№ 346
гр. Стара Загора, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000433 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 75/30.06.22 г. по гр.д. №972/21 г. на Районен съд-
Ч.,с което се приема за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Г. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Ч., ул. ***, дължи на „П.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. *** („П.“ АД), представлявана
от ***, в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им
юрисконсулт ***, следните суми: 20000 лева - просрочена и непогасена
главница, 61.12 лева - законна лихва, начислена за периода от 15.03.2021 г. до
25.03.2021 г., вкл., 48 лева разноски, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260167/29.03.2021 г. по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 273/2021 г. по описа на Районен съд - Ч., ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда
26.03.2021 г., до пълното погасяване на задължението.
Въззивникът Г. Г. Г. чрез процесуалния си представител обжалва
постановеното от районния съд решение.Моли същото да бъде отменено и да
се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения
иск.Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
1
Въззиваемият „П.“ АД, с ЕИК *** чрез процесуалния си представител взема
становище,че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от районния съд решение
по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „П.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
бул. *** („П.“ АД), представляван от ***, в качеството им на изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрисконсулт *** твърди в исковата молба
(ИМ), че на 27.05.2005 г. сключил с ответника Г. Г. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Ч., ул. ***, договор за издаване кредитна карта № 06РКО-А-
6609/27.5.2005 г. (договора за кредит/овърдрафт), с който договор за кредит
банката предоставила на ответника банков кредит овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/.
В ИМ се твърди, че на 11.12.2006 г. към договора за кредит бил сключен
анекс, с който бил увеличен предоставения кредит от 10000 на 20000 лева. На
30.11.2007 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който ответника
приел Общите условия на Банката (ОУ) за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, като
били предоговорени и други условия по договора за кредит.
Твърди се, че ответникът използвал изцяло предоставения му кредит.
Подробна информация за това кога и какви суми е усвоявал ответника и
съответно какви суми и кога е погасявал по договора за кредит била налична
в приложеното като доказателство към настоящата искова молба - извлечение
от счетоводните книги на „П.“ АД, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК. Съгласно т.
2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г., срокът за ползване и погасяване на кредитния
лимит се подновявал автоматично при условията и по реда предвидени в
Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, които общи условия,
2
на основание т. 10 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. били приети от ответника и
последния се бил запознал с тях. Автоматичното подновяване на срока било
описано в т. 19.1.1 от общите условия. Към момента на подаване на
заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и към момента на подаване на
исковата молба договорът за кредит не бил прекратяван от никоя от страните
съгласно т. 19.1.1 от общите условия. Кредитът бил в просрочие от 19.07.2012
г.
Твърди се също така, че поради неплащане в срок на задълженията по
договора за овърдрафт, на основание т. 13.1 и т. 13.1.1 от Общите условия на
„П.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Маstercard и VISA, Банката, чрез ЧСИ Р.М. - ЧСИ, с район на
действие Окръжен съд - С.З., с рег. № 868 на КЧСИ, връчила на ответника -
кредитополучател покана за доброволно изпълнение на задълженията по
договора за овърдрафт с предоставен 7 (седем) дневен срок за изпълнение от
получаване на поканата, като изрично било посочено, че в противен случай и
без да бъде изпращано повторно уведомление банката щяла да счита
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била връчена по реда
на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. Подробно описание на процеса на връчване
на поканата било направено в Протокол от 10.12.2020г., съставен от съдебния
изпълнител и приложен към настоящата молба. Тъй като ответникът -
кредитополучател не бил платил просрочените задължения по договора за
овърдрафт в предоставения му срок за доброволно изпълнение, на основание
чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия Банката била обявила
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 15.03.2021г.
Твърди се още, че на 26.03.2021 г., банката подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.
2 от ГПК срещу ответника. Районен съд - Ч., по ч.г.д № 273/2021 г., уважил
изцяло искането на банката и издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника. На основание издадения изпълнителен
лист, банката образувала изпълнително дело № 278/2021 г. по описа на частен
съдебен изпълнител Р.М., с рег. № 868, с район на действие Окръжен съд -
С.З. срещу ответника. На 23.11.2021 г. в банката се получило съобщения по
3
ч.г.д. №273/2021г. по описа на Районен съд - Ч., с което било указано, че
заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47 от ГПК, както
и че в едномесечен срок от получаване на съобщението банката можела да
предяви иск относно вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
След получаването на съобщението, за банката възникнал правен интерес да
предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответника.
Моли съда да признае за установено, че Г. Г. Г., с ЕГН ********** дължи на
„П.“ АД, с ЕИК *** на основание гореописаните фактически и правни
обстоятелства и документи следните суми: 20000 лева - просрочена и
непогасена главница, 61.12 лева - законна лихва, начислена за периода от
15.03.2021 г. до 25.03.2021 г., вкл., дължима на основание Тълкувателно
решение на ВКС от 27.03.2019 г., 48 лева разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост до ответника, вреда за банката, причинена от
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в
съда 26.03.2021 г., до пълното погасяване на задължението. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Г. В. Ж. от АК - С.З.,
действащ като процесуален представител на ответника Г. Г. Г., ЕГН
**********, с който счита, че предявените с ИМ искове са процесуално
допустими, но по същество са неоснователни. Оспорва описаните в исковата
молба обстоятелства относно ползването на предоставения кредит. Твърди, че
приложените по делото Общи условия не били предоставяни на доверителя
му и той не бил запознат с тях. Същите не съответствали на клаузите на
договора за издаване на кредитна карта и на анексите към него, и съответно
били неприложими относно тях. Доверителят му твърдял, че срокът на
валидност на издадената му кредитна карта на пластика изтекъл преди повече
от пет години и той не бил получил нова кредитна карта от банката, с което
договорът следвало да се счита прекратен, а теглените чрез картата суми бил
погасявал изцяло преди изтичане валидността й. Кредитът бил в просрочие от
19.07.2012 г., която дата следвало да се счита за начален момент, от който
започвала да тече погасителна давност. В конкретния случай посоченият в
4
исковата молба текст на т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. към договора, с
препратка към регламентацията на т. 19.1.1 от Общите условия на банката
бил неприложим. Договорът не отговарял на условията на чл. 11 от Закона за
потребителския кредит, а също така съдържал и редица неравноправни
клаузи, какъвто бил и цитираният по-горе текст на т. 2 от анекс № 2.
Прави възражение за недължимост на плащането и за изтекла в полза на
доверителя му погасителна давност, относно претендираното от банката
вземане. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист било подадено едва на 26.03.2021 г., а кредитът бил в
просрочие от 19.07.2012 г. - изтекъл бил срок значително по-голям от
предвидените от ЗЗД срокове за погасителна давност.
Оспорва твърдението на ищеца, че давността по отношение на вземанията
му била настъпила с отлагателното условие по анекс № 2/30.11.2007 г. Правно
ирелевантно било обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от
ищеца след настъпването на погасителната давност. Освен това Договорът за
издаване на кредитна карта, Анексите към него, както и Общите условия на
Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти, съдържали неравноправни клаузи, които на основание чл. 146 от ЗЗП
били нищожни, тъй като не били уговорени индивидуално. Освен, че била
неравноправна, посочената клауза в т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. към
договора била неясна по съдържание и неприложима в конкретния случай,
доколкото препращала към текстове, които не били приложими към нея и
заобикаляли законодателството на Република България във вреда на
потребителя. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗЗД
клаузата, която предвиждала банката по свое усмотрение да капитализира и
начислените лихви, чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, била
нищожна.
Настоящата инстанция, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно по делото ,че между страните е налице договор за издаване
кредитна карта № 06РКО-А- 6609/27.5.2005 г. По силата на същия ищецът се
5
е задължил да открие и води на името на ответника картова разплащателна
сметка, и да издаде към нея кредитна карта, чрез която титулярът й да усвои
предоставения му банков кредит овърдрафт в размер на 10000 лева - чл. 1 и
чл. 2 от договора.
Ответникът е декларирал, че е приел ОУ на „П.“ АД, с ЕИК *** с
подписването на договора - чл. 10 от същия.
Видно от клаузата на чл. 3 от договора, срока за ползване на кредита
овърдрафт е до 27.05.2007 г., който срок е бил краен за погасяване на
предоставения овърдрафт, освен ако срока на договора не бъде продължен.
Този срок е можело да бъде удължен автоматично всеки път за нов
едногодишен период при условие, че никоя от страните не уведоми другата за
прекратяване на договора в посочените в т. 36. 1 от ОУ срокове.. За
ползвания кредит - овърдрафт на ответника е бил предоставен гратисен
период от 45 дни за погасяване на дебитното салдо, като при неизпълнение в
срок дължи годишна лихва в размер уговорен в договора и ОУ към него - чл.
6 и 7 от договора и т. 14 от ОУ. При допусната забава при плащането на което
да е задължение до договора за период по - дълъг от 5 работни дни, банката -
кредитор може да обяви овърдрафта за предсрочно изискуем, за което следва
да уведоми писмено картодържателя - т. 28 от ОУ.
На 11.12.2006 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който бил
увеличен предоставения кредит от 10000 на 20000 лева. На 30.11.2007 г. към
договора за кредит бил сключен анекс, с който ответника приел Общите
условия на Банката (ОУ) за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, като били
предоговорени и други условия по договора за кредит.
От представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги по
процесния кредит е видно, че кредитът е в просрочие, считано от 19.07.2012 г.
- общо 3172 дни към 25.03.2021 г. включително (л. 16 от делото) Позовайки
се на това неизпълнение, кредиторът е обявил кредита - овърдрафт за
предсрочно изискуем, като на 03.12.2020 г. чрез ЧСИ Р. Манджурова е връчил
на длъжника нарочно предизвестие, с което му е дал 5 - дневен срок за
погасяване на изискуемото му задължение, което към него момент е в размер
на 20109.12 лева. Поканата е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК на
6
03.12.2020 г.
Не е спорно обстоятелството,а това се установява и от приложеното
ч.гр.д. № 273/2021 г. по описа на Районен съд - Ч. е, че съдът е издал в полза
на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумите в размер на: главница -
20000 (двадесет хиляди) лева, 61.12 (шестдесет и един лева и 12 ст.) лева -
лихва от 15.03.2021 г. до 25.03.2021 г., 48.00 (четиридесет и осем) лева -
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входирането на заявлението в съда - 26.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство:
държавна такса (ДТ) - 402.18 (четиристотин и два лева и 18 ст.) лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
В хода на производството е назначена съдебно-икономическа
експертиза,като на осн.чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в частта,относно анализа на
експертните изводи.
Следва да се отбележи,че с исковата молба са представени общите
условия, които са били актуални към момента на сключване на анекса от
30.11.2007г., с който анекс са приети от ответника общите условия, както и са
представени актуалните към момента на подаване на исковата молба общи
условия. Видно от клаузата на чл.40 от общите условия, актуални към датата
на анекса от 30.11.2007г. банката има право едностранно да променя общите
условия, като за промяната уведомява оправомощения държател
(кредитополучателя/ответника) в писмена или електронна форма, чрез
обявление в банковите си салони и на интернет страницата си най- малко
един месец преди влизането в сила на съответната промяна. Предвидено е
право на оправомощения държател да прекрати договора си ако не е съгласен
с промените, като погаси изцяло задълженията си към Банката. В настоящия
случай, няма несъгласие от страна на оправомощения държател и
прекратяване на договора за кредитна карта, нито има погасяване на
задълженията му.
7
Изискването за подписване на обши условия към договорите за кредит/
кредитни карти е в сила от 23.07.2014г., съгласно чл,11, ал.2 от Закона за
потребителския кредит и касае подписване на общите условия при
сключването на нови договори за кредит/ кредитни карти. Към 2007г., когато
са приети от жалбоподателя общите условия, е нямало задължение те да
бъдат подписвани.
Неправилно е и твърдението в жалбата, че в поканата до
кредитополучателя, с която покана последният е поканен доброволно да
погаси просрочените си задължения по договора за кредитна карта нямало
изрично изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. На страница втора от поканата, в третия параграф изрично е
упоменато, че при непогасяване на просрочените задължения по договора за
кредитна карта в предоставения седемдневен срок и без да се изпраща
повторно уведомление, банката ще счита ползвания овърдрафт за изцяло и
предсрочно изискуем.
Наличието на забава при погасяване на вноските по лихвата представлява
форма на неизпълнение по см. на т. 28, б. „а“ от ОУ, което дава право на
кредиторът да обяви използвания овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем, след като писмено предизвести за волята си титуляра на кредитната
карта. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за овърдрафт,
на основание т. 13.1 и т. 13.1.1 от Общите условия банката, чрез ЧСИ Р.М. -
ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - С.З., с рег. № 868 на КЧСИ, е
връчила на ответника - кредитополучател покана за доброволно изпълнение
на задълженията по договора за овърдрафт с предоставен 7 (седем) дневен
срок за изпълнение от получаване на поканата, като изрично е било посочено,
че в противен случай и без да бъде изпращано повторно уведомление банката
щяла да счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била
връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. Подробно описание на
процеса на връчване на поканата било направено в Протокол от 10.12.2020г.,
съставен от съдебния изпълнител. Тъй като ответникът - кредитополучател не
бил платил просрочените задължения по договора за овърдрафт в
предоставения му срок за доброволно изпълнение, на основание чл. 13.1, във
връзка с т. 13.1.1 от Общите условия Банката била обявила овърдрафта за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 15.03.2021 г. Този релевантен за
8
спора факт се е осъществил преди подаването на заявлението по чл. 417 от
ГПК - 26.03.2021 г.
Предвид чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от момента, в който вземането
е изискуемо. За вземания за главница давността е пет години /чл. 110 от ЗЗД/
и се смята за прекъсната с предявяване на иска за нея /чл. 116 б. „б“ от ЗЗД/.
По договори за кредит - овърдрафт, какъвто е процесния, изискуемостта на
усвоената сума от предоставения кредитния лимит не настъпва с падежа на
съответната минимална погасителна вноска (МПВ), а с изтичане на срока на
договора или при настъпване на предсрочна изискуемост.
Съдът споделя довода,че изискуемостта на усвоеното от ответника
дебитно салдо по главницата и за разноските е настъпила с прекратяване на
договорните отношения между страните с обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на 15.03.2021 г. Давностният срок не е изтекъл,
поради което възражението на ответника в тази насока е изцяло
неоснователно.
Въззивникът изразява становище,че всички описани в ОУ срокове за
прекратяване на договора, са определяеми/приложими изключително и само
от интереса на Банката - чл.36.1 и 2. от ОУ-2007. Моли да се приеме, че
клаузите по т.24, 25, 27, 28, 30, 36.1. от ОУ'2007, както и съответните клаузи
от неприложимите ОУ от 2020 г. представляват неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП,неравноправна клауза в
договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Договорът за банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл.144 от
ЗЗП вр.с пар.13 т.12 б.”б” от ДР на ЗЗП,съгласно който “финансова услуга” е
всяка услуга,свързана с дейността на кредитни институции,застрахователни
компании и инвестиционни фирми,като отпускане на кредит,в т.ч.
потребителски кредит,обезпечен с ипотека.Безспорно съществен елемент от
договора за кредит е размера на лихвата по този кредит.Същата представлява
цената на услугата,предоставена от банката.След като договорът при общи
9
условия е сделка,позволена от закона,единствено меродавна при преценката
относно валидността на уговорените при такива общи условия клаузи е това
дали съответната уговорка е във вреда на обслужваното от банката лице като
противоречаща на изискването за добросъвестност и причиняваща
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
конкретната банкова сделка.
По отношение на договорите за банков кредит е приложимо
изключението, визирано в чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП дотолкова,доколкото
изменението на цената на услугата /каквато представлява договорната лихва
за предоставения кредит/ се дължи на външни обективни причини,които не
зависят от волята и действията на доставчика на финансови услуги,а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор;
само в последния случай доставчикът на финансови услуги не би могъл да се
счита за недобросъвестен; за приложимостта на това изключение следва
клаузите /които при това следва да бъдат сключени индивидуално,а не при
общи условия/,свързани с изменението на цената /лихвата/ да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин,като потребителят следва
предварително да е наясно как цената би могла да бъде едностранно
променена от доставчика; съдът не следва да допълва неравноправните
клаузи с цел да отстрани порока,но при съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя начин във връзка с всички останали
клаузи на договора и като вземе предвид вида на стоката/услугата .
Настоящата инстанция намира,че в конкретния случай цитираните от
пълномощника на въззивника клаузи са индивидуално уговорени и не са във
вреда на потребителя.Същите не създават значително неравновесие между
договорящите ,поради което не следва да се обявят за нищожни.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено ведно със законните последици.
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/30.06.22 г. по гр.д. №972/21 г. на Районен
съд-Ч..
ОСЪЖДА Г. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. ***, да заплати на
„П.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., бул. ***
(„П.“ АД), представлявана от ***, в качеството им на изпълнителни
директори, направените в настоящото производство разноски в размер на 100
лв./сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11