№ 168
гр. Благоевград , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501220 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от „Б.П.П.Ф.“ С.А, П., Ф., чрез
"Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, гр.С., ж.к.“М.“, Бизнес парк С., сгр.14, чрез юрисконсулт
П.П. срещу Решение № 478/30.07.2020г., постановено по гражданско дело № 1089/2019г. по
описа на РС П., с което са отхвърлени предявените от ищеца искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно, тъй като
изрично в процесния договор е уговорено, че револвиращия кредит ще произведе действие
след като длъжникът активира издадената му кредитна карта по указания начин. Предвид
това жалбоподателят счита, че настъпването на последиците от договора е поставено в
зависимост от бъдещо несигурно събитие, а именно активиране и използване на издаден от
кредитора платежен инструмент. Излагат се съображения с жалбата, че сбъдването на такова
условие е налице, когато са усвоени суми от кредитния лимит, което създава задължение за
кредитополучателя да върне усвоените суми, респективно да плати минимална погасителна
вноска. В контекста на изложеното поддържа се, че договорът за заем се счита сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заемната сума. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано възникване на облигационно
правоотношение между страните, като се възразява че същите не несъответстват на
1
доказателствата по делото, тъй като е установено, че длъжникът е усвоил процесните суми
по кредитния лимит по кредитната карта, като е направил и 6 плащания за погасяване на
задължението.
В тази насока се поддържа с въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че ответника не
дължи връщане на чистата стойност съгласно чл. 23 ЗПК, тъй като не е доказано усвояване
на кредитираната сума. Сочи се, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал
заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза, тъй като същата е основава
единствено на данни, предоставени от ищеца и на електронни документи.
Жалбоподателят чрез пълномощника си счита, че следва да се даде вяра на експертното
заключение по делото, което е изготвено въз основа на счетоводните записвания в
счетоводството на ищеца, тъй като експертът няма от къде да събере данни освен от него за
погасяването на задълженията по кредита. В тази връзка изтъква, че редовно са водени
счетоводните книги на ищеца, поради което същите могат да служат като доказателство за
отразените в тях счетоводни операции/чл. 182 от ГПК/.
С оглед изложеното в жалбата се иска постановеното решение на РС Благоевград да бъде
отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъде уважени изцяло.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане, във вр. с разпоредбата на чл. 266
ал. 3 от ГПК и твърдение за допуснати процесуални нарушения от първата съдебна
инстанция- за допускане и назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да даде
отговор на въпроса дали счетоводството на ищеца е водено редовно. Въззивният съд е
оставил същото без уважение, тъй като е счел че не е допуснато съществено процесуално
нарушение от първоинстанционния съд и не са налице основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК,
тъй като искането на въззивница-ищец, направено пред първоинстанционния съд е било
уважено и съдът е допуснал и назначил ССчЕ. Същата е изслушана и приета от съда, като не
е била оспорена от страните и са дадени отговори на всички ревевантни обстоятелства във
връзка с предмета на делото.
В срока по чл. 263 от ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Н. С.
П.- АК Благоевград, в качеството му на особен представител на ответника И. Г. Х., с който
се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба от "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, чрез
пълномощника му по делото. Възразява се, че в същата липсва точно указание за това в
какво се състои порочността на обжалваното решение. Навадени са възражения, че
жалбоподателят в качеството му на ищец пред първоинстанционния съд и активна страна в
процеса е следвало да обоснове с факти и докаже исковата си претенция, а процесуалното
поведение на ответника- неговото бездействие и липса на активно поведение, не може да е
основание за порок на обжалваното съдебно решение, тъй като процесуалната активност е
право, а не задължение на страните по делото и бездействието на всяка от страните, следва
да бъде преценявана с оглед на разпределаната от съда доказателствена тежест.
2
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че атакуваният съдебен акт на РС П. е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден от въззивния съд.
Съдът след като е извършил цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, е стигнал до правилни правни изводи за неоснователност на исковата
претенция, при правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Във връзка с неоснователността на въззивната жалба, навадени са с отговора на същата
доводи, че договора за потребителски кредит не отговаря на част от изискванията на чл. 10
ал. 1 от ЗПК и на чл. 11 ал.1, т. 10 и т. 12 от ЗПК, а съгласно чл. 22 от ЗПК, когато
сключения договор за потребителски кредит не отговаря на посочените изисквания, той е
недействителен.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че не е спазено изискването относно
минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора- да не е по- малък от
12.
Поддържа се, че в този смисъл нарушено е изискването на чл. 10 ал.1 от ЗПК за сключването
на договора за потребителски кредит по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт, което изискване са отнася до всички елементи на договора.
Сочи се с отговора на въззивната жалба, че в договора за потребителски кредит е посочен
годишния процент на разходите/ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност.
Липсва посочване на взетите впредвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР
по определение в Приложение № 1 начин, каквото е изискването чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК. В
процесния договор липсва и посочване на начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това също е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за
клиента начин- чл. 10 ал.1 от ЗПК.
С писмения отговор на жалбата се сочи, че към процесния договор за потребителски кредит
е представен погасителен план, който обаче съдържа единствено информация относно
падежните дати на всяка от вноските, размера на вноската и размера на основната главница.
Липсва според особения представител на въззиваемия предоставяне на предвидената в чл.
10 ал.1 т. 12 от ЗПК информация относно правата на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение от сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания, който погасителен план да сочи
дължимите плащания и сроковете и условията за извършване на тези плащания и да
съдържа разбивка за всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо и на
допълнителните разходи.
3
С писмения отговор на въззивната жалба са наведени възражения за нищожност на таксата
ангажимент, предвидена в т. 2 от условията на договора, поради противоречие с нормата на
чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Цитираната норма на закона постановява, че кредиторът не може да
изисква плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на сумата по
отпуснатия кредит, което на практика съставлява такса за осъществяване на основното
задължение на кредитора по заемния договор- да предостави на длъжника паричната сума.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба от особения предстъвител на въззиваемия, че
процесния договор за потребителски кредит съдържа множество неравноправни клаузи,
обективирани в общите условия към същите, които са взети под внимание, анализирани и
подробно обсъдени от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното
решение. Поддържа се че със сключения договор за потребителски кредит, възползвайки се
от тежкото икономческо и социално положение на ответника, кредиторът е наложил
значително по- тежки условия, наложени едностранно от финансовата институция, без
възможност за индивидуално уговаряне на различни от представените в нея условия.
По изложените съображения, особения представител на въззивамаемия – адв. Н. С. П., моли
въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да постанови решение, с което
изцяло да потвърди решението на РС П., като правилно и законосъобразно, като се
претендират в полза на въззиваемия и сторените пред настоящата съдебна инстанция
разноски по делото.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК.
Изпратеният по делото от първоинстанционния съд писмен отговор на въззивната жалба,
депозиран от особения представител на въззиваемия- адв. Н.П. е редовен от външна страна,
депозиран е в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, като наведените с него правни доводи следва да
бъдат съобразени от въззивния съд при постановяването на на решението му по настоящото
дело.
За насроченото пред ОС Благоевград открито съдебно заседание, страните редовно
призовани- не изпращат представител или процесуален представител и не вземат становище
по допустимостта и основателността на въззивната жалба.
За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция,
настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е въз основа на предявен пред РС П. иск с правно
4
основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от „Б.П.П.Ф.“ С.А, П., Ф., чрез
"Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.“,
Бизнес парк С., сгр. 14, ппредставлявано от Д.Д.- заместник управител, срещу И. Г. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П. *, ул. “Ш.“ № 11.
Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните, че дължи на
"Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България - сумата от 1 035.42лв. главница; 174.07лв.– представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018г. до 24.01.2019г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 855 от
30.04.2019г. по ч.гр.д. № 567/2019г. по описа на РС П., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане
на дължимото.
При условията на евентуалност при отхвърляне на предявените установителни искове, с
исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕН
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми по Договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-14703765 както следва: сумата от 1 035.42лв. главница;
174.07лв.– представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018г. до
24.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението пред съда до окончателното изплащане на дължимото.
Исковата претенция е основана на фактически твърдения в исковата молба, за валидно
възникнало между страните облигационно отношение, догор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер CARD-14156744, сключен на 18.11.2016г., между "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон
България и отвтеника И. Г. Х.. Твърди се от представителят на дружеството ищец и се
поддържа пред първоинстанционния съд, че ответникът е дал съгласието си наред с така
сключения договор за кредит, да му бъде отпуснат револвращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. На 29.06.2017г. И. Г. Х. е активирал представената
му от дружеството ищец кредитна карта CARD-14703765, с максимален кредитер лимит от
1 000лв. предмет на кредита.
Исковата претенция, заявена от дружеството жалбоподател-ищец пред първоинстанционния
съд, е основана на правните твърдения за неизпълнение на основното задължение на
длъжника- за погасяване на плучения от него кредит в уговорените размери и срокове, като
се твърди че считано от 01.08.2018г., длъжникът И. Г. Х. е преустановил плащанията и не е
погасил останалите свои задължения по договора до изтичане на крайния срок на договора,
като баланса по сметката му е бил минус 1 231.48лв., което е наложило блокирането на
кредитната карта. Сочи се в исковата молба, че въпреки опитите за контакт с длъжника и
отправените му покани да погаси натрупаните му задължения доброволно, ответникът е
продължил виновно да не изпълнява задълженията си по сключения договор, което е
породило интерес за „Б.П.П.Ф.“ С.А, П., Ф., чрез "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, гр.С.,
ж.к.“М.“, Бизнес парк С., от предявяването на настоящия иск пред съда.
5
Сочи се с исковата молба, че за да се удволтвори за вземането си, кредитодателят е
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК пред РС П., като е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 855 от 30.04.2019г. по ч.гр.д. №
567/2019г. по описа на РС П..
След оставянето на исковата молба без движение, с уточняваща молба по делото пред
първоинстанционният съд ищеца "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, чрез пълномощника си по
делото е уточнил, че след като ответника е преустановил плащането на погасителни вноски
след 01.08.2018г., на 01.09.2018г. кредита е бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем за
остатъка от дължимите вноски, за което на длъжника е била изпратена покана за доброволно
изпълнение от 11.01.2019г.
С уточняващата молба, предявения осъдителен иск за дължимите суми при условията на
евентуалност не се поддържа.
С Определение от закрито съдебно заседание от 04.11.2019г. по образуваното пред РС П.-
ч.гр.д. № 567/2019г. по описа на съда, на ответника И. Г. Х. по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК е
назначен особен представител- адв.Н.П..
С писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, особеният представител на И. Г. Х.,
оспрова предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като неоснователен. Оспорва се
твърдението че вземането чието установяване се иска по съдебен ред, не е изискуемо и
дължимо, като се възразява че поканата до длъжника от 11.01.2019г. е реално изпратена,
като се възразява че същата не е и получена от длъжника. Наведени са доводи че в този
смисъл не са изпълнени указанията по т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според
което за настъпването на предсрочната изискуемост за непогасената част от кредита,
задължително условие е получаването на длъжника на уведомление и покана за плащане,
които следва да са достигнали до адресата, за което по делото липсват доказателства.
Оспорва се настъпването на действието на сключения между страните договор, тъй като по
делото няма представено платежно нареждане или документ за кредитен превод, както и
друго писмено доказателство от което да се доказва по безспорен и несъмнен начин, че има
действително предаване на договорената парична сума и тя е преминала по сметката на
ответника И. Г. Х., поради което предявения иск е неоснователен само на това основание.
С писмения отговор на исковата молба са направени възражения за нищожност на клаузи от
сключения договор, като неравноправни и противоречащи на императивни разпоредби на
Закона за защита на потребителя.
Като неравноправна се определя клаузата на т. 19 от Договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-14703765, според която кредиторът може да преразглежда размера на лихвата
и таксите всеки месец, без в договора да се съдържат условята регламентиращи методиката,
по която банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на
6
задължението, което е предпоставка за недействителност на сключения договор, съгласно
чл. 21 във вр. с чл. 11 ал.1 т. 9 от ЗПК.
На следващо място се поддържа, че договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CARD-14703765 и Приложението към договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че договорът е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗПК, във вр. чл. 22
ЗПК. Така поддържа се, че не е спазено изискването за минимално допустим размер на
шрифта при изготвянето на договора- не по- малък от 12, което условия се отнася за всички
елементи на договора, включително приложения Сертификат PLUS- 11346271, която също е
съставен с малък и нечетлив шрифт. Навадени са доводи и липсата на посочване в договора
на взетите впредвид допускания, ползвани при изчисляването на ГПР по опроделения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК. В договора
липсва конкретизация относно начина на изчисляване и формиране на ГПР, което води и до
неяснота относно посочените в него компоненти, което от своя страна е нарушение и на
основания принцип- сключването на договора по ясен и разбираем за длъжника начин- чл.
10 ал.1 от ЗПК. Възразява се че в подписания договор липсва представяне на предвидените в
чл. 10 ал.1 т. 12 от ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от използването на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
При изложените с писмения отговор на исковата молба съображения, иска се от отвтеника
чрез неговия особен представител по делото, съдът да отхвърли предявения иск като
недоказан и неоснователен.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства по делото от
първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав
на ОС Благоевград, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представеното извлечение от основно вписване в ТР към
13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр. П., нотификация за презгранично сливане
и писмо от Канцелария на Търговски съд в П., за влизане в сила на презгранично сливане се
установява, че „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България е правоприемник на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД.
Установява се по делото въз основа на представения пред първоинстанционния съд Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и използване на кредитна карта CARU- 14156744, сключен на 18.11.2016г., между
"Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, като кредитодател и И. Г. Х. като кредитополучател,
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит за потребителски
цели в размер на 8000лв., по банкова сметка на кредитополучателя, посочена в договора.
Кредитополучателят от своя страна се задължава по сключения договор, да заплати на
кредитора 40 месечни погасителни вноски по кредита, с падежни дати посочени в
7
погасителен план към договора, всяка в размер на 281,42лв., с падеж на първата погасителна
вноска- 20.02.2017г. и последна изравнителна погасителна вноска на 20.03.2020г., всяка от
които анюитетни вноски включваща главница ведно с надбавка, покриваща разходите на
кредитора по подготовка и обслужване на заема и добавка, съставляваща печалбата на
кредитора/договорна лихва/, съгласно чл. 3 от Договора. Уговорен е между страните със
сключения договор фиксиран лихвен процент за срока на договора- 16,35 %. Страните са се
съгласили с подисването на договора, съобраозно предвиденото в чл.5- при забава на
погасителна вноска да се начислява обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва.
Към така сключения между страните договор има самостоятелен раздел „Отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта”, като съобразно
чл. 12 кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Предвидено е, че кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя, както и че всички задължения, свързани с
ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя
на кредитната карта. Ищецът се е задължил да издаде платежния инструмент не по-късно от
18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Посочено е, че кредитният лимит,
който се определя едностранно от кредитора няма да надвишава посочения максимален
размер и ще представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен на
кредитополучателя за ползване посредством кредитна карта. Съгласно чл. 15, договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта
се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски
кредит. За плащане на кредитния лимит е предвидено плащане на годишна лихва върху
усвоената част, за срока на ползването й, както и удържане на всички такси дължими на
кредитора или на трети лица от разполагаемия кредитен лимит./чл. 16/ Договорът в
цитирания раздел съдържа обща регламентация и на начина и сроковете за погасяване на
задълженията от кредитополучателя- чл. 18. Съгласно него, кредитополучателят плаща
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща
задълженията в последователност разноски, лихви, главница, която ще бъде уредена в
приложението по чл. 21 към сключения договор.
С представеното приложение по чл. 21 от договора, се установява, че одобреният кредитен
лимит на ответника е в размер на 1000 лв., при годишен лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в
минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено, че при усвоен кредитен
лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева. Посочени са условията
за активиране на картата и реда за нейното използване, като съгласно тях кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което изпраща
8
на кредитополучателя. Приложението е подписано от служител на кредитора и не
съдържа подпис на кредитополучателя.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период 16.11.2018г.-
14.12.2018г., според което използвания кредитен лимит е в общ размер на 1000 лв., чийто
падеж настъпва на 01.01.2019г. Не са представени доказателства, че същото е връчено на
кредитополучателя. Липсват доказателства за представяни на длъжника други извлечения от
сметката на длъжника за други периоди.
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по искане на ищцовата страна, е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на експерта
икономист е изготвено въз основа на материалите по делото и счетоводно- отчетните
документи от счетоводството на ищцовото дружество. Експерта икономист, след подробно
изследване и обсъждане на представените му от счетоводсвото на "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон
България и приети по делото документи, сочи в писменото си заключение, че кредитната
карта, касаеща процесния договор за револвиращ кредит, е била активирана на 28.06.2017г.
В периода 28.06.2017г.– 29.07.2018г., посредством предоставената карта на И. Г. Х. (чрез
теглене в брой от АТМ– устройства и плащания на ПОС– терминални устройства) общо са
усвоени 1 249,96лв. Вещото лице сочи в писменото си заключение прието по делото, че
годишният лихвен процент по револвиращия кредит е 34,92 %, а годишният процент на
разходите– 44,90 %. Установява се от приетата по делото СИЕ, че в периода от 11.08.2017г.
до 26.11.2019г. по кредита са били платени от длъжника общо 1 124лв., с които ищецът е
извършвал прихващания по вземания, отнасящи се до главницата, договорната лихва,
вноски по застраховка, такси и разноски както по потребителски, така и по револвиращия
кредит. Според заключението на вещото лице непогасеният остатък към 25.04.2019г. /датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ е в размер на 1259, 49лв., по отделни
елементи, както следва: главница 1935,42лв., договорна лихва за периода 01.08.2018г. до
25.04.2019г.- 196,06лв., лихва за забава върху сумата от 1035,42лв. за периода от 01.08.2018г.
до 25.04.2019г.-28,01лв. Според заключението на вещото лице плащането от страна на
ответника за обслужване на задължения по кредитната карта е преустановено на дата
01.08.2018г. След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, постъпило е плащане от
длъжника И. Г. Х., в размер на 50.00лв., поради което към момента на изготвяне на
експертното заключение (05.02.2020 г.), в счетоводството на "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България,
структурата на дълга по револвиращия кредитен продукт включва неиздължена главница от
1 035,42лв. и неплатена възнаградителна лихва от 124,07лв.
Видно е от приобщените по делото писмени доказателства, събрани от първоинстанционния
съд, че до длъжника И. Г. Х. е изпратена последна покана от кредитора "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон
България, съдържаща изявление за преустановено от длъжника плащане на вноските по
договора от 01.08.2018г. и съществуващо задължение в размер на 1305,42лв.- главница,
196,06лв.- договорна лихва. Отправена е покана за погасяване на задължението в 7 -дневен
срок, като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на
9
посочената сума.
Приложена е в оригинал товарителница № 919041714703765/06.06.2017г. на „М.Б.Е.“ ООД,
от която е видно, че на ответника е връчена пратка, със съдържание “документи“, кято е
получена лично от И. Г. Х. на 06.06.2017г.
За събиране на претендираните с исковата молба по настоящото дело суми, ищецът-
"Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, чрез свой упълномощен представител е депозирал заявление
по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 567/2019г. по описа на РС П.. Издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 855 от 30.04.2019г., с
която е разпоредено длъжникът И. Г. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., обл.
Благоевград, ул. „Ш.“, № 11, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Б.П.П.Ф.“ С.А, П., Ф., чрез
"Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, гр.С., ж.к.“М.“, Бизнес парк С., следните суми: сумата от
1035,42лв., представляваща неиздължена главница по Договор револвиращ потребителки
кредит под формата на кредитна карта Master Card - 14156744, ведно със законната лихва
върху неизплатената главница, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда- 25.04.2019г., до окончателното й
изплащане; сумата от 196,06лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
01.08.2018г.-04.01.2019г.; сумата от 28,01лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода 04.01.2019г. - 11.04.2019г.; сумата от 25,19лв., представляваща внесена държавна
такса, и сумата от 50,00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, след
изтичане на двуседмичния срок на заявителя са дадени указания за предявяване на искова
молба в месечен срок, за установяване дължимостта на процесните вземания и такава е
предявена, по която е образувано гр. дело № 1089/2019г. по описа на РС П..
С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Решение № 478/30.07.2020г.,
постановено по гражданско дело № 1089/2019г. по описа на РС П., предявения
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е отхвърлени изцяло като
неоснователен. Видно е от мотивите на съда, че решаващият състав на районния съд е
приел, че между страните липсва валидно сключен договор, тъй като липсват доказателства
ответника да е подписал приложението към договора, в което са уговорени основните клаузи
на договора за револвиращ кредит, с което е нарушен задължението за сключване на
договора за кредит в изискуемата форма за действителност- писмена форма според чл. 10
ал.1 и ал. 3, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 27 от ЗПК. Първоинстанционният съд в този смисъл е
приел че договора е недействителен изцяло, поради което дори и да се приеме за дължима
само чистата сума за получаване, не се дължи договорна лихва, както и лихва за забава.
Изложени са доводи, че ищецът не е установил към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение да е настъпила изискуемост на вземането, респективно
задължението на длъжника да върне предоставената му сума. Изложени са доводи и за
липсата на убедителни доказателства за предоставянето на кредитополучателя на издадената
10
кредитна карта. С оглед приетото от първата инстанция по иска по чл.422 ГПК, че е не е
доказано страните да са обвързани от действителен договор за револвиращ потребителски
кредит, и същият да е породил желаните от страните правни последици, респ., че не е
доказано кредитополучателят да е усвоявал суми от предоставения му кредитен лимит, за да
е възникнало задължение за връщането им, ведно с уговорените лихви, предявените при
евентуалност осъдителни искове също са отхвърлени.
Жалбоподателят- „Б.П.П.Ф.“ С.А, П., Ф., чрез "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, гр.С.,
ж.к.“М.“, Бизнес парк С., ищец в първоинстанционното производство, атакува изцяло акта
на първата инстанция.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните
доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни
съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение на РС П. е валидно постановено. Издадено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на обжалването е и процесуално
допустимо.
Районният съд е сезиран с установителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал.1 т. 2
от ГПК, във вр. с чл. 240 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство
вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените
специфични условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното
производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. При предявяването му по реда на чл. 422 ГПК ищецът следва да се съобрази
с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 410
ГПК. Предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск представлява в този смисъл продължение
на заповедното производство, с което е генетично и функционално свързан, в спорната му
фаза и цели установяването по съдебен ред със сила на пресъдено нещо на вземането,
признато с издадената заповед за изпълнение. При успешното провеждане на специалния
установителен иск, се преодолява отлагателното въздействие на формалното възражение
върху издадената заповед и се превежда в изпълнение издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
В Тълкувателно решение №4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
11
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки
за надлежното му упражняване. Предмет на делото по установителния иск е съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за
предаване на вещ – чл.410 ал.1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412 т.
6 от ГПК. Установителният иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК е пряко обвързан със
заповедното производство по чл.410 и сл. от ГПК и има за предмет съдебното установяване
на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Поради изложените
съображения от правна страна, недопустимо е с исковата молба по чл. 422 от ГПК, едва пред
гражданския съд пред който е предявен иска за установяване на вземането, да бъдат
навеждани нови фактически твърдения или предявени нови основания за претендираното
вземане, които не са били навеждани пред съда по заповедното производство и не са
предмет на издадената заповед за изпълнение.
В производството по надлежно предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК пред
гражданския съд, ищецът кредитор дължи установяване при пълно и главно доказване на
правнорелевантните факти, обуславящи основателността на предявения иск- наличието на
валидно възникнало правоотношение между него и кредитополучатлея длъжник, въз основа
на конкретно посочен в заявлението и в исковата молба договор за кредит, неизпълнението
на задълженията на длъжника по сключения договор, основано на заявеното правно
основание и при посочените пред съда правно релевантни факти, както и доказването на
размера на неизпълненото задължение- за главница, договорна лихва и законна лихва за
забава, така както са предявени пред съда.
При наличието на идентичност на заявените правнорелевантни факти пред съда по
заповедното производство и пред гражданския съд, пред който е предявен иска по чл. 422 от
ГПК, ищецът кредитор- „Б.П.П.Ф.“ С.А, П., Ф., чрез "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, гр.С.,
ж.к.“М.“, Бизнес парк С., е основал вземането си на сключен между него и
кредитополучателя- И. Г. Х. - Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU- 14156744, въз основа
на конкретните параметри от съдържанието на договора, като налице е безспорно
идентичност и на заявеното правно основание- неизпълнение от страна на длъжника И. Г. Х.
на основното му задължение за изплащане на дължимите погасителни вноски, базирано на
твърдението че длъжника е преустановил изцяло плащане след 01.08.2018г., след което
кредиторът се е възползвал от правото си да преобразува кредита в предсрочно изискуем
считано от 01.09.2018г., като неизплатените кредитни вноски са станали изискуеми и
дължими към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда по
заповедното производство.
Исковата претенция за вземанията срещу ответника, ищецът основава на твърдения за
предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в производството е правен субект,
който предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност, а кредитополучател е
12
физическо лице, поради което правоотношенията между страните следва да бъдат
разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта
на исковите суми. Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем- съгласие за
получаване на посочената в договора парична сума и предаването и, в същия закон, като
условие за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за
предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като форма за
действителност, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора-
чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително за лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, всички изменения и
допълнения на договора също следва да бъдат извършени в писмена форма, удостоверени с
подписите на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗПК правата,
предоставени на потребителите по този закон не могат да се изключват или ограничават,
като отказът от права е недействителен. Анализа на събраните пред първоинстанционния
съд писмени доказателства, не обосновава за настоящия състав на ОС Благоевград извода за
надлежно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит. Това е така, защото липсва подписан от страните по делото основен
писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните,
относно съществените елемнти на договора- конкретен размер на кредита, както и относно
договорените лихви и обезщетения за забава. Постигнатото съгласие за предоставяне на
кредит след едностранно определяне размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска
от кредитора респ. при неяснота у потребителя относно размера на средствата, които ще му
бъдат предоставени в заем, размера на лихвата която ще плати, размера на месечната
погасителна вноска, не може да се приеме, като валидно съгласие, въз основа на което
между страните е възникнал договор за потребителски кредит. В този смисъл следва да
бъдат напълно споделени доводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към
обжалвания съдебен акт, че при липсата на подпис от длъжника И. Г. Х. върху
приложението към договора за револвиращ кредит/стр. 24 от първоинстанционното дело/, не
може да бъде изграден от съда извода за съвпадащи насрещни волеизявления на страните по
съществените елементи от сключения договор за револвиращ кредит, уговорките за които се
съдържат именно в приложението към сключения договор за револвиращ кредит- лимит на
отпуснатия кредит, начина на неговото усвояване и погасяване, размера на лихвения
процент, минималните размери на погасителните вноски, в зависимост от усвоената сума и
др. Липсата на подпис върху представеното приложение към договора в настоящия казус,
следва безспорно да бъде приравнено на липсата на изразено съгласие на страната която не
е подписала приложението, за съществените уговорки във връзка със сключения договор за
потребителски револвиращ кредит.
13
Разпоредбите от ЗПК, предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с
получаването на кредити от потребители и целящи защита на потребителите, включително и
тази част от тях, касаещи преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице
съгласие за договора, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно
обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на същия, като израз на
информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от
същото. В случая, няма писмен договор. Не е спазена изискуемата от закона форма за
действителност/писмена форма с подписите на страните по договора/, поради което не се
доказва и установява валидното възникване на облигационно отношнеие на страните при
условията на договора, предвидени в приложението към него.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни
изводите на първата инстанция относно липсата на доказателства за наличие на валиден
договор за заем, за получаване на издадената кредитна карта от ответника и активирането и
именно от него. От представената товарителница, в която е посочено, че са предадени
„документи“, не може да се направи категоричен извод, че същата е съдържала карта, като
се има предвид това, че кредитната карта представлява електронен платежен инструмент,
пласмасова карта върху която е записана електронна информация /т. 2 от Приложение към
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта Мастъркард/. В случая липсват конкретни и категорични
доказателства, че картата е предадена на картодържателя И. Г. Х., доколкото такива
убедителни данни липсват в приложената товарителница. В този смисъл неоснователни са
доводите наведени с въззивната жалба, че извършените от ответника И. Г. Х. 8 бр. плащания
на дълга, логически обуславят извода че същият е получил кредитната карта и че именно
той е усвоил и използвал предосатавения му паричен заем. Напълно допустимо е ответникът
да е изплащал чужд дълг, поради съображения които не са станали известни на съда и на
страните по настоящото дело. Договорът за заем е реален договор и съобразно установената
съдебна практика, същият се счита за сключен с лицето на което е предадена заемната сума,
като произвежда действието си по отношение на заемателя от деня на предаването на
сумата. Ето защо договора за заем се счита за сключен с това лице, което е получило
заемната сума, а не с лицето което внася вноските за погасяване на заема, което може да не е
заемателят по договора, а трето лице.
От заключението на вещото лице по приетата от съда и неоспорена от страните СИЕ, също
не би могло да се направи извод, че именно ответника И. Г. Х. е теглил средства и съответно
е внасял вноски в размер на 360лв. Експертът е изготвил заключението си на база данните
от счетоводните записвания в счетоводството на дружеството - ищец, поради което и не би
могло да се приеме, че извършените платежни операции са извършвани именно от ответната
страна като картодържател. Самите извлечения от счетоводните книги не се ползват с
материална доказателствена сила и след като са оспорени от ответната страна, не изпълват
14
изискването за пълно и главно доказване на спорните по делото факти. В този смисъл без
значение е и обстоятелството дали същите са водени редовно, съобразно разпоредбата на чл.
182 от ГПК, тъй като същите не могат да обусловят безспорния извод за това че получените
суми са усвоени и отчасти изплатени именно от ответника по делото- въззиваемия И. Г. Х..
След като предявените установителни искове се оспорват от ответната страна в тежест на
ищеца е било да установи по пътя на пълно и главно доказване, съществуването на
процесните вземания, което не е сторено и предвид, на което предявените искове правилно
са били отхвърлени от първоинстанционния съд на това основание.
Поради изложените съображения въззивният съд намира, че в случая е налице и нищожност
на договора за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, доколкото
липсва един от реквизитите на договора за потребителски кредит, регламентиран в
разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 27 от ЗПК/ липсва подписа на една от страните/, тъй като
приложението, което е представено по делото и в което са посочени конкретни параметри на
договора за кредитна карта не носи подписа на ответната страна, а е подписан само и
единствено от кредитора. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Във връзка с доводите във въззивната
жалба, съдът счита, че правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не се
дължи и главницата по договора, а не само лихвите и другите разходи по кредита. Това е
така защото ищецът не твърди нито пък установява към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед да е настъпила изискуемост на вземането респ.
задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума. В общия случай при
договори за заем с неопределен срок вземането става изискуемо след изтичане на 1 -
месечен срок от поканата. В ЗПК съществува специална регламентация, според която при
прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо
отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на
предизвестието - двумесечен. В случая не се твърди и не се установява ищецът да е
отправил до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В приложената покана не е предвидена
възможност за плащане в 2 - месечен срок, нито е обективирано изявление, за прекратяване
на договора след изтичане на двумесечен срок от получаването й, като не са ангажирани и
доказателства за получаване на същата.
Доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по делото липсват,
като липсват данни да е отправяно до длъжника И. Г. Х. уведомление за обявена предсрочна
изискуемост на кредита, а още по-малко липсват каквито и да е доказателства че такова
изявление на кредитора, като израз на преобразуващото право на същия да обяви кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до знанието на И. Г. Х., което е задължително условие
съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което при това следва задължително да
предхожда подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда. Очевидно е че поради
15
липсата на убедителни доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по делото, безспорно е налице и липсата на доказателства за това че
вземането на "Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, чието установяване се иска по съдебен ред по
настоящото дело, е станало изискуемо и дължимо на основанието заявено с уточнителната
молба пред първоинстационния съд- предсрочната изискуемост на кредита.
При изложените съображения, обжалваното решение на РС П. следва на основание чл. 271
ал.1 от ГПК да бъде изцяло потвърдено като правилно и обосновано от доказатлествената
съвкупност по делото.
Следва с оглед изхода по делото, да се изплатят разноските за особения представител на
ответника по делото- адв. Н. С. П. от АК Благоевград за процесуалното му представителство
и защита пред настоящата съдебна инстанция като особен представител на въззиваемия И.
Г. Х..
С оглед изхода на делото, разноски за жалбоподателя „Б.П.П.Ф.“ С.А, П., Ф., чрез
"Б.П.П.Ф.“ С.А. клон България, гр.С., ж.к.“М.“, Бизнес парк С., не се дължат.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 478/30.07.2020г., постановено по гражданско дело №
1089/2019г. по описа на РС П., като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Н. С. П. от АК Благоевград, сумата 314.66лв. за процесуално
представителство и защита пред настоящата съдебна инстанция- по в.гр.д. № 1220/2020г. по
описа на ОС Благоевград, в качеството му на особен представител на въззиваемия И. Г. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., обл. Благоевград, ул. „Ш.“, № 11.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16