РЕШЕНИЕ
№492
08.09.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………..…...
Прокурор: …………………………………………………………………….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №803 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Б. - гражданин на А., с адрес: гр. Х., ж.к. „Д.“ №.., РПЦ - Харманли, срещу Решение №УПХ-320/03.08.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от органа. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, непрекъснато бил изложен на опасност. Както вече заявил при проведеното с него интервю, семейството му било изправено пред огромен риск от нападение, защото баща му съдействал на НАТО, следствие на което бил нападнат от терористи. Поради това нямало как чужденеца да остане в А.. Не искал и не можел да се върне в държавата си на произход, поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Ответникът също така напълно игнорирал обстоятелството на етническата принадлежност на оспорващия. Жалбоподателят бил от таджикски етнически произход, а не от мнозинствения пущунски етнос, съставляващ 49 % от населението на А.. В този смисъл за него рискът от преследване се явявал допълнително увеличен и усложнен по причина на неговата „националност“, което било допълнително основание по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Заявените от него твърдения пред ДАБ представлявали реална заплаха за живота му и не отговаряли на истината описаните мотиви на административния акт, че не заявявал заплаха за живота си. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал именно цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните сочили, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които основно загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния орган преценка за приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Е. Г.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-2445/13.07.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М. М. от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1334 от 16.07.2021г. на РПЦ – гр. Харманли, с рег. №УП-17431/16.07.2021г. на ДАБ, подадена с името М.Б. от А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-17431/16.07.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.Б., гражданин на А., роден на ***г***, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.Б., роден на ***г***, със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – таджик, религия – мюсюлманин, сунит, професия – дограмаджия, образование средно, неженен, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП-17431/19.07.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си чужденецът се представил като М. М., роден на ***г. от А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 26.07.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-17431/26.07.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Притежавал само афганистанско гражданство. Баща му бил във Франция – З. Б., на 48 години, в процедура. Не можел да представи документи за самоличност, защото оставил своите – национален паспорт, лична карта и шофьорска книжка в Т. при роднините си. Напуснал легално А. в посока за И. през юни 2017г. и останал около седмица. Влязъл нелегално в Т. и бил в град Г. около четири години. След това преминал нелегално и транзит през Г.. Влязъл нелегално в България на 27.06.2021г., през зелена граница с помощта на трафикант, заедно с група от 75 човека. Били превозени с товарен камион до една гора в близост до град С. и след това били заловени от полицията. Последният му адрес в страната му бил село Ч., общ. П., обл. К. и оттам напуснал А.. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава, за пръв път подавал молба тук, в Б.. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е таджик. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Заявил, че е мюсюлманин-сунит. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Нямал близки роднини в страната си, защото всички я напуснали през 2017г. Имал средно образование. Бил дограмаджия. Главно заради проблеми, свързани с талибаните напуснал А.. Разказал, че баща му съдействал на НАТО и поради това семейството му било изправено пред огромен риск от нападение. Страхували се да не им се случи нещо лошо, защото били нападнати от някакви терористи и то главно баща му. Вследствие на това решили да напуснат родината си и отишли в Т.. Там били от четири години и подали документи за статут пред Върховния комисариат на бежанците към ООН, но още нямало никакъв отговор и поради това чужденецът решил да тръгне пръв към Европа. Искал да отиде при баща си във Ф. и там да се установи, да си намери работа, с която да се издържа и да помага на семейството си. Лично не бил заплашван, но веднъж били нападнати от неизвестни лица. Семейството му не било заплашвано, но веднъж били нападнати, чужденеца, брат му и баща му от неизвестни лица преди 8 г. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход, защото там нямало сигурност и нормални условия за живот. Подал молба за закрила в Република България, защото бил заловен тук в България, но целта му била да стигне до Ф..
С Решение № УПХ-320/03.08.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.Б. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 09.08.2021г., а жалбата е подадена на 09.08.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е. М. Г., младши
експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определен със
Заповед № РД05-765/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.
1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното
решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденецът е регистриран на 16.07.2021 г., а оспореният акт е издаден на
03.08.2021г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70,
ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено
производство.
В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ-гр.Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Необходимо е преследването да е било насочено към самия кандидат за бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която той идва- в този смисъл Решение № 7256 от 01.06.2018 г. по адм. д. № 4261/2018 на Върховния административен съд. Законът също изисква опасението да е основателно, т.е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него – в този смисъл Решение № 8126 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 11069 / 2017 на Върховния административен съд.
Наличието
и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете
произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни
права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по
произход.
Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол рег. № УП-17431/26.07.2021г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в А., не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. Изрично е заявил, че талибаните не са му навредили, единствено веднъж били нападнати с брат му и баща му от неизвестни лица преди 8 години. Доколкото е посочил, че баща му съдействал на НАТО и се страхували да не им се случи нещо лошо, защото били нападнати от някакви терористи и то главно баща му, дори да е налице преследване то е насочено срещу друго лице, а не срещу жалбоподателя. Отделно от това, видно от проведеното с оспорващия интервю, целта на същия при подаване на молбата му за закрила не е била продиктувана от това да получи такава в Република България, а е подал молба, защото бил заловен тук, в България, но целта му била да стигне до Ф.. Изрично е заявил, че иска да отиде при баща си във Ф. и там да се установи, да си намери работа, с която да се издържа и да помага на семейството си.Когато едно лице е бежанец и бяга от страната си на произход поради някакво преследване, война или др., то логично е то да остане в първата сигурна държава за него, каквато в настоящия случай по отношение на жалбоподателя се явява Т., след което да се завърне в родината си. От гореизложеното и от бежанската история следва обоснован извод, че оспорващия е влязъл нелегално в Република България само поради стремеж за икономически по-добър живот. В този смисъл Решение № 6635 от 03.06.2020 г. по адм. д. № 3067/2020 на Върховния административен съд. иДоводите в жалбата, че поради таджикският му произход за оспорващия била налице опасност от преследване поради признака „националност“ не са неоснователни. Излагайки бежанската си история изрично оспорващият е посочил, че не е имал никакви проблеми в държавата си по произход, свързани с това, че е таджик. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която М.Б. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-327/05.07.2021г. относно И. Р. А. и Справка
с вх. № МД-53/27.01.2021г. относно Турция, на
Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на
правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник
дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
При подробен анализ на цитираните справки, както и на допълнително представените в хода на съдебното производство от ответника актуални справки относно А. и Република Турция съдът намира, че въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в А. и за наличието на конфликти, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Понастоящем, видно от справка МД – 403 от 20.08.2021г. на Директор Дирекция” МД” при ДАБ талибаните контролират цялата страна, с изключение на провинция П. , чийто статус е „оспорвана”. Във всички останали региони конфликта в А. е обявен за приключил. Съответно макар ситуацията в А. да остава сложна с оглед променената политическа обстановка, то към настоящия момент не може да се приеме, че в тази страна е налице безогледно насилие породено от вътрешен въоръжен конфликт. Съгласно практиката на ВАС и конкретно Решение № 2316 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 2546 / 2015 на Върховния административен съд, само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В случая по – скоро от установената по делото фактическа обстановка може да се направи извода, че чужденецът е напуснал страната на произход и впоследствие третата сигурна държава- Република Турция, с цел да търси по- добър стандарт на живот и е използвал България като транзитен пункт за миграция към Франция. Ето защо следва да се приеме, че причините за престой в България са от икономически характер и не се обхващат от приложното поле на ЗУБ, вкл. не е налице хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В този смисъл и Решение № 2452 от 20.02.2019 г. по адм. д. № 3371 / 2018 на Върховния административен съд.
Отделно и предвид изложената от кандидата бежанска история не може да се направи извода, че има
основания да се счита, че при връщането
му на територията на страната му по произход биха били
застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение
или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Необходимо е да бъде взето предвид и че през последните четири години преди пристигането си в България молителя за закрила е живял в Република Турция, която представлява „трета сигурнадържава” по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗУБ, в която не е налице въоръжен конфликт и в която видно от регистрационният лист на жалбоподателя семейството на последния, с изключение на баща му, който се намира в Република Ф., все още продължава да живее необезпокоявано.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б. - гражданин на А., против Решение №УПХ-320/03.08.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (Е. Г.).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: