РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Благоевград, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201007 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. З. от гр.Б , против НП№22-1116-
001156/01.06.2022г., издадено от Началника на Група към ОДМВР-
Благоевград, с-р“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер общо на 4000 лв. и кумулативно
с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от общо 48 месеца, във връзка с вменени му
нарушения с правна квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С НП е
постановено също и отнемането на 24 бр. контролни точки от талона на
жалбоподателя по Наредба №Із-2539 на МВР.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушения и се иска неговата
отмяна .
Административно-наказващият орган-Началника на група при ОДМВР-
Благоевград, сектор „Пътна полиция“ и заинтересованата страна във връзка с
нормата на чл.63д от ЗАНН, а именно ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна
1
полиция“, надлежно призовани, не ангажират в съдебното заседание
представител и становище по делото.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално
допустима./НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.06.2022г. и в
законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а
именно на 22.06.2022г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения
различни от изложените в нея. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че на 20.05.2022г. , 11.10 часа , жалбоподателят е спрян за проверка от
органите на реда, а именно св.Г. И. и св. Н. С. /двамата полицейски
служители на ОДМВР-Б /. Спирането на жалбоподателя е станало, докато
той е управлявал лек автомобил с марка „А “ с рег.№ и се е движел с него в
Б , по ул.“В Ч “, в посока на движение към ул.“М “. В хода на проверката,
възникнало съмнение за употребен алкохол от страна на водача, поради което
свидетелите И. и С. извикали колегата си св.Ш. /младши автоконтрольор към
сектор „Пътна полиция“ /, за да тества З. за употреба на алкохол и
наркотични вещества. След като пристигнал на място и св.Ш. поканил в
присъствието на свидетелите И. и С. жалбоподателя да му бъде направен тест
за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ и фабричен
№0193, както и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство Дрегър дръг тест 5000 с № ARJM 0036, но З.
отказал такова тестване. Заради този му отказ св.Ш. издал на жаблоподателя
талон за медицинско изследване с №0061039. Видно от съдържанието на
този талон, приложен и по делото /л.15/, жалбоподателят е следвало да отиде
до 45 минути от връчването на талона, в СПО-Благоевград, за медицинско
изследване и взимане на негова биологична проба за химическо лабораторно
изследване . Талона се установява, че е връчен на З. на 20.05.2022г. в 12.15
2
часа. В талона е посочено също, че на жалбоподателя се предоставя
възможност да избере дали да бъде изследван за употреба на алкохол чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или химико-
токсикологично изследване, като негов избор от тези алтернативи не е
отразен. В талона изрично е посочено също така, че се издава на
жалбоподателя, защото той отказва проверка за алкохол и наркотични
вещества. Отказа на жалбоподателя за тестването му във връзка с употреба на
алкохол и отказа му за тестване във връзка с употреба на наркотични
вещества или техни аналози, са квалифицирани от св.Ш. като две отделни
нарушения с идентична правна квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП и за тях
св.Ш. е издал на З. АУАН №1571030 , серия GA, в присъствието на
свидетелите И. и С.. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на
съставяното му и подписан от него без възражения.
Между страните не е спорно, че в предоставеният му срок по талона за
предоставяне на биологична проба /кръв и урина/ за изследване в СПО-
Благовеград , жалбоподателят З. не е предоставил такива.
Във връзка с извършената проверка и констатирано поведение на водача
З., на 20.05.2022г., спрямо него са издадени Заповеди за прилагане на
принудителна административна мярка №172 и респ. №173 на К И , като
младши автоконтрольор при санкционният орган, с които на основание чл.
174, ал.3, рпедл.1 и 2 от ЗДвП, е разпоредено временно отнемане на СУМПС
до решаване на върпоса с отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Въз основа на АУАН, на 01.06.2022г., Началник Група при ОДМВР-
Благоевград, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №22-1116-001156, с което на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с
това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 24 месеца, за нарушения , описано с това
Постановление както следва:
“1.Отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и взимане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му.“
3
„ 2. Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози.“
С НП е постановено също и отнемането на 24 бр. контролни точки от
талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539 на МВР. НП е връчено на
жалбоподателя лично и срещу подпис на 17.06.2022г.
При разпита на свидетелите И. и С., двамата потвърждават, че именно те
са възприели жалбоподателят да управлява посоченото в акта МПС, заради
което го и спрели за извършване на проверка. Св.И. твърди, че водача създал
в тях съмнение за употреба на алкохол, заради което на място и за тестването
му за употреба на алкохол бил извикан св.Ш., в качеството му на младши
автоконтрольор при санкционният орган. Св.Ш. поканил жалбоподателя да
му бъде направен тест с технически средства за употреба на алкохол и
наркотични вещества, но в присъствието на тримата свидетели З. отказал
такова тестване. Свидетелите потвърждават също, че на място заради този
отказ на водача за тестването му, бил съставен АУАН , който му бил връчен
лично. На жалбоподателя бил издаден и талон за предоставяне на кръв за
изследване за употреба на алкохол и наркотични вещества, която проба
следвало да се предостави отЗ. в посочени времеви лимит . Св.Ш. твърди, че
жалбоподателят не предоставил такава кръвна проба за изследване.
Със Заповед №244з-835/14.03.2022г. на Директора на ОДМВР –
Благоевград, на длъжностните лица в дирекцията „младши
автоконтрольори“ са делегирани правомощия за констатиране на
административни нарушения и издаване на АУАН по контрол на пътното
движение.
От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че
жалбоподателя е санкциониран двукратно за нарушения по ЗДвП преди
датата на проверката.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и
писмени доказателства , събрани в хода на процеса.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл.174,
4
ал.3 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока
на съда е вече служебно известна от аналогични други дела, издадената
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на МВР за делегирани
правомощия на Н-к сектор „Пътна полиция“ при всяко ОДМВР за издаване
на НП за налагане на наказания при нарушения по ЗДвП/.
При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от
ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за
АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата и място на
съставянето им, дата и място на извършена проверка за твърдените
нарушения, правна квалификация на нарушенията и доказателства за
тяхното установяване. Наред с това обаче съдът констатира, че при
издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като е налице фактическа и правна неяснота относно
изпълнителното деяние, вида и броя на вменяваните нарушения на
жалбоподателя в този казус , на които е направена идентична правна
квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба от 2000 лв. Следователно, законодателят е въвел две различни
основни алтернативни хипотези на изпълнително деяние за нарушение като
процесното на водач на МПС, а именно: при отказ от негова страна за
тестване относно установяване употреба на алкохол и съответно при
отказ от негова страна за тестване за употреба на наркотични вещества и
техни аналози. От своя страна всяка от тези две алтернативи на нарушение
5
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, има няколко различни подалтернативи и форми на
изпълнително деяние за реализиране, а именно: отказа за тестване употреба
на алкохол от страна на водача, може да бъде отказ за тестване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за изследване с
доказателствен анализатор, или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта /т.е. с 3 форми на изпълнително деяние и респ. на такъв отказ/, а
отказа за тестване на водач относно употреба на накротични вещества и
техни аналози може да се реализира чрез: отказ за тестване с техническо
средство и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози
/т.е. с 2 различни форми на изпълнително деяние за такъв отказ /. Наред с
това, когато е налице едновременно отказ за тестване на водач за
употребла на алкохол и за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство /първата форма на изпълнително деяние
за двата отказа/, законодателят приема този отказ като едно единствено
административно нарушение, а не като две отделни такива и за тва е
ползван по между им съюза «и», а не само «или», както неправилно и
незаконосъборазно е приел в описанието на вменяваните нарушения
санкционният орган. По аргумент от противното на чл.18 от ЗАНН, за това
едно нарушение/ отказ за тестване на водач с техническо средство и за
употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества и техни аналози/,
санкционният орган следва да отмери само едно административно
наказание за дееца, а не две различни такива, както е сторил с
обжалваният акт в настоящият казус .
На следващо място, съдът констатира, че в НП наред с първата
алтернативна форма и изпълнително деяние за извършване на нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно отказ за тестване на водача с техническо
средство за употреба на алхокол, наркотични вещества и техни аналози, са
описани фактически и обстоятелствено още две други различни форми на
изпълнително деяние за отказа на водача за тестване относно употреба
на алкохол /неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор и респ. неизпълнение на предписание за медицинско изследване и
взимане на кръвни проби за химическо лабораторно изследване за
6
установяване концентрация на алкохол в кръвта му/. Така на практика във
връзка с отказа на З. да бъде тестван за употреба на алкохол, с НП са му
вменени 3 различни форми на нарушение и различни изпълнителни
деяния по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за които обаче му е наложено едно
наказание по този законов текст, което също е в нарушение на чл.18 от
ЗАНН./Тази законова норма изисква налагането на отделно наказание за
всяко отделно констатирано нарушение./ П о този начин жаблоподателят е
лишен от възможността за пълна защита срещу отмерено му наказание
за всички вменени му форми на нарушение, като за него е налице и
неяснота, за коя от тези три изпълнителни деяния на тази форма на
отказ му е отмерена единствената санкция посочена в НП като «Глоба»
и «Лишаване от право да се управлява МПС» по чл.174, ал.3 от ЗДвП и
в п.1 на постановлението. Аналогично, за вторият вменен му отказ да бъде
тестван и респ. изследван за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, на З. са вменени едновременно две различни форми на
изпълнително деяние /отказ за тестване с техническо средство и
неизпълнение на предписание за химикобиологично лабораторно изследване
за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози/, но с
НП отново и за двете алтернативни деяния и форми на този втори вид
отказ, също му е отмерено едно общо наказание- «Глоба» и «Лишаване
от право да се управлява МПС» по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Така и за тези
нарушения жалбоподателя е бил лишен от възможността за защита
срещу отмереното му наказание за всяка от вменените му форми и на
това нарушение, тъй като за него е налице неяснота за кое от тях му е
отмерено това единствено наказание.
Не на последно място, по аргумент на чл.57, ал.1, т.5 , предл.1-во от
ЗАНН, всяка от тези различни алтернативи на нарушение и респ.
изпълнителни деяния за всяка от алтернативите, следва да има и своето
фактическо описание в НП и АУАН за да може да се очертае ясно, конкретно
и недвусмислено рамката на вменяваното неправомерно деяние/деяния/ и така
да се даде възможност на жалбоподателя за пълноценна защита. В казуса се
установи обаче от словесното и фактическо описание на вменените
нарушения на жалбоподателя с АУАН и НП, че в тях въобще липсва
навеждането и материализирането на фактически обстоятелства относно
формите на нарушение , изразяващи се в “неизпълнение на предписание“
7
за изследване с доказателствен анализатор и за взимане на кръвна
проба за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта на водача и респ. за неизпълнение на
предписание за химико-биологично лабораторно изследване за
установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози. В НП
и в АУАН не е посочено нито под каква форма са дадени тези предписания и
съответно от кого, нито как, кога и от кого е констатирано тяхното
неизпълнение от жалбоподателя, квалифицирано също като негово
нарушение с обжалваното НП.
Предвид изложеното, освен констатираното нарушение на
императивната норма на чл.18 от ЗАНН при издаване на НП и
отмерените с него санкции за различните форми на нарушение, които са
вменени с него на жалбоподателя, съдът констатира и нарушение на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН , поради неясно описание на вменяваните като вид
и брой нарушения в този казус и респ. на начина на извършване на тези
вменени на жалбоподателя З. нарушения и обстоятелствата свързани с
тяхното извършване. Констатираните процесуални пороци при издаване
на НП са съществени такива , тъй като винаги съществено накърняват
правото на защита и възможността за организирането й. Тези нарушения
на процесуалните правила в административно-наказателното производство
по аргумент на чл. 63, ал.3, т.2 от ЗАНН, обуславят процесуалната
назаконосъобразност на НП, тъй като са достатъчно и самостоятелно
основание за неговата отмяна. /В тази насока е и съдебната практика:
Решение №1863/11.06.2020г., постановено по адм.д. №335/2020г. по описа на
АС-Благоевград и Решение №427/02.07.2020г. , постановено по нахд №32 от
2020г. по описа на АС-Благоевград./
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.1 , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№22-1116-001156/01.06.2022г., издадено от Началника на Група при сектор
„ПП“ към ОДМВР- Благоевград, с което на Г. Д. З. с адрес:гр.Б , ул.“Х “№ ,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер общо на 4000 лв.
8
и кумулативно с това му е определено административно наказание-
"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок общо от 48 месеца, във
връзка с административни нарушения с правна квалификация по чл.174, ал.3
от ЗДвП, като с постановлението е разпоредено и отнемането на общо 24 бр.
контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539
/17.12.2012г. на МВР.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок , считано от съобщаването за изготвянето му за всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9