РЕШЕНИЕ

Номер  1 4 1 8                         25.07.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и осми май                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер   1767  по описа за  2019  година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №                                                  19-1030-001458/ 06.03.2019г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив,  Сектор ПП, с което на М.Г.Т., с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева  и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.          Жалбоподателят Т., моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител - адв. Х., излага конкретни доводи за отмяна на процесното НП.    

          Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив,  Сектор ПП, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 24.02.2019г. около 00.54ч  жалбоподателят Т. *** лек автомобил марка “Мерцедес ЦЛ 63 АМГ” с рег. № ****** , държава България, собственост на „Готмар” ЕООД, в компанията на своята приятелка свид. Я. Д. Б.. На бул. „Христо Ботев” № 61,  процесният автомобил бил спрян за рутинна проверка от свид. К.И.Ц., на длъжност *****  към сектор „Пътна полиция” ОД на МВР Пловдив. В хода на същата жалбоподателят Т. била тествана с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM 0249, който отчел концентрация 0.78 промила алкохол в издишания въздух.  На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0010121, но същата така и не дала кръв за изследване. От същия ден били снети и обяснения. Ето защо срещу жалбоподателят Т. бил съставен АУАН бл. № 0А-105/24.02.2019г., която го подписала с изричното отбелязване, че няма възражения по установеното. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин изцяло от показанията на актосъставителя  К.И.Ц.,    разпитан в хода на съдебното производство като свидетел, частично от показанията на свид. Я. Д. Б., както и изцяло от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, талон за изследване, справка за нарушител, копие от лабораторно техническо тестване на дрегера, оправомощителна заповед, обяснение на М.Т., които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни и кореспондиращи помежду си. В показанията си актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение свид. Ц. потвърждава присъствието и на другия пасажер в процесния автомобил, както и това,че не си спомня да са му задавали въпрос, свързан с болничното заведение, посочено в талона.

          Настоящата инстанция кредитира и показанията на                                       свид. Б., в частта, в която се потвърждава, че действително е придружавала жалбоподателя Т., която управлявала конкретния автомобил в процесното време и място. Кредитира се и установеното, че поради липса на посочен  в талона адрес, на който се намира болничното заведение, за да кръвна проба Т., първо се отправили до болницата на „Васил Априлов”. След като станало известно, че не това е търсената болница, се отправили към Окръжна болница, откъде също ги отпратили, като ги информирали,че подобно изследване е възможно да се извърши единствено в болницата на „Пещерско шосе”, но вече било изтекло отразеното в талона време за изследване. Съдът кредитира показанията й в тази част, дотолкова, доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал.

Критично, обаче, се оценят показанията на свид. Б. в частта, в която напълно отрича жалбоподателят Т. да е консумирала алкохол, а единствено енергийни напитки, като Съдът отчита заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид установените приятелски отношения с нарушителя, а и противоречат на обективното измерване с техническо средство.

При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя Т. по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, според който на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Правилно  е наложено наказание на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Наказанията са определени от законодателя в абсолютен размер и няма възможност да бъдат индивидуализирани. В случая по безспорен начин се установи, че 24.02.2019г. около 00.54ч,  на  бул. „Христо Ботев” № 61, жалбоподателят е управлявала лек автомобил марка “Мерцедес ЦЛ 63 АМГ” с рег. № ******  с концентрация 0.78 промила алкохол в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDM 0249.

Безспорна е и валидността на техническото средство. Тези обстоятелства се потвърждават  изцяло от писмените доказателства, от показанията на актосъставителя и частично от тези на свид. Б., относно мястото и времето на нарушението, включително и опитите да намерят болничното заведение. Оцениха се, обаче, критично показанията на последната, в които заявява,че жалбоподателят Т. е консумирала единствено енергийни напитки. В тази им част показанията й са изолирани и противоречиви на останалия доказателствен материал. Отделно от това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства. Нещо повече, прави впечатление, че самият жалбоподател е подписал АУАН  с изричното отбелязване, че няма възражения, което на практика е признание и съгласяване с отговорността, с която е ангажирана и за какво точно поведение.

В тази връзка, единствените доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност и неправилност на НП са в насока липсата на отразен адрес в талона за кръвна проба. В случая действително, видно от приложения по преписката талон, е отразено единствено  болничното заведение – УМБАЛ „Св. Георги”. Общоизвестен факт е,че на територията на град Пловдив се намират две болници с наименованието УМБАЛ „Св. Георги” – тази на бул. „Пещерско шосе”, и тази на перпендикулярния на него  бул. „Васил Априлов” -  университетска болница. В случая, обаче, дори и да се е случило, така както се сочи в показанията на свид. Б., че заедно с жалбоподателя не са могли да знаят кое е болничното заведение и адреса му, то никоя не е попитала за коя болница се има предвид. Недоумение буди защо след като са узнали, че търсеното болнично заведение не е университетската болница УМБАЛ „Св. Георги” на бул. „Васил Априлов”, не са се отправили към другата със същото наименование и в близост, на бул. „Пещерско шосе”, а са се насочили към другия край на града – към Окръжна болница със съвсем различно наименование, вследствие на което е изтекло и определеното време за даване на кръвна проба.   В този смисъл подобно объркване и отправяне към Окръжна болница, въпреки посочено друго болнично заведение с друго наименование, освен че е във вина единствено на жалбоподателя Т., без значение къде обикновено пребивава същата, е било и причината да не се яви своевременно за 40 мин. в правилното болнично заведение, предвид лекия трафик през нощта и разположението  на двете болници с едно име УМБАЛ „Св. Георги” в близост една от друга. Ето защо наведеното възражение в тази посока, Съдът счита за неоснователно, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

           При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да  са основания за отмяна на процесното НП, поради което същото следва да се потвърди.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №                                                  19-1030-001458/ 06.03.2019г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив,  Сектор ПП, с което на М.Г.Т., с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева  и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.