№ 1381
гр. Варна , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500935 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№1935 по описа за 2021г. на
ВОС, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу решение №
260693/01.03.2021г., постановено по гр.д. № 5184 по описа на ВРС, както следва:
Жалба от вх. № 277265/10.03.2021г. на П. К. К. срещу посоченото решение в частта, с която
П.К. е осъден да заплаща издръжка за разликата от 200лв. до присъдената сума от 450лв. в
полза на детето Кристина, считано от 26.05.2020г. Счита, че размера на издръжката е
неоснователно завишен и не съответства на потребностите на детето и възможностите на
родителя да заплаща издръжка в този размер. По изложените в жалбата съображения се
претендира отмяна на решението в обжалваната част, като дължимата от страна на
въззивника издръжка в полза на детето се определи в размер на 200лв. С въззивната жалба
не са направени доказателствени искания.
С писмен отговоро, насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.
Жалба с вх. № 278833/18.03.2021г. от Д.Д. Жилева срещу постановеното решение, в частта,
с която е определен режим на личен контакт на детето Кристина, р. на 20.03.2014г. с бащата
П.К. и размера на определената издръжка, считано от датата на исковата молба и за минало
време, дължима от бащата
Във въззивната жалба се излага, че решението в посочените части е неправилно,
необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че
1
определения режим на лични контакти би довел до спорове между страните при реалното му
изпълнение, тъй като обикновено първата седмица от месеца започва и се слива с
последната от предходния месец, затова по удачно е режима да се определи в четни и
нечетни седмици от годината. Твърди също, че с даване на възможност бащата да вижда и
взема детето през деня, следващ рождения ден на детето е в ущърб на майката, особено с
оглед на това, че рождения ден се празнува съвместно. Излага, че при определяне на общия
размер на средствата необходими за издръжката на детето, съдът не е взел предвид всички
събрани по делото доказателства, поради което решението е необосновано и неправилно.
Заявява, че определената издръжка, дължима от бащата в размер на 450 лв. е занижена и
недостатъчна за покриване на разходите, необходими за задоволяване на потребностите на
детето. Твърди, че бащата получава висок месечен доход и има възможности да заплаща
издръжка в размер, който да осигурява задоволяване на нуждите на детето, така, както ако
родителите живеят и се грижат за детето заедно. Счита, че дължимата от бащата издръжката
следва да се определи в размер на 900лв., който е съответстващ на нуждите на детето и
възможностите на бащата да я заплаща.
С въззивната жалба са представени амбулаторни листи- 67бр., издадени на Кристина К. за
периода 2015г. – 2021г.; 7бр. ФКБ за закупени медикаменти. Отправено е искане за издаване
на съдебно удостоверение, въз основа на което въззивницата да се снабди с преписи от
обявените от „НЕК-ВН“ЕООД в НСИ Варна ГФО за 2019г. и 2020г. и за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което ищцата да се снабди с друго такова от „Банка ДСК“, в
което да е посочено движението по сметките на „НЕК-ВН“ЕООД за периода 01.01.2019г.-
16.03.2021г. за доходи от търговска дейност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС в
обжалваните части.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
2
обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да
събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне, режима на лични отношения и
издръжка за детето, т.е. съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивните жалби не се твърдят новонастъпили обстоятелства, то следва да
бъдат допуснати за приемане единствено приложените с въззивната жалба на Десислава
Жилиева писмени доказателства. Настоящият състав на съда намира, че следва да се
задължат страните да представят данни относно получаваното от тях трудово
възнаграждение и доходи от търговска дейност.
Да се издадат на Десислава Жилиева исканите съдебни удостоверения, въз основа на които
да се снабди с други такива от НСИ Варна и „Банка ДСК“, съдържащи данни относно ГФО
за 2019г. и 2020г. на „НЕК-ВН“ЕООД с ЕИК ********* и движението по сметките на
посоченото дружество за периода 01.01.2019г. – 16.03.2021г., които да представи по делото в
съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства по делото, представените с въззивната
жалба на Десислава Жилиева амбулаторни листи и фискални бонове /л.26-л.99 от в.гр.д. №
935/21г./.
Да се издаде на Десислава Жилиева съдебно удостоверение, което да и послужи да се
снабди НСИ Варна с преписи от обявените от „НЕК-ВН“ЕООД в НСИ Варна ГФО за 2019г.
и 2020г.
Да се издаде на Десислава Жилиева съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди с друго такова от „Банка ДСК“, в което да е посочено движението по сметките на
„НЕК-ВН“ЕООД за периода 01.01.2019г.-16.03.2021г. за доходи от търговска дейност.
ЗАДЪЛЖАВА Десислава Жилиева и П.К. да представят данни относно местоработата си,
размер на трудово възнаграждение и доходи от търговска дейност.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05. 2021 година от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
3
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4