Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.С., 27.03.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански
състав, в публично заседание на 27 февруари, Две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1322/2018год. по описа на РС-Б.С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.К.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника
си адвокат В.С., ВрАК, с адрес за призоваване и съобщения гр.Б. С., общ.Б. С.,
обл.В., ул."Димитьр Благоев" № 83 против В.Г.В., ЕГН **********,***, П.Б.В., ЕГН **********,*** и Л.Н.Ч.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл.124, ал.1, чл.537, ал.2 от ГПК и
чл.108 от ЗС, с която се иска съдът да издаде решение по силата на което да
приеме за установено спрямо ответниците, че 1/6 идеална част от недвижим имот
представляващ: Поземлен имот с идентификатор 73643.45.95, землище 73643,
кадастрален район 45, поземлен имот 95 съгласно КККР на неурбанизираната
територия на землището на с.Т., одобрена със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на
територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива с площ 10 001 кв.м.,
земя трета категория при неполивни условия в местността „Кленето", с
граници: поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35,
73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39, на който съответства Поземлен имот №
045095 по КВС на землището на селото, представляващ НИВА с площ 10.000 дка,
земя трета категория, намираща се в местността „Кленето", с граници:
поземлени имоти №№ 045039, 045034, 045035, 045096 и 500042, е собственост на
ищеца по наследство от брат му М. К.М. /М.К.М./, починал на 26.05.1989 г. и на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът да отмени Нотариален акт за собственост №
90, том 2, дело № 274/31.05.2018 г. по описа на Нотариус А.К., вписан в Служба
по вписванията гр.Б. С. вх.рег.№ 1528/31.05.2018 п, акт 6, том 4, дело №
594/2018 г., в частта, в която е обективирано това право с носители първите
двама от ответниците.
На основание чл.108 от ЗС, да се осъди
третия ответник Л.Н.Ч. да предаде на ищеца владението върху поземлен имот с
идентификатор 73643.45.95, землище 73643, кадастрален район 45, поземлен имот
95, с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно
ползване-нива с площ 10 001 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в
местността „Кленето", с граници: поземлени имоти с идентификатори
73643.45.34, 73643.45.35, 73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39.
Желае да му се присъдят направените в
това производство разноски.
Исковата молба е вписана в СВ при БСлРС
на 09.11.2018г./л.30 от делото/.
С
определение постановено в з.з. на 01.11.2018г. по искане на ищците е допуснато
обезпечение на висящ иск и определена обезпечителна мярка „Възбрана“ върху
процесният недвижим имот, срещу определена парична гаранция от 117,61 лв., но
поради невнасянето й в определеният от съда срок, не е издадена обезпечителна
заповед.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2
от ГПК и чл.108 от ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците П.Б.В.
и Л.Ч. са депозирали писмени отговори, с които са оспорили исковите
претенции на ищеца по изложените в тях съображения.
Ответника В.В. в срока по чл.131 от ГПК
не е депозирал писмен отговор, поради което правата му да направи това по-късно
в процеса са преклудирани, съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Приложено е заверено копие от нотариално
дело № 274/31.05.2018г. по което е издаден Н.А. № 90, т.II, рег.№ 2344, н.д.№
274/31.05.2018г. и заверено копие от нотариално дело № 288/06.06.2018г. по
което е издаден Н.А. № 104, т.II, рег.№ 2481, н.д.№ 288/06.06.2018г. по описа
на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С..
Приложени са по делото писмени
документи, въз основа на които е издадено у-ние за идентичност на лице с
различни имена изх.№ 1031/13.12.2016г. изд.от Община Б.С. на името на М. К.М./М.К.М./ с ЕГН **********.
Съдът след преценка на доказателствата
по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба ищеца твърди, че с
решение № 00015/09.12.1999 г. на Поземлена комисия гр.Б. С., на основание чл.27
от ППЗСПЗЗ, с план за земеразделяне, на наследниците на брат му М. К.М. /М.К.М./,
починал на 26.05.1989 г., е възстановено правото на собственост върху
земеделска земя, намираща се в землището на с.Т., общ.Б. С., обл.В., ЕКАТТЕ
73643, представляваща НИВА с площ 16.842 дка, земя трета категория в местността
„КЛЕНЕТО", която е поземлен имот № 045040 по КВС на землището на селото.
На 21.12.2005 г., с преживялата му сестра Севда Крумова Тодорова, в качеството
им на единствени наследници на брат им, отделили част от този имот и я обособили
като самостоятелен такъв под № 045096 по КВС на землището, с площ от 6.841 дка
и го продали. Останалата част от 10.000 дка, който е обособен като поземлен
имот № 045095 по КВС на землището на селото, ищеца отдава под наем с ежегодни
договори за наем на земеделски производител и получава само той дължимата
рента.
В началото на месец юни 2018г. случайно
узнал, че този имот е продаден на третият ответник Л.Н.Ч.. След направена
справка установил, че на 31.05.2018 г. първите двама ответници по и.м. В.Г.В. и
П.Б.В., се снабдили с нотариален акт за
собственост по давност за този имот и няколко дни след това го продали на
третия ответник Л.Ч..
Ищеца излага твърдения, че не познава
ответниците и същите не са от кръга наследници на бившия собственик и никога не
са имали нещо общо с тази земя. Твърди, че за тях липсват предвидените от
закона предпоставки за възникване право на собственост по давност за този имот,
а след като не притежават това право те не могат и да го прехвърлят другиму, а
той да го придобие. С оглед на това оспорва Нотариален акт № 90, том 2, дело №
274/31.05.2018 г. по описа на Нотариус А.К., вписан в Служба по вписванията гр.Б.
С. вх.рег.№ 1528/31.05.2018 г., акт 6, том 4, дело № 594/2018 г., в частта му,
в която е обективирано претендираното от първите двама ответници право на
собственост, придобито по давност, върху поземлен имот с идентификатор
73643.45.95 по КККР на неурбанизираната територия на землището на с.Т., с
трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива
с площ 10001 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в местността
„Кленето", който съответства на поземлен имот № 045095 по КВС на землището
на същото село и Нотариален акт за покупко-продажба № 104, том 2, рег.№ 2481,
дело № 288/06.06.2018 г. по описа на Нотариус А.К., вписан в Служба по
вписванията гр.Б. С. вх.рег.№ 1594/06.06.2018 г., акт 37, том 4, дело №
618/2018 г., в частта му обективираща покупко-продажбата на същия имот от
първите двама ответници на последния от тях.
Предвид гореизложеното за него се
породил правен интерес от търсената
съдебна защита.
Ответницата П.Б.В. е депозирала писмен
отговор, с който оспорила исковите претенции на ищеца, като
навежда твърдения , че в нейна полза е налице кратката 5 годишна придобивна
давност. Приложила е писмени доказателства.
Ответника Л.Ч. е
депозирал писмен отговор, чрез пълномощника си адв.К.К. от ВрАК, с
който оспорил исковите претенции на ищеца, като направил възражение за
придобиване на имота от него на основание
добросъвестно владение.
Оспорил истинността по отношение
съдържанието на у-ние за идентичност на лице с различни имена изх.№ 1031/13.12.2016г.
изд.от Община Б.С..
Поискал е допускане на свидетели за
установяване факта придобиване процесният имот от ответниците.
Желае да се отхвърли така предявеният
иск като неоснователен и недоказан.
Ответника В.В. не е депозирал писмен
отговор, не е направил своите възражения
и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това
по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Същият се явява лично в с.з. и дава
обяснения по реда на чл.176 от ГПК, като посочва, че не е установявал владение
върху нивата от 10.000 дка в местността „Кленето“ в землището на с.Т. въобще и
по никакъв начин. Няма нищо общо с този имот, не го обработвал и не го отдавал
под наем или аренда на други лица.
Не претендира, че е собственик на
процесният имот по давност, нито че има права по отношение на имота, както е
отразено в Н.А.№ 90/2018г.
Ответника В. в с.з.посочва, че друг
човек изготвил документите за пред Нотариуса, а той само подписал молбата, като
желаел да се снабди с този Нотариален акт по обстоятелствена проверка.
При съставянето на този нотариален акт,
с ответника били още двама негови приятели, които да удостоверят пред
Нотариуса, че В. е ползвал земята. Те обаче не казали истината пред Нотариуса, че
земята не е негова. Не съм казвал пред нотариуса, че това, което казват
приятелите ми не е вярно.
Впоследствие продал имота на ответника Л.Ч.,
но без знание на съпругата му въпреки, че тя подписала пълномощното с
нотариална заверка на подписите в гр.С. на доверие. Съпрузите нямат официален
развод, но са във фактическа раздяла от седем години. Ответниците В. и Ч.
изповядали сделката за покупко-продажба на имота пред Нотариуса.
В. заяви пред съда, че не е собственик
на процесната нива, но все пак ходил при Нотариус и двете сделки са
осъществени.
От приложено заверено копие от
нотариално дело заверено копие от нотариално дело № 274/31.05.2018г.(л.67-86 от
делото) е видно, че с констативен Н.А. № 90, т.II, рег.№ 2344, н.д.№
274/31.05.2018г. по обстоятелствена проверка на основание чл.587,ал.2 от ГПК
ответника В.Г.В. е признат за собственик върху процесният недвижим имот от
10.000 дка придобит по давностно владение. Като свидетели в нотариалното производство
са участвали Илия Петров Манчев, Славей В. Кьосев и Ивайло Георгиев Юговски, които
установили, че двата поземлени имота от 9027 кв.м. и от 10001 кв.м. находящи се
в землището на с.Т., В.В. ги закупил и платил на бившите им собственици, но не
ги прехвърлили при Нотариус. В. ги
обработва повече от 10 години, владее ги като свои и никой не е имал претенции
към тях.
В нотариалното дело е приложена
молба-декларация от В.В.(л.83 от делото), в която на гърба й се съдържа
удостоверения от Дирекция „Общинска собственост, обществени поръчки и екология,
Отдел „местни данъци и такси“ при Община Б. С., което удостоверява, че имотите
описани в декларация не са общинска собственост и са записани на името на наследници
на Н. С. Б.и на наследници на М.К.М.. Представени са скици от СККГ-В. на
имотите, като за поземлен имот с идентификатор 73643.45.95 представляващ нива
с площ 10 001 кв.м., земя трета
категория при неполивни условия в местността „Кленето", с граници:
поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35, 73643.45.96,
73643.504.42 и 73643.45.39, одобрена със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, за собственик е посочен М.К.М..
Относно данни за собствеността на имота
е приложено и прието по делото писмо изх.№ 3048/21.11.2018г.изд.от ОбС“З“-Б.С.(л.101
от делото) удостоверяващо, че предоставяне на Решение от ПК, справка за история
на имот с идентификатор 73643.45.95 находящ се в землището на с.Т. и след
справка в информационната система на ОбС“З“-Б.С. след одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри за
неурбанизираната територия в землището на с. Т., община Б. С., област В. със
Заповед №
РД-18-905 от 03.04.2018 г. на Изпълнителният директор на АГКК обнародвана в Д.В.бр.39/2018г., ОбС“З“-Б.С. е прекратила дейността и услугите за
поддържане картата на възстановената собственост и поради тази причина не може
да представи поисканите документи.
Посочила е, че имот с идентификатор
73643.45.95 и имот с идентификатор 73643.45.96 са получени при разделяне на имот с идентификатор 73643.45.40 с площ 16.841 дка възстановен на
наследници на М.К.М.. Към датата на обнародване в Д.В.бр.39/2018г.
на Заповед №
РД-18-905/03.04.2018 г. на Изпълнителният директор на АГКК, имот с
идентификатор 73643.45.95 с площ от 10.000 дка е собственост на наследници М.К.М..
В тази връзка с и.м. е представен Н.А. №
105, том 14, рег.№ 7410, дело № 673/21.12.2005 г. по описа на Нотариус А.К.,
вписан в Служба по вписванията гр.Б.С.(л.5 от делото) от който е видно, че К.К.М.
и Севда Крумова Тодорова са продали на С. Л.Ч., НИВА с площ 6.841 дка, трета категория, имот № 045096, като имота е образуван от имот № 045040 по
плана за земеразделяне на с.Т. за сумата от 500.00 лв.
При съставянето му е приложено Решение №
00015/09.12.1999г. на ПК-Б.С. удостоверяващо правото на собственост върху имота,
с което се легитимирали продавачите.
Впоследствие този имот с идентификатор
73643.45.96 с площ 6.841 дка е прехвърлен чрез дарение на Н. Л.Ч. с Н.А. №
103/04.10.2010 г. по описа на Нотариус А.К., вписан в Служба по вписванията
гр.Б.С..
На 06.06.2018г. с Н.А. № 104, т.II,
рег.№ 2481, н.д.№ 288/06.06.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на
действие РС-Б.С. за продажба на недвижими имоти, първите двама ответници В.Г.В.
и П.Б.В., продали на третият ответник Л.Н.Ч., посочените в него имоти, единият
от които с площ 10001 кв.м. за сумата 2500.00 лв., изплатена напълно и в брой
на продавачите преди подписване на договора.
По делото са представени заверени копия от Кметство с.Т. от личния картон на К. А. М./К. И.М./ с ЕГН **********(л.53-56
от делото) от които е видно, че в графа деца
е записан синът му с името М.К.М. с
ЕГН ********** и с името М. К.М. с
ЕГН **********. Представено е искане вх.№ 1013-1266 от 13.12.2016г. от К.К.М. за издаване у-ние за идентичност на
лице с различни имена на М.К.М. с ЕГН ********** и М. К.М. с ЕГН ********** и такова е
издадено с изх.№ 1031/13.12.2016г. от Кметство с.Т.(л.7 от делото).
В подкрепа защитната теза на ответника Ч.
са разпитани свидетелите А. П. А.и В. Ц. Т./без родство със страните по
делото/, които установиха, че познават ответника Л. Чомаковки.
Свидетелката А.А.заяви, че от 10 години
работи при ЕТ „Л.Ч.“, като „Технически сътрудник“ и подготвя документи за
закупуването на земеделски земи от името
на дружеството. По отношение на процесният имот от 10.000 дка свидетелката
заяви, че през 2018г. в офис в гр.Б. С. се появил посредник на име Г., който предложил
на Ч. *** и той се съгласил, като не знаели собственикът на имота.
Ч. лично се явил пред Нотариус при
изповядване на сделката, тъй като свидетелката през този период от време била в
болнично заведение. А.узнала от Ч., че преди продажбата, той обработвал тези
10.000 дка зем.земя, но не споменал кой му я отдал под аренда и на кого е
изплащал арендното плащане. Към настоящият момент тази земя е декларирана в
ОбС“З“-Б.С. с нотариалният акт за продажбата на името на Ч. като собственик, а
обработването й е по споразумението на зем.производители.
При сделката Ч. закупува земята като
физическо лице, а в ОбС“З“-Б.С. декларацията е подадена от ЕТ“Л.Ч.” с правно основание наем между ФЛ Ч. и ЕТ „Л.Ч.“.
След покупката на имота до настоящият
момент никой не е предявявал претенции към него.
Другата свидетелка В.Т.заяви, че работи в офиса на „Сис Кредит” в гр.Б.С.,
като технически сътрудник. През лятото
на 2018г. офиса посетили Г. и Ч., като
се договорили за покупко-продажба на 10.000 дка земя находяща се в с.Т.. Ч. казал
на Г. да се изготвят документите, а той ще заплати цената при изповядване на
сделката при Нотариус. Свидетелката не знае кой изготвил документите по
сделката, но впоследствие узнала от Ч.,
че той закупил тази земя.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ОТНОСНО иска
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
При иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже, че е собственик
на имота и че упражнява фактическа власт върху същия. С оглед извънсъдебното
оспорване на правата на ищеца, съдът намира, че е налице правен интерес от
защита на неговите права, поради което предявения положителен установителен иск
е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор за
обема на правата на собственост на страните в процесния имот.
В редица решения на ВКС, постановени по
реда на чл.291 ГПК се приема, че положителен установителният иск е допустим и
когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г. на ВКС по
гр.д.№ 603/2010г. ІІ г.о., решение № 201 на ВКС
по гр.д. 449/2010г., решение № 503/02.05.2012г. на ВКС по гр.д.№
83/2011г. на ІІ г.о., и др.
Разгледан по същество, съдът намира, че ИСКЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неоснователно е възражението на
ответника Л.Ч. чрез процесуалният му представител, че ищеца не е собственик по
наследство от М. К.М./М.К.М./ на процесният поземлен имот с идентификатор
73643.45.95 представляващ нива с площ 10001 кв.м., земя трета категория в
местността „Кленето" в землището на с.Т., обл.В., с граници: поземлени
имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35, 73643.45.96, 73643.504.42 и
73643.45.39.
Ищеца е наследник по закон на М. К.М./М.К.М.-негов
брат/ видно от представено у-ние изх.№ 135/06.06.2018г. изд.от Кметство с.Т. за
наследници на М. К.М.. По делото е представено у-ние за идентичност на имената
на М.К.М. и М. К.М., че са имена на едно и също лице.
По делото са представени от Кметство с.Т.
заверени копия от личният картон на К. А. М./К. И.М./ с ЕГН **********(л.53-56
от делото), в които като негов син е записан наследодателя на ищеца М.К.М.(М. К.М.) с ЕГН **********.
Личният регистрационен картон като акт
(документ), от който се формират регистрите за населението, е въведен с Наредба
за гражданското състояние, приета с ПМС № 117 от 1975 г. (отм.) Съгласно чл. 3
от Наредбата/отм. / регистрите за населението се формират от данните, вписани в
регистрите за гражданското състояние и от личните регистрационни картони.
Задължителното съдържание на личния регистрационен картон е определено в чл.
80, ал. 4 от Наредбата/отм./ В чл. 84, ал. 2 на Наредбата е разписано, че документи за съдържащите се данни в личния
регистрационен картон на гражданите могат да се издават и по копиран начин.
След надлежното им заверяване те имат силата на официален документ.
С ПС № 15 от 1977 г. е изменена
Наредбата от 1975 г. и е внедрена единна
система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението
(ЕСГРАОН). С нея е предвидено създаване на електронни лични регистрационни
картони. Създаването и поддържането на такива е предвидено и в действащия Закон
за гражданската регистрация на лицата в сила от 1999 г. Съгласно чл. 2. (1)
Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава
на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове,
посочени в закон. Чл. 22. ал. 1 от закона повелява, че регистърът на
населението се поддържа в електронен вид и формира Национална база данни
"Население". В ал. 2 на нормата е посочено, че регистърът на
населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички
физически лица по чл. 3./Определение № 311/19.05.2016г. на ВКС по гр. дело № 551/2016 год. I г.о./
Приложените
по делото заверени преписи от личните регистрационни картони представляват
официални свидетелстващи документи. Същите не са оспорени от ответника Л.Ч. в
с.з. проведено на 05.02.2019г. ,чрез процесуалният му представител, като
съдържанието им не е опровергано по предвидения за това ред, поради което
правилно е издаденото от Кметство с.Т. у-ние за идентичност на имената на М.К.М.
/М. К.М./ с ЕГН **********.
Ищеца в и.м. навежда твърдения, че с Решение № 00015/09.12.1999 г. на ПК
гр. Б. С., с което е възстановено правото
на собственост върху процесните земеделски земи на наследниците на М.К.М. /М. К.М./
в нови реални граници, съгласно влезлия в законна сила план за земеразделяне на
землището на с.Т. на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ се легитимира като съсобственик на процесният поземлен имот .
Реституираните имоти представляват
„новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 1 от ЗН /чл.91а от ЗН/ на
собственика - наследодател, в случая - на М.К.М. /М. К.М./, поради което
наследниците му по Закон се легитимират понастоящем като собственици на тези
имоти. Съгласно указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на
РБ, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти,
одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации се определя към момента на смъртта на
наследодателя-собственик, в случая 26.05.1989г.
В случая това решение не е представено,
тъй като видно от прието по делото писмо изх.№ 3048/21.11.2018г.изд.от
ОбС“З“-Б.С.(л.101 от делото) същата не може да представи горицитираното решение, като след одобряване кадастралната
карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Т.,
община Б. С., област В. със ЗАПОВЕД № РД-18-905 от 03.04.2018 г. на
Изпълнителният директор на АГКК обнародвана в Д.В.бр.39/2018г., ОбС“З“-Б.С. е прекратила дейността и услугите за
поддържане картата на възстановената собственост. Същото обаче е послужило като
документ удостоверяващ правото на собственост на продавачите К.К.М. и Севда
Крумова Тодорова при изповядването на сделката с Н.А. № 105, том 14, рег.№
7410, дело № 673/21.12.2005г. по описа на Нотариус А.К., вписан в Служба по
вписванията гр.Б.С..
След справка в информационната система
на ОбС“З“-Б.С. и след одобряване КККР за територия в
землището на с. Т., обл. В. със Заповед № РД-18-905 от 03.04.2018 г. на
Изпълнителният директор на АГКК обнародвана в Д.В.бр.39/2018г. имот с идентификатор 73643.45.95 и имот с
идентификатор 73643.45.96 са получени при разделяне на имот с идентификатор
73643.45.40 с площ 16.841 дка, който
е възстановен на наследници на М.К.М.. Към датата на обнародване в Д.В.бр.39/2018г. на ЗАПОВЕД № РД-18-905/03.04.2018 г. на
Изпълнителният директор на АГКК, имот с идентификатор 73643.45.95 с площ от 10.000 дка
е собственост на наследници М.К.М..
От справката за лице от СВ при
БСлРС/л.105 от делото/ е видно, че е сключен договор за аранда на процесният
имот от 10.000 дка в местността „Кленето" в землището на с.Т., обл.В. за
срок от осем стопански години, считано от 01.10.2006г., вписан в СВ на
17.05.2007г. с арендодатели К.К.
Митковиски и Севда Крумова Тодорова и арендатор Л. Н.Ч..
От приложената по делото служебна
бележка изд.от ЗК“НАДЕЖДА“ ЕООД-Т./л.107 от делото/ се удостоверява, че ищеца К.М.
в периода от 2014г. до 2018г. отдавал процесния имот за обработка на това
дружество с ежегодни договори за наем.
Освен това в с.з. ответника В. Велчев по
реда на чл.176 от ГПК съвсем недвусмислено заяви, че той не е собственик на
процесният имот от 10.000 дка в местността „Кленето“ в землището на с.Т., не
претендира, че е такъв и никога не е установявал владение върху този имот, нито
го е обработвал, отдавал под наем или аренда на други лица. Самият той заяви
пред съда, че свидетелите разпитани пред Нотариуса по обстоятелствената
проверка не са казали истината.
При така изложените аргументи съдът
намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на всички ответници,
че ищеца е собственик на 1/6 ид.ч. от процесният недвижим имот представляващ имот с идентификатор 73643.45.95 с площ от
10.000 дка е собственост по наследство от М.К.М./ М. К.М./.
II.ОТНОСНО
иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.
С исковата молба ищеца е поискал при
уважаване на иска по чл.124,ал.1 от ГПК съдът да отмени Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение Н.А. № 90, т.II, рег.№ 2344, н.д.№ 274/31.05.2018г., с който ответника
В.Г.В. е признат за собственик на процесният недвижим имот по обстоятелствена
проверка.
В конкретният случай предмет на
предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не констативният
нотариалният акт за собственост на недвижим имот издаден в охранително производство
чл.587,ал.1 от ГПК(едностранно) който не се ползва със сила на присъдено нещо(ТР
№ 11//2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС). Всяко лице, което не е
участвало в охранителното производство, може да установява, че посочените лица
в акта като собственици не са такива. Не е необходимо оспорването истинността
на акта по чл.193, ал.1 от ГПК и извършване на проверка по смисъла на чл.193,
ал.2 от ГПК. Издаденият Н.А. не създава право на собственост и лицата чийто
права са признати не стават тепърва собственици, а той само удостоверява това
право, което съществува преди датата на издаването му. Защитата на трето лице,
не участвало при издаването на констативният Н.А. е по исков път, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава
правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр, а издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537,
ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата
на третото лице.
При уважаването на предявения иск
нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
/ТР.№ 178/86г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. №
3/2012 г. на ОСГК.
След като искът е уважен в така заявения
обем права /1/6 ид.ч. от целия имот/, то законната последица не може да се
приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства
на признатите на ищеца права в имота./Решение №172/11.07.2012 по дело №1157/2011 на ВКС, ГК, II
г.о.Решение № 266 от 28.11.12
г. по гр. д. № 61/2012 г. II г. о. на ВКС и решение № 130 от
19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 666/2017 г., II г. о., ГК/.
Доколкото с решението си съдът уважил
предявения за защита на засегнатото материално право иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, съдът следва на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени
констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение Н.А. № 90, т.II, рег.№ 2344, н.д.№ 274/31.05.2018г. по описа на
Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С., с който ответникът В.Г.В. е признат за собственик на целия имот в
частта до размера на 1/6 идеална част, тъй като предявеният положителен
установителен иск е уважен в искания размер от 1/6 идеална част.
За прецизност по отношение на сделката(в
случая за договора за покупко-продажба обективиран в Н.А. № 104, т.II, рег.№
2481, н.д.№ 288/06.06.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район на действие
РС-Б.С.) е приложимо ТР.№ 3/29.11.2012 г. постановено по т.д. № 3/2012 г. на
ОСГК. С него е прието, че вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с
нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на
вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от
нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само
между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката, обаче, е
действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е
уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма
на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват
последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява
конститутивният ефект на този нотариален акт. Но отмяната на този акт(сделката)
по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в
исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на
исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно
решение.
III.
ОТНОСНО иска с правно основание чл.108 ЗС.
Ищеца е поискал с исковата молба на
основание чл.108 от ЗС, да се осъди третия ответник Л.Н.Ч. да му предаде
владението върху поземлен имот с идентификатор 73643.45.95, землище 73643,
кадастрален район 45, поземлен имот 95, с трайно предназначение на
територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива с площ 10 001 кв.м.,
земя трета категория при неполивни условия в местността „Кленето", с
граници: поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35,
73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39.
Това е иска на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна
претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на
иска,че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това
владение без правно основание.
В
предметното съдържание на ревандикационния иск за недвижим имот обаче се включват две части:
първата, с която се признава или отрича ищецът да е носител на претендираното
право на собственост и втората, с която се уважава искането ответникът да бъде
осъден да предаде владението на имота на собственика, в случай, че ищецът е
признат за такъв.
И трите елемента следва да се установят
от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване. Не доказването
на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради
неоснователността му.
На първо място, ищеца е доказал, че е
съсобственик на процесният недвижим имот по наследство от М.К.М.(М. К.М. поч.на 25.06.1989г.)
по силата на проведена в полза на наследодателя му реституционна
процедура по ЗСПЗЗ. Правото на собственост на наследодателя е установено
решение № 00015/09.12.1999г. на ПК-Б.С., постановено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ
и приравнено на констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на
собственост. Същото решение е вписано в Н.А. №105/2005гг./л.5 от делото/, с
което другата част от целият имот е прехвърлен на Стилиян Ч., като информация
за него се черпи от информационната система на ОбС“З“-Б.С..
На второ място не се отрича от ответника
Л.Ч. в писменият отговор и в с.з., чрез процесуалният му представител, че
владее процесният имот към настоящия момент.
На трето място ответника Ч. владее
процесният недвижим имот без правно основание. Неоснователно е неговото
възражение за придобиване на имота на годно правно основание-договор за
покупко-продажба обективиран в Нотариален акт №
104, т.II, рег.№ 2481, н.д.№ 288/06.06.2018г. по описа на Нотариус А.К. с район
на действие РС-Б.С..
Данните по делото сочат, че продавачите В.В.
и П.В. не са били собственици на
продадените имоти, респ. продали са чужди имоти.
Следователно вещнопрехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не
настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на
трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни само
между страните по сделката - продажба на чужда вещ. В случая прехвърлителите по
посочената сделка не са били собственици на процесния имот и не е настъпило по
силата на закона прехвърляне на собствеността върху него в полза на ответника,
тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
В тази връзка съдът приема, че
продадената от първите двама ответници на третият ответник Л.Ч. зем.земя от
10001 кв.м. предмет на Н.А. № 104, т.II, рег.№ 2481, н.д.№ 288/06.06.2018г. по
описа на Нотариус А.К. с район на действие РС-Б.С., се владее без правно основание, като придобита от
несобственик/продаден е чужд имот/, поради което с тази сделка, не се придобива
желания вещно- правен ефект и ищеца като
съсобственик на зем. земя, има право да претендира осъждане на ответника Л.Ч.
да му предаде владението на собственият имот, който той държи без правно
основание.
Само за яснота следва да се допълни, че Ч.
е придобил качеството на добросъвестен владелец в хипотезата на чл.70, ал.1 ЗС
след 06.06.2018г. на целия имот от 10001 кв.м. в м.”Кленето” по КККР на с.Т.,
когато го е закупил от несобственици, без да знае това. Но към датата на депозиране
на исковата молба на К.М. -04.10.2018 год., не са изтекли пет години, поради
което Ч. не е придобил правото на собственост върху спорния имот и на това
основание-продължило 5 и повече години добросъвестно владение.
Предвид изложеното и доколкото са налице
трите изискуеми предпоставки, заявената претенция се явява основателна и следва
да бъде уважена. Само за прецизност следва да се отбележи, че дори да бъде
прието, че ищецът се явява собственик само на идеална част от имота, то на
ревандикация подлежи целия имот. Тъй като съсобственикът може да ползва изцяло
общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите
съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея, той може с
ревандикационен иск по чл.108 ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението
без правно основание на всяко трето лице/
решение № 179 от 8.06.2012 г. по гр. д. № 1241/2011 г., II г. о./
Предвид гореизложено основателен се
явява и ревандикационния иск и същият следва да бъде уважен.
IV.РАЗНОСКИ
Ищеца е поискал присъждане на разноски в
общ размер на 1074,10 лв. съгласно приложеният списък с разноските, от които: 100.00
лв. държавна такса за образуване на делото, 10.00 лв. впискаве на и.м., 20.00
лв. за издаване на 4 бр. Съдебни у-ния, 25.00 лв. за издаване на скица и
техническа х-ка от АГКК, 10.00 лв. за издаване на 2 бр.преписи от нотариални
актове, 6.00 лв. такса за издаване на у-ние за данъчна оценка, 3.10 лв. за
устна справка в АВ, 900.00 лв. адвокатски хонорар.
Съгласно чл.71, ал.1,
предл.първо от ГПК по водене на делото
се събират държавни такси и разноски за производството. Разноски за
производството са разходите, необходими за извършването на поисканите от
страните или по инициатива на съда процесуални действия. Подаването на искова
молба е процесуално действие, извършено от страна по делото и за да бъде
исковата молба редовна следва да отговаря на изискванията на процесуалния
закон. Константната съдебната практика е категорична, че като изискване при
подаване на искова молба за установяване право на собственост и
ревандикация(чл.124,ал.1 от ГПК, чл.108 ЗС) е тя да бъде придружена от скици на
имотите, предмет на иска за собственост, нотариални актове, които се атакуват
по реда на чл.537,ал.2 от ГПК, както и исковата молба да бъде вписана. За
вписването на исковата молба се изисква
представяне на данъчна оценка на имота.
Следователно разноските, заплатени като
такси на ОбС“З“ или СГКК за издаване на скици и разноските за самите данъчни
оценки, направени във връзка с депозиране на исковата молба за ревандикация на
недвижим имот са приложени към нея.
В случая ответниците дължат на ищеца не
само разноските за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, но и
останалите направени разноски поименно изброени в списъка по чл.80 от ГПК
относно заплатените такси за вписване на исковата молба, за издаване на съдебни
удостоверения, за снабдяване със скици и др., са все разноски, сторени за
водене на делото, за което ответниците с поведението си са дали повод за
завеждането му и съответно за извършването им.
Както е
изяснено в ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, списъкът по чл. 80 ГПК не доказва
извършване по вид и размер на съдебни разноски, а е от значение единствено за
правото на страната да иска изменение на съдебния акт в частта по чл. 78 ГПК (чл. 80, изр. 2 ГПК). Съдът
присъжда само действително сторените по делото разноски, като доказателствата
за това, включително за заплащането на адвокатското възнаграждение, трябва да
са представени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. Така и Определение №408/23.11.2015 по дело №4554/2014 на
ВКС, ГК, IV г.о. и Определение
№392/01.08.2017 по дело №352/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ответниците В.Г.В., П.Б.В. и Л.Н.Ч., следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски с общ размер от 1074,10 лв. съгласно приложения
списък по чл.80 ГПК.
На ответниците В.Г.В., П.Б.В. и Л.Н.Ч. не
следва да им се присъждат направените от тях разноски, с оглед отхвърляне на
исковете.
Воден от гореизложените съображения и на
основание чл.124,ал.1 от ГПК, чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС, съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците В.Г.В., ЕГН **********,***,
П.Б.В., ЕГН **********,*** и Л.Н.Ч., ЕГН **********,***, че ищеца К.К.М., ЕГН **********,***, е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот представляващ:
Поземлен имот с идентификатор 73643.45.95, землище 73643, кадастрален район 45,
поземлен имот 95 съгласно КККР на неурбанизираната територия на землището на с.Т.,
одобрена със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно
ползване-нива с площ 10001 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в
местността „Кленето", с граници: поземлени имоти с идентификатори
73643.45.34, 73643.45.35, 73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39, на който
съответства Поземлен имот № 045095 по КВС на землището на селото, представляващ
НИВА с площ 10.000 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Кленето",
с граници: поземлени имоти №№ 045039, 045034, 045035, 045096 и 500042, придобита по наследство от брат му М. К.М.
/М.К.М./, починал на 26.05.1989 г.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
констативен нотариален Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 90, том 2, дело № 274/31.05.2018 г. по описа на
Нотариус А.К., вписан в Служба по вписванията гр.Б. С. вх.рег.№ 1528/31.05.2018
п, акт 6, том 4, дело № 594/2018 г., в
частта до размера на 1/6 ид.ч./една шеста идеална част/ от признатото право на
собственост по обстоятелствена проверка на В.Г.В., ЕГН **********,***, върху
поземлен имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор 73643.45.95,
землище 73643, кадастрален район 45, поземлен имот 95 съгласно КККР на
неурбанизираната територия на землището на с.Т., одобрена със Заповед №
РД-18-905/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива с площ
10001 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в местността
„Кленето", с граници: поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34,
73643.45.35, 73643.45.96, 73643.504.42 и 73643.45.39.
ОСЪЖДА ответника Л.Н.Ч., ЕГН **********,***, на основание чл.108 от ЗС да предаде владението на ищеца К.К.М., ЕГН **********,***, върху
недвижим имот представляващ: Поземлен имот с идентификатор 73643.45.95, землище
73643, кадастрален район 45, поземлен имот 95 съгласно КККР на неурбанизираната
територия на землището на с.Т., одобрена със Заповед № РД-18-905/03.04.2018 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на
територията-земеделска и начин на трайно ползване-нива с площ 10001 кв.м., земя
трета категория при неполивни условия в местността „Кленето", с граници:
поземлени имоти с идентификатори 73643.45.34, 73643.45.35, 73643.45.96,
73643.504.42 и 73643.45.39, на който съответства Поземлен имот № 045095 по КВС
на землището на селото, представляващ НИВА с площ 10.000 дка, земя трета
категория, намираща се в местността „Кленето", с граници: поземлени имоти
№№ 045039, 045034, 045035, 045096 и 500042.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците
В.Г.В., ЕГН **********,***, П.Б.В., ЕГН **********,*** и Л.Н.Ч., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцеца К.К.М., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адвокат В.С., ВрАК, с адрес за призоваване и съобщения гр.Б.
С., общ.Б. С., обл.В., ул."Димитьр Благоев" № 83, направените от него
разноски по делото в общ размер 1074,10 лв.
УКАЗВА на ищеца да извърши отбелязване на решението в
шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл.115,
ал.2 ЗС, като го уведомява,
че след изтичате на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: