РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Бяла , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20204510100577 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от “КРОЛ ТРАНС” ООД против ЕМ. ИВ.
УШ.. Ищците молят съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че вземането на ”КРОЛ ТРАНС” ООД гр.Русе,
представлявани от управителя О.Х.Л., за сумите - служебен аванс в
български левове - 3594.97 лева, от които към момента дължима е сумата
3327.65 лева, служебен аванс в евро 609 евро, с равностойност - 1191.10 лв. и
надвишен лимит за ползван служебен телефон - 2774.83 лева, в общ размер
7293.58 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение № 70 от 04.06.2020г.,
по ч.гр.д.№ 299/2020г. по описа на PC Бяла, са дължими от ответника ЕМ.
ИВ. УШ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -
13.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Ищеца основава
исковата си молба на следните факти и обстоятелства: Наличие на прекратено
трудово правоотношение между „КРОЛ ТРАНС” ООД и ответника, след
прекратяването на което последният имал подлежащи на връщане, но
невърнати суми, както следва - служебен аванс в български левове - 3594.97
лева, от които дължима била сумата 3327.65 лева, служебен аванс в евро 609
евро, с равностойност - 1191.10 лв. и надвишен лимит за ползван служебен
телефон - 2774.83 лева. За дължимостта на сумите, ответника бил уведомен,
като същите били описани и във връчената му заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Сочи, че ответника не е предприел действия
по издължаване на дължимите от него суми, предвид на което било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с правно
1
основание чл.410 ГПК и издадена ЗИПЗ. В дадения му срок за заплащане или
подаване на възражение по делото е постъпило възражение от длъжника
срещу връчената му заповед за изпълнение, за което ищцовото дружество
било уведомено на 27.07.2020г. Наличието на подадено възражение,
обуславяло правния интерес на ищеца за предявяване на иск за съществуване
на вземането срещу длъжника. С исковата молба, ищеца ангажира
събирането на писмени доказателства. Прави искане за назначаване на
съдебно икономическа експертиза, която да отговори на конкретно поставени
въпроси.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по
иска, в който се заема становище за неоснователност на исковата претенция.
Възразява, че изложените твърдения в исковата молба не отговарят на
обективната истина, а освен това претенцията на ищцовата страна не била
подкрепена с никакви доказателства, за да бъде приета за основателна и
достоверна. Поддържа, че в справката приложена към исковата молба
фигурират някакви начални салда, които нямат законово основание, нито пък
става ясно откъде водят началото си и как са се били натрупали в дебита?
Липсвали приложени оригинални счетоводни документи - мемориални,
разходни и приходни ордери, ведомости за заплати или фишове за дадени
такива на ответника, като от ИМ не ставало ясно процесните авансови суми
за какво са - аванс по заплата или аванс за бъдеща командировка? Ако са по
заплата - как са били дадени, и още по-важно как се е формирало в
счетоводството на фирмата трудовото възнаграждение на ответника и
командировъчните му пари? На основание какви нормативни актове е ставало
това? Предвид изложеното, счита предявените искове за изцяло
неоснователни и като такива подлежащи на отхвърляне. Не се
противопоставя на искането за експертиза, като поставя и допълнителни
въпроси. Прави искане за задължаване на ищцовата страна да представи в
оригинал документите, с които е бил даван служебен аванс на ответника,
както и документите на основание на които е бил предоставен служебен
телефон на ответника и е било уговорено задължението му да заплаща
сумите, които се дължат за ползването на телефона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното по делото заповедно производство ответника е
бил осъден да заплати на ищцовото дружество 7 293.58 лв.(седем хиляди
двеста деветдесет и три лева и 58 стотинки) – дължими суми въз основа на
Заповед № 94-А/28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на
145.88 лв. (сто четиридесет и пет лева и 88 стотинки), представляващи
разноски по делото за заплатена държавна такса и 100.00 лв. (сто лева) –
2
адвокатски хонорар.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: невъзстановени суми от получен аванс в лева и евро, както и
надвишен лимит за ползване на служебни телефони, съгласно Заповед №94-
А/28.01.2020г. на Управителя на Крол Транс ООД гр.Русе.
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложената по
заповедното производство в заверен препис Заповед № 94-А/28.01.2020г. на
Управителя на ищцовото дружество, че със Заповед № 94/28.01.2020г.
трудовото правоотношение на ответника е било прекратено. Видно от
първата Заповед е наредено, лицето ЕМ. ИВ. УШ. да възстанови в
двуседмичен срок, считано от връчване на заповедта на ищцовото дружество
следните суми:
-натрупан по партидата на подотчетното лице невъзстановен служебен
аванс в BGN-3594.97 лв;
-натрупан по партидата на подотчетното лице, невъзстановен служебен
аванс EUR -609.00 EUR /1191.10 лв.;
-надвишен лимит за служебни мобилни телефони -2774.83 лв.
Видно от приложеното по заповедното производство известие за
доставяне заповедта /№94-А/28.01.2020г./ е била връчена на ответника на
05.02.2020г.
С оглед установяване дължимостта на посочените в процесната заповед
суми ищецът е представил заповед за командировка № 01ЕУ/02.01.2018г.;
пътен лист № 003301/02.01.2018г.; вътрешен отчет за превоз №
01/02.01.2018г.; РКО № 6/03.01.2018г.; извлечение от сметка на Крол транс
ООД за 08.01.2018г.; справка за надвишени лимити за ползвани служебни
мобилни карти на Е.У.; справка подотчетно лице в евро за периода
01.01.2018г. - 28.01.2020г.; справка подотчетно лице в лева за периода
01.01.2015г. - 28.01.2020г.; три броя фиш за работна заплата на Е.У. за месец
септември 2017г., ноември 2018г., ноември 2019г.
По делото е допусната СИЕ, която да отговори на следните въпроси:
1.Водят ли се задълженията на ответника, така както са посочени в
Заповед за изпълнение № 70 от 04.06.2020 на PC гр.Бяла издадена по ч.гр.д.№
299/2020 по описа на съда ?
2.На какво законово основание е бил даван аванс на ответника, съответно
в лева и валута ?
3.С какви счетоводни документи е бил предоставен аванса на У. -
3
приходни касови ордери /ПКО/, разходни касови ордери /РКО/, мемориални
ордери /МО/ или Други ?
4.Как е бил осчетоводяван давания, според ищеца аванс на ответника - по
кои сметки в баланса е бил отчитан ?
5.Какъв е бил аванса - по заплата или за бъдещи командировка, пред
факта, че е бил шофьор на международни дестинации?
6.Как и на каква нормативна база е формирано заплащането на трудовото
възнаграждение и евентуално даваните му аванси?
7.Как са били осчетоводени суми за ползван служебен телефон по
подотчетно лице - ответника, на какво законово основание и по кои банкови
сметки са били отразени ?
В отговор на поставените въпроси експерта е посочил следното:
1.Цялата сума по Заповед за изпълнение № 70/ 04.06.2020г. на PC гр.Бяла,
издадена по ч.гр.д. №299/2020г. или сума от 7293,58 лв. главница, 145,88 лв.
представляваща разходи по делото и 100.00 лв. адвокатски хонорар не е
осчетоводена по партидата на Е.У..
2.Основанието на което е даван аванс на ответника ЕМ. ИВ. УШ. е за
командировки, които е правел като международен шофьор, както и аванс по
заплати, както във лева така и във валута.
3.Предоставеният аванс е осъществяван с разходен касов ордер или по
банков път по сметката на Е.У., отчитането е ставало с ПКО и с вътрешен
отчет.
4.Сумите по авансите в лева и валута са осчетоводени по сметка 422-
Подотчетни лица в лева или валута.
5.Няма определена сума за служебен аванс или за аванс по трудово
възнаграждение.
6.Трудовото възнаграждение е формирано на минимални работна заплата
за съответната година, плюс командировъчните които се полагат пътни,
дневни въз основа на Наредбата за служебни командировки и специализации
в чужбина Приложение 3 към чл.31, ал.1. При фирма „Крол транс „ ООД
дневните командировки са били 35 евро на ден.
7.Сумата за телефон в размер на 2774, 83 лв. не е осчетоводена по
сметката на ищеца. По заповедите за командировка е видно че, всеки шофьор
ползвал служебен телефон има определен лимит в размер на 40 лв. Другите
изразходени средства по този служебен телефон се покриват от служителя.
4
В съдебно заседание ВЛ уточнява, че в самото счетоводство не са могли
да посочат колко е командировката на ден на ответника, като данните ВЛ е
получило от отдел „Транспорт“, където сумата е била уточнена на 35 евро.
Това според ВЛ никъде не е било отразено документално. Експерта
твърди:“Никъде не го видях. За всяка държава са различни. Зависи за къде
пътува. Не мога да отговоря за конкретните заповеди какви са сумите за
командировки, защото в заповедта не е посочено конкретната сума и за коя
държава пътува лицето.“
По делото е допусната и втора ССчЕ, по която ВЛ е следвало да се
произнесе по въпроса след като вземе предвид представените от вещото лице
И.А., по изготвената ССЕ писмени документи, конкретно справка за
надвишен лимит за ползвани мобилни карти на Е.У., находища се на л. 110 по
делото, да посочи какъв е размерът на дължимите суми относно телефонен
номер **********.В тази връзка експерта е посочил, че общото задължение
на Е.У. за телефонни разговори със служебен тел.номер ********** за
периода 05.08.2018 до 04.12.2019, възлиза на сумата 191.54лв
С протоколно определение от 05.03.2021г. е открито производство по
оспорване истинността, респективно автентичността на представения в това
съдебно заседание по делото - РКО за валута № 6/03.01.2018г.
Допусната и назначена е СГЕ, в заключението на която експерта е
посочил, че подписът за получил сумата в РКО за валута № 6/03.01.2018г. е
положен /изпълнен/ от ЕМ. ИВ. УШ.. Същият е издаден по повод заповед за
командирова № 01ЕУ/02.01.2018г., за периода 04.01.2018г. до 15.01.2018г.,
който фигурира в отчета за превоз по ЗК№ 01/02.01.2018г.
С протоколно определение от 12.03.2021г. е допуснато изменение на
предявения иск за сумата в общ размер 7293.58 лева, който да се счита за
предявен за сума в общ размер на 3726.23 лева, като е прекратено
производството по гр.дело № 577/2020г. по описа на РС гр.Бяла за сумата над
1261 лева, до пълния предявен размер от 3327.65 лева, представляваща
служебен аванс в български лева, както и за сумата над 1274.13 лева до
пълния предявен размер от 2774.83 лева, представляваща надвишен лимит за
ползване на служебен телефон.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното: Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК във вр.чл.210 от КТ – за реализиране на
ограничената имуществена отговорност на ответника, като ищецът цели да
установи със СПН съществуването на вземанията си, произтичащи от Заповед
№94-А/28.01.2020г.., издадена от работодателя, с която ответника е бил
задължен в двуседмичен срок от връчване на заповедта да възстанови
дължимите се на дружеството парични средства, които към 28.01.2020г. са
били в размер на 7293.58 лв, – предмет на Заповед №70/ 04.06.2020г.г. за
5
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
2990/2020 г. по описа на БРС и оспорена в срока по чл.414 от ГПК от
длъжника/ответник в настоящото исково производство.
Искът е частично основателен. Кодексът на труда съдържа специална
регламентация относно реда на осъществяване на ограничена имуществена
отговорност от страна на работодателя спрямо негови работници и
служители, който е в отклонение на общото исково производство и го
дерогира./ Редът за осъществяване на тази отговорност е установен чл.210 от
КТ и включва два етапа – извънсъдебен и съдебен. На основание чл.210 от КТ
работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на
отговорността на работника или служителя, при спазване сроковете,
предвидени в чл.210, ал.2 от КТ. Ако в срока по чл.210, ал.3 от КТ
работникът или служителя не оспори основанието или размера на
отговорността, работодателят въз основа на заповедта, на основание чл.210,
ал.4 от КТ удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение в размерите,
посочени в ГПК. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото
правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да
стане чрез удръжки, въз основа на заповедта на работодателя последният
може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК.
Налага се извода, че независимо дали ограничената имуществена
отговорност се реализира по реда на чл.210, ал.4 от КТ, или по съдебен ред по
чл.210, ал.5 от КТ/ когато трудовото правоотношение е прекратено, какъвто е
настоящия случай/, задължителна предпоставка за търсене на отговорността е
наличието на издадена и влязла в сила заповед на работодателя, с която да е
определено основанието и размера на отговорността на работника или
служителя.
По делото е установено, че Заповедта на работодателя за налагане на
ограничена имуществена отговорност е издадена едновременно със заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение/28.01.2020г./.Същата е за
вреди, които са причинени при действието на трудовия договор до неговото
прекратяване. Именно прекратяване на трудовото правоотношение е
поставило работодателят в невъзможност да събере вземането си чрез
компенсация. По тази причина ищецът е предприел действия съгласно чл.210,
ал.5 от КТ за събиране на вземането си в заповедно производство въз основа
на заповедта по чл.210, ал.1 от КТ. Във всички случаи прекратяването на
трудовото правоотношение не освобождава работодателя от задължението да
връчи заповедта за ограничена имуществена отговорност в предвидените за
това срокове. С оглед предявения положителен установителен иск по чл.415,
ал.1 от ГПК, в правомощията на съда е да провери дали в рамките на
настоящото исково производство е влязла в законна сила заповедта на
работодателя. Настоящият състав намира, че правото на работодателя да
подаде заявление по реда на чл.410 от ГПК е предпоставено от влязла в сила
заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност, т.е проведено
6
извънсъдебно /рекламационно/ производство, в рамките на което заповедта е
била редовно връчена на работника и в разписания от закона 1-месечен срок
вземането на работодателя не е било оспорено по основание и размер. Ако
работникът/служителят е оспорил заповедта за определяне на ограничена
имуществена отговорност, същата следва да се осъществи по съдебен ред чрез
предявяване на иска по чл.210, ал.3 от КТ. В този случай не е налице
възможност за прилагане на заповедното производство по чл.410 и сл.от ГПК.
Предвид казаното по-горе, съдът е задължен да извърши проверка дали
заповедта за налагане на имуществена отговорност е влязла в сила. Според
съдебната практика, в това производство съдът не следва да се проверяват
дали са налице предпоставките за ограничена имуществена отговорност, тъй
като такава преценка съдът е задължен да извърши не в производството по
чл.415, ал.1 от ГПК, а в друго съдебно производство – производството по
оспорване на заповедта по реда на чл.210, ал.3 от КТ и предявен иск от
работодателя против работник, поради оспорване на заповедта в 1-месечния
срок.
Отговорът на въпроса дали процесната заповед е влязла в сила е
обусловен от установяване момента на връчване на заповедта. Този момент
има значение както за спазването на срока по чл.210, ал.2 от КТ, тъй като
преценката дали срока е спазен следва да се преценява към момента на
връчване на заповедта за осъществяване на ограничената имуществена
отговорност, така и за спазването на 1-месечния срок за оспорване по чл.210,
ал.3 от ГПК, респ. и за установяване момента на влизането й в сила.
В случая с оглед доказателствата по делото съдът намира, че до подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК/13.03.2020 г/ заповедта, с която е
ангажирана ограничената имуществена отговорност на ответника е влязла в
сила. Същата видно от представеното по заповедното производство известие
за доставяне е връчена на 05.02.2020г. след прекратяване на трудовото
правоотношение, трудовото правоотношение е прекратено на 28.01.2020г.
При това положение няма как да се развие рекламационно производство, тъй
като то е възможно при съществуващо трудово правоотношение. Заповедта
на работодателя не може да влезе в сила, поради което вземането по
заповедта не може да стане изискуемо . При това положение за
работодателя има две процесуални възможности – или да прибегне към
привилегията по чл. 210 ал.5 от КТ или да предяви осъдителен иск за
причинената вреда по общия исков ред. В конкретния казус работодателя е
предпочел процедурата на заповедното производство по чл.410 от ГПК .
Поставя се въпроса – как следва да процедира исковия съд в производство по
чл. 415 ал. І от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК ? След като вземането на
работодателя не е изискуемо длъжен ли е съда да зачете акта на работодателя
7
. Заповедта на работодателя по никакъв начин не обвързва съда . При тази
хипотеза никакво правно значение няма факта дали заповедния съд е бил
сезиран със заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност или
вземането е установено с документи или пък към заповедта не са
приложени никакви писмени доказателства ( виж текста на чл. 410 ал. ІІ от
ГПК ) . Заповедта на работодателя за налагане на ограничена имуществена
отговорност има значение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК
единствено по отношение на родовата подсъдност, която в текста на чл. 210
ал. 5 от КТ е определена независимо от размера на вземането, с което е
дерогирана подсъдността, определена в чл.410 ал.І от ГПК ( вземане,
подсъдно на районния съд ) . При тази хипотеза, в исковото производство по
чл. 415 ал. І от ГПК работодателя ще следва да установи вземането си, както
по основание, така и по размер. В този случай правното положение на
работодателя е аналогично с това на предявен иск от работодателя при
оспорване на заповедта в рамките на рекламационното производство, който
следва да установи по безспорен начин по пътя на главното доказване
съществуването на вземането си.
В настоящия случай такова доказване не беше проведено. Видно от
изготвената експертиза, а и от уточненията на ВЛ в съдебно заседание
основанието на което е даван аванс на ответника ЕМ. ИВ. УШ. е за
командировки, които е правел като международен шофьор, както и аванс по
заплати, както във лева така и във валута.Отделно от това ВЛ уточнява в с.з.,
че в самото счетоводство не са могли да посочат колко е командировката на
ден на ответника, като данните ВЛ е получило от отдел „Транспорт“, където
сумата е била уточнена на 35 евро. Това според експерта никъде не е било
отразено документално. Експерта твърди:“Никъде не го видях. За всяка
държава са различни. Зависи за къде пътува. Не мога да отговоря за
конкретните заповеди какви са сумите за командировки, защото в заповедта
не е посочено конкретната сума и за коя държава пътува лицето.“
Представените по делото справки за подотчетно лице от 01.01.2015г. до
28.01.2020г., като частен документ съставляват доказателство единствено за
това, че лицето, което го е подписало е направило посоченото в него
изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен
твърдения факт. Приложените писмени доказателства по делото, както и
изготвената експертиза установяват, че първоначално претендираната сума по
предявеният иск не е била осчетоводена по партидата на У.. Независимо от
прекратяването на двата иска частично над определени суми, то именно
отговора по първа точка на съдебно-счетоводната експертиза е абсолютно
основание да се приеме, че тези суми са недължими, доколкото тяхното
неосчетоводяване показва, че самото дружество не е извършило законовите
операции, за да докаже тяхната дължимост. Относно претенциите за аванси,
които са давани при пътувания, експертизата посочва какъв е законово
нормативно определен размер от 35 евро на ден, но при съпоставяне на
заповедите за командироване и претенцията за аванси, е налице съществена
8
разлика.
Предвид всички изложени дотук обстоятелства, настоящият съдебен
състав счита, че твърденията на ищеца останаха изцяло недоказани в
настоящия процес, тъй като ищцовата страна по никакъв начин не установи
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях в
съответствие с изискванията на чл. 153 и чл. 154, ал.1 от ГПК, което обуславя
отхвърляне на предявеният иск за сумата от 1261 лева, представляващ
натрупан по партидата на подотчетното лице невъзстановен служебен аванс,
както и за сумата от 609.00 EUR /1191.10 лв./, натрупан по партидата на
подотчетното лице, невъзстановен служебен аванс, като неоснователен и
недоказан.
Що се касае до претенцията в размер на 1274.13 лева, представляваща
надвишен лимит за ползване на служебен телефон, то съдът намира същата за
частично основателна, до размера на изготвената по делото втора ССЧЕ,
която установява, че общото задължение на ответника за телефонни
разговори за тел.№********** за периода 05.08.2018г. до 04.12.2019г. лв.
възлиза на сумата от 191.54 лв., до който размер иска като основателен и
доказан следва да бъде уважен.
Относно разноските :
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по
съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално
предявения размер, за която на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има
право на съответните разноски. Съгласно представения списък на разноските
ищеца претендира сумата в размер от 245.88 лв. за заповедното производство
и сумата от 1091.76 лв. за исковото производство, които следва да се
редуцират от съда съобразно изхода на делото, като по заповедното се
присъдят 6.45 лв., а по исковото 28.67 лв. Ответникът също е претендирал
заплащане на разноски, които възлизат на 500 лв., от които следва да му се
присъди сумата в размер на 486.87 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕМ. ИВ. УШ., ЕГН
********** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „КРОЛ ТРАНС”
ООД, ЕИК *********, за сумата от 191.54лв./сто деветдесет и един лева и 54
9
стотинки/, представляваща надвишен лимит за ползване на служебен телефон,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 13.03.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 191.54 лв. до пълния предявен размер от 1274.13 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на „КРОЛ ТРАНС” ООД, ЕИК ********* против ЕМ.
ИВ. УШ., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1261 лева,
представляващ натрупан по партидата на ответника невъзстановен служебен
аванс, както и сумата от 609.00 EUR /1191.10 лв./, натрупан по партидата на
ответника, невъзстановен служебен аванс, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА ЕМ. ИВ. УШ., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на „КРОЛ
ТРАНС” ООД, ЕИК *********, сумата от 28.67 лв. /двадесет и осем лева и 67
стотинки/ – разноски по настоящото дело и сумата от 6.45 лв. /шест лева и 45
стотинки/ - разноски по ч.гр.д. № 299/2020г. по описа на PC – Бяла,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА "„КРОЛ ТРАНС” ООД, ЕИК ********* заплати на ЕМ. ИВ.
УШ., ЕГН ********** сумата 486.87 лв./ четиристотин осемдесет и шест
лева и 87 стотинки/, представляваща съдебни разноски за настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
10