Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260183/15.4.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети април 2021 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1337/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “А.С.В.” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – гр. С., бул. “д-р.П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, срещу Б.Ю.М., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1480,15 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1480,15 лева, представляваща 816,64 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит от 28.01.2019г./сключен между ответника и ищцов цедент – „И.А.М.“ АД/; 86,06 лева договорна лихва, за периода 11.04.2019г. – 07.11.2019г.; 33,55 лева лихва за забава, за периода 12.04.2019г. – 16.12.2019г.; 18 лева такса разходи; 525,90 лева неустойка и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 3801/2019г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното, ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,  подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди нищожност на договора за кредит.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовия в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 28.01.2019г., цедент на ищеца /“И.А.М.“ АД/, дал заем на ответника, в размер на 1000 лева. Уговорената сума следвало да се връща двуседмично, на конкретно посочени дати, последната 07.11.2019г.. Уговорената месечна вноска била в размер на 57,37 лева. Ответникът, заплатил общо сумата от 420 лева на първоначалния си кредитор, на две вноски, на дати различни от падежните и в размер различен от уговорения. Според заключението на ССЕ, отчитайки плащанията на ответника, съществуване или не на задължение за неустойка по договора, задължението му възлиза на сумата от 689,23 лева главница и 56,67 лева лихви, във втория случай и на 816,64 лева главница, 86,06 лева лихви и 525,90 лева неустойка, в първия. Последната, оспорвана като нищожна, била уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора, като обезщетение при неизпълнение на задължение на заемателя да представи обезпечение в срока по ал. 1 на чл. 4, където бил уговорен три дневен срок за представяне на обезпечение – две физически лица, поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция. Размерът на така уговорената неустойка възлизал на сумата от 701,20 лева, която да се заплаща заедно с уговорените погасителни вноски по заема, по 35,06 лева. С договор от 16.11.2010г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 16.12.2019г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, като преди това, на посочените в договора адреси за кореспонденция с ответника, изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, само на единия, без да е получено от ответника. За такова действие бил надлежно упълномощен от цедента. Няма данни, за опити, в тази насока, чрез посочените няколко средства за комуникация, в договора. В хода на настоящото производство уведомление за цесията, не е получавано от ответника, който е представляван от назначения му особен представител.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Част от посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор само по валидността на прехвърлянето на вземането. То обаче, не съществува, в търсения размер, тъй като е погасено с плащане, в голямата си част. На ищеца, би могла да бъде призната и присъдена, само сумата от 745,90 лева главница, останала дължима, след извършените плащания и прихващане на изпълнението по реда на чл. 76 ЗЗД /ТР № 3/2019г., т. 1 на ОСГТК/, предвид основателното му възражение за нищожност на неустоечната клауза по чл. 4, ал. от договора за заем. Така уговорената неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето – накърняване добрите нрави, съдът, приема за нищожна, поради, но, не само необосновано високия и размер /същият е близък до сумата, предоставена в заем, съответно 701,20 лева неустойка и 1000 лева заем/. Той, води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и длъжника, нарушавайки принципа за еквивалентност на престациите. В случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане на неустойка, за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката, с размера на главното задължение, съставът счита, че така договорената неустойка позволява на кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Уговорената неустойка, не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вреди, при неточно, ненавременно, или некачествено изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно, избягването на което е последователно провеждан принцип в облигационното право. Отделно, видът на задължението, за което е предвидена неустойката, не касае обезпечение изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за заем. Основна функция на неустойката е да обезпечи изпълнението на главното задължение. То, на длъжника, по договор за заем е връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва, ако е уговорена такава. Посоченото изключва възможност на кредитора да прихване платените от ответника суми по договора, за погасяване на вземане за неустойка и както се посочи исковете му биха били основателни само до размер от 745,90 лева, този за главница и лихви, а останалите, би следвало да се отхвърлят, този за договорната лихва поради погасяване вземанията с плащане, а този за неустойка, като неоснователен.  Липсва, обаче действие на цесията по отношение на ответника. Както се посочи, тя, не е съобщена на длъжника, нито от първоначалния кредитор, нито от ищеца, който е бил надлежно упълномощен за това, нито в хода на настоящото производство, с връчване на препис от исковата молба и доказателства. Последните са връчени на особения представител, който, не е упълномощен да приема материално-правни изявления, а само осъществява процесуално представителство на ответника. Така, не е налице надлежно съобщаване на цесията и по посочения в споменатите, в исковата, и последващите ищцови молби, решения на ВКС. Ищецът, разчитайки на дадените там разрешения, въобще, не е направил опит да съобщи цесията, нито на посочените в договора адреси, на които е можело да бъде открит, нито на посочените в договор телефонни номера за контакт, а същевременно липсва уговорка задължаваща потребителя да уведомява за промяна на някой от посочените. При липса на данни, за опити на ищеца, чрез тях, да съобщи прехвърлянето, този състав, не счита, че той, не е предприел всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.  Заради това, макар и да е настъпил последния уговорен падеж за издължаване заетата сума и ответникът да дължи малка част от главницата по договора за заем, поради липса на действие на цесията спрямо него, тя не може да се присъди на цесионера, а исковете му, би следвало да се отхвърлят, като неоснователни.

Поради непоследователно прилагане разпоредбата на чл. 290, ал. 3 ГПК, искът за главницата следва да се уважи до сумата от 580 лева, съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Процесния договор е недействителен, защото, не съдържа погасителен план със съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК, а именно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи. Поради това, ищецът може да получи само чистата стойност на кредита. В останалата му част иска за главницата следва да се отхвърли за сумата от 236,64 лева, а останалите искове, за лихви, неустойка и разходи, изцяло.    

   

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 451,81 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 3801/2019г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете – част от извършени разноски в двете производства от 1153 лева, представляващи 253 лева държавна такса по предявените искове; 600 лева разноски за възнаграждение на особен представител и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и 150 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – гр. С., бул. “Д-Р. П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, срещу Б.Ю.М., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане, по договор за паричен заем № 3435494 от 28.01.2019г., в размер на 580 лева, представляващи главница по договор за заем, в едно със законната лихва върху главницата от 580 лева, считано от 16.12.2019г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.С.В.” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – гр. С., бул. “Д-Р. П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, срещу Б.Ю.М., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 236,64 лева главница по договор за заем; 86,06 лева договорна лихва, за периода 11.04.2019г. – 07.11.2019г.; 33,55 лева лихва за забава, за периода 12.04.2019г. – 16.12.2019г.; 18 лева такса разходи; 525,90 лева неустойка, като неоснователни.   

 

ОСЪЖДА Б.Ю.М., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – гр. С., бул. “Д-Р. П.Д.” № 25, ет. 2, офис № 4, сумата от 451,81 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3801/2019г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: