Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.06.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на осемнадесети април 2017год.,в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 7809 по
описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на „С.“ ООД срещу „Ч.Р.Б.“ ЕООД.
Ищецът
„С.“ ООД посочва, че е производител на електрическа енергия и като такъв в
изпълнение на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на
временни цени за достъп на производителите на електрическа енергия до
електропреносната и електроразпределителните мрежи за периода 11.10.2012 г. –
18.11.2013 г. е заплатил на ответника – „Ч.Р.Б.“ ЕООД сума в общ размер от 54
971,20 лв. по 37 броя фактури. Посочва, че с влязло в сила решение по адм. д. №
13239/2012 г. на Върховен административен съд посоченото решение на ДКЕВР,
съответно с обратна сила са отпаднали последиците му, в резултат на което при извършване
на плащанията временните цени за достъп не са били определени. Ищецът счита, че
с отмяната на решението на ДКЕВР отпада с обратна сила задълженията му като
производител на електрическа енергия да заплаща цената на достпъп, тъй като без
да са определени, съответно определяеми, по размер, те не могат да съществуват,
а даденото за изпълнението им подлежи на връщане като дадено с оглед на
отпаднало основание. С оглед на изложеното от ответното дружество се претендира
връщане на неоснователно заплатените от ищеца като цена за достъп суми в общ
размер на 54 971,20 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на задължението, както и законна лихва за забава от датата на извършването на
всяко отделно плащане до 27.10.2016 г. в общ размер на 19 398,26 лв.
Ответникът
„Ч.Р.Б.“ АД в срока по чл. 367 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Счита, че между него и ищецът съществува облигационно отношение по договор за
услуга, а именно достъп до електроразпределителните мрежи. Доколкото на ищеца е
осигурен достъп той е задължен да заплаща цената за тази услуга, съответно
основание за извършените от него плащания е налице. Посочва, че отмяната на
решението на ДКЕВР и отпадането на последиците му с обратна сила не водят до
отпадане и на задължението на ищеца за заплащане не цената на предоставяната му
услуга, тъй като предмет на регулация са единствено пределните цени, но не и
конкретният размер на задълженията по договорите за достъп на производителите,
сключвани с оператора на електроразпределителните мрежи. На самостоятелно
основание оспорва искането на ищеца за връщане на платеното в частта,
представляваща начислен ДДС, поради обстоятелството, че ищецът разполага с
право на възстановяване. Прави възражение срещу началната дата, от която се
претендира законна лихва за забава върху вземането за връщане на платеното с
оглед на отпаднало основание. Счита, че такава се дължи едва от поставянето му
в забава, като признава, че на 07.10.2016 г. е получил отправената му от ищеца
нотариална покана с предоставен седемдневен срок за плащане на процесното
главно вземане.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът уточнява първоначалната и оспорва възраженията на ответника, съдържащи
се в отговора.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба, с която ответникът поддържа първоначалния си отговор и излага
възраженията си срещу допълнителната искова молба.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 съдът е отделил за безспорно и поради това
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответното дружество
е получило от ищеца сочените в исковата молба плащания по приетите по делото 37
на брой фактури на обща стойност 54 971,20 лв., както и че на 07.10.2016 г. е
получило изпратената му нотариална покана рег. № 6288, том 3, акт 39, връчена
от нотариус Богдана Бъчварова, рег. № 515 на Нотариалната камара, съдържаща
искане на за връщане на всички платени суми по посочените фактури.
Съдът
е указал на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че е в доказателствената
тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето е да
ангажира доказателства за обстоятелствата, на които основава твърденията си за
отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп до
електроразпределителните мрежи.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по
делото доказателства ,приема за установена следната фактическа обстановка :
Между страните не се спори, а и се установява, че ищецът
е собственик на ВЕЦ „Ловеч“, ВЕЧ „К.Р.“ и ВЕЦ „Радомирци“ и е сключил договор №
7/01.12.2010год. за изкупуване за законово определен срок по определена ДКЕВР
преференциална цена.
Не се спори, а и се установява, че на 14.09.2012год.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е приела Решение Ц-
33/14.09.2012год. за определяне на временни цени за достъп до преносната и
разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, като съгласно пункт ХІ,
т.3 от него, дължимата цена за достъп е 9,67лв. за МВтч върху произведената
електрическа енергия, считано от 18.09.2012год.
Не се спори, а и се установява, че срещу Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР
в частта по раздел ХІ, т.3 е подадена жалба до Върховния административен съд,
който на 16.04.2013год. е отменил процесното решение на ДКЕВР в обжалваната му
част.
Не се спори, а и се установява, че решението на
първоинстанционния съд е обжалвано от „Ч.Р.Б.”АД пред петчленен състав на ВАС,
който е оставил в сила атакуваното решение.
Не се спори, а и се установява, че през периода от 11.10.2012год.
до 18.11.2013год. ищецът е извършил плащания към ответника за достъп до
електроразпределителната мрежа съгласно представените и приети като
доказателства 37 броя данъчни фактури, които плащания са на общата стойност от
54 971,20 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
Неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на иска поради това, че ищецът можел да претендира обезщетение за
евентуалните си вреди от допуснатото предварително изпълнение на отменения
административен акт по реда на Чл.301 от ГПК. Касае се за съвсем друг
съдопроизводствен ред, който е различен от този по предявения иск и при който
следва да са налице различни предпоставки за реализиране на отговорността на
административния орган. Този ред по никакъв начин не изключва, нито влияе на
претенциите, основани на договорно основание между субектите по договорите за
изкупуване на електрическа енергия.
Разгледан по същество искът е основателен поради
следните съображения :
При фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други
подобни случаи.
В този ред на мисли, текстът следва да намери приложение
и когато изпълнението е извършено въз основа на невлязъл в сила административен
акт, на който е разпоредено предварително изпълнение, като актът впоследствие е
отменен като незаконосъобразен, какъвто случай е именно настоящият. Отмяната на
Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР в частта по раздел ХІ, т.3, с която е
разпоредено плащането на конкретните суми, отрича създадените от него
правоотношения, вкл. и сключеният въз основа на него договор между страните по
делото, уреждащ конкретният начин за плащане на сумите. Постановеното решение
на ВАС, съгл. Чл.302 от ГПК, е задължително за гражданския съд относно
валидността и законосъобразността на акта и води до отпадане с обратна сила на
разпоредените с незаконосъобразния акт задължения. Без значение за предмета на
спора се явява обстоятелството, че ищецът не е бил страна в производството по
оспорване на Решението на ДКЕВР пред ВАС, тъй като той е бил един от адресатите
на акта, поради което и в съответствие с разпоредбата на Чл.177 от АПК отмяната
на незаконосъобразния административен акт има отношение и спрямо ищеца.
От друга страна, вярно е че, задължението за заплащане
на цена за достъп до електроразпределителната мрежа не е възникнало по силата
на отмененото решение на ДКЕВР, а е определено в закона- Чл.104 от Закона за
енергетиката и Чл.26, ал.3 и ал.4 от Правилника за търговия с електрическа
енергия/отм./ Законът обаче го въвежда само като основание, без да се сочат
конкретни размери на тази цена. Извод, който може да бъде направен с оглед на
отменителното решение на ВАС е, че ищецът не дължи точно тази конкретно
определена от ДКЕВР цена. И не я дължи,
защото в отменения административен акт не са били изложени никакви ясни
критерии и данни за определянето й. Безспорно е, че като производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници ищецът дължи цена за достъп до
електропреносната мрежа. Това е негово законово определено задължение. Той не
дължи обаче цените , определени с отмененото решение, защото те не отговарят на
принципа на ценово регулиране, заложени в разпоредбата на Чл. 31, ал.1 от ЗЕ. В
този смисъл е било становището на самия регулаторен орган, който видно от
текста на отмененото решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР, при уреждане на
последиците от отмяната на издадения акт приема, че последната има обратно
действие, поради което за обвързаните от съдебното решение страни, временните
цени следва да се приемат като изначално несъществуващи. От своя страна
отричането на основанието за възникване на задължението за плащане на
временната цена, определена по размер с отменения акт на ДКЕВР, означава липса
на задължение за плащане на тази конкретна цена.
Същевременно заплащането на процесните суми не се
оспорва, а и се установява от представените и приети като доказателства платежни
нареждания, поради което съдът приема, че ответникът дължи връщане на
заплатените от ищеца на отпаднало основание- отмяната на решението на ДКЕВР,
суми в размер на 54 971,20 лв. На ищеца следва да бъде присъдена и законната
лихва от предявяването на исковата молба – 27.10.2016год. до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание Чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът
приема следното:
Лихви за забава върху вземане, произтичащо от някой от
фактическите състави на неоснователното обогатяване могат да се претендират
след настъпване на предпоставките за изпадане на длъжника в забава. При
отделните фактически състави това предполага изискуемост на задължението на
неоснователно обогатилното се лице и връчване на покана от кредитора, от когато
се дължи и съгласно Чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва. Покана по смисъла на Чл.84, ал.2
от ЗЗД е необходима, тъй като при вземане за връщане на получено без основание
или на отпаднало основание няма определен ден за изпълнение на задължението на
обогатилия се, а от друга страна изискуемостта на задължението при различните
хипотези на неоснователното обогатяване не е достатъчна, за да постави длъжника
в забава.
В този смисъл и предявеният иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира присъждане на лихви за забавено
плащане за периода от издаването на процесните фактури до предявяването на
исковата молба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. Чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството
в размер на 5438 лева, съобразно
уважената част от предявените искове.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.**“ООД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Д., на основание Чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД сумата 54 971,20 лева, представляваща платена цена за достъп на основание отмененото решение на ДКЕВР, ведно със законната лихва от 27.10.2016год. до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 5438 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :