Решение по дело №1137/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ – Димитровград при ОДМВР-Хасково против Решение № 77 от 24.09.2024г. постановено по а.н.д.№ 36/2024г. по описа на РС-Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона. Сочи се, че безспорно по делото било установено неизпълнението на водача, който бил и собственик, и управител на „ТЕАМО 2019“ ООД, да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Неправилно районният съд възприел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, които съществено да са ограничили правата на привлеченото към отговорност лице.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

Ответникът, чрез пълномощник в писмена защита, оспорва касационната жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че решението правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление № 23-0254-000357 от 12.06.2023г. на Началник РУ в ОДМВР-Димитровград, с което на „Теамо 2019“ ЕООД, [населено място] за нарушение на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл. 638, ал.1, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като неправилно наказващият орган вместо да санкционира лицето управлявало автомобила, тъй като срещу него е съставен АУАН е наложил имуществена санкция на юридическото лице, приемайки за нарушена друга разпоредба – чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, а не тази по чл. 638, ал.3 от КЗ. Не било спорно, че управляващият автомобила е и представляващ ЮЛ, както и едноличен собственик на капитала, но наказващият орган не разполагал с възможност да издаде НП против ЮЛ, срещу което не било започнало АНП, със съставен АУАН с конкретно посочване на нарушение.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо и правилно.

Между страните няма спор по факта, че водача на автомобила И. Т. И. е управител на „Теамо 2019“ЕООД, [населено място], както и че към 23.10ч. на 30.05.2023г. за автомобила не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От административно наказателната преписка безспорно се установява, че на 30.05.2023г. спрямо И. Т. И. от [населено място], управител на „Теамо 2019“ЕООД е бил съставен АУАН сер.GA № 585018, в който е посочено, че същия на 30.05.2023г. в 23.10ч. в Община Д., [населено място], на Първокласен пътI-8 на разклона за [населено място], е управлявал лек автомобил марка Фолксваген с рег. [рег. номер] собственост на „Теамо 2019“ЕООД, с посока на движение запад – изток, като при проверката е установено, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на така съставения АУАН е било издадено Наказателно постановление № 23-0254-000357 от 12.06.2023г., с което на „Теамо 2019“ЕООД, [населено място] за нарушение на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр. с чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

При така безспорно установените по делото факти посочени по-горе законосъобразен се явява изводът на съда, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Извънсъдебната фаза на административно наказателното производство условно се състои от две фази – производство по установяване на административните нарушения и производство по налагане на административните наказания. Първата фаза е обуславяща спрямо тази по реализация на административно наказателната отговорност на нарушителя, тъй като производството може да приключи законосъобразно, с влязъл в сила санкционен акт, само ако е било и законосъобразно образувано.

За да е законосъобразно образувано, производството по установяване на административни нарушения следва да започне по някои от начините посочени в чл. 36 от ЗАНН. Ал.1 на посочената норма предвижда, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а според ал.2 без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

В конкретния случай чл.36, ал.2 от ЗАНН е неприложима, поради което законосъобразното образуване на АНП следва да се преценява на основа на хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН. Законосъобразното образуване на производството по установяване на административни нарушения означава, че АУАН следва да е съставен по отношение на впоследствие наказаното лице. Това следва от констатиращата, обвинителната и сезираща функции на АУАН, тъй като със съставянето му се обективира изявлението на актосъставителя за знание за конкретно извършено административно нарушение и личността на извършителя му, като актът поставя даденото лице в положението на обвиняем за извършеното административно нарушение и за наказващият орган възниква задължение след разглеждане на АНП да се произнесе относно осъществяването на деянието, правната му квалификация, осъществено ли е от лицето посочено в акта, а ако то е ФЛ и осъществено ли е виновно, подлежи ли нарушителя на административна санкция и как тя да се индивидуализира по вид и размер. Съответно със съставяне на АУАН за нарушителя възниква и правото му на защита по обвинението съдържащо се в него.

Според чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тази норма на която се е позовал административно наказващият орган при издаване на НП обаче не може да се тълкува самостоятелно и независимо от ал.1 и от чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това означава, че отстраняване на нередовности по чл.53, ал.2 от ЗАНН принципно е допустимо дори и в случаите когато в АУАН са допуснати някакви нередности по отношение данните за нарушителя(например сгрешен адрес или месторабота) но не и когато това би довело до санкциониране на лице, отговорността на което до момента не е била ангажирана(със съставяне на АУАН).

Иначе казано, след като в случая при разследване на спорните обстоятелства по случая административно наказващият орган е възприел, че лицето осъществило нарушение е различно от лицето спрямо, което е съставен АУАН, същият е следвало да прекрати с мотивирана резолюция по чл. 54 от ЗАНН образуваното АНП и доколкото срокът по чл. 34 от ЗАНН не е бил изтекъл, да разпореди образуване на ново такова срещу надлежния извършител – собственика на автомобила.

Това в случая не е сторено и както напълно правилно е отбелязал и районният съд, по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо като основание до отмяна на наказателното постановление тъй като последното е издадено срещу лице, спрямо което акт аз установяване на административно нарушение не е бил съставен. Обстоятелството, че АУАН е съставен срещу управителя на наказаното лице не води до различен извод, тъй като според българската съдебна теория и практика юридическите лица са субекти на правото действащи самостоятелно и независимо, които не са тъждествени с техните органи на управление и/или собственици.

Като е стигнал до този извод и е отменил наказателното постановление районният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски и такива следва да се присъдят в доказания по делото размер от 600 лева представляващ действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.01.2025г.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 24.09.2024г. постановено по а.н.д.№ 36/2024г. по описа на РС-Димитровград.

ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на „Теамо 2019“ЕООД, [населено място] разноски по АНД(К) № 1137/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 600 (шестотин) лева.

Решението е окончателно.