№ 81
гр. Г. 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20225550100433 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. П. В. срещу В. С. К., с която
се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл.
127, ал. 2 СК.
Ищцата М. П. В. твърди, че с ответника В. С. К. са съжителствали на семейни начала
от 2018 г., без сключен граждански брак, като от съжителството им се родило детето
А.В.К.., роден на ******. Заживели в гр. П. в дома на родителите на ответника. Твърди, че
когато детето било на 50 дни, бащата на детето - В. бил осъден с наказание лишаване от
свобода за 1 г. и 5 м. и влязъл в затвора, а тя останала сама да отглежда детето си в дома на
неговите родители. След излизането му от затвора, отново заживели заедно, но се налагало
да търпи грубо отношение и тормоз от ответника. След известно време обаче ответницата
решила, че не може да живее по този начин и не вижда бъдеще в отношенията с партньора
си. Твърди, че на 27.09.2021 г. си събрала багажа и заедно с детето си, напуснала дома на
ответника и се прибрала в дома на баща си и баба си в гр. Г. Ответника започнал да й звъни
постоянно и да й обещава, че ще се поправи, в резултат на което те отново заживели заедно,
но за кратко. Твърди, че на 22.07.2022 г. окончателно се разделила с ответника, като през
този период не го била лишавала от възможността да вижда сина си. В исковата молба са
изложени твърдения, че детето е с диагноза „детски аутизъм“ и се нуждае от спокойствие и
много грижи. Твърди, че води детето в гр. П. на консултации и лечение в центъра за
психично здраве, за да може състоянието на детето да бъде овладяно. Твърди, че детето има
ежедневна нужда от специфични грижи, а ответникът не се интересувал от това, а само от
собствените си интереси. Според ищцата дететето не следвало да сменя средата, в която
живее и не трябва да живее в стрес, а в спокойна семейна среда. Твърди още, че ответникът
й се обаждал по телефона и правил скандали, че ще дойде и ще вземе детето, а тя самата не
го ограничавала да вижда сина си, но смята, че срещите трябва да са в нейно присъствие и в
нейния дом, тъй като тя се грижела изцяло за него и имали изградена силна емоционална
връзка, а между детето и баща му не съществувала такава. Твърди, че досега със сина й не са
се разделяли и не могат да постигнат споразумение с бащата на детето по отношение на
1
него. Поради липсата на такова, моли родителските права спрямо детето да бъдат
присъдени на нея, като бъде определено местоживеене на детето на нейния адрес, да се
определи режим на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета събота и
неделя от всеки месец от 10ч. – 18ч. само в нейно присъствие, без право на приспиване на
детето в дома на бащата, като този режим да се осъществява до навършване на седем години
на детето, а след това – всяка първа и трета седмица от 18 ч. на петъчния ден до 18 ч. на
неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и 20 дни календарни дни през лятото,
които не съвпадат с платения отпуск на майката. Моли и той бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето в размер на 350 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. С. К., чрез адв.
Топузанова – АК Б.. Твърди, че изложените в молбата за съдействие обстоятелства не
отговаряли на истината. Твърди, че действително отношенията им с ищцата през последните
месеци силно са се влошили и било невъзможно да постигнат съгласие относно решения,
свързани с отглеждането и възпитанието на техния син. Твърди, че не живеят заедно с
ищата от края на месец юли тази година, когато последната се върнала при своите близки в
гр. Г. Твърди, че по времето, когато той изтърпявал наложеното му наказание лишаване от
свобода, ищцата и синът им, живеели при неговите родители, които от своя страна оказвали
помощ и подкрепа и влагали ежедневни грижи и средства за отглеждането на детето.
Твърди също, че след освобождаването му от затвора живели известно време в гр. Г.и той
работил в погребалната агенция на бащата на ищцата и изразява своята признателност за
това. След влошаване на отношенията помежду им, той прекратил трудовото си
правоотношение, считано от 01.08.2022 г. и към момента бил безработен. Твърди, че синът
му е хиперактивен и за възрастта си говори малко, но с него в детската градина, която
посещава работи ресурсен учител. Според ответника, между него и синът му има изградена
силна връзка. Предвид обаче, конфликта с майката на детето, контактите му с него били
затруднени. Според ответника, майката на детето му позволява да комуникира с него само
по телефона, но от няколко дни го била блокирала и нямал връзка със сина си. Твърди, че
желае детето му да се чувства спокойно и адекватно обгрижвано, като част от това счита, че
е и запазването на връзката помежду им и възможността да контактуват винаги, когато
синът му има нужда от него. С оглед възрастта на детето и нужните грижи, не възразява
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде и
местоживеенето на детето, но счита че с това не следва да се откъсва детето от неговия баща
и обичайната му среда, в която то е обичано и обгрижвано по най – добрия начин. Счита за
неоснователна претенцията на ищцата контактите му с детето да се осъществяват само в
нейно присъствие, Твърди, че преспиването на детето в дома му през уикенда по никакъв
начин няма да повлияе негативно върху детето или върху възможността му да посещава
учители, логопеди и др. По отношение на претендирания от ищцата размер на месечна
издръжка на детето, счита че по делото не са представени никакви доказателства, че
нуждите на детето съответстват на претендираната сума, тъй като ищцата живеела в дома на
своите родители, а в детската градина му бил осигурен ресурсен учител, за който не
заплащало допълнителна такса. Твърди, че предвид факта, че е осъждан за него било
изключително трудно да си намери постоянна работа и към момента бил безработен. Счита
иска за издръжка над определения в закона минимум за неоснователен. Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли исканията на ищеца по отношение на режима на
лични отношения и издръжката на детето като му бъде определен следния режим на лични
отношения със сина му А.В.К.. - две съботи и недели от месеца от 18 ч. на петъчния ден до
18 ч. на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който
не съвпада с платения отпуск на майката; всяка четна година по време на коледните
празници – с преспиване; всяка нечетна година по време на новогодишните празници - с
преспиване; по време на великденските празници – за два дни; по време на всички други –
през половината от времето на ваканцията, като всяка четна година - през първата
2
половина, а всяка нечетна – през втората половина, както и в други дни по взаимна
уговорка.Направено е искане за определяне на привременни мерки, предвид липсата на
контакт с детето. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
с оглед направените доводи и възражения на страните , намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане №0589/25.06.2019 г., на Община Б., страните са родители на детето – А.В.К..,
роден на ******. Детето е записано и посещава ДГ „Р.“ гр. Г. видно от представена по
делото и приета като доказателство служебна бележка №14/19.10.2022 г..
От приетото удостоверение от 28.09.2022 г., издадено от Център за психично здраве
П. ЕООД, както и от представената медицинска епикриза от 27.08.2022 г. на А.В.К.. се
установява, че детето е с диагноза „детски аутизъм“. Не се спори от страните, че към
момента детето се отглежда от майката и към настоящия момент страните живеят отделно.
По делото е приложено и удостоверение от 10.10.2022 г., издадено от „Ф.Ф.“ АД за
облагаемия доход на майката М. В., както и заповед №5/01.08.2022 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на В. С. К..
По делото е приет социален доклад на ДСП Г., от който е видно, че
майката се стреми да задоволява адекватно нуждите на детето и проявява отговорно
отношение към неговите здравни потребности. От раздялата на родителите водеща грижа
при отглеждането на детето има майката.Детето поддържа взаимоотношения с роднините си
по м.л, познава и тези по бащина линия., но рядко контактува с тях. Има създадени
приятелства с деца от детската градина. Бащата отсъства като активна страна в процеса на
отглеждане на детето. Потребностите на детето като подслон, храна и облекло се
обезпечават от ищцата. А. бил емоционално привързан към своята майка, както и към
бабата и дядото по м.л. Детето е диагностицирано с разстройство на експресивната реч и
хиперкинетично разстройство на поведението от медицински център „С.“ гр. П.. Посещава
социални услуги – логопед и психолог в ДЦДМУ – Г.
По делото е приет социален доклад на ДСП П., според който надзорът и обгрижването
спрямо детето А. К. се осъществява от неговата майка. Посетен е дома на бащата, от което
става ясно, че къщата разполага с пространство и достатъчно удобства за евентуален
престой на детето. В. К. споделил, че търси контакти с майката на сина си през различно
време на деня, но тя рядко отговаря на обажданията му. Твърди, че детето е изключително
привързано към него и към своята баба по б.л. Според доклада ответникът е в състояние да
осигури спокойна и стабилна семейна среда за малолетното си дете. Бащата заявил, че желае
активно да участва в бъдещото развитие на детето си и твърди, че между него и детето има
добра комуникация, но майката не съдейства за осъществяване на разговори между тях
двамата.
С протоколно определение №4/16.01.2023 г. по делото са определени привременни
мерки, а именно: упражняването на родителските права е предоставено на майката – М. П.
В., режимът на лични отношения с бащата е определен по следния начин; всяка първа и
трета седмица от месеца от 08:30 ч. до 18:30 ч., без преспиване, като срещите да се
осъществяват в гр. Г. Определен е и размера на ежемесечна издръжка на детето А.В.К.. в
размер на 300 лв., която следва да се заплаща от ответника В. С. К..
По делото е прието заключение на комплексна съдебнопсихологична и психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице Д. П. С. – психолог и Р. Д. – специалист психиатър,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. Според заключението, между
бащата и детето има емоционална връзка и отношения на привързаност. А. има спомен за
своите баба по бащина линия и морето. Не се наблюдават признаци на безпокойство и
притеснение в присъствието на бащата, А. се чувства спокойно и сигурно в негово
3
присъствие. Също според заключението, бащата В. К., проявява грижа и внимание към сина
си. От направеното изследване същият се стреми да прекарва по-дълго време заедно с детето
си, поощрява самостоятелността и инициативността, като приема детето за равен. Вярва в
силите на детето, а неуспехите му се приемат за случайни. Показва високи стойности на
контрол - изисква от детето дисциплина и подчинение. Според експертизата,прекъсването
на контактите с бащата и неговата семейната среда може да доведе до отчуждение на детето
от бащата. Не се наблюдават фактори, които ще се отразят неблагоприятно върху
физическото и психическото здраве и развитие на детето, ако то прекарва два уикенда
месечно с баща си, като и няма данни, от които да се направи заключение, че пътуването до
гр. П. ще окаже негативно влияние върху психиката на детето. Според вещите лица не се
откриват белези на родителско отчуждение.
По делото в хода на привременните мерки са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетели – И.Д.А. – приятел на ищцата / същият е разпитан и в хода на същинското
производство/, И.К.К. – майка на ищцата, Т.И.К. – майка на ответника и А.Г.Л. – приятел на
ответника.
Според свидетелските показания на И.Д.А., детето се отглежда от майка си, а бащата В.
С. К. звъни почти всяка вечер, за да го вижда чрез камерата, но доста често ответникът не
искал да види детето, а заплашвал ищцата, която по никакъв начин не възпрепятствала
детето да се вижда с баща си. Според показанията му ответникът доста често бил под
влияние на алкохол. Категоричен е, че детето не може да остане без майка си. Според него
детето не иска да разговаря с баща си и не се чувства добре с него, но не е присъствал на
среща между двамата. В проведеният разпит в основното производство, свидетелят заяви, че
от скоро има връзка с ищцата и живеят на семейни начала, поради което показанията на
този свидетел, съдът преценява с оглед на тяхната евентуална заинтересованост от изхода на
делото.
Според свидетелката И.К.К. – майка на ищцата, ответникът действително е имал
проблеми със закона и два пъти е влизал в затвора, поради което не е присъствал на първите
два рождени дни на детето. Разказва за случаи, в който В. К. се прибирал в нетрезво
състояние, когото тя е била на гости в дома, за да помага с отглеждането на детето, както и
случай, в който същият е буйствал в дома си в гр. П., но тя лично не станала пряк свидетел
на случката. Заявява, че нейните лични отношения с В. били съвсем нормални, както и
отношенията му със сина му А.. Не е виждала бащата да проявява грубост към детето или
пък да го удря. Присъствала е на среща между детето и бащата на панаира на града, като
всичко било „нормално” според нейните показания.
Свидетелката Т.И.К. – майка на ответника, заявява в показанията си, че В. е добър баща,
внимателен и търпелив с детето и според нея то се чувства много щастливо с него. Заявява,
че и тя като баба няма никакъв контакт с внука си от известно време. Показанията на всички
свидетел, съдът преценява с оглед на тяхната евентуална заинтересованост от изхода на
делото.
От всички доказателства е видно, че между родителите не е постигнат консенсус
относно контактите на бащата с детето, по отношение на родителските права спор не
съществува – бащата не възразява те да бъдат присъдени на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно производство за
съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод
упражняването на родителските права върху децата, местожителството на децата, личните
отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не
4
налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се
прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2
СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските
права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява
акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата
родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че няма иск, няма и възможност за
предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя
като основен и водещ принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в
чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България. В този смисъл съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на
родителите и да постанови упражняването на родителските права върху децата на този от
тях, който е по-пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по
настоящия адрес на детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.
Основната цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за
неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване
духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с
детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да
участва в процеса на формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не
е постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се осъществяват
личните отношения.
Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл. 127, ал. 1 СК
въпроси относно издръжката и личните отношения, поради което следва да се определи кой
от родителите да упражнява родителските права спрямо детето, съответно личните
отношения и издръжката на другия родител. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се
припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието
задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.
(Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712
от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в
бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като се държи сметка за
интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на чл. 59 СК се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др. Решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното
развитие на личността.
5
В случая се установява, че след раздялата на родителите за детето А. преимуществено
се е грижила неговата майка – М. В.. Бащата обаче, не престанал да търси контакт със сина
през цялото време, било по телефон, било чрез лични срещи между двамата. Според
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, майката е добър родител и се стреми
да задоволява в пълна степен потребностите на детето си, не само в материален аспект, но и
тези свързани с неговото правилно емоционално, духовно и физическо израстване като
пълноценна личност. Както вече беше отбелязано бащата няма възражения родителските
права да бъдат присъдени на майката на детето, но категорично заявява, че не е съгласен с
предложения от нея режим на лични отношения на бащата с детето А.. От изготвеното
заключение по назначената комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза се
установява, че ответникът В. К. се стреми да прекарва по-дълго време заедно с детето си,
съобразявайки се с неговите интереси, като полага усилия да изградят отношения на
взаимно доверие и уважение, има интерес към детето, поощрява самостоятелността и
инициативността, като приема детето за равен.
От раждането на детето до настоящия момент майката е тази, която полага основните
грижи за отглеждането и възпитанието му, проявява изключителна загриженост относно
неговото здравословно състояние. С оглед на това и като взе предвид обстоятелството, че
всяко дете има нужда от родителско внимание, било то от майката или бащата, изцяло в
интерес на детето А. е да остане при своята майка, която през всичките години от раждането
му до сега е проявявала отговорно отношение и отдаденост към него. Всички събрани по
делото доказателства сочат, че това решение би защитило в най – пълна степен интересите
на едно дете, а именно да бъде отглеждано и възпитавано от своята майка, която проявява
всеотдайност и пряка родителска грижа към сина си. С оглед на това съдът намира, че
въпреки да няма данни по делото за родителско отчуждение на бащата и като се вземат
предвид проблемите на бащата със закона, майката се явява по-надеждния родител да
упражнявана преките родителски права спрямо детето А..
Поради това следва на майката да се предостави упражняването на родителските
права спрямо детето и при нея на адреса в гр. Г.да се определи местоживеенето на детето.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по упражняването
на родителски отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира
за необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения
между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да
живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да определи конкретния
режим единствено с оглед интереса на детето (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. №
1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на
ВКС). Съдът намира, че с оглед на съхранената емоционална връзка между бащата и детето,
то е подходящо да се определи разширен режим на лични отношения, който ще даде
възможност за съхраняване и надграждане на тази емоционална връзка между бащата и
детето. Детето е на почти 4 години и половина, посещава детска градина и според
експертното заключение не се наблюдават фактори, които ще отразят неблагоприятно върху
неговото физическо и психическо развитие, ако то прекарва два уикенда месечно с баща си.
Не са събрани доказателства, които да доказват проблеми при пътуване на детето. Но с
оглед все още крехката възраст на детето и неговата хиперактивност, настоящата съдебна
инстанция намира, че за него би било натоварващо и изтощително да пътува до гр. П. два
пъти месечно.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се определи режим на
бащата да има право да вижда детето: всяка първа събота от месеца, считано от 10.00 часа до
18.00 часа без преспиване на детето в дома на бащата и всяка трета седмица от месеца,
считано от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване в дома на
6
бащата; през всяка четна година за Коледните празници – с преспиване и всяка нечетна
година по време на Новогодишните празници с преспиване, по време на Великденските
празници – за два дни – като всяка четна година през първите два дни, а всяка нечетна -
вторите два дни, а по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите като така
определеният режим е приложим до навършване на седем годишна възраст на детето. Този
режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира необходимото за съхраняване и
надграждне на емоционалната връзка между детето и бащата.
След навършване на седем годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от
месеца, считано от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване в
дома на бащата; 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, които по взаимно решение на родителите може да се договорят изцяло или на
части; през всяка четна година за Коледните празници – с преспиване и всяка нечетна
година по време на Новогодишните празници с преспиване; по време на Великденските
празници – за два дни – като всяка четна година през първите два дни, а всяка нечетна -
вторите два дни, а по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
За яснота, следва да бъде посочено, че така определеният от съда режим може на
общо основание да бъде изменян при изменение на обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2
вр. чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът следва да
определи издръжката на детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя “според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 СК. При определяне на размера на издръжката съдът е
задължен да спазва указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда
детето. От значение при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите
му, условията, при които живее детето, заболявания от които страда, изискващи отделяне на
допълнителни средства за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението да дават
издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Възможностите им се
определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за
случая. Освен това дори не се освобождават от задължението за издръжка на децата
трудоспособните родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Не се установява по делото нуждите на детето А. да са по-големи от обичайните.
Според твърденията в исковата молба детето посещава психолог и логопед в гр. П., предвид
поставена диагноза, но не са представени доказателства относно разходите, които се правят
в тази връзка.
Затова съдът намира, че издръжката на детето А., което е на почти 4 години и
половина, е около 500 лв. с оглед възрастта и нуждите му. Отчете се и изключителното
поскъпване на стоките и услугите през последната година, година и половина. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК минималната издръжка е в размер на 195,00 лв.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така е от значение
и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание
детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи. Като се отчете, че майката ще полага
непосредствените грижи за детето, като се вземе високият доход на майката през последните
7
месеци, съгласно представеното удостоверение и липсата доходи на бащата /в производство
не се представиха доказателства за такива, тъй като същият е безработен, но според
неговият процеасуален представител към настоящият момент, ответникът е заминал да
работи в чужбина, именно за да има възможността да се грижи за сина си и да заплаща
издръжка, факта, че ищцата живее в дома на родителите си, съдът намира, че издръжката на
детето А. следва да се поеме от бащата в размер близък до минималния, а именно от 250,00
лв., а до необходимия остатък за неговите нужди да се поеме от майката, който ще полага
непосредствените грижи за детето.
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се постанови предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка.
По разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на делото, съдът намира, че настоящото производство като такова по
спорна съдебна администрация, следва на ищеца да се присъдят разноски съгласно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Следва да се присъдят заплатена държавна такса в размер на
25 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Следва ответникът да бъде осъдена да заплати държавна такса върху опредЕ.та
издръжка на детето – 4% от тригодишните платежи върху размера, или общо сумата от 360
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето А.В.К..,
ЕГН**********, родено на ******., на майката М. П. В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А.В.К.., ЕГН**********, при неговата майка
М. П. В., ЕГН ********** в гр. Г. ул. "А.С." № **
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата В. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул."П." № *, с детето А.В.К.., ЕГН********** до навършване на седем
годишна възраст на детето, както следва:
всяка първа събота от месеца, считано от 10.00 часа до 18.00 часа без преспиване на
детето в дома на бащата;
всяка трета седмица от месеца, считано от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на
неделния ден, с преспиване в дома на бащата;
през всяка четна година за Коледните празници – с преспиване и всяка нечетна година
по време на Новогодишните празници с преспиване;
по време на Великденските празници – за два дни – като всяка четна година през
първите два дни, а всяка нечетна - вторите два дни
- по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата В. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул."П." № *, с детето А.В.К.., ЕГН********** след навършване на седем
годишна възраст на детето, както следва:
всяка първа и трета събота от месеца, считано от 18,00 часа на петъчния ден до 18,00
часа на неделния ден, с преспиване в дома на бащата;
20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
които по взаимно решение на родителите може да се договорят изцяло или на части
8
през всяка четна година за Коледните празници – с преспиване и всяка нечетна година
по време на Новогодишните празници с преспиване;
по време на Великденските празници – за два дни – като всяка четна година през
първите два дни, а всяка нечетна - вторите два дни
- по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул."П." № *, да заплаща на
малолетното си дете А.В.К.., ЕГН**********, родено на ******., чрез неговата майка и
законен представител М. П. В., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на
250,00лв. /двеста и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от 31.10.2022 г., с падеж до десето число на текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
определението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, да заплати на М. П. В., ЕГН ********** в гр. Г.
ул. "А.С." № **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1025 лв. (хиляда двадесет и пет
лева), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул."П." № *, да заплати по сметка
на РС Гълъбово сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща държавна такса
за опредЕ.та издръжка на детето.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Г. _______________________
9