№ 377
гр. Пазарджик , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. И.АНОВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. И.АНОВА
АдминистратИ.но наказателно дело № 20215220200169 по описа за 2021
година
Производството по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Производството е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, бул. „******" № 38, представлявано от Т.К., чрез адв.М.Н. от
ПзАК, с която се обжалва НП № 36-0000546 от 17.09.2020г., издадено от началника на ОО
„АА“-ПловдИ., за нарушение по чл.24, ал.1 Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, за което му е наложено на основание чл. 178а, ал.4, т.1, пр. 1 от ЗДП, имуществена
санкция в размер на 1000 лв., с молба същото да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразсност на
издаденото НП, като издадено в нарушение на процесулните правила и материалния закон,
които са следните: В НП и АУАН липсвало подробно описание на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, от кога започва да тече срока и по какъв начин е
установено, с което била нарушена разпоредбата на чл.24 от Наредбата. И тъй като АО не
установил тези обстоятелства, то и неправилно приел, че нарушението е извършено от
настъпване на промяната, която по никакъв начин не се извършвала едновременно с
узнаването. Освен това АНО не бил съобразил с разпоредбите на чл.3 и 4 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на МС от
13.03.2020г., според които процесуалните срокове спират да текат, а сроковете за
упражняване на права и задължения на частно правни субекти спират да текат и се
удължават след приключване на извънредното положение. Изразява и съмнение, че НП е
антидатирано, до колкото в него се сочи да е издадено 17.09.2020г., а е връчено едва на
14.01.2021г., без жалбоподателя да е променял седалището и адреса си на управление.
1
В о.с.з. жалбоподателя се представлява от пълномощник адв.Мария Никлова, който
поддържа жалбата и иска отмяна на НП, по съображения изложени в защита. Претендира
присъждането на разноски.
В о.с.з. въззИ.аемата страна – РД „Автомобилна администрация“ – ПпловдИ. към ИА
„Автомобилна администрация“, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. Постъпило е писмено становище от директора Ц., в което намира жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно и отговарящо
на изискванията на ЗАНН. Прави и възражение за прекомерност на разноски на
жалбоподателя за адв.възнаграждение, като се иска намаляването им до предвидения
минимум в НМРАВ.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С АУАН от 28.08.2020г. с бланков № 277292, съставен от И.. Л.. П.–инспектор в РД
„АА“ –ПловдИ. при ИА „Автомобилна администрация“ е съставен такъв протИ. „*****“
ЕООД, ЕИК ***** -гр.Пазарджик, бул. „******" № 38, представлявано от Т.И.К.–управител,
за това, че затова на 14.04.2020 г., около 00: 01 часа, в гр. Пазарджик, ул. "Христо
Смирненски" № 26, в сградата на ОО "АА" – Пазарджик /това, че се касае за отделът в гр.
Пазарджик не е записано в НП, но се извлича от посочения администратИ.ен адрес,
доколкото за настоящия съдебен състав е ноторно, че това е адресът на ОО "АА"Пазарджик/,
лицето по чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС „*****“ ЕООД, с Разрешение №
512/12.12.2013г. за извършване на периодични технически прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства, ІІІ – та категория, извършва следното
нарушение:
При настъпили промени в обстоятелствата на 17.03.2020г. на документи по чл.18,
ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 на МТИТС, а именно издаден нов сертификат ISO №
1710BGR38Q/06.04.2020г., не е уведомило писмено изпълнителния директор на ИА "АА"
чрез ръководителя на съответното регионално звено до 24,00 часа на 13.04.2020 г., след
изтичане едномесечния срок от извършване на промяната удостоверена с документи по
чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.
Нарушението било установено след подадено Заявление от управителя на 27.08.2020
г. с копие от сертификата ISO в ОО "АА"- Пазарджик за промяна на обстоятелствата.
За така констатираното на 28.08.2020г. св. И.П. - инспектор в РД "АА" гр. ПловдИ.
съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 277292, в присъствието на управителя
на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта пълномощникът на
дружеството вписал, че има резерви за така констатираното.
Въз основа на акта на 17.09.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено на управителя на санкционираното дружество на 14.01.2021г., видно от разписката
към НП.
Жалбата протИ. последното е подадена надлежно от управителя на дружеството чрез
АНО до съда, която е входирана в деловодството на ОО "АА"- Пазарджик на 22.01.2021 г.,
поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице актИ.нолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред
компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като е спазена и законово регламентираната
2
процедура по тяхното връчване.
Налице е пълна идентичност на нарушенията описани в АУАН с тези описани в
обжалваното НП. Допълнително в него е посочено, че е постъпило възражение с вх.№ 52-00-
54-5451/01.09.2020г., което не санирало допуснатото нарушение. Изследвани били и
възможностите за приложение на чл.28 от ЗААН, не било установено наличието на
предпоставки за това.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св. П...
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-
жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Няма спор, че „*****“ ЕООД е лице
по чл.16 от Наредбата, тъй като е ЮЛ регистрирано по ТЗ и притежава валидно разрешение,
издадено по надлежния ред за извършване на периодични прегледи за проверка
техническата изправност на ППС от ІІІ категория. В този смисъл то е задължено по смисъла
на чл. 24, ал. 1 от Наредбата при настъпила промяна на обстоятелствата удостоверени с
документите по чл. 18, ал.1, т.4, 6-10 от Наредбата, да уведоми в 7-дневен срок директора на
ИА АА чрез ръководителя на регионалното звено- в случая ОО АА- Пазарджик.
Разпоредбата на чл.18, ал.1, т.6 от Наредбата, включва два документа- сертификат за
внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на качеството по чл.11,
ал.5, издаден от орган по сертификация на системи за управление, акредитиран от
Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за
акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на
Европейската организация за акредитация (European Cooperation for Accreditation) за област
сертификация на системи за управление и декларация за стартирала процедура по издаване
на сертификат за внедрената в контролно-техническия пункт система за управление на
качеството. С оглед процедурата по сертифициране на внедрената система за управление на
качеството, а и от приетия по делото като писмено доказателство Сертификат №
1710BGR38Q/06.04.2020г. (л.10) става ясно, че този сертификат ISO 9001: 2015 се издава, за
да удостоверени, че внедрената система за управление на качеството при извършваната
дейност на дружеството- технически прегледи на ППС съответства на стандарт ISO 9001:
2015. Този сертификат е необходим, за да се издаде разрешение за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Валидността на
сертификата зависи от извършваните одити на системата на управление, които се извършват
на шест месеца и годишно, както и от цялостния преглед на системата на всеки три години.
В конкретния случай първоначално сертификатът на дружеството жалбоподател е
издаден през 2013г., до колкото не спорно между страните, а и от НП става ясно на
жалбоподателя да е имало издадено Разрешение № 512/12.12.2013г. за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, ІІІ – та категория. През 2020г. е извършен цялостен преглед на
системата, чрез одит и е издаден процесния Сертификат № 1710BGR38Q, който е валиден от
06.04.2020г. до 05.04.2023 г., когато системата на управление подлежи на нов цялостен
преглед. Казано с други думи на 06.04.2020г. след извършения цялостен преглед на
системата за управление е издаден нов сертификат, удостоверяващ този цялостен преглед и
резултата от него, а именно че системата на управление съответства на стандарта, за да има
валидност на сертифицирането й. Така издадения нов сертификат следва да се счита за ново
обстоятелство, което следва да бъде заявено в ИА АА. Самият факт на твърдяната и
отразена във сертификата промяна – издаването на нова Сертификат на 06.04.2020 г. сам по
себе си сочи да има настъпило ново обстоятелство във връзка с издадения сертификат.
На следващо място по делото се установи, че настъпилото ново обстоятелство-
3
издадения Сертификат ISO № 1710BGR38Q/06.04.2020г., е заявено от дружеството-
жалбоподател с подадено в ОО АА- Пазарджик заявление на 27.08.2020 г., тоест след
изтичане на установения в наредбата 7-дневен срок от извършването на промяната, който е
започнал да тече от 06.04.2020г. и е следвало да изтече на 13.04.2020г. Съгласно чл.4, ал.1,
т.1 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение „удължават се с
един месец от отмяната на извънредното положение: сроковете, определени в закон, извън
тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Извънредното положение в страната е обявено от 13.03.2020г. /т.е. преди издаване на
въпросния сертификат/ и е отменено на 13.05.2020г. Тоест за жалбоподателя срокът 7-мо
дневния срок по чл. 24, ал. 1 от Наредбата е изтекъл на 13.06.2020г., а не както е посочено в
АУАН и НП – на 13.04.2020г.
В този смисъл посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението 24,00
часа на 13.04.2020г. е невярна, тъй като към този момент жалбоподателят не бил извършил
още нарушението за което е наказан. Това опорочава обжалваното НП и е абсолютно
основание за неговата отмяна.
Второто основание за отмяна на НП се свежда до това, че според настоящия съдебен
състав, вмененото администратИ.но нарушение съставлява маловажен случай. Тук веднага
следва да се каже, че наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28
от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на АНО за маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият
орган не е изложил никакви мотИ.и в НП (което по същество е съществено процесуално
нарушение) защо приема, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което пък е
нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. АдминистратИ.но-наказващият орган не е изложил мотИ.и в
НП защо счита случая за немаловажен, а само декларатИ.но е отбелязал това. В същото
време, когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но
наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в протИ.оречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от
НК, чийто разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според тази разпоредба "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Според чл.28, б."а" от
ЗАНН, за маловажни случаи на администратИ.ни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено администратИ.но наказание. Преценката
за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на
обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като
се отчитат същността и целите на администратИ.но-наказателната отговорност.
Съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия
случай са налице повечето от предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
да се определи извършеното администратИ.но нарушение за маловажно. Извършеното,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗДвП нарушение, поради
своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
В тази връзка следва да се отбележи, че на първо място няма данни от страна на
АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства по
4
делото, дружеството-жалбоподател да е наказвано друг път за подобно нарушение или за
каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. На второ
място следва да се посочи и това, че макар заявлението за новите обстоятелства да е
подадено с едно значително закъснение (повече от 3 месеца), то липсват доказателства това
да е довело до някакви вредни последици. Вярно е, че се касае за нарушение на формално
извършване и не е необходимо такИ.а да са настъпили, но следва да се има предвид, че
дружеството е заявило новото обстоятелство, като е подало съответното заявление
доброволно, макар и със закъснение, но преди органите на ИА АА да са установили
извършеното нарушение и съставили АУАН, т. е. нарушението е отстранено от самото
дружество. Макар принципно значимостта на обществените отношения, предмет на защита с
Наредба № Н-32/16.12.2011г., касаещи техническата изправност на ППС и безопасността на
движението по пътищата да е голяма, преценката за засягането на тези обществени
отношения с конкретното деяние, води до извода, че процесното нарушение само по себе си
не е довело до съществено засягане на обществените отношения регулирани от нарушената
правна норма. Ето защо и съдът намира, че нарушението е със значително по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В
случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като с конкретното деяние не
са засегнати съществено обществените отношения регулирани с Наредбата и АНО е
следвало да предупреди нарушителя да изпълнява изискванията на същата за в бъдеще, още
повече че предвидената санкция в твърд размер от 1000 лева се явява прекомерно тежка с
оглед конкретното деяние.
Като не е отчел горепосочените обстоятелства и не е приложил разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, АНО е постановил един незаконосъобразен акт, като неправилно и необосновано
е ангажирал администратИ.но-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател.
По изложените по-горе съображения обжалваното НП № 36-0000546 от 17.09.2020г.
следва да бъде отменено като незаконосъобразно
Предвид изхода на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане
на направените разноски по дело. Представляван е от адвокат и са представени
доказателства за направени разноски от 300лв. за адв. възнаграждение. Не основателно е
възражението на АНО за прекомерност на разноски на жалбоподателя. Касае се за санкция в
размер на 1000лв., при което съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ минималното такова е
300лв., колкото са и направените от жалбоподателя разноски Ето защо и на жалбоподателят
ще се присъдят разноски в размер на 300лв. Предвид изхода на делото АдминистратИ.но
наказващият орган няма право на разноски.
МотИ.иран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000546 от 17.09.2020г., издадено от Директор на РД "АА"-
ПловдИ. при ИА „Автомобилна администрация“, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, бул. „******" № 38, представлявано от Т.К.,
за нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС на основание
чл.178а, ал.4, т.1 предл. 1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" гр.
5
ПЛОВДИ., представлявана от директор, да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, бул. „******" № 38, представлявано от Т.К.,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от
АдминистратИ.но-процесуалиня кодекс пред АдминистратИ.ен съд Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните по делото, че е изготвено, а копие от него да им се
изпрати.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6