РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Перник, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500073 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от Община
Перник, чрез юрисконсулт Л., срещу решение № 261146 от 22. 10. 2021г.,
постановено по гр. д. № 06366 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, с
което Община Перник е осъдена да заплати на В. Д. М., на основание чл. 49
вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, сумата 8000лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на счупване на горния край на
дясна ръка на лъчева кост, предизвикано от подхлъзване и падане върху
непочистен от снежна покривка и заледен участък, находящ се в гр. ***, ул.
„***“, ведно със законните лихви върху сумата, считано от 17. 01. 200г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в размер на 1320лв,
представляваща направените разноски в производството пред Пернишкия
районен съд. Доводите които се навеждат във въззивната жалба са, че
отговорността е на „ВиК“ ООД Перник, което е извършвало две ремонтни
дейности на В и К мрежата, но не е отстранило течовете и това е причинило
заледяването на улицата, както и че присъденото обезщетение е в завишен
размер. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Л..,
1
като моли да й бъдат присъдени направените разноски и пред двете съдебни
инстанции.
Насрещната страна В. Д. М., чрез адвокат М.В., е депозирала писмен
отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Поддъжа писмения си отговор и в съдебно
заседание, чрез преупълномощения адвокат М.Г.. Моли на адвокат М.В. да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Третото лице – помагач на Община Перник – „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, е депозирало писмен отговор на въззивната жалба. С него
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания,
доводите на насрещната страна и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебно решение,
което подлежи на инстанционен контрол и подлежи на разглеждане по
същество.
Обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на закона и в предвидената
форма. Следователно обжалваното решение не е нищожно.
Налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване на правото на иск и не се били отрицателни процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявения иск. Следователно обжалваното решение
не се явява недопустимо.
По отношение неправилността на обжалваното решение, Пернишкият
окръжен съд е обвързан от изложеното във въззивната жалба. Изхождайки от
изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от
2
тези на третото лице – помагач на Община Перник – „Водоснабдяване и
канализация“ Перник, както и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
На 04. 12. 2019г. и на 05. 01. 2020г. служители на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник извършвали аварийно - ремонтни дейности
на ул. „***“ в гр. ***, в близост до административен адрес № ** на същата
улица. В резултат на разлялата се вода по тази улица и по пресечката й с ул.
„***“, се било образувало заледяване, както по ул. „***“, така и по
пресичащата я ул. „***“, като никой не почиствал това заледяване.
На 17. 01. 2020г., около 16.00 ч., ищцата тръгнала от дома си, находящ
се на ул. „***“ № **, до близка лавка да напазарува. Пътят от дома й на ул.
“***,, се пресичал с ул. „***“. Вървяла по тротоара. След пресечката с ул.
„***“ на около 50 метра от завоя между двете улици, стигнала до място, на
което на тротоара били натрупани строителни отпадъци имало паркирани
коли, поради което не можела да премине по тротоара. На В.М. й се
наложило да слезе на пътното платно на ул. „***“. Пътят бил като стъкло от
замръзналата вода поради лошите метрологични условия и ниските
температури и бил заснежен. Ищцата пристъпила внимателно, на
непочистения от снежната покривка участък, но не успяла да се задържи на
леда и паднала на дясната си ръка с цялата си тежест. Изпитала много силна
болка в дясната си китка и изпищяла. Зпочнала да се мъчи сама да се изправи,
но ръката й въобще не можела да помръдне и тя седяла безпомощно на
улицата, а дясната й ръка започнала да се подува и посинява. От съседна
къща св. Й.М. чула първоначално писъка, а после видяла седящата на пътя
ищца, която не можела да се изправи и й се притекла на помощ. С усилия
помогнала на ищцата да се изправи и й помогнала да отиде до дома й на ул.
„***“ № **. Съпругът й веднага я закарал с автомобила в Спешния център на
МБАЛ „***” ***. От там била насочена за „Травматологично отделение".
Веднага й била направена ренгенография на гривнена става, като под локална
анастезия й била направена мануална репозиция на фрактурата и наложена
гипсова имобилизация. Наложило се болнично лечение, като ищцата 3 дни
престояла в „Травматологично отделение“ под лекарско наблюдение.
Диагнозата, с която постъпила В.М. за лечение е - счупване на горния край на
лъчева кост на тичино място на дясна ръка – „фрактура раднии декстра ин
локо типико“, като били извършени оперативни процедури на раменен пояс и
3
горен крайник. На ищцата била извършена гипсова имобилизация за 30
дневен период, при необходимост от два контролни прегледа на 24. 01. 2020г.
и на 14. 02. 2020г. Същата била неработоспособна за периода от 17. 01.
2020г., до 14. 07. 2020г., за който период била в болничен отпуск. През тази
половин година пострадалата ръка била непрекъснато с продължителни силни
болки и оток, поради което приемала болкоуспокоителни. След сваляне на
гипса дясната гривнена става била с оток, локална болка, флексионно
екстензионна контрактура в ставата и непълен юмручен захват. На ищцата и
била предписана терапия - ЛФК без натоварване, НСЛВС, криотерапия,
физиотерапия, лечение с нискочестотно магнитно поле 10 процедури и
аналитична ЛФК 10 процедури поради продължаващите болки. На 02. 04.
2020г., ищцата В.М. направила ренгенография на гривнена става, където било
установено остреопоротично променена костна структура. Това трайно
увреждане е съпроводено с болка, подуване, слабост и чести блокирания на
ръката с ограничение на някои движения. Към момента на прегледа от страна
на вещото лице д-р К.Ч., при пострадалата е настъпило пълно възстановяване
по отношение на основната функция на горния крайник, а именно
хватателната в посочения по-горе оздравшелсн период. Не са налице данни за
настъпили неблагоприятни последствия за здравето на ищцата по отношение
на основната функция на крайника след приключване на оздравителния
процес. Към момента и за в бъдеще, се очаква ищцата да изпитва физически
болки както при физически пренатоварвания, така и при промяна на
атмосферните условия. Тъй като М. работи като *** в „***“ /детска
стомотология/, когато е започнала да ходи на работа след приключване на
възстановителния период е имала проблеми с извършване на работата си,
поради естеството на претърпяната травма при физическо натоварване.
Горната фактическа обстановка се установява от заключението на
вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза инж. Е. В. А.,
заключението на вещото лиде д-р К. Ч. – неоспорени от страните, които съдът
изцяло възприема като обективно и компетентно изготвени, от приложените
медицински документи, както и от свидетелските показания на Й. С. М. и К.
Г. Б.– всичките кореспондиращи помежду си.
От правна страна.
Съгласно § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, преминават в собственост на
4
общините следните държавни имоти - общински пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Закона за
общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени със закон. Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата -
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 11 от
Закона за общинската собственост – имотите и вещи – общинска собственост,
се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите
на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата и чл. 48, т.2, б. „а“ от ППЗП - изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно § 1, т.14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година ….... Съгласно чл. 167, ал.1 от Закона
за движение по пътищата - лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, а съгласно чл.167, ал. 2, т.1 от
ЗДвП - служби за контрол, определени от кметовете на общините
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка. Следователно съгласно цитираните правни норми Община Перник е
собственик на ул. „***“, находяща се в гр. *** и тя носи отговорност за
поддържането й в изправно състояние и за безопасното й ползване – нещо
което се установи, че нито тя го е извършила, нито служителите на които го е
възложила, са го извършили.
По делото е доказано, че ищцата е получила упреждането си от
движение и падане по заледена и заснежена улица „***“, находяща се в гр.
***. При това положение въпреки, че течовете на вода и заледяването на
водата, се дължи от водопроводната мрежа на „Водоснабдяване и
канализация“, то Община Перник е имала значителен период от около 20 дни
да премахне тези заледявания и доводите във въззивната жалба са
неоснователни.
По отношение размера на иска.
Изхождайки от разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП
на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на ищцата към момента на
5
получаване на увреждането – на **години – след приключване на активната й
трудоспособна възраст, но все още работеща като ***, от характера на
увреждането - счупване на горния край на лъчева кост на тичино място на
дясна ръка – „фрактура раднии декстра ин локо типико“, от неговите
последици : извършеното наместване на фрактурата под локална
анестезиология, извършени оперативни процедури на раменен пояс и горен
крайник, от продължителността на възстановителния период – половин
година, от търпените болкии страдания, както при счупването, така и в
началото на възстановителния период, от търпените неудобства от носенето
на гипсовата имобилизация, от факта, че ищцата в момента е напълно
възстановена, от обстоятелството, че увреждането е станало на 17. 01. 2020г.,
когато размерът на минималната работна заплата за страната ни е бил 610лв.,
която сега е 710лв., съдът намира, че сумата от 8 000лв. би обезщетила
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания и
неудобства.
При това положение доводите във въззивна жалба на Община Перник,
че присъденото обезщетение от Пернишкия районен съд в размер на 8000лв. е
завишено по размер, са неоснователни.
След като мотивите на Пернишкият окръжен съд съвпадат с тези на
Пернишкия районен съд, то искът се явява основателен и доказан, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода по делото пред Пернишкия окръжен съд, Община
Перник следва да бъде осъдена на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата,
вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адвокат М.В. от АК – ***, сумата 730лв., за
оказана от нея безплатна правна помощ и процесуално представителство пред
Пернишкия окръжен съд на В. Д. М..
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 261146 от 22. 10. 2021г., постановено по гр.
д. № 06366 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд.
6
Осъжда Община Перник, с адрес: гр. Перник, Пернишка област,
площад „Св. Иван Рилски“ № 1, с Булстат *********, да заплати на адвокат
М.В. от АК – ***, сумата 730лв., за оказана от нея безплатна правна помощ и
процесуално представителство пред Пернишкия окръжен съд на В. Д. М..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7