Р Е Ш Е Н И Е № 108
гр. Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на втори юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при участието на съдебен секретар Мая Стойнева,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 94
по описа на КнОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Р. България,
чрез прокурор Радослава Митева от Районна прокуратура – гр. Дупница, насочена
срещу решение № 768/
С оспорваният
първоинстанционен съдебен акт ДнРС е осъдил Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. ***, бул. *** № ***, да заплати на Е.В.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сума в размер на *** лева /**** лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на обвинение в извършване
на престъпление по чл. 313, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е
оправдана с решение № 397/
Осъдил е Прокуратурата на Република България,
с адрес: гр. ****, бул. *** № ***, да заплати на Е.В.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от *** лева /****лева/, представляваща направените по делото
разноски, от които:
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва с доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена. Въззивната прокуратура в жалбата прави анализ на установената по делото фактическа обстановка като приема, че предприетите от страна на прокуратурата действия са законосъобразни, като законово определени в НПК. Сочи, че ищцата е привлечена като обвиняема и й е повдигнато обвинение при наличие на доказателства за виновността й в извършването на престъплението, за което е обвинена. Излага, че наказателното преследване срещу ищцата е протекло изцяло в сроковете, предвидени в чл.234 от НПК. Акцентира, че Прокуратурата не носи отговорност за забавяне на съдебното производство. Твърди, че престъплението, за което е привлечена обвиняемата не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и че спрямо същата не е взета мярка за процесуална принуда. Твърди, че по делото не са събрани доказателства за сочените от ищцата възникнали лични проблеми и злепоставяне в обществото по причина повдигнатото обвинение. Оспорва размера на присъденото обезщетение, като приема същото за прекомерно завишено и несъответстващо на установения принцип за справедливост, съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна –Е.В.С., чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Г.Ч.. Излага доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба, като моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Претендира разноски. Приема, че първонстанционният съд обосновано и мотивирано е определил размера на присъденото обезщетение. Сочи, че е отчетено уронването на доброто име на ищцата сред обществото и колегите й, с оглед заеманата от същата длъжност като университетски преподавател. Изтъква, че при наличие на оправдателна присъда се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, без същите да подлежат на конкретни доказателства по отношение на своя размер.
ОС – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва върху претендираното обезщетение..
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
В развилото се производство районният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на оправдаване на обвиняемата при повдигнато и водено срещу нея наказателно производство, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищцата доказване на твърдението, че същата е претърпяла неимуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем, позовавайки се на показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установявало, че ищцата е изпитвала значителни притеснения, стрес и емоционален дисконфорт от образуваното срещу нея наказателно производство, както и неудобство от обстоятелството, че то може да накърни репутацията й в средите на университета, в който преподава. Районният съд е приел за доказано, че след образуване на делото, ищцата е станала затворена и подтисната, стеснила е кръга на социалните си контакти и е изпитвала страх от възможността да бъде осъдена, кредитирайки в тази част показанията на разпитаните свидетели. За недоказани са приети показанията на свидетелите за влошено
- 2 -
здравословно състояние на ищцата, свързано с посещение на психолог/психиатър и прием на антидепресанти, като районният съд е изложил в мотивите си, че тези обстоятелства е следвало да бъдат доказани с писмени доказателства – медицински епикризи и рецепти за изписани лекарства. ДнРС е определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на *** лева, отчитайки от една страна, че същата не е доказала някаква по-особена интензивност или задълбоченост на негативните душевни изживявания, а от друга страна при определяне размера на присъденото обезщетение, съдът е отчел обстоятелството, че в следствие на привличането й като обвиняема е уронено доброто й име в обществото и сред колегите, в качеството си на университетски преподавател, спрямо когото обществото има по-завишени изисквания за морал, почтеност и спазване на законите.
Въззивният съд приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, като с оглед на възраженията, обективирани във въззивната жалба, следва да допълни:
Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания
случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се
установява, а и това обстоятелство не е спорно, че с постановление на
наблюдаващия прокурор от РП-Дупница от
От свидетелство за съдимост, приложено по досъдебното производство, се установява, че Е. С. не е осъждана.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Г. В. С.-брат на ищцата и К. Н. А.-неин братовчед. От показанията на свидетелите се установява, че ищцата работи като преподавател в ЮЗУ „****“, гр. ***, като се ползва с добро име пред колегите и студентите си. Свидетелите излагат, че след повдигнатото обвинение и воденото срещу нея наказателно дело, поведението на ищцата се променило: от общителен и весел човек тя станала затворена и подтисната, стеснила кръга на социалните си контакти, получавала нервни кризи и изпитвала страх и притеснения, че ще бъде осъдена, дори се консултирала с психолог и приемала антидепресанти. Воденото срещу нея дело станало достояние на нейните колеги, от което тя изпитвала срам.
Спорните между страните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба възражения, са свързани с наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.
В случая спрямо ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. С оглед на това, повдигнатото и поддържано обвинение следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства, каквито доводи са изложени във въззивната жалба, депозирана от Прокуратурата на РБ.
Установен е и фактът на причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоционални страдания – същата станала затворена и подтисната, стеснила кръга на социалните си контакти, като в същото време изпитвала страх от възможността да бъде осъдена, в каквато насока са дадените пред районният съд свидетелски показания, които се кредитират и от настоящата инстанция, с оглед събраните в производството доказателства и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Този психо-емоционален дискомфорт бил засилен и от чувството на срам, породено от обстоятелството, че воденото срещу нея наказателно преследване е станало достояние на нейните колеги, както и в обществото. Безспорно негативните емоционални преживявания на ищцата са надградени и от обстоятелството, че същата до този момент не е имала контакт с полицейски и правораздавателни органи, което обстоятелство се установява от приложеното по досъдебното производство свидетелство за съдимост.
Правилно районният съд е приел за недоказани сочените неимуществени вреди, породени от влошено здравословно състояние на ищцата, чието доказване следва да бъде осъществено с относими, с оглед твърдените здравословни неразположения, медицински документи.
При така изложените факти, следва да се приеме, че по делото са установени негативните преживявания на ищцата, и обстоятелството, че същите са в следствие на воденото против нея наказателно производство.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема следното:
При определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се прилага нормата на чл. 52 от ЗЗД. Според нея /ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с
- 3 -
чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 449/16. 05. 2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под стража, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване; наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др.. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
Общо следва да се отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
В конкретния случай следва да бъдат отчетени, от една страна, тежестта на обвинението - престъплението по чл.313, ал.1 НК не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Воденото наказателно преследване е продължило в рамките на около девет месеца от постановяване на оправдателното решение. В случая продължителността на наказателната репресия спрямо ищцата е сравнително кратка. Не са налагани мерки за процесуална принуда спрямо нея, като РП - Дупница е внесла пред ДнРС предложение за освобождаване на ищцата от наказателна отговорност по реда на 78а от НК с налагане на административно наказание. Въпреки всичко изложено, въззивният съд намира за неоснователен довода на въззивника в лицето на Прокуратурата на РБългария, че не са доказани твърдените от ищцата негативни последици от наказателната репресия спрямо нея. Първоинстанционният съд в тази насока правилно е анализирал преживените от същата отрицателни емоции – напрежение, притеснение, страх, срам. Безспорно повдигането на обвинение, дори и за леко по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление и то спрямо лице, което не е имало съприкосновение до този момент с правоохранителните органи и съдебната власт, е обстоятелство, което би се отразило върху психо-емоционалното му състояние. Негативните последици, претърпени от ищцата в личния и социалния й живот, съотнесени към факта на чистото й съдебно минало и заеманата от същата длъжност като университетски преподавател, безспорно са доказани. Предвид всички тези факти и обстоятелства, правилно анализирани от първата инстанция, към които мотиви настоящият състав препраща по реда на чл.272 ГПК, определеният размер на обезщетения от *** лева се явява справедлив и достатъчен, за да компенсира ищцата за претърпените от нея вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в по-голям, респективно по-малък размер от присъдения би нарушило принципа за справедливост.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба е поискала присъждане на сторените в производството разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, но доколкото по делото не са представени доказателства за действително извършени такива, разноски не следва да се присъждат.
На основание чл.271, ал.1 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 76/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: