Решение по дело №1239/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1026
Дата: 28 юли 2022 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20223100501239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1026
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.а Н. П.
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от И.а Н. П. Въззивно гражданско дело №
20223100501239 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. В. К., ЕГН
**********, действаща със съгласието на законния си представител Р. ЮЛ.
ХР., ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу Решение
№500/28.02.2022г. по гр.д. №12995/21г. по описа на РС- Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявения от въззивницата иск за изменение на размера
на определената с решение № 3502/25.7.2018 г., постановено по гр.д.№
4368/2018 г. на РС Варна, издръжка за разликата над 220лв. до 380 лв.,
считано от датата на подаване на молбата – 07.09.2021 г., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, на падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи. В жалбата се излага, че решението в отхвърлителната част е
незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че от последното
изменение на издръжка е минал значителен период от време, нуждите на
детето са нараснали, както и ще продължат да се увеличават. Твърди се, че
детето има необходимост от дрехи, обувки, униформено облекло, закупуване
на учебници, пособия, храна, транспорт, средства за уроци за кандидатстване,
както и за задоволяване на други нужди във връзка с извънкласните й
интереси и занимания. Твърди се, че за процесния период инфлацията е
нараснала със 17%, а минималният размер на издръжката е 162 лв. Към
момента се сочи, че МРЗ е 710 лв., поради което и ответникът, който е в
работоспособна възраст и не страда от някакви заболявания би могъл да
реализира доходи в размер на поне 1 500 лв. Сочи се, че с приложените
доказателства ответникът е установил, че реализира нулеви доходи, което
ищцата твърди, че сочи за реализиране на доходи, които са недекларирани от
1
източници в сивия сектор. Моли решението в отхвърлителната част да бъде
отменено и искът за изменение на издръжката да бъде уважен изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна В. Б. К., чрез процесуален представител адв. А.. Същият
оспорва жалбата, като излага, че инфлацията засяга всички, поради което и
нуждите на новото му семейство също са нараснали, а той дава издръжка и
полага грижи и за още две малолетни деца. Твърди, че не оспорва, че и
нуждите на детето Б. са високи, но сочи, че не реализира доходи и не може
във Варна да реализира такива от 1 500 лв. Моли решението да бъде
потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по
депозираните жалби.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:

Ищцата Б.К., действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Р.Х., излага, че е родена на 20.06.2006г. от брака на Р.Х. и
ответника В. Б. К.. С влязло в сила на 26.08.2008г. решение по гр.д. №
884/2019г. по описа на ВРС е прекратен бракът между родителите й, като
упражняването на родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от
50 лв. С решение №3502/25.07.2018г. по гр.д. №368/2018г. по описа на ВРС,
ХІІ с-в, е допуснато изменение на дължимата от ответника месечна издръжка,
като същата е определена на 200 лв. Твърди се, че е изминал значителен
период от време- повече от три години, през който потребностите й са
нараснали значително- вече е ученичка в гимназията, което обуславя повече
средства за учебни помагала, учебници, униформа, социални и културни
нужди. Излага, че са предстоящи и кандидат-студентски курсове и
подготовка с частни уроци. Потребностите за храна, облекло и извънкласни
форми на занимания също са нараснали. Сочи, че посещава от девет години
народни танци, като посещенията са безплатни, но пътуванията с ансамбъла
се заплащат. Има желание да се занимава с журналистика и чужди езици и да
посещава курсове, но не разполага със средства. Грижите за ищцата са изцяло
поети от нейната майка Р.Х.. Същата реализира доходи в размер на около 800
лв.. Същевременно бащата реализира доходи от ресторантьорската дейност,
която упражнява по корабите. Има и дружествени дялове в две търговски
дружества. Излага се, че е закупил недвижим имот и макар че има алиментни
задължения към още две деца от втория си брак, то има възможност да
реализира доходи поне в рамките на средната работна заплата. Твърди, че
инфлацията се е увеличила значително, както и че на ищцата са необходими
около 600 лв. месечно, за да покрие нуждите си. Моли ответникът да бъде
осъден да заплаща издръжка в размер на 380 лв. месечно, считано от
2
предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.К. е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск, поради което го оспорва изцяло. Твърди, че действително е
налице влошаване на икономическата обстановка, но тя касае както ищцата,
така и семейството на ответника. Излага, че има още две деца, за които също
дължи издръжка и грижи. Освен това сочи, че притежаването на дялове в
търговски дружества е ирелевантно, тъй като дружествата са на загуба и от
тях не се реализират доходи. Сочи, че е закупил имот в с. К., но това е
единствено жилище на семейството му. Оспорва развиването на дейност по
кораби, както и че се е дезинтересирал от ищцата. Твърди, че майката налага
отчуждение между баща и дъщеря. Моли искът да бъде уважен до сумата от
220 лв.
Контролиращата страна ДСП – Варна намира, че искът е основателен.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
ІІ-478 от 20.06.2006 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна се установява, че ответникът В.К. е баща на детето Б. В. К..
С влязло в сила решение от 25.07.2018 г. по гр.д. № 4368/2018 г. на ВРС,
12 състав, е изменен размера на определената издръжка, която бащата В. Б. К.
е осъден да плаща на детето Б. В. К. , ЕГН **********, действаща чрез
нейната майка и законен представител Р. ЮЛ. ХР., като е увеличена същата
от 50,00 лв. на 200,00 лева, считано от подаване на молбата – 26.03.2018, на
падеж пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка забавена
вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката, на осн. чл. 150 СК.
От служебна бележка от 29.06.2021 г., издадена от Първа езикова
гимназия с преподаване на английски и немски език гр.Варна, се установява,
че Б. е ученичка в 8-ми клас за учебната 2020/2021 г., редовна форма на
обучение.
Видно от приложения трудов договор № 252/23.09.2015 г. е, че Р.Х. -
майката на детето е назначена по трудово правоотношение в „Пристанище
Варна“ по срочен договор, на пълна работно време 8.00 часа и месечно
възнаграждение в размер на 419.00 лева. Видно от представеното
удостоверение за получени доходи от лицето за периода м.юни 2020 г. –
м.май 2021 г. е, че брутното трудово възнаграждение е 803,61 лева.
Представени са доказателства за притежавани недвижими имоти от
ответника, като от справка от Служба по вписвания Варна по партидата на
ответника се установява, че на 25.06.2015 г. е вписан договор за придобиване
3
на ид.част от поземлен недвижим имот с площ 129,43 кв.м.
От справка в Търговския регистър се установява, че В.К. е съдружник в
„МартИ.“ ООД и притежава дружествен дял в размер на 50 лева. От
счетоводен баланс и отчет на приходите към 31.12.2018 г. на същото
дружество се установява, че за 2018 г. дружеството има нетни приходи от
продажба 75000 лева и задължения 17000 лева.
От справка в Търговския регистър се установява, че В.К. е съдружник и
в търговското дружество в „И.Мартен“ ООД и притежава дружествен дял в
размер на 1 /един/ лев. От счетоводен баланс и отчет на приходите към
31.12.2019 г. на същото дружество се установява, че за 2019 г. дружеството
има нетни приходи 80000 лева и задължения 38000 лева.
От удостоверение за сключен гр.брак и две удостоверения за раждане,
издадени от Община Варна се установява, че ответникът В.К. е в гр.брак с К.
П. и двамата имат две малолетни деца – М., роден на *** г. и И., родена на
*** г.
Детето И. посещава танцова школа „Електра“ от началото на 2020 г.,
дължимата годишна такса е 65 лева и годишна такса костюми 60 лева –
съгласно уверение № 11/18.10.2021 г., а детето М. посещава курс по
английски език като сумата за обучението е 1176 лева от които е платена
първа вноска в размер на 590 лева.
От удостоверение за плавателен стаж, издадено от Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, „Морска
администрация“, Дирекция „Морска администрация“ – Варна се установява,
че трудовото правоотношение по последния договор на ответника В.К. е
приключило през 2016 г.
От справка за задълженията към 29.09.2021 г., издадена от ТД НАП-
Варна се установява, че дружеството „И.Мартен“ има публични задължения в
размер на 5115,62 лева, а дружеството „МартИ.“ има задължения в размер на
419,33 лева. От представени с отговора счетоводни документи се установява,
че двете дружества са с данъчен финансов резултат данъчна загуба.
Съпругата на ответника К. К. /която е съдружник и в двете търговски
дружества/ има задължения в размер на 565,49 лева. Самият ответник В.К.
има задължения в размер на 400,00 лева.
От показанията на свидетелката С. се установява, че бащата и детето
нямат контакт, той не взема Б. от години и не дава средства. Детето е будно и
посещава извънкласни занимания като народни танци. Майката се затруднява
да заплаща таксите. Знае, че Б. е търсила баща си последно преди две години
когато са се опитвали да направят контакт. От две години не се осъществява
режима на лични отношения. Заявява, че бащата заплаща определената
издръжка.

При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
4
следните правни изводи:

Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание
предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка
на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от
съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В конкретния случай по главния предявен иск се твърди трайно
изменение в нуждите на детето, тъй като същото е пораснало, нуждите му за
закупуване на дрехи, обувки, храна, образователни потребности, както и тези
за задоволяване на социални и културни нужди са се увеличили. Твърди се, че
покупателната стойност на средствата, давани за издръжка, а и на парите
въобще значително е намаляла през посочения период от определяне на
предходната издръжка до подаване на исковата молба.
Съставът, като съобрази всички ангажирани по делото доказателства,
намира, че от последното изменение на издръжката до настоящия момент е
изминал значителен период от време- четири години. И докато към 2018г.
детето е било в началния етап на обучение, то към настоящия момент е в
гимназиалния курс. Горното обуславя по-високи разходи за закупуване на
учебници, тъй като същите вече не се осигуряват от държавата, учебни
помагала, речници, учебни пособия, комплекти униформено облекло.
Ноторно е, че детето през периода от 10 до 16 години търпи съществени
изменения във физическо си състояние, поради което се нуждае от повече
средства за закупуване на дрехи, обувки, храна. Във връзка с разширяване на
кръгозора и съзряване в интелектуално и емоционално отношение се
увеличават и нуждите за социални и културни дейности. Горното е свързано и
с увеличаване на интереса му към извънкласни форми на обучение. Не на
последно място следва да се съобрази, че след около две години на детето
предстои евентуално продължаване на обучението, което от своя страна е
предпоставка за предварителна подготовка за кандидатстване.
Икономическата обстановка също е претърпяла сериозни промени за
изминалите 4 години, като инфлацията се е увеличила на 23,4 %. Вярно е, че
инфлационните процеси засягат и двете страни по делото, но следва да се
отбележи, че докато майката следва да поема всички разходи както за нея,
така и за детето Б. сама и да се справя с настъпилите инфлационни процеси,
то бащата има ново семейство, в което работоспособни са и той, и новата му
съпруга. Макар и да са декларирали финансова загуба и от двете притежавани
от тях дружества, то очевидно средствата в новото семейство на бащата са
достатъчни за задоволяване нуждите на другите две деца, към които
5
ответникът има алиментни задължения. Видно е, че бащата е заплатил за
извънкласни занимания на детето М., което е десет години сумата от 1 176 лв.
само за осигуряване на чуждоезиково обучение. В полза пък на детето И. – на
седем години, бащата заплаща ежемесечно сумата от 65 лв. разходи за
посещение на танцова школа. Следва да се отбележи, че нито в отговора на
исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба ответникът не е
изложил факти и не е навел твърдения по съществото на спора какви по
размер доходи реализира и с какъв произход са те. Такива твърдения не са
наведени и за съпругата му, която също следва да поеме част от издръжката
за децата М. и И.. Не са представени и доказателства в тази насока, от къде се
получават доходите, с които новото семейство на бащата се издържа. Горното
мотивира съда да сподели наведените във въззивната жалба твърдения, че
бащата разполага с доходи поне в размер на средната за страната работна
заплата, която е определена около 1500-1 600 лв.
При тази установеност съставът намира, че необходимите средства за
месечна издръжка в полза на детето Б. са нараснали и същите са в размер на
500 лв. месечно. Доколкото майката полага преките и непосредствени грижи
за детето, то бащата В.К. следва да поеме по-голямата част от издръжката.
Същият следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв.
месечно в полза на детето Б., действащо със съгласието на своята майка Р.Х..
Така определеният размер на издръжката съдът намира за адекватен предвид
възрастта на детето и обусловените от нея нужди. Този размер на издръжката
не би препятствал ответника да изпълнява и алиментните си задължения към
останалите две деца в пропорцинален размер, съответстващ на тяхната
възраст и потребности. Ето защо решението на ВРС, с което искът за
изменение на издръжката чрез увеличаването й от 220лв. на 300 лв. е
отхвърлен следва да бъде отменено и искът следва да бъде уважен. Решението
следва да бъде потвърдено в частта, с която искът за изменение на
издръжката чрез увеличението й за разликата над 300 лв. до 380 лв. е
отхвърлен, следва да бъде потвърдено.
Съобразно чл.78 ал.6 ГПК дължимите разноски от ответника по
уважения иск за изменение на издръжката възлизат на 144 лв. пред ВРС и 25
лв. пред настоящата инстанция или общо 169 лв. Решението на ВРС следва да
бъде изменено в частта за разноските, дължими в полза на бюджета на
съдебната власт.
Предвид направеното искане за присъждане на разноски, съдът
намира, че в полза на адв. М., представлявала ищцата по реда на чл.38 ЗАдв.
следва да бъдат присъдени разноски. Пред ВРС същите следва да бъдат
признати в размер на 170 лв. съобразно уважената част от иска, а пред
настоящата инстанция следва да бъде присъдено възнаграждение от 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение №500/28.02.2022г. по гр.д. №12995/21г. по описа на
РС- Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. В. К., ЕГН
**********, действаща със съгласието на законния си представител Р. ЮЛ.
ХР., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. М., иск за
изменение на размера на определената с решение № 3502/25.7.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4368/2018 г. на РС Варна, издръжка, дължима от В. Б.
К. с ЕГН **********, за разликата над 220лв. до 300 лв., считано от датата на
подаване на молбата – 07.09.2021 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, на падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, както и в
частта за дължимите такси и разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 3502/25.7.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4368/2018 г. на РС Варна, издръжка, дължима от В. Б.
К. с ЕГН **********, в полза на непълнолетната му дъщеря Б. В. К., ЕГН
**********, действаща със съгласието на нейната майка и законен
представител Р.Ю. К., като я увеличава и за разликата от 220,00 лева до
300,00 /триста лева/ месечно, считано от датата на подаване на молбата –
07.09.2021 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на падеж
5-то число на месеца да който се дължи издръжката до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 от СК и
чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №500/28.02.2022г. по гр.д. №12995/21г. по
описа на РС- Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. В. К., ЕГН
**********, действаща със съгласието на законния си представител Р. ЮЛ.
ХР., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. М., иск за
изменение на размера на определената с решение № 3502/25.7.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4368/2018 г. на РС Варна, издръжка, дължима от В. Б.
К. с ЕГН **********, за разликата над 300лв. до 380 лв., считано от датата на
подаване на молбата – 07.09.2021 г.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, да заплати на адв.Е.Л. М., ЕГН
**********, адвокат от АК-Варна с личен № **********, адвокатско
възнаграждение за осъществявана от нея в полза на Б. В. К., ЕГН **********,
действаща със съгласието на законния си представител Р. ЮЛ. ХР., ЕГН
**********, правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв., общо в размер на 320,00
/триста и двадесет лева/, от които 170,00 лева за защита пред ВРС и 150,00
за защита пред ВОС, съобразно уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.1
ГПК, вр.чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЯ, че размерът на дължимата в полза на бюджета на
съдебната власт от В. Б. К., ЕГН **********, такса върху уважената част от
иска възлиза на 169 лв., като
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, да заплати посочената сума от 169
/сто шестдесет и девет лева/ в полза на бюджета на съдебната власт, на осн.
чл. 78 ал.6 ГПК.
7

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8