Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,13.07.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на двадесет и трети
юни през двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №4620 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ №6, ет.5, пълномощник против Г.А.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди,
че между Г.А.К. и
„Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл"
ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1.Договор за мобилни услуги №********* от
18.01.2017г. и Договор за лизинг от 18.01.2017г. Твърди, че съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна
абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС) и мобилно
устройство HUAWEI Y3
II Gold. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е
142,47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й на основание чл.3 ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 30,00
лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4,89 лв. с вкл. ДДС всяка като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера; 2.Договор
за мобилни услуги №********* от 18.01.2017г., съгласно Договора за
мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********; 3.Допълнително споразумение №********* от
04.03.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** потребителят продължава
ползването на мобилните услуги на оператора при условията на абонаментния план,
който ползва към датата на подписване на настоящото споразумение като на
клиента е предоставен мобилен телефонен апарат TELENOR M100 Black; 4.Допълнително споразумение №********* от
25.10.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен
план (със стандартна месечна абонаментна такса 17.99 лв. с вкл. ДДС или 14.99
лв. без вкл. ДДС).
Твърди,
че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Г.А.К.
мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат следните условия: За номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 18.01.2017г.;
За номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№********* от 18.01.2017г., изменен последно с Допълнително споразумение
№********* от 25.10.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; За мобилно
устройство
HUAWEI Y3 II Gold - условията, договорени в Договор за лизинг от
18.01.2017г.
Твърди, че ответникът не е изпълнил
свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
декември 2017г. - м. април 2018г.: фактура №**********/05.12.2017г., фактура
№**********/05.01.2018г., фактура №**********/05.02.2018г. и фактура
№**********/05.04.2018г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Сочи, че Фактура №**********/05.12.2017г.
е издадена за отчетния период 05/11/2017г.- 04/12/2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********,
месечна абонаментна такса 14,99 лв., както и ползвани услуги 1.11 лв. (от които Други услуги 0,29 лв., Разговори към „Грижа
за клиента“ 0,02 лв. и Услуги с добавена стойност (гласови) 0,80 лв.), които са в общ размер на 16,10 лв. без ДДС - 19,32 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв. без ДДС - 17,99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат HUAWEI Y3 II Gold - 4,89
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 42,20 лв. като след приспадане на 4,04 лв. надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 38,16 лв.
Сочи, че фактура
№**********/05.01.2018г. е издадена за отчетния период 05/12/2017г.- 04/01/2018г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както
и ползвани услуги 0.06 лв. (от които
Разговори към „Грижа за клиента" 0,06 лв.), които са в общ размер
на 15,80 лв. без ДДС - 18,96 лв.
с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 14,99 лв. и такса за спиране на номер 0,75 лв., както и
ползвани услуги 0.02 лв. (от които разговори
към „Грижа за клиента" 0,02 лв.), които са в общ размер на 15,76 лв. без ДДС - 18,91 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI
Y3 II Gold - 4,89 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 42,76 лв.
Сочи, че фактура №**********/05.02.2018г. е издадена за отчетния период 05/01/2018г. -
04/02/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса 14,99 лв., както и ползвани услуги
0.22 лв. (от които разговори към
„Грижа за клиента" 0,22 лв.), които са в общ размер на 15,21 лв.
без ДДС - 18,25 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 14,99 лв. без ДДС - 17,99 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Y3 II Gold -
4,89 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 41.13 лв.
Твърди, че след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България“ ЕАД и ответника Г.А.К. по негова вина, поради изпадането му
в забава, на потребителя е издадена и
фактура №**********/05.04.2018г., която включва задължения за заплащане
на неустойки за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез
процесния номер
********** и ********** в общ размер на 254.88 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Y3 II Gold
в общ размер на 48.90 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ********** при предсрочно прекратяване (преди 18.01.2019г.) на процесния
договор са уредени в чл.11 от Договор за мобилни услуги №********* от
18.01.2017г. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
за номер
********** при предсрочно прекратяване (преди 25.10.2019г.) на процесния договор са уредени в раздел
III, т.4 от Допълнително споразумение №********* от 25.10.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
Предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило след
11.01.2018г., размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с
условията на чл.1.2, вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за
защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и гр.д.
№16476/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата.
Съгласно цитирания документ вземанията за неустойки следва да се формират като
сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Сочи, че в
съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер **********
е 181.56 лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (24.99 лв.
без ДДС всяка), а именно 74.97 лв., с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, а именно 59.29 лв., и с добавена разликата в размер на 47.30
лв. между стандартната цена на мобилно устройство HUAWEI Y3 II Gold без
отстъпка съгласно актуалната към 18.01.2017г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 18.01.2017г.,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
Твърди, че в
съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер **********
е 73.32 лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС
(14.99 лв. без ДДС всяка), а именно 44.97 лв., с добавена разликата в размер на
28.35 лв. между стандартната цена на мобилно устройство TELENOR M100 Black без
отстъпка, съгласно актуалната към 04.03.2017г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги.
Сочи, че обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство HUAWEI
Y3 II Gold, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от
18.01.2017г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 48.90 лв., равняващ се на десет
неначислени лизингови вноски. Посочва, че претендираната сума по фактурата е в
общ размер на 303.78 лв.
Твърди, че общата
стойност на неизплатените парични задължения на Г.А.К. спрямо „Теленор България“
ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е
в размер на 425.83 лв.
Твърди, че изискуемостта
на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия
момент задълженията не са погасени.
Сочи, че поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по
чл.410 от ГПК до Районен съд - Пазарджик, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. 3336/2019г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид съобщението на съда по заповедното производство, с което са
уведомени, че срещу издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение от
страна на длъжника, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по
чл.422, вр. чл.415 ал.1, т.1 ГПК.
Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането им по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3336/2019г. по описа на
Районен съд-Пазарджик, против длъжника - ответник Г.А.К., с ЕГН **********,
както следва: 425.83 лв., дължима се съгласно фактура №**********/05.12.2017г.,
фактура №**********/05.01.2018г., фактура №**********/05.02.2018г. и фактура
№**********/05.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските
по заповедното производство в общ размер на 385 лв., от които 25,00 лв. внесена
държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и
всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в
размер на 360 лв. с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба №1
от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и
доп. ДВ, бр.7 от 22 януари 2019г.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
Такъв е постъпил след изтичането на срока по чл.131 от ГПК и е входиран с
вх.№1251/20.01.2020г.
Към писмения
отговор са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищецът,
чрез пълномощника си и с депозираните по делото писмени молби-становища, поддържа предявения установителен иск и моли съда да
го уважи като
основателен и доказан.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство по направения списък на същите. Излага доводи по същество.
Ответникът взема
становище, че искът е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Излага доводи,
че през процесния период от време не е ползвал мобилни услуги, тъй като е бил
лишен от свобода.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 19.08.2019 год., в Районен съд-Пазарджик е постъпило подаденото по
пощата на 16.08.2019г. от ищеца Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Г.А.К. в
качеството му на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3336/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №1891 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 20.08.2019 год., с която е
разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в
размер на 425,83 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на заявлението в съда – 19.08.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25,00 лева -
държавна такса, както и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Посочено е, че вземането
произтича от неизпълнени
парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори, сключени между него и „Теленор България“ ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД): Договор за мобилни услуги
№********* от 18.01.2017г. и Договор за лизинг от 18.01.2017г.; Договор за
мобилни услуги №********* от 18.01.2017г.; Допълнително споразумение №*********
от 04.03.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; Допълнително
споразумение №********* от 25.10.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Посочено е,
че неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и
основание в издадени от него фактури с №**********/05.12.2017г.,
№**********/05.01.2018г., №**********/05.02.2018г. и №**********/05.04.2018г.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подал възражение в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение. Посочил е, че е бил лишен от свобода в периода от 15.12.2017г.
до 10.05.2018г. и че не е имал възможност да си плаща задълженията След това е
бил безработен. Посочил е също, че е подал молба до ищеца за разрочено плащане,
но не е получил отговор от тях. Приложил е документ за изтърпяното наказание
лишаване от свобота.
В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим
и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното: От събраните писмени доказателства се
установява, а и не е спорно по делото, че между дружеството-ищец „Теленор
България“ ЕАД и ответника Г.А.К. са били сключени следните договори:
1.Договор за мобилни
услуги №********* от 18.01.2017г. и Договор за лизинг от 18.01.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента-ответника
са предоставени мобилен телефонен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса от 29.99
лв. с вкл. ДДС и мобилно устройство HUAWEI Y3 II Gold. Предоставянето на мобилното устройството е уредено в отделен Договор за
лизинг между страните, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 142,47 лв. с вкл. ДДС. За ползването на
лизинговата вещ, на основание чл.3 ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят-ответникът се е задължил да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 30,00
лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключване на договора и двадесет и
три месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4,89 лв. с вкл. ДДС. Предвидено е месечните лизингови вноски да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера;
2.Договор
за мобилни услуги №********* от 18.01.2017г., съгласно който на клиента-ответника
е предоставен мобилен телефонен номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса от 11.99 лв. на месец;
3.Допълнително споразумение
№********* от 04.03.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер **********
потребителят-ответникът продължава ползването на мобилните услуги на оператора
при условията на абонаментния план, който ползва към датата на подписване на
споразумението като на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат TELENOR M100
Black;
4.Допълнително споразумение №********* от
25.10.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за
мобилен номер **********
влиза в сила нов абонаментен план - със стандартна месечна абонаментна такса от
17.99 лв. с вкл. ДДС.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът
не е изпълнявал задълженията си по горните договори и допълнителни споразумения
и че не му е заплатил дължимите по тях парични суми.
Твърди, че задълженията на ответника са
индивидуализирани в представените и приети по делото четири броя фактури, а
именно:
1.Фактура
№**********/05.12.2017г., издадена за
отчетния период 05.11.2017г.-04.12.2017г., включваща следните задължения на
клиента: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. и
ползвани услуги - 1.11 лв., от които: други
услуги - 0,29 лв., разговори към „Грижа за клиента“ - 0,02 лв. и услуги с
добавена стойност (гласови) 0,80
лв. Общ размер на задълженията -
16,10 лв. без ДДС; За
мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. без ДДС и лизингова вноска за мобилния
телефонен апарат – в размер на 4,89 лв. Претендираната от ищеца сума по фактурата е в размер на 38,16 лв. с ДДС;
2.Фактура
№**********/05.01.2018г., издадена за отчетния период 05.12.2017г.-04.01.2018г., включваща следните
задължения на клиента: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса в
размер на 14,99 лв. и ползвани услуги - 0.06 лв. за разговори към „Грижа за клиента". Обща сума в размер на
15,05 лв.; за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса в размер на 14,99 лв., ползвани услуги 0.02 лв. за разговори към „Грижа за клиента" и лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат в размер на 4,89 лв. Общата сума претендирана по фактурата е в размер на 42,76 лв. с ДДС;
3.Фактура №**********/05.02.2018г., издадена за отчетния период 05.01.2018г.-04.02.2018г.,
включваща следните задължения на клиента: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. и ползвани услуги в размер на 0.22
лв. за разговори към „Грижа за клиента".
Общ размер - 15,21 лв. без ДДС;
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. и
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат в размер на 4,89 лв.
Общ размер – 19,88 лв. без ДДС. Общата сума, претендирана по фактурата е в
размер на 41.13 лв. с ДДС;
4.Фактура №**********/05.04.2018г.
за отчетен период 05.03.2018г.-04.04.2018г., издадена за сумата от 254,88 лв. –
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги и за сумата от 48,90
лв. – вноски за лизинг.
Ответникът не
оспорва сключването на процесните договори и допълнителни споразумения към тях
с ищеца. Сочи причините, поради които не е изплатил задълженията си към
мобилния оператор, а именно задържането му за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода по влязла в сила присъда за периода от 15.12.2017г. до 10.05.2018г.
и липсата на финансови средства за това.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен
и следва да се уважи
изцяло.
Установи се по
делото по безспорен и категоричен начин наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните по делото. Процесните договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения към тях и договор за лизинг са подписани от
дружеството ищец и от ответника. Същите са приети като доказателства по делото
и не са оспорени, в това число не са оспорени и положените в тях подписи.
Предвид на това договорите и допълнителните споразумения към тях са породили
своето правно действие между страните. Процесните фактури са издадени въз
основа на договорите и съобразно постигнатите договорености със същите.
Ответната страна, в чиято тежест бе, не представи
доказателства и не направи възражения за извършено плащане по процесните
фактури на дължимите по тях суми.
В случая предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги, сключени между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника Г.А.К. е
настъпило по негова вина, поради изпадането му в забава. Преди прекратяването
на договорите, мобилните номера на ищеца за били включени в мрежата на мобилния
оператор /с което последният е изпълнил договорното си задължение/ и съответно
клиентът-ответникът е имал възможността да се ползва от всички предоставени му
по договора услуги. Затова той дължи заплащането на договорените месечни
абонаметни такси за двата мобилни номера. Безспорно дължи и месечните лизингови
вноски за отдадената му лизингова вещ – мобилното устройство. Видно от самите
фактури е, че в тях има начислени съвсем минимални суми за ползвани мобилни услуги
като най-голямата от тях е в размер на 1.11лв. /по първата фактура, която
обхваща и част от период преди задържането на ответника/, а другите са съответно
в размер на: 0,06лв., 0,22 лв. и 0,02 лв.
Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за мобилния номер ********** при предсрочно прекратяване на процесния договор са уредени в
Договора за мобилни услуги №********* от 18.01.2017г. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за мобилния номер **********
при предсрочно прекратяване на процесния договор са уредени в раздел III, т.4
от Допълнително споразумение №********* от 25.10.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги.
В конкретния
случай, предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията по
процесните договори е настъпило след датата 11.01.2018г., то размерът на
дължимата неустойка правилно е определен от мобилния оператор в съответствие с
условията на чл.1.2, във връзка с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между
Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д.№15539/2014г.
и гр.д.№16476/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на
договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, сключени преди
посочената дата. Съгласно спогодбата вземанията за неустойки следва да се
формират като сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без
ДДС, с добавени: 1.част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2.част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).
В съответствие с цитирания
документ и определения с него начин на формиране на задълженията за неустойки,
размерът на неустойката по процесния договор за предоставяне на услуги чрез
номер ********** е 181.56
лв. Тази сума представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за посочения
мобилен номер без ДДС (в случая 24.99 лв. без ДДС всяка), а именно сумата от 74.97
лв., с добавена към нея част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора в
размер на 59.29 лв., и с добавена разликата между стандартната цена на мобилното
устройство с марка HUAWEI без отстъпка, съгласно актуалната към 18.01.2017г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен
Договор за лизинг от 18.01.2017г., съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги в размер на 47.30 лв.
Размерът на
неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез мобилния номер **********
е 73.32 лв. Тази сума
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за посочения
мобилен номер без ДДС (14.99 лв. без ДДС всяка), а именно сумата от 44.97 лв.,
с добавена към нея сума в размер на 28.35 лв., представляваща разликата между
стандартната цена на мобилно устройство с марка TELENOR без отстъпка, съгласно
актуалната към 04.03.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на допълнителното споразумение
към договора за мобилни услуги.
В настоящия казус
ответникът не оспори начина на формиране на процесните неустойки, както и
техните размери.
Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от
Общите условия на мобилния оператор за договорите за лизинг. Предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на парични задължения на
лизингополучателя, в т.ч. и по свързаните договори за мобилни услуги. За
мобилно устройство HUAWEI Y3 II Gold, чието ползване е предоставено на ответника с процесния Договор за лизинг от 18.01.2017г.,
предсрочно изискуемият остатък е в размер на 48.90 лв., равняващ се на десет неначислени лизингови вноски.
Предвид
гореизложеното общата стойност на неизплатените парични задължения от ответника
Г.А.К. на ищеца „Теленор България“ ЕАД по процесните четири фактури, издадени
на основание сключените между тях договори и допълнителни споразумения, е в
размер на 425,83 лв.
Вземанията по
процесните фактури са изискуеми, тъй като изискуемостта им е настъпила
петнадесет дни след издаването на всяка от фактурите. По делото няма
представени доказателства, а и възражения от страна на ответника за извършени плащания
по процесните фактури. Следователно задълженията не са погасени.
Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство, както и в настоящото исково производство разноски, а именно сумата в общ размер на 770,00 лева, съгласно Списъка на разноските по чл.80 от ГПК и
приложените разходни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен
адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ №6, ет.5, пълномощник против Г.А.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***,
с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО наличието на вземането на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* по издадената Заповед №1891 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3336/2019г. по
описа на Районен съд-Пазарджик против длъжника - ответника Г.А.К., с ЕГН **********,
както следва: сумата в размер на 425,83 лв. – главница, дължима се съгласно
фактура №**********/05.12.2017г., фактура №**********/05.01.2018г., фактура
№**********/05.02.2018г. и фактура №**********/05.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
19.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.А.К., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.„Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, с пълномощник адв.З.Й.Ц. – САК, със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ №6, ет.5 разноски в заповедното производство и в исковото
производство в размер общо на 770,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: