Решение по дело №2647/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 857
Дата: 6 юни 2016 г. (в сила от 24 юни 2016 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20164430102647
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. ***, 06.06.2016год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  трети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря  П.Ц. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №2647 по описа за 2016година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Постъпила е искова молба от “Топлофикация ***” ЕАД-*** против Е.  М.И., в която се твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в *** с аб.№11275 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК, в полза на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч.гр.д.№646/16г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства:ответникът е абонат на “Топлофикация-***”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация ***" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. *** от 2007г. и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.31, ал.6 от ОУ е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

 Посочва се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -"Нелбо " ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като, че е изпратена покана и тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№646/2016г. по описа на ПлРС, за следнитге суми: сумата от  1 243.81 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2009г. до 31.12.2015г., лихва върху главницата в размер на 447.24 лв. за периода от 02.02.2010г. до 01.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 03.02.2016г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 33.82 лв. и адвокатско възнаграждение – 180.00лв.Вземането произтича от следните обстоятелства:  Е.М.И.  е длъжник на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***” ЕАД, тъй като е ползвал доставената от дружеството  топлинна енергия, доставена от заявителя в недвижим имот, находящ се в *** за периода 01.12.2009г. до 31.12.2015г.,  без да заплати горепосочената сума.

 

Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК и за давност  и на осн. чл. 415 от ГПК е  предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че  дължи част от сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК, както следва: 520,81лв. главница за периода от 01. 12. 2012 год. до 31.12.2015год., сумата 94,08лв. лихва за забава за периода от  04.02.2013год. до 01.02.2016год., законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016год. до изплащане на вземането.

 Ответникът, е  признал предявените искове.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

          Видно от приложеното ч.гр.д.№656/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№415/05.02.2016г. спрямо ответника, както следва: от  1 243.81 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2009г. до 31.12.2015г., лихва върху главницата в размер на 447.24 лв. за периода от 02.02.2010г. до 01.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 03.02.2016г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 33.82 лв. и адвокатско възнаграждение – 180.00лв.Вземането произтича от следните обстоятелства:  Е.М.И.  е длъжник на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ***” ЕАД, тъй като е ползвал доставената от дружеството  топлинна енергия, доставена от заявителя в недвижим имот, находящ се в *** за периода 01.12.2009г. до 31.12.2015г.,  без да заплати горепосочената сума.

В законовия двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника по чл.414 от ГПК и за давност и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането си.

В срок кредиторът е предявил иск за част от сумите по заповедта по чл.410 от ГПК, във връзка с направено възражение за давност, както следва: 520,81лв. главница за периода от 01. 12. 2012 год. до 31.12.2015год., сумата 94,08лв. лихва за забава за периода от  04.02.2013год. до 01.02.2016год., законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016год. до изплащане на вземането.

         Не се спори по делото, че  ответника е потребител на предоставена топлинна енергия с абонатен№11275, за имот ***  находящ се в гр.***.Направено е било възражение за изтекла давност.Не е спорен въпроса относно дължимостта на посочените суми.

            Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:

            Ответникът е  потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация *** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от 'Топлофикация ***" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация ***" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Нелбо“ЕАД .Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

         Направено е признание на предявените искове.При това положение съдът намира, че се дължат посочените суми.

           С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си  за предоставените услуги  и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.

           Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в заповедното производство са 77,75лв., съгласно признатите претенции.По отношение на разноските в исковото производство същите са в размер на 435лв., които следва ответника да заплати на ищеца.

          По изложените съображения, съдът

 

                                       Р        Е       Ш        И:

          ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Е.М.И., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес гр.*** ***, ЕИК *********, следните суми: 520,81лв. главница за периода от 01.12.2012 год. до 31.12.2015год., сумата 94,08лв. лихва за забава за периода от  04.02.2013год. до 01.02.2016год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2016год. до изплащане на вземането,  за които суми е издадена заповед№415805.02.2016г. по ч.гр.д.№656/2016г. на ПлРС.

           ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Е.М.И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ  на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***8, ЕИК *********, сумата общо 435лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.

ОСЪЖДА Е.М.И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ***” ЕАД, гр. ***, представлявано И.Г., със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК *********, сумата 77,75лв.  - разноски по ч.гр.д.№656/2016г. по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени претенции.

Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :