№………….../ 19. 07. 2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
843 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 24634/03.04.2019г.
от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, чрез юриск. П.В. против
Решение № 1089/18.03.2019г. по гр. дело № 3351/2019 г. на ВРС, с което са отхвърлени
исковете на въззивника за признаване за установено в отношенията между
страните, че Л.Р.Л., ЕГН********** му дължи сумата 244.43лв. – главница,
представляваща сбор от неплатени задължения за реално потребени ВиК услуги за
периода 17.08.2013г. – 15.01.2016г. за обект в село ***, общ. Аксаково, с
абонатен №1196083, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 05.10.2017г. до пълното й изплащане, както и сумата 48.99лв. –
сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените главни задължения за
периода 23.10.2013г. – 01.10.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15233/2017г. на ВРС., на осн. чл.422 ГПК.,
като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати на в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 50.00лв. – част от депозит
за ССчЕ, платен от БСВ поради защитата на ответник от особен представител.
Сочи се в жалбата, че първоинстанционното решение е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че не е доказана реалната доставка на вода за битови
нужди в имота, находящ се в с.***, общ.Аксаково, който е собственост на Л., тъй
като от фактура № ********** от 02.02.2016г. се установявало безспорно
консумация за сумата от 192.96лв., представляваща стойност на ползвани 120м3
вода за периода от 17.07.2014 г. до 15.01.2016 г. Твърди се, че на 17.07.2014
г. инкасаторът отчел показание на водомера от 95 9м., което било удостоверено с
подпис на лицето, което му е осигурило достъп до измервателния уред. На
16.10.2014г. инкасаторът отбелязал в карнета „вр.спрян" (временно спрян),
което обстоятелство е удостоверено с подписа на длъжностното лице, т.е. в имота
не е ползвана вода, поради което липсва отчет на водомера. На 15.01.2016г.
потребителят е уведомил В и К оператора за замръзване на водомера в имота,
което е наложило неговата подмяна. При извършената смяна на водомера на
15.01.2016г. е установено показание от 1079м3, което е удостоверено
с подписа на лицето Б. Ст. А. ЕГН ********** в констативен-двустранен протокол
№ ********** от 15.01.2016 г.
На следващо място, въззивникът излага твърдения, че съдът
неправилно е интерпретирал факта, че на 15.01.2016г. е установено, че водомерът
на потребителя е замръзнал. Това обстоятелство водило до невъзможност
ползваната вода да бъде отчитана за в бъдеще, но не и че водомерът е повреден,
или че отчетените показания до момента на замръзването не отговарят на
обективната действителност. Л. не е изпълнила задължението си, регламентирано в
чл.5, т.14 от Общите условия-да осигурява водомерния възел, разположен в имота,
против замръзване, поради което не следва да черпи права от своето
противоправно поведение. На 15.01.2016г. водомерът на потребителя е сменен с
нов поради неговото замръзване, което е довело до невъзможността измервателния
уред да отчита потреблението на вода. Но отчетеното показание от 1079 м3
не е компрометирано, тъй като водомерът сочи, че вода в това количество е
преминало през него. Съдът не е взел предвид отразеното в карнета в графа
„забележка", че отчитането временно е преустановено, поради неизползването
на вода в имота. Карнетът не бил оспорен от ответника, поради което го обвързвал по отношение на отразените в
него факти. Оспорва се още позоваването на разпоредбите на чл.20 и чл.З0, ал.1
от ОУ, тъй като същите били неотносими към спора. В заключение въззивникът
сочи, че е установено, че Л.Л. е собственик на имота е установен по повод
предявяване на претенциите на В и К оператора пред съда, тъй като потребителят
не е изпълнил задължението си да се легитимира като такъв пред него, независимо
от факта, че имотът е придобит на 19.12.2000 г., което не следвало да
рефлектира по неблагоприятен начин в правната сфера на ищцовото дружество. По изложените съображения отправя искане към
съда за отмяна на обжалвания акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е представен отговор от въззиваемата
страна.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното
от фактическа и правна страна :
Производството е образувано по предявени от
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че Л.Р.Л., ЕГН**********, дължи на дружеството сумата 244.43лв. –
главница, представляваща сбор от неплатени задължения за реално потребени ВиК
услуги за периода 17.08.2013г. – 15.01.2016г. за обект в село ***, общ. Аксаково,
с абонатен №1196083, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 05.10.2017г. до пълното й изплащане, както и сумата 48.99лв. –
сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените главни задължения за
периода 23.10.2013г. – 01.10.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15233/2017г. на ВРС.
Ищецът сочи, че е подал заявление по чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящите искове. Твърди още, че в изпълнение на
задълженията си по договор за снабдяване с вода и ВиК услуги, доставил на
ответника вода и съпътстващи услуги на стойност, посочена в процесните фактури,
срещу което последният следвало да му заплати цената за доставката. До момента
потребителят не изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в забава. По
същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
В него той оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца; твърди, че е
налице или неправилно отчитане на водомера, или неотчитане на водоползването,
като оспорва доставката на фактурираната вода. В условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне
на исковете.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Видно
от приложеното по делото ч.гр. дело № 15233/17 г. по описа на ВРС, в полза на
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Л.Р.Л., ЕГН********** за сумата
244.43лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за реално
потребени ВиК услуги за периода 17.08.2013г. – 15.01.2016г. за обект в село ***,
общ. Аксаково, с абонатен №1196083, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението – 05.10.2017г. до пълното й изплащане, както и
сумата 48.99лв. – сбор от лихвите за забава върху всяко от просрочените главни
задължения за периода 23.10.2013г. – 01.10.2017г.
Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД налага в тежест на ищеца да установи в условията на
пълно и главно доказване съществуването на облигационноправна връзка с
ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта,
титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и
канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от
ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на
ответника.
Основният спорен въпрос между страните е относно
съществуването на облигационно правоотношение между тях, по което ответникът,
настоящ въззиваем, има качеството на потребител на вода и съпътстващи услуги в
процесния период.
Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС), с
идентично съдържание с чл. 2 от ОУ на ответното дружество, определя като
потребители на ВиК услуги лицата – собственици и/или ползватели (на правно
основание) на съответен присъединен обект. Съгласно чл. 9а от НУРПППВКС
промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В
чл. 63 от ОУ, ал. 1 от ОУ на ВиК изрично е прието между страните, че ако
предишният собственик не закрие партида си, операторът събира дължимите суми от
него до датата на откриване на партидата на новия собственик или ползвател.
От приложения по делото НА №131/18.12.2000г., том 6, рег.
№6576, н.д. №833 за 2000г. на н-с при ВРС, се установява, че Л.Р.Л. е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот на 18.12.2000 г., като титулът
и́ за собственост е вписан в АВп на следващия ден.
Видно от приложените карнетни листи, на които основава
претенцията си ищеца, Л.Р.Л. е записана като потребител в тях едва на
08.02.2016 г., а в останалите, които касаят процесния период са вписани В.Г.Я.
и Б. Ст. А.. Срещу нито едно от отчетените показания не е положен подписа на
въззиваемата, а като автор на единствения подпис в рамките на исковия период е
посочен В.Г.Я.. Като потвърждение на изложеното, в представения двустранен
констативен протокол от 05.01.2016 г. отново като потребител е записан В.Г.Я.,
а името или подписа на Л.Л. не фигурира в документа, както и в нито един друг
документ, касаещ процесния период.
От горното се установява безпротиворечиво, че във
времето, за което се претендира заплащане на изразходвано количество питейна
вода не е била създадена партида на името на въззиваемата, придобила
собствеността върху присъединения имот м.12.2000 г. Поради бездействието на
предишния титуляр да закрие съществуващата на негово име партида, по силата на
чл. 63 от ОУ, ал. 1 от ОУ на ВиК той е останал задължен за начислените суми до
откриване на партидата на новия собственик. Доколкото ищецът не е представил
доказателства, че в процесния период титуляр на партидата с абон. № 1196083 е
била Л.Р.Л., то последната не е материално легитимирана да отговаря по
предявения иск. Само на посоченото основание същият подлежи на отхвърляне като
неоснователен, тъй като ищецът е следвало да насочи претенцията си към лицата,
с които се е намирал в облигационноправна връзка през времето, в което са
начислявани сумите за доставената питейна вода. Обратното би означавала, че да
се допусне неоснователно обогатяване, като се претендира една и съща сума от
различни лица. В случая ирелевантно се явява обстоятелство за точното
количество на изразходваната вода, както и за годността на измервателното средство,
с оглед липсата на пасивна материална легитимация на ответника.
Предвид съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни
инстанции, постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено на
основание чл. 272 от ГПК, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
1089/18.03.2019г. по гр. дело № 3351/2018 г. на ВРС, 9 състав, с което са отхвърлени исковете
на въззивника за признаване за установено в отношенията между страните, че Л.Р.Л.,
ЕГН********** му дължи сумата 244.43лв. – главница, представляваща сбор от
неплатени задължения за реално потребени ВиК услуги за периода 17.08.2013г. –
15.01.2016г. за обект в село ***, общ. Аксаково, с абонатен №1196083, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 05.10.2017г. до
пълното й изплащане, както и сумата 48.99лв. – сбор от лихвите за забава върху
всяко от просрочените главни задължения за периода 23.10.2013г. – 01.10.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№15233/2017г. на ВРС., на осн. чл.422 ГПК., като ищецът е осъден на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати на в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС, сумата 50.00лв. – част от депозит за ССчЕ, платен от БСВ поради
защитата на ответник от особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по
арг. на чл. 280, ал. 3, т. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.