РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
Гр. Пловдив,
13.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пловдив, XІV състав, в закрито съдебно заседание на осми март през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 112 по описа
за 2023год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е
по жалба на Инициативен
комитет на Местна гражданска инициатива „За ПАРКА" адрес за призоваване:
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 113, чрез Т.С.С. ЕГН **********, в
качеството си на председател,
на против решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински
съвет гр. Пловдив, в
частта досежно ПИ с идентификатор 56784.510.558 по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК с площ от 81 263 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район „Западен",
„Парк отдих и култура".
В жалбата се поддържа
допустимост от оспорване въз основа на факта, че разпоредбите на чл.127, ал.12 и ал. 13 от ЗУТ изключват настоящия
жалбоподател от кръга на лицата, имащи право на оспорване на изменение на ОУП
по съдебен ред, но възпрепятстват достъпа до правосъдие на членовете на
обществеността, включително и на природозащитни организации, по отношение на
общи устройствени планове. Поддържа се, че аргументи за наличие на правен интерес произтичат от
„Конвенция за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на
взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда „
/т.нар. „Орхуска конвенция”/, която дава право на членовете на обществеността
/лица или сдружения/ правото на достъп до информация и участие в процеса на
вземането на решения по въпроси за околната среда, както и на обжалване, ако
тези права не са спазени, ратифицирана от РБългария и в сила от 16 март 2004г. Посочва се, че като местна ициатива с
конкретни предложения и цели, включващи изрично обжалване по съдебен ред на
Решение № 521 на ОбС - Пловдив, жалбоподателят
не попада сред изчерпателно изброените лица, имащи право да оспорват по съдебен ред
изменение на ОУП по чл.127, ал.12 и ал. 13 от ЗУТ (във връзка само със
собственост на имоти), поради което
следва съдът да констатира очевидно противоречие на разпоредбата на ЗУТ с тази на art.
9, para. 3 на Орхуската Конвенция, при което следва да
бъде приложен международният договор, по силата на нормата на чл.5, ал.4, изр.
второ от КРБ, намерила
отражение и в чл.5, ал.2 от АПК. Обосновава правния
интерес от оспорване по съдебен ред на процесния административен акт с правото
на здравословна и благоприятна околна среда (чл.55 от КРБ). Посочва се, че за целите
на конвенцията, съгласно чл. 2, т. 4 „общественост" е дефинирана като едно
или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното
законодателство или практика техните сдружения, организации или групи, а съгласно
т.4 „засегната общественост" е тази която е засегната или може да бъде
засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този
процес. Посочва се, че по аналогичен начин съществува определение за „общественост" и „засегната
общественост" в разпоредбите на т. т. 24 и 25 от §1 на ДР ЗООС. Посочват,
че оспорваме акта, в качеството си на физически лица и като Гражданска
Инициатива по ЗПУГДВМС, които могат да бъдат засегнати от взетото решение,
свързано с околната среда, при което независимо дали са участвали в
административното производство по издаване на административния акт за тях
законодателят презюмира наличие на правен интерес.
В жалбата се
излагат съображения за допустимостта на жалбата, според които съгласно ЗПУГДВМС,
Гражданската инициатива е събрала 1177 подписа на граждани, с постоянен адрес ***,
които подкрепят посочените в учредителния протокол цели и искания. Посочва се,
че съгласно нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК, заинтересовани от оспорването на
акта, освен адресата, са и гражданите и организациите, чиито права, свободи или
законни интереси се засягат от него. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 12 и
ал. 13 от ЗУТ, Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215,
ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник" на акта за
одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти,
непосредствено засегнати от неговите предвиждания или за които се установяват
ограничения на собствеността с цел за щита на обществен и интереси - опазване
на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и
защитени територии и защитени зони. Позовава се на Решение № 14 от 15.10.2020
год. на Конституционния съд на Република България: „Това обективно нарушаване
или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или
юридическо лице е материално правното основание за включване на
административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Същевременно това материално
правно основани е легитимира процесуално
правния интерес от съдебното обжалване на административния акт (Решение № 21/1995
г. по к.д. № 18/1995 г.).
В жалбата се
посочва още, че макар изменението на чл. 127 от ЗУТ, ДВ. Бр. 16/2021 г., с което се създават
две нови алинеи, да
изпълнява предписанията на Конституционния съд, то отново ограничава субектите,
които имат право на обжалване на ОУП и погазва както цитираното решение, така и
приложимото Европейско право - Конвенцията
за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на
решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Орхуска
конвенция"), която е библията на екологичното право на Европа и според
разпоредбите, на която под „засегната общественост" от планове - вкл. ОУП,
проекти и др., следва да се приеме, че включва всеки един гражданин или
юридическо лице с постоянен адрес на територията на ОУП.
В
допълнителната молба от 24.01.2023 г. по допустимостта на жалбата посочва, че
ако съдът прецени, че като местна ициатива с конкретни предложения и цели, включващи
изрично обжалване по съдебен ред на Решение № 521 на ОбС - Пловдив, жалбоподателят
не се намира сред изчерпателно изброените лица, имащи право да оспорват по
съдебен ред изменение на ОУП по чл.127, ал.12 и ал. 13 от ЗУТ (във връзка само
със собственост на имоти), то той следва да констатира очевидно противоречие на
разпоредбата на ЗУТ с тази на art. 9, para. 3 на Орхуската Конвенция, като следва
да бъде приложен международният договор, по силата на нормата на чл.5, ал.4,
изр. второ от КРБ, пресъздадена и в чл.5, ал.2 от АПК.
По повод
наличието на правен интерес от оспорване по съдебен ред на процесния
административен акт, обосновава претенцията и с правото си на здравословна и
благоприятна околна среда - чл.55 от КРБ, и в съответствие и с разпоредбата чл.
1 от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса
на вземане на решени и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /ДВ
бр. 91/2003, в сила от 16.03.2004 г./, съгласно който всяка страна гарантира
участие на обществеността при вземане на решения и достъп до правосъдие по
въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на същата. За целите на
конвенцията, съгласно чл. 2, т. 4 „общественост" е дефинирана като едно
или повече физически или юридически лица и в
съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения,
организации или групи.
В молбата се посочва още, че се оспорва актът
и в качеството им на физически лица, и като гражданска инициатива по ЗПУГДВМС,
които могат да бъдат засегнати от взетото решение, свързано с околната среда,
при което независимо дали са участвали в административното производство по
издаване на административния акт за тях законодателят презюмира наличие на
правен интерес.
По същество
счита, че при постановяване на обжалваното Решение №521 от 24.11.2022г. на
Общински съвет гр. Пловдив са допуснати тежки пороци в административната
процедура, касаеща издаването на ОУП, които водят до нищожност на
административния акт, а тяхното противоречие със закона е от такова естество,
че са свързани не само с липсата на обществено и експертно обсъждане на проекта
за общ устройствен план, но и с тотална липса на процедура за провеждане на
консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, които
възложителят на проекта организира и провежда по Закона за опазване на околната
среда и/или Закона за биологичното разнообразие. Посочва, че решението е
незаконосъобразно и неправилно в частта, с която е одобрено изменението на ОУП
на гр. Пловдив за ПИ 56784.510.558, тъй като приетият с него проект за
изменение не отговаря на законовите изисквания, а при неговото изработване и
приемане не са спазени всички процесуални и материално правни изисквания за законосъобразност, предвидени
в ЗУТ, най-същественото от които е това, че в пълно противоречие с разпоредбите
на чл.103, чл. 103а, чл.104 и чл. 62а от ЗУТ, е предвидена промяна в
предназначението на имота от озеленена площ в зона за рекреационни дейности.
По тези и
подробно изложени в жалбата и молбата съображения претендира допустимост и
основателност на жалбата.
От Общински
съвет – Пловдив, неконституирана страна по делото, чрез адв. И. е постъпила
молба да се прекрати производството по делото поради недопустимост на жалбата,
депозирана от Инициативен комитет на Местна гражданска инициатива „За парка“,
представляван от Т.С.С., срещу Решение № 521 от 24.11.2022 г. на Общински съвет
Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на Общ устройствен
план на град Пловдив. Посочва, че жалбоподателят няма правен интерес, тъй като
чл. 127, ал. 12 и 13 от ЗУТ изрично предвижда, че правен интерес за обжалването
на общ устройствен план имат единствено собствениците на недвижими имоти, които
са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а непосредствено
засегнати от предвижданията на плана са имотите, за които е предвидено
изграждане на обекти - публична собственост на държавата или общината, или за
които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени
интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на
земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Предвид естеството на
конкретния административен акт - общ устройствен план, който съгласно чл. 103
от ЗУТ определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на
териториите, и предвид характера на цитираната правна норма на чл. 127 от ЗУТ,
определяща кръга от лица с правен интерес, същата не може да бъде тълкувана
разширително. Посочва също, че жалбоподателят не представя доказателства за
правото си на собственост, нито твърди такова право, поради което няма правен
интерес от подаване на жалбата и същата се явява недопустима. Претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съгласно представен списък с
разноските.
По
допеустимостта на жалбата съдът констатира, че същата е подадена
чрез ОбС – Пловдив на
03.01.2023 г., а срокът за оспорване е изтича на 03.01.2023г., считано от 20.12.2022г. – дата
на обнародване на акта в ДВ, поради
което намира, че жалбата е подадена в срок.
По смисъла на чл. 15 вр. чл. 147 АПК правото на жалба е предоставено на лица, които са
носители на правните последици от решаването на спора, респективно в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно незаконосъобразен или
нищожен административен акт - неблагоприятно засягане е всяка правна последица
от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни
права, създаване на нови или разширяване на съществуващи права и задължения,
както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които
законът предвижда издаването на административен акт.
В случая правният интерес се преценява спрямо нормата на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ,
който е специален по отношение на АПК. Съгласно чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ :
„Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в
14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на акта за
одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти,
непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира
изпълнението на плана.
Непосредствено засегнати от
предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е
предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или
общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита
на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве,
опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.”. Във връзка с указанията за обосноваване на правен интерес по смисъла на цитираната норма от ЗУТ за оспорване на решението – доказателства не са
представени.
Доводите в жалбата за правен
интерес не се основават на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ, а на Конвенцията за достъп
до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и
достъп до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска конвенция/. Според
данни от представената преписка и отразените в оспореното решение фактически
основания - за въздействието върху околната среда на изменението на ОУП е
изготвено Становище по екологична оценка № ПВ – 2 - III/2022г., с което е
съгласувано изменението на ОУП на Община Пловдив от директора на РИОСВ – Пловдив, на основание чл.82 ал.4 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/, чл.26 ал.1 т.1 от Наредбата за условията и реда за
извършване на екологична оценка на планове и програми във вр. с чл.31 ал.4 от
Закона за биологичното разнообразие и чл.36 ал.11 от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Във фактическите основания за
издаване на оспореното решение /л.26 гръб, л.27/ е вписано, че с писмо от
26.10.2016г. РИОСВ-Пловдив е уведомила Община Пловдив във вр. с уведомление за
изменение на ОУП Пловдив, че същото подлежи на задължителна екологична оценка и
е извършена процедура по ЗООС в РИОСВ – Пловдив. Със Становище по екологична
оценка № ПВ-2-III/2022г. е съгласувано изменение на ОУП Пловдив и с писмо на
РИОСВ – Пловдив от 30.08.2022г. Община Пловдив е уведомена, че становището е
влязло в законна сила.
Съдът
констатира, че становището по Екологичната оценка е административен акт, който подлежи на
съдебен контрол и се издава в самостоятелно административно производство.
Влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото
одобряване на плана или програмата по см. на чл.82 ал.4 ЗООС и органите,
отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със
становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения.
ЗООС урежда обществените
отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите
поколения и защитата на здравето на хората и в производството по одобряване на
изменението на ОУП - актът, който е с решаващо значение за околната среда, е
постановеният по реда на чл.82 и сл. от ЗООС в процедурата по одобряване
изменението на ОУП, което становище подлежи на самостоятелен съдебен контрол
пред съда като административен акт, при приложимост на чл. 9 ал. 2 и 3 от
Орхуската конвенция.
Поради това оспореното
решение за одобряване изменението на ОУП не подлежи на оспорване при прилагане
разпоредбите за заинтересованост от Орхуската конвенция. В тази връзка и според единната практика на ВАС
в производството по одобряване на устройствени планове, актът с решаващо
значение за околната среда и постановен на най-ранен етап от процедурата, е
издаденият по реда на чл. 82 и сл. от ЗООС, който подлежи на самостоятелен
съдебен контрол, включително и от засегната общественост. Правен интерес за
оспорване на изменението на ОУП за жалбоподателя както в камеството на органицзация, така също и в качеството на гражданин на
гр.Пловдив не произтича пряко от нормите на Орхуската конвенция, тъй като е
налице действаща специална национална правна уредба, която регламентира правото
на оспорване на изменение на ОУП и на ОУП от органичен кръг правни субекти.
Конвенцията е ратифицирана от Република България със закон /обн.ДВ.
бр.91/14.10.2003г./ и е част от вътрешното ни право, като на основание чл. 5
ал. 4 от Конституцията на Република България има предимство спрямо националното
право, което й противоречи.
Настоящият
съдебен състав намира, че ЗУТ не противоречи на Конвенцията, тъй като не ограничава правата и
интересите на заинтересованата общественост, защитими в отделното самостоятелно
производство по ЗООС. Както бе посочено, екологичната оценка е част от актовете
и предпоставка за приемане на оспореното решение, предвид задължението за
съобразяване със становището по екологичната оценка и поставените в него
условия, мерки и ограничения.
В изпълнение на поетите
ангажименти от ЕО /ЕС/ са приети и в момента действат на общностно ниво
Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003г.
относно достъпа на обществеността до информация за околната среда и според
практиката на Съда на Европейския съюз разпоредбата 9, параграф 3 от Орхуската
конвенция няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза /Решение на
Съда голям състав от 8 март 2011г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK,
C-240/09/.
Съдебният състав се позовава
на определение № 10139/2021г. по
адм.д.№ 9192/2021г. на ВАС, в което е посочено, че „…съдебен контрол относно
спазване на правото в областта на околната среда, по инициатива на засегнатата
общественост, е допустим и възможен спрямо програми и проекти, но по отношение
на административните актове, издавани на други етапи от тяхната реализация.
Използваните от националният законодател критерии за определяне на кръга на
лицата, които имат право на достъп до съд с доводи за нарушения на
законодателството в областта на околната среда, са в зависимост от вида на
оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние върху
околната среда. Националният законодател е възприел и принципа за възможно
най-ранно информиране и включване на засегната общественост в процедурите по
повод всеки един план или програма, както и инвестиционно предложение, с което
да се гарантира публичност и спазване на законодателството в областта на
околната среда, респективно вземането и на най-правилното от екологична гледна
точка решение. Проявление на този принцип в националното законодателството е
установената разлика в кръга на заинтересованите лица с право да оспорват
различните административни актове и в зависимост от етапа, на който се
осъществяват отделните административни производства по издаването им.”.
В този смисъл е и определение № 8426 /2021г. на ВАС по адм. д. № 5895/2021г.: „Отделно от въпроса за предмета на регулираните с нея отношения – вж. чл.
1, Конвенцията не дерогира автономността на преценката на националния съд
относно установените в законодателството на всяка страна процесуални
предпоставки, обуславящи правото на достъп до съд, още по-малко засяга приетите
от теорията и съдебната практика критерии за тълкуване и прилагане на правните
норми във времето.”.
Според
Тълкувателно решение на Комитета за прилагане на Орхуската конвенция от 28
септември 2012г. по дело АССС /С/2011/58 - изводите по т.70 са направени при
положение, че правозащитните организации са възпрепятствани и да оспорват
становищата по ЕО за подробните устройствени планове, тъй като тези становища
се считат за "предварителни актове", които не подлежат на обжалване в
отделна процедура, каквато хипотеза не е налице.
В допълнение се отбелязва, че
правен интерес по см. на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ следва да е налице за
жалбоподателя и при оспорване на административния акт като нищожен. Съгласно Тълкувателно решение № 3 / 16.04.2013г. при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност
правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване
на жалбата.
При тези данни следва извод за
отсъствие на правен интерес по отношение жалбоподателя. За абсолютната
положителна процесуална предпоставка съдът следи и служебно, а липсата й води
до недопустимо оспорване – чл.159 т.4 АПК. Липсата на правен интерес е от значение
за допустимост на жалбата както при твърдение за незаконосъобразност на
административен акт, така и при твърдение за нищожност.
Посоченото
се отнася както за сдружения и организации, така и за физически лица, които не
могат да докажат правен интерес в посочения по-горе смисъл. Макар в уточнението
към жалбата да се посочва, че следва жалбата да се счита подадена от
физическите лица, в същата изобщо не е посочено кои са тези лица, нито е видно
да е била подписана от тях.
Относно
претендираните разноските.
Съобразно нормата на чл.143 ал.3 АПК в действаща редакция не прави разграничение
относно основанието, на което е прекратено съдебното производство, както и
предпоставка за прилагането й не е конституирането на страните в процеса
/Определение № 3734 от 19.04.2022г. на ВАС по адм. д. № 3053/2022г./. Според
чл. 143 АПК разноски следва да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото - при
своевременно заявена претенция за това и осъществена процесуална защита от
упълномощен процесуален представител. Тези предпоставки са налице, тъй като
правото на възражение за допустимост на жалбата не е ограничено със срок и може
да бъде заявено с представяне на преписката или допълването й от упълномощен
процесуален представител, вкл. адвокат. Представени са пълномощно и договор за
правна помощ от 17.01.2023г., като в договора за правна помощ е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1250лв. без ДДС или 1500лв. с ДДС,
съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в действаща редакция. Същото е договорено като
платимо по банкова сметка ***вени фактура от 18.01.2023г., съдържаща
идентификационен номер по ДДС на изпълнителя адв.И., с данъчна основа 1 250лв.
и 250лв. ДДС, общо 1500лв., както и преводно нареждане на сумата от 1500лв. от
26.01.2023г. Ответната страна има право да получи направените и доказани за
съдебното производство разноски, в обхвата на които е и заплатено адвокатско
възнаграждение поради защита от адвокат, тъй като са налице предпоставките по
чл.143 ал.3 АПК. Задължението за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
изрично отбелязано в нормата поради факта, че не представлява разноски в общия
смисъл на понятието - Определение № 8853 от 12.10.2022г. на ВАС по адм. д. №
9188/2022г., II о. При присъждане на разноските относно размера им се съобрази,
че договорената и изплатена сума е в предвидения в наредбата минимум /чл.8 ал.2
т.1 от Наредба № 1/2004г./, с включен ДДС съгласно §2а от ДР на наредбата, а по
отношение ответникът ОбС – Пловдив се прилага §1 т.6 ДР АПК, тъй като е орган,
издал оспорения административен акт и страна по административното
правоотношение, който не разполага със самостоятелен бюджет, поради което
разходите по делото са заплатени от юридическото лице, в чиято структура се
намира този орган /видно и от приложените фактура и преводно банково
нареждане/. В конкретния случай не следва да бъде прието, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като е издал
административен акт съобразно правомощията си, оспорен от страна без правен
интерес и с нередовна жалба.
От друга
страна обаче по делото от страна на жалбоподателя – Инициативен комитет на
Местна гражданска инициатива „За Парка“ не се представиха доказателства за
правосубектност, въпреки дадените указания в тази насока, поради което
подадената жалба е недопустима и на основание чл. 159, т.2 от АПК – оспорващият
е неправосубектен. При липсата на правосубектност, претенцията за разноски на
Общински съвет - Пловдив съдът намира за неоснователна. Освен това Общински
съвет - Пловдив все още не е бил конституиран по делото като страна, нито му е
давана възможност за извършването на каквито и да е процесуални действия.
Обстоятелството, че администрацията на Община Пловдив е окомплектовала
административната преписка по подадената жалба, не е основание да се присъждат
по делото разноски. Подаденото становище от е по собствена инициатива.
Поради
изложените основания жалбата следва да се остави без разглеждане и
производството да се прекрати.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.159, т.2 и т.4 и чл.158 ал.3 АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Инициативен комитет на Местна гражданска
инициатива „За Парка" адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе" № 113, чрез Т.С.С. ЕГН **********, в качеството си на председател, на
против решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет
гр. Пловдив, в частта относно ПИ с идентификатор 56784.510.558 по КК и КР на
гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК с площ от 81 263 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, район
„Западен", „Парк отдих и култура".
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 112/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС в седемдневен срок
от получаване на съобщение за постановяването му.
Определението
да се съобщи на Инициативен комитет на Местна гражданска инициатива „За
ПАРКА" адрес за призоваване: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 113,
чрез Т.С.С., в качеството си на председател, както и на Общински съвет-
Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: