Р Е
Ш Е Н И Е-57
Гр.В.
08.03.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в открито заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : А. П.
Членове :1. Г. Й.
2. Д. В.
при секретаря Н. К. ................................................ и с
участието на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 27
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение №393/16.07.2020 г.на Районен
съд-В. по гр.д.№1538/2019 год.е предоставено упражняването на родителските права върху
малолетните деца В. М. К., ЕГН ****** и М. М. К., ЕГН ***** на техният баща и
законен представител М.Л.К. ***, ЕГН ****, като майката Д.М.Ч., ЕГН *****с адрес: *** ще има право на лични контакти с
децата си В. М. К. ЕГН ***** и М. М. К., ЕГН ***** всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 09:00 ч. на съботния ден, до 18:00 ч. на неделния ден,
както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск,
като майката следва да взима и оставя децата по местоживеенето им при бащата.
Постановено е местоживеенето на децата В. М. К., ЕГН ******
и М. М. К., ЕГН ****** да е при баща им М.Л.К. ***, ЕГН ******.
Осъдена е Д.М.Ч., ЕГН ****** с адрес: *** да заплаща
на децата си В. М. К., ЕГН ****** и М. М. К., ЕГН *****, чрез техния баща и
законен представител М.Л.К., месечна издръжка в размер от по 152.50 лв. за
всяко едно от децата, считано от влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до отпадане или изменение на
основанието за плащането й.
Осъдена е Д.М.Ч.,
ЕГН ****** е адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-В. държавна такса върху предявените искове в общ размер от 439.20
лв., както и 5.00 лв. такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д.М.Ч.,
ЕГН ******,с настоящ адрес: ***, чрез пълномощник - адв.Н. М.- АК-С., Личен №...
Поддържа се във въззивната жалба,че така постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно и че като такова следва да бъде
отменено, като се постанови друго, с което се предостави упражняването на
родителските права по отношение на малолетните ми деца на жалбоподателката и да
се определи местоживеенето им при нея.
Поддържа се ,че РС-В. е постановил решението си без да се
съобрази с най-добрия интерес на децата, като при постановяване на решението са
допуснати и нарушения на материалния закон. Още в отговора на исковата молба било
поискано по делото да бъде назначена и
изслушана съдебно -психологическа експертиза, вещото лице по която /детски психолог/
да даде пълна оценка на емоционалната връзка на децата с всеки от родителите
им, както и да отговори на въпроса манипулирани ли са децата в посока развитие
на синдром на родителско отчуждение спрямо майката. Такава експертиза била
нужна за да се изясни най-добрия интерес на децата, като пълното и всестранно
изследване на този въпрос било въздигнато от закона в абсолютно задължение на
съда. Въпреки това без каквито и да е мотиви съдът не бил допуснал
исканата експертиза. Друго процесуално
нарушение ,допуснато от съда ,било това, че съдът не е изслушал лично двамата
родители. Съгласно закона и константната съдебна практика по този въпрос, съдът
следвало задължително да изслуша и двамата родители за да придобие лично
впечатление за тях и отношението им към децата. Описаното представлявало
основание за отмяна на решението. Сочи се ,че допълнителни съображения ще бъдат
изложени в с.з.
На следващо място съдът без каквито и да е убедителни
доказателства приемал, че в интерес на децата е упражняването на родителските
права да бъде предоставено на бащата и те да имат местоживеене при него, като
не бил обсъдил задълбочено поведението на бащата както преди процеса, така и по
време на съдебния спор. Ако бил сторил това и съответно бил изпълнил и
задължението си за изслушване на родителите, както ако бил допуснал
исканата експертиза, щял да достигне до
извод, че в интерес на децата е да
живеят с майкат, че техния баща не е в състояние сам да поеме цялата грижа и
отговорност за тяхното отглеждане и възпитание, така както можела да го стори
майката. Децата били силно привързани към майката и поведението на техния баща
към нея, а и към тях по време на съдебния спор ,им се отразявал изключително
негативно.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за
установено следното :
С исковата молба пред Районен съд-В. са
предявени обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2, чл. 146 във вр. с чл.
143 от СК от М.Л.К. ***, ЕГН ****** срещу Д.М.Ч., ЕГН ******, с адрес: *** за:
-предоставянето
на упражняването на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2, предл. 2 от СК по отношение на децата В. М. К. с ЕГН ********** и М. М. К. с ЕГН ***** на
бащата и определяне на местоживеенето им при ищеца на основание предл. 1 от
същият текст;
- определянето на режим на лични отношения
по чл. 127, ал. 2, предл. 3 от СК на майката Д.М.Ч. с децата, както следва: два
пъти месечно от събота до неделя;
- осъждането на ответницата да заплаща на
децата В. М. К. и М. М. К., чрез техния баща и законен представител М.Л.К.,
месечна издръжка по чл. 146, във вр. с чл. 143, във вр. с чл. 127, ал. 2,
предл. 4 от СК в размер на по 150 лв. за всяко дете.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на
малолетните деца В. М. К. е ЕГН ******* и М. М. К. с ЕГН ******.Подържа се,че
през последните две години отношенията между родителите са се влошили след като
ответницата започнала връзка със сръбски гражданин. Пътувала често в чужбина, а
през времето, което прекарвала в гр. В. пиела, непрекъснато плачела, лежала по
цял ден, не обръщала внимание на децата, не помагала в домакинството.
Поведението й се отразявало на децата, които ставали нервни, по-затворени и не
искали да се прибират у дома.
Сочи се,че всичко това провокирало ищеца да поиска от
ответницата да напусне семейното жилище, а това довело до скандал относно
местоживеенето на децата.
Ищецът твърди, че изключително той се грижи за децата.
Поддържа, че промяна на местоживеенето не би им се отразила добре, тъй като
живеят в гр. В. от раждането си, харесват учителите си и са установили
приятелски отношения със свои връстници.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че изложеното в исковата молба относно
отношенията между страните, причините за тяхната раздяла, родителските
отговорности на ответницата и цялостното й поведение не отговаря на
действителността.
Твърди се, че страните са заживели заедно през 2006г.,
като са се установили в гр. В. в жилище, собственост на родителите на ищеца.
Последните се намесвали в отношенията между страните, включително при
решаването на ежедневни въпроси и при възпитанието на децата. Ищецът не се
противопоставял на това поведение и пренасял модела на родителите си към
собствените си деца. Демонстрирал толериране на сина за сметка на дъщерята,
което създавало отчуждение у децата. Освен това пренасял своите страхове и
ограничения върху тях. Въпреки желанието на децата да посещават бабата по
майчина линия в е. С., общ. С., ищецът отказвал под предлог, че е далече. По
тази причина бабата гостувала при всяка възможност във В., за да е с децата.
Въпреки ограничените посещения, децата се чувствали спокойни в е. С. играели
навън с други деца, общували свободно и прекарвали време сред природата.
Твърди се, че ежедневните спорове относно възпитанието
на децата често завършвали със скандал, при който ищецът си позволявал да
обижда ответницата пред децата. Така тя се отчуждила от него. Отношенията им
станали формални, като на практика се свеждали до обща грижа за децата.
Ответницата започнала работа в австрийска компания. Ищецът решил, че има връзка
с друг мъж и скандалите станали по-чести. Ответницата твърди, че е направила
всичко възможно да подобри отношенията им, финансирала ремонти, поела грижата
за обличането и забавлението на децата, а не рядко и прехраната на семейството.
След като това не помогнало, в края на 2018г. заминала за с. С. е дъщеря си, с
надеждата, че кратката раздяла ще заздрави отношенията й с ищеца. Не взела сина
си със себе си, защото той бил в първи клас и не искала да го откъсва от
училище. По време на отсъствието си ответницата поддържала ежедневен контакт с
М. В началото на м. март 2019г. се върнала в гр. В. заедно с В. с намерението
да заживеят отново заедно е ищеца. Вечер, след употреба на алкохол, ищецът
демонстрирал ревност, а през деня настоявал ответницата да не излиза от дома.
Стигнало се до момент, когато след поредния скандал ищецът се опитал със сила
да спре ответницата да излезе от дома., при което тя подала сигнал на тел. 112.
На 06.06.2019г. ответницата напуснала ищеца и заедно с децата се установила в
с. Смилян.
Страните постигнали извънсъдебно споразумение да
упражняват съвместно родителските права, като определили местоживеенето на
децата от 01 до 16 всеки месец по адреса на майката в с. С., а от 17 до края на
месеца по адреса на бащата в гр. В.. На 14.06.2019г. ищецът тръгнал с децата за
гр. В., след което отказал да изпълнява споразумението и ограничил контактите
на децата с майката.
Ответницата поддържа, че бащата не се справя с
отглеждането на децата. Последните не са с добра хигиена, хранят се
нездравословно и предвид възрастта им имат нужда от майчина грижа.
Ответницата твърди, че може да осигури по-добри
материални условия за отглеждането на децата. От 2017г. работи за австрийска
компания с високо месечно възнаграждение. Работата й е дистанционна, което й
дава възможност да бъде ежедневно на разположение на децата си.
Предявен е насрещен иск от Д.М.Ч. против М.Л.К.,
инкорпориран в отговора на исковата молба.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
предостави упражняването на родителските права по отношение на децата В. М. К.
и М. М. К. на майката и да определи местоживеенето им при нея; да бъде
определен режим на лични отношения на бащата с децата; да бъде осъден бащата да
заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител Д.М.Ч., месечна
издръжка в размер на по 150 лв. за всяко дете.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба от
ответника по нея. Същият оспорва твърденията в насрещния иск. Сочи, че майката Д.М.Ч.
никога не се грижила за децата и не е участвала във възпитанието им. Твърди, че
не е настройвал децата против майка им, но когато са ходили някъде с нея, тя
винаги е била с друг мъж и не им е обръщала внимание.
От представеното по делото удостоверение за раждане на
детето В. М. К., ЕГН ****** роден на *** г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0500/07.10.2014 г. и от удостоверение за раждане на детето М. М. К.,
ЕГН ******, родено на *** г., издадено
въз основа на акт за раждане №0542/14.11.2011 г., е видно, че страните са техни
родители.
От свидетелските показания на Л. К.-баща на ищеца, се
установява, че от съжителството си страните имат две деца В. родена на *** г. и
М., роден на *** г. Свидетелят излага, че семейството е било заедно до началото
на юни 2019 г., когато снаха му заминала за постоянно в е. С. и после в А.,
както и че децата са останали на грижите на бащата, като свидетеля и съпругата
му също са помагали. Сочи, че за периода на отсъствие се е случвало Д. да идва
няколко пъти да вижда децата и че доколкото знае в момента Д. живее в А., има
ново семейство там, родила е наскоро друго дете. Твърди, че В. и М. се чувстват
много добре при баща си, той ги води на училище, на детска градина, грижи се за
тях, нищо не им липсва, води ги лятото на море, в апартамента, където се
отглеждат децата има всички удобства, създадени са условия, привързани са към
баща си и се чувстват добре е него тук.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в тази им
част, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите
доказателства.
В приложения по делото социален доклад, изготвен от
ДСП-В. е посочено, че грижи по отглеждането и възпитанието на децата полага
бащата, подпомаган от родителите и брат си, както и че индивидуалните и базови
потребности на децата В. и М. са задоволени напълно. В доклада е изложено също
и че връзката между двете деца и майката е запазена, както и че същата прекарва
съботите и неделите е тях, като ги води на различни места.
При така
установената фактическа обстановка Съдът приема за установено от правна страна
следното :
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Искът по чл.
127 във връзка с Чл.59 от СК е
правен способ за разрешаване на разногласията между родителите относно
упражняването на родителските права при условие,че родителите не могат да
постигнат съгласие . В това производство, което по своя характер представлява
съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от
желанията на единия или другия родител, а от интересите на децата.
Предоставянето на
упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за
всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на защитата на детето и на
положението му се предпоставя и от тези обстоятелства, свързани с
нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното
спазване на мерките относно упражняването на родителските права и задължения,
вкл. по повод на определените привременни мерки, по чл. 127, ал. 3 СК. Като
предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и
определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански
правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези
отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права, който не засяга - не отрича и не признава -
съществуването им. Производствата на спорна съдебна администрация са част от
уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните. Защитно-санкционните
производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са накърнени
и възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните съдействат на
гражданските правоотношения, а тези на спорна съдебна администрация ги управляват
(администрират). В горният смисъл е Решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ф. В..Не се касае за общ
исков процес ,в който са приложими правилата на Част втора ГПК ,включително и
предявяването на насрещен иск,поради което последният е недопустим в
производствата по администриране на гражданските правоотношения ,в които е
засилено служебното начало ,задължаващо съда служебно да следи за интересите на
детето .
Мерките, с които се уреждат личните отношения между
детето и родителя, който не упражнява
родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните
отношения на детето и с двамата родители /р. по гр. д. № 1879/71 г. и по гр. д.
№ 28/72 г. на второ г. о. на ВС/. Те трябва да обезпечават колкото е възможно
по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права,
освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви
права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма
основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от
родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов
интерес, а не във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/. ВКС приема в задължителната си практика
/напр.в Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията М. И./ ,че контактите на детето с който и да е от
родителите му не могат да се ограничават
от здравословни причини ,промени в начина на живот на детето /тръгване
на детска градина или училище и пр./ ,а само от причини ,свързани с
неизпълнение на родителските задължения от страна на някой от родителите .
С оглед събраните доказателства в производството, не
може да се направи извод за поведение на нито един от родителите, което да е
несъвместимо с упражняване на родителски права. И двамата родители имат желание
да упражняват родителските права, притежават родителски капацитет, образование,
морални качества, обичат децата и се стремят да задоваляват потребностите на
същите и да следват интересите на децата. Имат приблизително еднакви финансови
възможности .
От събраните писмени доказателства, които
кореспондират и с гласните такива е видно,че децата живеят в добри материално
-битови условия,че са финансово
обезпечени и че са отглеждани с любов и
всеотдайност,че и двамата родители ,както преди, така и след раздялата им са
полагали необходимите грижи , финансово са задоволявали базовите и
индивидуалните потребности на децата. И двамата родители имат подкрепата на
разширеното семейство по майчина и по бащина линия.В такива случаи съдът следва
да избере единия родител или най-малкото зло за децата ,както е посочено в
р.№350 от 2012г по гр.д №477/2012 ІV г.о .
Критериите , които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването
на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г.
Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС №1/12.11.1974г има
съответната градация , но и указание преценката по тях да е съвкупна , а всеки
от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес
упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане
като личности . Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е
нужна обич и готовност , но и необходимият родителски надзор с оглед
възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Грижите за възпитанието и отглеждането на децата се преценяват по критерия
оказвана помощ от трети лица, особено ако при съжителството си родителите са
били подпомагани от възходящи родители , а детето се развива правилно и се
чувства сигурно в тази среда и се противопоставя на желанието на този от
родителите, напуснал семейното жилище, да промени местоживеенето му /Решение № 162 от 27.07.2015 г. на Върховния касационен съд на
Република Б., трето гражданско отделение по
гр. дело № 7228/2014 година/.В конкретния случай децата се развиват
правилно и се чувстват комфортно в средата на разширеното семейство на баща си
. Мнението на децата при кого да живеят
дава насока на съда за най-добрата реална възможност в тази насока , ако
желанието им е обусловено от проявление на родителските качества пред детето и
с оглед възрастта изборът сочи на осъзнат негов интерес , който съдът следва да
защити. Когато има да преценява мнение на едно от децата, съзнателно изразяващо
предпочитание към единия родител решаващите съображения на съда съгласно
горното решение следва да включват изясняване на причините за този избор, на
първо място проявлението на родителския авторитет пред децата и взаимната
привързаност между дете и родител.Важно доказателствено средство в тази насока
са депозираните по делото социални доклади и заключения на вещи лица по
проведени психологически изследвания.Съвкупното изясняване на факторите,
повлияли на емоционалното и поведенческо функциониране при децата, е
предпоставка за правилна оценка на конкретните обстоятелства . Кой е
най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция
по пар.1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при
преценката кой да упражнява родителските права по отношение на всяко от
децата.Тъй като родителските качества и проявлението им имат най-голямо
значение , а емоционалната връзка и изграденият родителски авторитет пред
детето – резултат от проявлението на тези качества, изборът на детето при кого
предпочита да живее не следва да се игнорира от съда без състоятелни мотиви
.
В конкретния случай и двете деца,видно от социалния
доклад , са изявили ясно и категорично мнение,че се чувстват комфортно в дома
на баща си ,в който са отглеждани от раждането им ,че че са привързани към баба
си ,дядо си и чичо си по бащина линия,с които контактуват ежедневно .От
събраните по делото доказателства се установява ,че това желание почива на
родителския авторитет на бащата и на
особената привързаност на децата към него и към неговите родители ,а също на семейната
среда ,в която са отраснали и се чувстват комфортно.
При анализирането
на обстоятелствата, касаещи интереса на децата,Окръжен съд-В. намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата .Определящият фактор е този,че децата се чувстват
комфортно в разширеното семейство на баща си ,израснали са в неговата къща
,създали са близки и приятелски отношения със свой братовчеди ,роднини,съседи и
връстници .С оглед на ограничените възможности за адаптация на децата всяка промяна в начина им живот,на местоживеенето им, на ежедневието им,на близките от
разширеното семейство,на приятелите им и пр.би имала негативни последици за развитието им и би ги поставило в
изключителен психоемоционален стрес.
Във въззивната жалба се поддържа,че при постановяване
на решението относно упражняването на родителските права районният съд не е съобразил най-добрия интерес на децата
,като не се изразяват каквито и да било съображения в тази насока .Съдът
намира,че този довод е неоснователен поради следното :
От изготвения социален доклад и от свидетелските
показания се установява по несъмнен начин ,че грижи да децата от раждането им и до настоящия
момент е полагал и полага бащата ,подпомаган от негови близки и че майката не е полагала дължимите грижи за
децата и преди фактическата раздяла
между родителите –свидетелят Л. К. заявява :“Д. полагаше много малко трижи за
тях“.Децата основно са водени на детска градина и училище от баща им.Свидетелят
Г. В. заявява :“М. водеше и взимаше децата от училище и детска градина,той
ходеше на родителски срещи също,доколкото ми е известно Д. не ги водеше и не ги
взимаше от училище и от детска градина…Майката отсъстваше много често ,не знам
защо не се грижеше за децата“.Когато идвали гости децата били приспивани от
бащата ,а майката оставала с гостите.Свидетелят Л. К. свидетелства ,че дори
когато децата са били болни с висока температура майката не е пожелала да ги види цял ден и е предпочела да бъде с любовника си.
От събраните по делото доказателства се установява ,че
през последните две години майката целенасочено се е дистанцирала от децата
,като е предпочела да бъде с чужд гражданин ,а не да се грижи за децата .От
удостоверение рег.№368000-7694/06.08.2019 г. на ОДМВР-В. се установява ,че за
периода от 01.08.2017 г.до 02.08.2019 г. майката Д.Ч. има регистрирани общо 107
бр.излизания от страната ,като данните
са непълни с оглед Директива 2004/38/ЕО .От наличната информация е видно ,че
повечето от излизанията и влизанията от и в страната са с продължителност от
няколко часа ,но има и значителнен брой напускания на страната с по-голяма
продължителност.Очевидно е ,че пътуванията на майката Д.Ч. са свързани с
поддържаната от нея интимна връзка с гражданин на Р С.,от която има и родено
дете ,видно от представения документ /л.125 от делото/.Съдът приема ,че е налице
съзнателна самоизолация на майката по отношение на децата ,изразяваща се в
изграждане на друго семейство в друга държава /г.Л., Р А. /.За това говорят
както свидетелските показания и удостоверение рег.№368000-7694/06.08.2019 г. на
ОДМВР-В. и признанието на майката ,че живее в друга държава и очаква трето дете
/л.123-127 от делото /,така и изготвеният съциален доклад ,в който е отразено
,че децата чувстват като по-близък баща си
и неговите близки,които полагат ежедневни грижи за тях.Децата споделят
със социалния работник ,че имат много общи занимания с баща си /игра на
криеница,гледане на филми,игра на шах / и че баща им им помага при написване на
домашните.Забелязана е силна привързаност на децата към бащата и неговите
родители.Децата не споменават пред социалния работник за любими занимания с
майка си и изобщо не споменават нищо за нея.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че
предоставянето на упражняването на родителските права на майката е недопустимо
и с оглед на обстоятелството ,че бащата се отзовава своевременно на повикванията на социалния
работник и отговаря подробно на зададените му въпроси ;в същото време майката не оказва никакво съдействие ,укрива
от съда важни факти и обстоятелства ,свързани със семейния и
статут,местоживеенето и пр.и по този
начин поставя съда в пълна невъзможност да прецени възможностите и да полага
грижи за децата .
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи
относно това ,че майката не била изслушана от съда ,тъй като същата се е явила
в съдебното заседание на 06.08.2019 г. и
не е направила никакви изявления,а в следващите съдебни заседания ,редовно
призована ,не се е явявала.Неоснователни са и доводите относно това ,че съдът
не бил допуснал поисканата съдебно-психологическа експертиза,тъй като ,видно от
актуалния социален доклад ,от показанията на свидетелите и от протокола за проведен разпит /л.85 от
делото/ емоционалните отношения на децата с майката са напълно запазени и не са
налице данни за родителско отчуждение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
Съгласно чл.59 , ал.З СК определянето на режима на
личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на
дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и
по друго време. С Постановление № 1 от 12.Х1.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС се разяснява, че с решението по упражняването на родителските
права съдът е длъжен, предвид обстоятелствата на конкретния случай, които са от
значение за интересите на децата, да определи подходящи лични отношения между
децата и родителите, като начинът и формата на поддържане на лични отношения
могат да бъдат най-разнообразни. Поддържането на личните отношения между детето
и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, по
начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване в
зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява родителските права.
Решението в частта му относно режима на лични
отношения не е обжалвано и при условие ,че въззивната инстанция потвърждава
първоинстанционното решение ,същата не намира основание да променя решението в
тази му част.
ОТНОСНО
ИЗДРЪЖКАТА
Относно издръжката,
която се дължи на децата , установи се в производството, че същите живеят при
своята баща, който полага фактическите грижи по отглеждане и възпитание. При
тези фактически обстоятелства, Съдът намира, че са налице условията на чл. 143,
ал.2 от СК, предвид текста на разпоредбата, че родителите дължат издръжка на
своите непълнолетни деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се дължи
независимо от доходите на родителя. По делото се установи, че и двамата родители
работят и могат да осигуряват издръжката на своите деца, като месечните им
възнаграждения са приблизително еднакви- 1132 лева на ищеца и 1157 лева на
ответницата.
При определяне
размера на издръжките районен съд –В. се е съобразил с разпоредбата на
чл.142 , ал.1 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите му, както и с разпоредбата на 142, ал.2
СК относно минималния размер на издръжката, равна на една четвърт от минималната
работна заплата и е приел ,че ответницата ще следва да заплаща по 152,50лв. месечно на всяко едно от децата .Размерите на издръжката са
съобразени с нуждите на децата и възможностите на родителите . Районният съд е изложил подробни съображения в тази
насока ,които се споделят изцяло от въззивната инстанция .
Решението в частта му за размера на издръжката не
е обжалвано по същество ,влязло е в законна сила и не е
предмет на въззивното производство.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
С оглед изхода на делото Д.М.Ч., ЕГН ***** с адрес: *** следва да бъде
осъдана да заплати на М.Л.К. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в
размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Видинският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА №393/16.07.2020 г.на
Районен съд-В. по гр.д.№1538/2019 год.
ОСЪЖДА Д.М.Ч., ЕГН ******, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
М.Л.К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно Чл.280 ал.2 т.2 СК пред ВКс в едномесечен
срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :