната банка.
Ищецът обръща внимание, че макар да оспорил веднага след транзакцията
валидността на същата посредством разговор със служител на банката, от
проверка се установявало, че достъпът до сметката е блокиран с голямо
забавяне (сметката е блокирана едва в 17:59 часа). На следващия ден ищецът
подава жалба, а всички служители от банката му съобщават, че не могат да
сторят нищо преди операцията да бъде осчетоводена. Ищецът подчертава, че
макар плащането да е оспорено веднага с доводи, че е неразрешено, към
момент, когато транзакцията все още не е одобрена, тя не е спряна, като
същата е осчетоводена в по-късен момент. Твърди се, че ищецът е изпълнил
всички свои задължения по 75 от ЗПИПС. Акцентира се върху
обстоятелството, че обстоятелството, че ответното дружество не е спряло
осчетоводяването под предлог, че това не е било възможно, не е основание
ищецът да търпи неблагоприятните последици от механизма на работа,
установен между банката и процесора, доколкото върху тези отношения
ищецът не е и няма как да въздейства. Ищецът се позовава на правилата,
разписани в чл. 70 от ЗПУПС, като твърди, че в настоящият случай
операцията очевидно е неразрешена и като такава може да се оттегли от
платеца по всяко време, но не по-късно от момента, в който операцията е
станала неотменима по чл. 85 ЗПУПС. С оглед изложените доводи и развити
аргументи, моли за уважаване на главния иск, като предвид неговата
основателност, счита, че уважен следва да бъде и акцесорният иск за лихва.
Претендира разноски, включително за адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***"
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез адв. И. В. от САК, с пълномощно към отговора на исковата молба.
Процесуалният представител оспорва основателността на предявения иск.
Твърди, че блокирането на достъпа до онлайн банкирането не е забавено, а е
осъществено на 19.01.2023 г., като сочи, че освен процесната други
транзакции така и не са последвали по същата банкова сметка на ищеца.
Позовава се на разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, съгласно която
неизпълнението на задълженията по чл. 75 от ЗПУПС – умишлено или при
груба небрежност, като и при неопазване на персонализираните защитни
характеристики на платежния инструмент, влече отговорност на платеца за
всички загуби. В този смисъл възразява, че със своите действия ищецът П. П.
е проявил груба небрежност във връзка със спазването на установените в чл.
75 от ЗПУПС задължения, като същите съответстват и на установените в ОУ
на банката. Сочи, че банката е направила щателна проверка, установяваща, че
на 19.01.2023 г. на телефонния номер на ищеца ********* е изпратено
съобщение в 12:24 часа, съдържащо изричен код за активация на *** Мобайл.
2
Впоследствие ищецът е получил втори код за достъп, който е въвел.
Обяснява, че въпросната транзакция е осъществена в 12:44 часа в интернет
пространството чрез коректно въвеждане на всички защитни характеристики
на картата, извършен е успеш вход в мобилното приложение и потвърждение
на транзакцията. Твърди, че банката е извършила установяване идентичността
на платеца по смисъла на чл. 100, ал. 4 ЗПУПС и във връзка с това е
установила автентичността на операцията, съгласно законовите изисквания на
чл. 78, ал. 3, изр. 1 от ЗПУПС и ОУ на търговеца. Посавя акцент, че ищецът е
въвеждал чувствителни данни, а в получения от него СМС е посочено да
въведе само код за достъп. С оглед тези и други подробно развити арументи
счита исковите претенции за неоснователни и отправя молба до съда да ги
отхвърли. Претендира сторените в хода на производството разноски.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че между страните е съществувало облигационно отношение по
договор за дебитна карта;
2. че в срока на действие на договора е извършена платежна операция,
която не е била заявена от платеца, както и нейната стойност;
3. размера на главницата и настъпването на нейната изискуемост;
4. размера на мораторната лихва;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е възстановил стойността на
неразрешената платежна операция; автентичността на транзакцията, както и
всички факти, на които основава своите искания и възражения, в това число
възражението си с правно основание чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75, т. 3 ЗПУПС, а
именно, че със своето поведение ищецът е проявил груба небрежност при
изпълнение на задълженията си във връзка със сигурността при използването
на дебитната карта.
По отношение на направените от страните доказателствени искания
съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба писмени доказателства. Доказателственото
искане на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото
посочените в исковата молба документи е неоснователно, тъй като
ответникът ги е представил към отговора си. Доказателствените искания на
ответника за допускане изслушването по делото на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи с поставени в отговора на исковата молба
въпроси са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат
уважени.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 716,08 лева -
главница, представляваща невъзстановена сума по неразрешена платежна
операция за извършена на 19.01.2023 г. транзакция от банкова карта на ищеца
П. П., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
(30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 272,40 лева, представляваща мораторна лихва, нчислена
върху главницата за периода от 21.01.2023 г. до 29.08.2023 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че между страните е съществувало облигационно отношение по
договор за дебитна карта;
2. че в срока на действие на договора е извършена платежна операция,
която не е била заявена от платеца, както и нейната стойност;
3. размера на главницата и настъпването на нейната изискуемост;
4. размера на мораторната лихва;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е възстановил стойността
на неразрешената платежна операция; автентичността на транзакцията, както
и всички факти, на които основава своите искания и възражения, в това число
възражението си с правно основание чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75, т. 3 ЗПУПС, а
именно, че със своето поведение ищецът е проявил груба небрежност при
изпълнение на задълженията си във връзка със сигурността при използването
на дебитната карта.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото посочените в
исковата молба документи като неоснователно.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в отговора на исковата молба. Определя депозит в размер на 350
лева, който следва да бъде внесен от ответника в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б.,
специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да
бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
4
заседание след представяне на документ за внасяне на определения
депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени в отговора на исковата молба. Определя депозит в размер на 350
лева, който следва да бъде внесен от ответника в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. Н. Х.,
специалност: книгоразпространение – библиотечно-информационни
дейности, компютърни системи, мобилни комуникации, софтуерен и
хардуерен компютърен оценител, софтуерно пиратство; достъп до класифиц.
информация, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на
съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на
определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
20.03.2024 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище и да
посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в
отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5