№ 1941
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100107814 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Х., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 31, вх. 1, ет. 3, ап. 11,
срещу Столична община, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр.София, ул.„Московска”,
№33, представлявано от Йорданка Фандъкова — кмет на СО, с която е предявен иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от деликт от 31.07.2022г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 31.07.2022 г. до окончателно плащане;
Ищецът твърди, че на 31.07.2022г., преди обяд в гр. София, вървейки по десния
тротоар на ул. "Нишава" с посока на движение от Южен парк към бул. "България",
непосредствено преди кръстовището с ул. "Тулча" попада в дупка, образувана от изцяло
липсваща плочка от тротоарната настилка. Образуваната дупка е с голяма дълбочина - над
нивото на глезена като от нея стърчи над нивото на тротоарната настилка тревиста
растителност, което прави невъзможно забелязването й. При падането С. Х. е получила
тежко увреждане - фрактура интертрохантерика феморис син. ст. пост (петрохантерна
фрактура на лява бедрена кост). Събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при
ясно и сухо време, като така съществуващата дупка не е била сигнализирана или обозначена
по никакъв начин.
Вследствие на произшествието ищецът е получила сериозни телесни увреждания,
изразяващи се в счупване горния край на лява бедрена кост. Ищцата е изпитала силна болка
в областта на лявата тазобедрена област, невъзможност за ходене и извършване на каквито и
да било активни действия с увредения крайник. Налице е била палпаторна болка в лява
ингвинална област, с положителен симптом на „закованата“ пета. Непосредствено след
1
инцидента, ищцата по спешност е откарана в Катедра Ортопедия, травматология,
реконструктивна хирургия и физиотерапия, Клиника по ортопедия и травматология към
ВМА София, където са направени необходимите прегледи и рентгенографии, при което са
констатирани гореописаните увреждания. Тежестта и характера на увреждането е наложило
провеждане на оперативна интервенция, изразяваща се в извършване на репозиция на
фрактурата и фиксация с DHS плака и винтове. Извършена е компресия sliding screw на
фрактурата, дистално са поставени 3 кортикални винта. За правилното възстановяване е
следвало да се проведе антибиотична и антитромботична профилактика.
Лечението на ищеца е продължило в домашни условия, а травматичните увреждания
са затруднили движенията на десния крайник за изключително дълъг период, на практика и
към момента на депозиране на исковата молба. В продължение на този период от време
пострадалата е търпяла силни болки и страдания поради получените телесни увреждания и
процесът по възстановяване от тях, а изпитаният у плах и стрес при падането и силната
болка не я напускат и до настоящия момент, като са оставили траен белег в съзнанието й.
Пострадалата споделя, че след инцидента е започнала да страда от безсъние и често се буди
посред нощ от болки в областта на травмата. Поради силно ограничената си подвижност
ищцата е била поставена в ситуация, в която постоянно е имала нужда от чужда помощ с
оглед удовлетворяването на най-обикновени и ежедневни хигиенни и битови нужди. Тези
обстоятелства предпоставят и изпитваните чувства на непълноценност и зависимост от
околните, като се отразяват отрицателно на психиката й и водят до проявата на депресивни
състояния на съзнанието. Преживеният стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент
са станали причина за негативни емоции на ищцата, често изпитване на безпокойство,
станала е раздразнителна и напрегната, силно е ограничила социалните си контакти.
Силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента продължават и до днес при
спомена за случилото се. Доверителката ми изпитва страх да ходи по улиците. От момента
на злополуката и досега изпитва болки в таза и крака при всяко движение. Въпреки
проведената оперативна намеса двигателните функции на бедрената й кост на левия й крак
не са възстановени напълно. Затруднена е способността й да слиза и да се качва по стълби,
бързо се изморява и започва да изпитва болка
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е
завил, че така предявеният иск е недопустим, тъй като не е доказана липсваща плочка, за
която отговаря Столична община, поради което и ответникът не е пасивно процесуално
легитимиран да отговаря по иска. Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна,
доколкото не е посочено в какво се изразява бездействието на служителите на ответника.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен доколкото не са налице елементи от
фактическия състав на възникване на правото на обезвреда вследствие причинени
неимуществени вреди, състоящи се в търпени болки и страдания, последните не са
индивидуализирани по източници, съответно нямат връзка с приложените доказателства.
Процесното счупване не е засегнало трайно организма и няма цялостно засягане на
организма или отделна негова система. Увреждането не е създало временна или постоянна
2
опасност за живота и здравето, а и здравето на ищцата е възстановено. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен.
По допустимостта:
Съдът намира, че искът е допустим и следва да се произнесе по съществото на
правния спор.
Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на страните е
предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя
основателността на иска. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от
някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от
твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от
основанието и петитума на исковата молба. Съдът намира, че с исковата молба ищецът
твърди, че за процесната дупка на пътното платно отговаря ответника, като е въпрос на
материална легитимация дали това твърдение отговаря на действителното състояние,
поради което исковете са допустими.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обзпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г.,
на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.Вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия
да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на ответника по
чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а
за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В
настоящия случай, следва да се установи бездействие на служители в ответната детска
градина, които не са осъществили надзор върху децата в същата, което е довело и до
процесния деликт.
От съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства се установява, че
3
на 31.07.2022г., преди обяд в гр. София, вървейки по десния тротоар на ул. "Нишава" с
посока на движение от Южен парк към бул. "България", непосредствено преди
кръстовището с ул. "Тулча", ищецът попада в дупка, образувана от изцяло липсваща плочка
от тротоарната настилка. Образуваната дупка е с дълбочина - над нивото на глезена като от
нея стърчи над нивото на тротоарната настилка тревиста растителност, което прави
невъзможно забелязването й. Събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при
ясно и сухо време, като така съществуващата дупка не е била сигнализирана или обозначена
по никакъв начин.
Свидетел- очевидец на процесното увреждане е св. Любомир Тодоров Кожухаров.
Видно от неговите показания на мястото на липсващите плочки по тротоарната настилки е
имало израсла трева, което е правело трудно забелязването на дупката, съответно
предприемането на превантивни мерки. За липсата на плочки по тротоара, съответно за
наличието на дупка на тротоарната настилка, не е имало поставени предупредителни
табели. Същият свидетел е оказал съдействие на ищцата и с личния си автомобил е закарал
същата до ВМА, където на ищцата била оказана спешна помощ.
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, вследствие на процесния
деликт ищецът е приета по спешност във ВМА - МБАЛ СОФИЯ, Катедра ортопедия,
травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия, Клиника ортопедия и
травматология, където след направените образни и кръвни изследвания, като са установени
следните увреждания: счупване на лявата бедрена кост в горния и край.
Видно от медицинската документация при приемането на ищцата в болничното
заведение същата е в увредено общо състояние, като е в състояние на органично психотично
разстройство.
При подготовката за оперативно лечение, ищцата получава сърдечни проблеми и е
преведена по спешност в Клиника по кардиолгия, където и е поставен пейсмейкър за
регулиране на сърдечната честота. След стабилизиране на състоянието, ищцата е преведена
обратно в Клиника ортопедия и травматология, където на 04.08.2022г. е проведено
оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- плака и винтове.
Процесното счупване е възможно да се получи по начин, както е описано в исковата
молба. При ищцата е проведено оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- плака и
винтове. Проведеното лечение е адекватно и своевременно проведено
През периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два
месеца, болките са били с интензивен характер.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв вид увреждания е около 8-10 месеца. По делото няма данни за
продължителността и начина на протичане на възстановителния период при ищцата. С
оглед възрастта на ищцата и наличието на придружаващи заболявания най- вероятно
4
възстановителният период ще се удължи.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на гаранцонно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД –
противоправно поведение на служители на ответната община, при и по повод възложена им
работа, неимуществени вреди, настъпили за ищеца и причинно – следствена връзка между
противоправното поведение и вредите.
Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са
публична общинска собственост. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от
ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по
смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите,
тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1
от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Тротоарът е част от пътното платно, за стопанисването на което
носи отговорност Столична община. Произшествието е настъпила на път, общинска
собственост, и общината носи отговорност за управлението, ремонта и поддържането на
пътищата, съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. На основание чл. 11 ЗОС имотите и вещите -
общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, което
включва дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. На основание пък чл. 167, ал. 1
ЗДвП общините имат задължението да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Изпълнението на тези задължения не е ограничено само до онези части или принадлежности
на улицата, които са общинска собственост, защото по силата на цитираните норми на
общината е вменено да осъществява цялостната дейност по полагането на системни грижи,
поддържането в изправност и осигуряване безопасността при движение по общинския път.
Съгласно § 1, т. 14 ЗП "поддържане на пътища" е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Поради това
съдът намира, че бездействието на ответната община, респ. нейни служители, е довело до
неизпълнение на задълженията по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП, поради което са налице
предпоставките на гаранционно-обезпечителната й отговорност по чл. 49 ЗЗД. И тъй като
общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасно движение по пътя, в частта
му, в която е настъпило ПТП, то тя е пряко отговорна за репариране на вредите.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
5
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на процесния
деликт/ 88 години/, увреденото общо здравословно състояние на ищеца към датата на
инцидента, вида и характера на претърпените телесни повреди: счупване на лявата бедрена
кост в горния и край, която е довела до трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата, влошаване на
сърдечни проблеми на ищеца, предизвикано от процесния инцидент, наложили поставянето
на пейсмейкър за регулиране на сърдечната честота преди извършване на оперативната
интервенция на бедрената кост.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете и
обстоятелството, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода
на възстановяване при такъв вид увреждания като процесното е около 8-10 месеца. С оглед
възрастта на ищцата и наличието на придружаващи заболявания най- вероятно
възстановителният период ще се удължи.
Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към юли 2022г. съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева, поради което и искът следва да бъде
уважен в пълния му претендиран размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от
ищеца на процесните вреди. От събраните по делото доказателства не са налице данни за
поведение на ответника, довело до съпричиняване на процесните вреди. Самото падане не е
показател за проявено невнимание, в противен случай би се оказало, че всеки пешеходец,
паднал на тротоар поради спъване в неравности или стъпване в дупка, по дефиниция е
съпричинил травмата си. Липсва поведение, което обективно да е допринесло за
неблагоприятния резултат по начин, че да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
него. В случая служителите на ответната община не са положили грижи да осигурят
спокойно и безопасно движение по тротоара, което е довело до образуване на дупки и е
създало опасност за здравето на пешеходците, каквато е била и ищцата. Причина за
процесната вреда не е преминаването на ищцата по тротоара, а необезопасената и
6
несигнализирана дупка в тротоар, който се намира в урбанизираната част на града и е
общинска собственост. Настъпилите вреди са пряка последица от стъпването в тази дупка и
се установяват от медицинската документация и приетата по делото съдебно медицинска
експертиза. Порази това възражението следва да бъде отхвърлено.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законна лихва върху уважения
размер на главницата, считано от датата на увреждането- 31.07.2022г до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 1605лв., от които сумата от 1200лв. за
държавна такса, сумата 5лв. за такса за съдебно удостоверение и сумата от 400лв. за
експертиза, които следва да му бъдат присъдени.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 06.07.2023г. ищецът е бил
представляван от адв. М. Д. безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ е в размер на 3050лв.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото
от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
7
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Д. сумата от 2000лв., представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Не е налице
фактическа и правна сложност, като делото е приключило в две съдебни заседания.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.
„Московска”, №33, представлявана от Васил Терзиев — кмет на СО, да заплати на С. И. Х.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 31, вх. 1, ет. 3, ап. 11,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане от 31.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането- 31.07.2022г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.
„Московска”, №33, представлявана от Васил Терзиев — кмет на СО, да заплати на С. И. Х.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 31, вх. 1, ет. 3, ап. 11,
сумата от 1605лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от
1200лв. за държавна такса, сумата 5лв. за такса за съдебно удостоверение и сумата от 400лв.
за експертиза.
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ:********* и с адрес:гр.София, ул.
„Московска”, №33, представлявана от Васил Терзиев — кмет на СО, да заплати на адв. М.
Д.- САК, сумата от 2000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца в настоящето производство
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат изплатени чрез пощенски
запис.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8