РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Враца, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 08.12.2022г. / осми декември
две хиляди двадесет и втора година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №677 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите АПК.
Образувано е по жалба на * Т.Т.Ф. *** против
ЗАПОВЕД № РД-01-142/17.10.2022г. на
Директор на РЗИ-Враца, с която е
наредено да се начислят и изплатят със заплатите за месец октомври 2022г.
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, които са от икономия на
разходи за заплати, възнаграждения-сума за начисление, за 2022г. на служителите
от РЗИ-Враца, съгласно утвърден списък. Заповедта е оспорена в частта “Утвърден
списък“. Прави се искане за уважаване на жалбата, като основателна по изложени
в нея съображения. Претендират се разноски по делото
В с.з. жалбоподателят,
чрез * М.Д. поддържа жалбата. Посочва се, че в заповедта липсват фактически
основания и мотиви за издаването, както е в императивните правила на АПК. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък. Съображения в подкрепа на
направеното оспорване са изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът -
Директорът на РЗИ-Враца в с.з. чрез * С.Г. оспорва жалбата, като неоснователна.
Излагат се доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендират се
разноски по делото. Представена е и писмена защита с изложени съображения по
съществото на спора, както и за недопустимост на жалбата.
След като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Със Заповед №
РД-01-142/17.10.2022г. на Директора на РЗИ - Враца на основание чл.67, ал.7,т.5, ал.8, ал.9 и
ал.10 от Закон за държавния служител, чл.107а, ал.14,т.5 ал.15 и ал.16 от
Кодекс на труда и чл.31, ал.4 от Вътрешните правила за заплатите на РЗИ-Враца, в сила от
01.03.2020г. във вр. с Писмо №16-06-72/05.10.2022г. на Министъра на
здравеопазването
е наредено да се начислят и изплатят със заплатите за месец октомври 2022г.
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, които са от икономия на
разходи за заплати, възнаграждения-сума за начисление, за 2022г. на служителите
от РЗИ-Враца, в размер на 48 000 лева, съгласно утвърден списък. Към заповедта е приложен и утвърдения списък от директора на
РЗИ-Враца на служителите от РЗИ-Враца, имащи право на допълнителни възнаграждения
за постигнати резултати за периода 01.01.2022г. -30.09.2022г. и от който е
видно, че на всички служители е начислено ДВПР, като по отношение на всеки
служител е определен индивидуален размер, а по отношение на * Т.Ф., заемаща длъжност
„**“ в графа ДВПР е посочено - 0. Заповедта е оспорена в частта “Утвърден списък“, касаещ жалбоподателката и в тази част е предмет на
делото.
С писмо
№16-06-72/05.10.2022г. на Министъра
на здравеопазването и вх.№ 03-593/05.10.2022г. на РЗИ-Враца е уведомен
директора, на РЗИ-Враца, относно предоставяне на допълнителни средства по
бюджета за 2022г., като отпуснатите целеви средства са за изплащане на ДВПР
през м.октомври 2022г. на служителите на инспекцията, съгласно Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация.
Със заповед №
РД-01-68/30.03.2020г. на Директора на РЗИ-Враца са утвърдени вътрешни правила
за заплатите на служителите в РЗИ-Враца и е възложено на директорите на
дирекции в РЗИ-Враца да запознаят срещу подпис всички служители с утвърдените
правила. От приложения списък към заповедта е видно, че с тях е запознат срещу
подпис на 30.03.2020г. само директор на АПФСО, като други не са запознати с
тях, вкл. и **. Приложени са и утвърдените от директора на РЗИ-Враца вътрешни правила за
заплатите на служителите в РЗИ-Враца от м. март 2020г.
От приложен по
делото формуляр за оценка на резултатите
постигнати от служителя * Т.Ф. - ** за периода 01.01.2022г. –
30.09.2022г., с дата на оценяване 10.10.2022г. от оценявания ръководител * О.Д.,*** е видно, че е получила оценка 5
„Неприемливи резултати“, като в същия в коментар лицето е изразило несъгласие с дадената оценка. Срещу така
дадената оценка до директора на РЗИ-Враца е депозирано от жалбоподателката възражение на 12.10.2022г., по което директора на РЗИ-Враца се е произнесъл с резолюция, че не приема
възражението.
Представен е и
фиш за заплати за м.октомври 2022г., касаещ жалбоподателката и от същия е
видно, че не е начислено и изплатено ДВПР.
Представени са
по делото и 2 броя доклади от извършени проверки от Инспектората на МЗ от
22.02.2022г. и от 30.06.2022г., в които са констатирани нарушения в работата на
РЗИ-Враца, както и 2 броя заповеди на Директора на РЗИ-Враца, с които на
жалбоподателката са наложени дисциплинарни наказания, а именно Заповед
№РД-01-123/14.09.2022г. с наложено дисциплинарно наказание „порицание“ и
заповед № РД-01-47/14.03.2022г. с наложено дисциплинарно наказание „забележка“
.
Въз основа на описаните по-горе и
приети за установени по делото факти, които не се оспорват от страните
по делото, съдът направи следните правни изводи:
По отношение допустимостта на
жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е допустима за разглеждане в настоящото
производство, като подадена от надлежна страна и срещу годен за оспорване акт,
издаден от адм.орган при упражнявана от него функция по ръководство и контрол в
РЗИ, който съдържа властническо
волеизявления, с което се отказва изплащане на ДВПР по отношение на
жалбоподателката. По този начин пряко и непосредствено се засягат нейни права и законни интереси, тъй като същата има
право на ДВПР, при положен от нея труд, изплащането на което й е отказано.
Тоест налице е годен за оспорване ИАА по см. на чл.21 от АПК. По отношение на
допустимостта на жалбата и направени
възражения от проц. представител на ответника за недопустимост на
жалбата, съдът се е произнесъл и в с.з. на
08.12.2022г., които мотиви не намира за необходимо отново да приповтаря. В тази
насока и повторно наведените възражения от ответника за недопустимост на жалбата са неоснователни.
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1
от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Определянето на допълнително трудово възнаграждение, макар и предоставено на преценката на
административния ръководител, следва да бъде извършено съобразно законовите
предели на упражняване на оперативната самостоятелност, в съответствие с
нормативните и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи тези отношения, свързани
с допълнителните трудови възнаграждения на работещите, както и в съответствие с целта на закона.
По делото се установява, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, но не отговаря на изискването за форма на акта,
тъй като не съдържа фактически основния за издаването й. Видно от утвърдения
списък служителите в РЗИ-Враца са 70, като на 69 от тях е начислено ДВПР, а
само на жалбоподателката не е определено, а е посочено -0. В заповедта, както и
в утвърдения списък по отношение на жалбоподателката липсват каквито и да е
мотиви по отношение на определеното и ДВПР- 0. В тази насока основателно е и
оплакването й за нарушение на чл.59 АПК, тъй като в заповедта по отношение на
нея не са посочени правните и фактическите основания за неначисляване
и неизплащане на ДВПР за м.10 2022г. По същество те представляват юридическият
факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него право
да определя ДВПР. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност
и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразност на акта. Същия се е позовал на правни основния за определяне
на ДВПР за другите служители в РЗИ, но не и по отношение на жалбоподателката.
След като е считал, че такова не й се следва е следвало да мотивира отказа си
по отношение на нея. Позоваването на проц.представител на ответника в с.з. и в
представени по делото писмени бележки на
дадената от органа оценка при оценяването на служителя 5 „неприемливи резултати“,
че възражението по нея не е прието, докладите на Инспектора на МЗ, въз основа
на които на Ф. са наложени 2 бр. дисциплинарни наказания, не може да замести мотивите на органа в
издадения от него акт и утвърден списък с посочено ДВПР - 0, тъй като същите следва да са изложени от органа в самия акт. Допустимо е мотивите
на акта да бъдат изложени и в друг
документ, изхождащ от същия или помощен на него орган, но в случая такива не са налице, видно от данните
по делото. Съгласно изискването за форма,
регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде
мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства отказва изплащането на ДВПР по отношение на Ф.. Изискването за
мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от
гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на
правата на страните. В действителност съгласно чл.27 от Вътрешните правила не
се изплаща допълнително възнаграждение при неприемливи резултати, но от страна
на ответника не са посочени такива правни и фактически основания по отношение
на оспорващата. С оглед на изложеното съдът приема, че по отношение на
жалбоподателката не са посочени правни и фактически основния, въз основа на
които не й е определено и начислено ДВПР, което
представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на акт в
оспорената му част на това основание, без да е необходимо да се разглежда спора
по същество. Преписката следва да бъде
върната на органа за ново произнасяне, в частта касаеща жалбоподателката, съгласно
мотивите на решението.
С оглед
изхода на спора и своевременно направено
искане за разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се присъдят
такива в размер на 10.00- държавна такса и 500 лева-заплатено адвокатско
възнаграждение или общ размер 510.00 лева, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № РД-01-142/17.10.2022г. на Директор
на РЗИ-Враца, в частта утвърден списък, относно * Т.Ф. и връща
преписката на директора на РЗИ-Враца за ново произнасяне, съгласно мотивите на
решението.
ОСЪЖДА РЗИ-Враца да заплати на Т.Т.Ф. ***
разноски по делото в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението на страните му,
чрез АдмС - Враца пред ВАС - София.
АДМ.СЪДИЯ: