Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на седми
юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8085 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
133627/25.06.2020г. по гр.д. № 68093 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 62-ри състав ЗАД „ОЗК-З.”АД, ЕИК *******със седалище
и адрес на управление:*** е осъдено
да заплати на ”Д.З.”ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 11403,50лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-
25.11.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за вреди по МПС
от ПТП от 10.08.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1821,25лв. представляващи съдебни
разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5089073/07.07.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете ЗАД
„ОЗК-З.”АД, ЕИК *******в частта, в която исковете са уважени за горница над 10 259,21лв. до 11 403,50лв и лихвата върху
тази горница. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че увреденият автомобил е с период на експлоатация почти 4 години
преди ПТП, той бил извънгаранционен , възстановяването му с вложени
алтернативни части било 19 681,45лв., платена сума била 9422,24лв. и иск
бил основателен за 10 259,21лв. Допълнително постигнати споразумения между
ищеца и ІІІ-ти лица съглашения, включително и по договори за лизинг били
неотносими, защото обезщетението съгласно чл. 499 от КЗ не можело да надхвърли
действителната стойност на вредите. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец
”Д.З.”ЕАД, ЕИК *******
е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е
, че разликата в стойността на обезщетението съгласно заключението на вещото
лице била в резултат на стойността на два от увредените детайла- десен фар и
преден десен носач, защото само за тях имало алтернативни части. Нямало
задължение за ремонт с части от алтернативни доставчици, а не с оригинални
такива за съответната марка Доводите на
въззивника основани на гаранционните условия били ирелевантни защото нямали
отношение към естеството и характеристиките на автомобила и средните пазарни
цени за възстановяването му. Вещото лице по техническата експертиза при
определяне стойността на ремонта било съобразило влагането на оригинални части и на такива от
алтернативни доставчици. Претендирало е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2031047/25.11.2019г. на ”Д.З.”ЕАД, ЕИК
******* срещу ЗАД „ОЗК-З.”АД, ЕИК *******,
с която е поискало от съда на основание на
чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 11403,50лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-25.11.2019г., до изплащането й, представляващи невъзстановена сума
по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско” полица № 440117131009038/21.12.2017г. за вреди по лек автомобил
„БМВ Х6”, рег. №*******, причинени на
10.08.2018г. на път ПП І - 4км.
66 + 350 в землището на с.Малиново, община Ловеч от виновно противоправно
поведение на водач на лек автомобил „Мерцедес Вито”, рег. № ******, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, полица № BG/23/117003347701/20.12.2017г.
Навело е твърдения, че към 10.08.2018г.
бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобил „
БМВ Х6”, а ответникът бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” с водач на „Мерцедес Вито” , който нарушил правилата
за движение по пътищата и при движение в дясна част на пътно платно при извършване на ляв завой не пропуснал
движещия в лява част на пътно платно автомобил „БМВ Х 6” и го увредил, за което
ищецът платил обезщетение от 20810,74лв.
и направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника за му възстанови
сумите, но той платил само 9422,24лв. Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД
„ОЗК-З.”АД, ЕИК *******в предоставения срок за отговор не е изразил
становище. След срока за отговор е оспорил исковете, като е посочил че
стойността на дължимото обезщетение било9422,24лв., която бил платил.
Претендираните от ищеца суми били завишени в частта за труд и материали,
количества работи и материали,
релевантни били алтернативни части. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните
застрахователна полица по застраховка „Каско”
№ 440117131009038/21.12.2017г., Общи условия , преписка по щета №
44012131826559/14.08.2018г., съгласно които Д.з.”ЕАД е сключило с „К.12”ЕООД
договор за застраховка „Каско +” за период от 21.12.2017г. до 20.12.2018г. за територия на Република България за МПС
„БМВ Х6”, рег. №******* регистриран на 16.12.2014г., произведен 2014г., при застрахователна сума от 105 000лв., по искане на застрахования
е образувана щета №44012131826559/14.08.2018г. за обезщетяване на вреди по това
МПС, настъпили на 10.08.2018г. по протокол за ПТП № 1613043/10.08.2018г. на път в посока Варна в района на с.Малиново,
където „Мерцедес Вито”, движещ се в дясна част на пътя при ляв завой не го
пропуснал и реализирал ПТП, ищец е възложил отстраняването на вредите на
автосервиз „И.М.К.” ООД, за което платил 20810,74лв., начислил и ликвидационни
разноски от 15лв., поканил ответника , застраховал водачът на „Мерцедес Вито”,
рег. № ****** да му ги възстанови, но
последният платил 9422,24лв.
По делото е приет протокол за ПТП № 1613043/10.08.2018г
., съставен от органи на КАТ, носещ подписи за двама водачи на МПС, участвали в
същото, наказателно постановление от 17.09.2018г., съгласно които на 10.08.2018г. . на път ПП І - 4км. 66 + 350 в землището на
с.Малиново, община Ловеч водач на лек автомобил „Мерцедес Вито”, рег. № ******,
застрахован по застраховка „ГО” при ОЗК З., полица BG/23/117003347701/20.12.2017г нарушил
правилата за движение по пътищата и при движение в дясна лента на пътно
платно при извършване на ляв завой не пропуснал
движещия в ляво автомобил „БМВ Х 6”,
рег. №******* и го увредил по преден десен калник, предна броня и др.
С приетото заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите
събрани по делото доказателства, вещото лице е посочило, че към дата на ПТП
автомобил е на 3 години , 7 месеца и 25 дни след първата регистрация, пазарната
стойност на работи за отстраняване на процесните вреди към дата на ПТП е
20 906,62лв., но ако се вложат алтернативни резервни части стойността е
19 681,45лв., разликата в двете цени е само от стойността на частите
„десен фар” и „носач преден десен надлъжен предна част”, защото само за тях се
предлагали за този автомобил алтернативни части на пазара. Посочило е при
изслушването пред районния съд, че при определяне на стойността от
20 906,62лв. съобразил както стойността на оригиналните части, така и
стойността на алтернативните части, докато при определяне на сумата от
19681,45лв. съобразил само стойността на алтернативните части.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие
е настъпило през 2018г. и договор за
застраховка „ГО” от 2017г., съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за З.то
(в сила от 01.01.2016г.) – аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ.
Предявените искове са с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят
му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното
обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице,
причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”,
след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата
на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и
фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата
на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото
лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките:
деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от
ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се
установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде
извършено чрез изплащане на сума в размер
на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието
или натура или чрез прихващане,
включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната
премия.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е
установено, че застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца
автомобил „БМВ Х 6”, рег. №******* на 10.08.2018г. на път ПП І - 4км. 66 + 350
в землището на с.Малиново, община Ловеч е бил увреден от виновно противоправно
поведение на водач на лек автомобил „Мерцедес Вито”, рег. № ******, застрахован
по застраховка „ГО” при ОЗК З., полица BG/23/117003347701/20.12.2017г, който
нарушил правилата за движение по пътищата и при движение в дясна лента на пътно
платно при извършване на ляв завой не
пропуснал движещия в ляво автомобил „БМВ
Х 6”, рег. №******* , ищецът е платил сумата от 20810,74лв., направил е
ликвидационни разноски от 15лв., ищецът
е поканил ответника за му ги заплати, но последният е платил само 9422,24лв.,
останала е неплатена процесната сума. Тези обстоятелства не са спорни по
делото, същите се установяват от приети по делото неоспорени от страните
писмени доказателства, решението на СРС в необжалваната част обвързва страните със
сила на пресъдено нещо за тези обстоятелства.
Спорен въпрос по делото е пазарната стойност на
вредите по застрахования при ищеца автомобил към дата на ПТП.
Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Не се спори по делото, че всички описани от ищеца в
застрахователната преписка увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и съдът приема за установени тези обстоятелства по делото. Съдът
приема за установено по делото че пазарната стойност на вредите от процесното
ПТП е в размер на 20906,62лв. За
този извод съдът съобрази приетото по делото заключение по съдебно авто-техническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е посочило, че само две
от увредените части, които е следвало да се подменят, се предлагат от
алтернативни доставчици – „десен фар” и „носач преден десен надлъжен предна
част”, като е определило сумата от 20906,62лв. като стойност на обезщетението
при съобразяване на цената на тези части както оригинални, така и алтернативни.
При така посоченото от вещото лице оплакванията на въззивника, че сумата от 20906,62лв.
е по-висока от възстановителната стойност на вредите съдът приема за
неоснователни. Следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма
задължение да замени увредените части с такива, които не оригинални за съответния
автомобил, поради което и твърденията на въззивника, че следва да се съобрази
стойността на обезщетението само с алтернативни части съдът приема за
неоснователни. Отделно в случая, посочената от вещото лице цена от 20906,62лв.
не е за ремонт с оригинални части, а такава, определена при съобразяване от
една страна възможността за закупуване на десния фар и предния носач от
алтернативни доставчици и от друга страна – оригинални части. Този подход за определянето на пазарната
стойност на вредите не нарушава правилата за определяне на възстановителната
стойност и доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, основани
на сключени с ІІІ-ти лица споразумения за извънгаранционен автомобил. В
случая твърдения за сключени такива
споразумения не са въведени от страните по делото, такива споразумения не са
били съобразени от вещото лице по техническата експертиза, нито от районния съд
при постановяване на решението, поради което и доводите на въззивника не могат
да обосноват извод за основателност на жалбата
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за въззивно
производство в размер на 250,39лв. с вкл. ДДС, представляващи платен адвокатски
хонорар с ДДС. Възражението на въззивника за прекомерност на същото е
неоснователно, доколкото то не надхвърля минималното възнаграждение п наредба №
1/2004г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 133627/25.06.2020г. по гр.д. № 68093 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 62-ри състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-З.”АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на ”Д.З.”ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от общо 250,39лв. (двеста и петдесет
лева и 0,39лв), представляващи съдебни разноски по делото пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.