РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1377/14.7.2022г.
гр.Пловдив, 14 . 07 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, XVIII състав, в открито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1368/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.122 ал.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
И.Р.Я. ***, стая 60, група V обжалва
Заповед № Л - 1099/05.05.2022г., издадена от ЗА Началник на затвора – Пловдив
/съгласно Заповед № Л-1018 от 29.04.2022г./, с която е му е отнета 1 бр.
електрическа кана за вода в полза на фонд Затворно дело.
В жалбата е заявено, че каната е
жизнено необходима на оспорващото лице за чай или мляко, заради заболявания.
Същата е разрешена от Началника заради здравословно състояние, потвърдено от
медицинско лице в здравния пункт в затвора. Твърди се неправомерно отнемане на
каната, тъй като е закупена по стопанска дейност за ползване по необходимост. Поддържа се, че
жалбоподателят не е извършил нищо неправомерно.
В хода на делото не са представени
доказателства и не са заявени доказателствени искания от страна на оспорващото
лице и пълномощника адв.И..
Ответникът Началник на затвора –
Пловдив оспорва жалбата чрез процесуален представител В.Р., лице с юридическо
образование и правоспособност. Счита заповедта за законосъобразна, постановена
от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила и
мотивирана. Поддържа представено по делото становище на Началник на затвора –
Пловдив.
В писмено становище на Началник на
Затвора – Пловдив /л.16 и сл./ е посочено, че съгл. чл.122 ал.1 ЗИНЗС : „Министърът
на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които
осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица,
настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат
да държат при себе си и да ползват.“ и на 08.12.2021г. със Заповед №
ЛС-04-746/08.12.2021г. на Зам.-Министъра на правосъдието е утвърден нов списък
на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните по реда на НПК, настанени в затворите,
поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В
новия списък сред разрешените вещи не фигурират електрически кани, които са
били разрешени преди това по списък, утвърден със Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието /отм./. Посочено е, че със
Заповед № Л-277/31.01.2022г. на Началника на Затвора гр.Пловдив е даден
едномесечен срок, считано от 31.01.2022г., в който лишените от свобода и
задържаните под стража лица могат да изнесат и предадат на близките си с молба
всички получени електрически кани, които не фигурират в новия утвърден списък.
При невъзможност да бъдат изнесени, същите е следвало да се предадат срещу
протокол на домакина. В указания срок Я. не е сторил това. С оспорената заповед е отнета електрическата
кана от подс. Я., която не е сред разрешените вещи, съгласно новия списък. За
притежанието на неразрешената вещ Я. е и дисциплинарно наказан.
Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в срока по чл.
122 ал.3 ЗИНЗС : „Заповедта се обявява на лишения от свобода срещу подпис. Той
може да я обжалва в 14-дневен срок от запознаването при условията и по реда на
чл. 111..“. Оспорената заповед е връчена на 06.05.2022г., жалбата е с вх.номер
от 13.05.2022г. /в представен с жалбата екземпляр от административния акт е
отразено връчване на „06.IV.22г.“,
което се възприема за техническа грешка, предвид дата и месец на издаване –
05.05., поради което обективно не е възможно връчване през м.април/.
Обжалваният административен акт е
правно основан на чл.122 ал.2 ЗИНЗС : „Предметите и парите, държането на които
не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват.
Собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със
заповед на началника на затвора.“.
В обстоятелствената част на заповедта
е направено позоваване на докладна записка рег.№ 2008/19.04.2022г. на
мл.инспектор Х.С. – надзирател, според която на 18.04.2022г. в 8.30ч., по време
на сутрешна проверка на пост № 5, в стая № 60 е открита каната – неразрешена
вещ, собственост на подс. И.Я.. Предвид тези факти е прието, че е извършено
нарушение по чл.97 т.1 вр. с чл.100 ал.2 т.5 ЗИНЗС от страна на подс.Я.. Съгл.
чл.97 т.1 ЗИНЗС : „Лишените от свобода не могат да: 1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2012
г.) внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения
от закрит тип - и пари;“, а според чл.100 ал.2 т.5 ЗИНЗС : „За дисциплинарно
нарушение се смята : 5. неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон;“.
Преписката съдържа изброените в
писменото становище на ответника заповеди на министъра на правосъдието, ведно с
удостоверение за доход на И.Я. /л.18 и
сл./. Според съдържанието на удостоверението за доход, жалбоподателя получава суми
с източници – възнаграждение за труд, ДСП ЛОМ – ЗХУ, пенсия поради заболяване,
вкл. великденски добавки за пенсионерите /от 11.05.2021г. към 27.05.2022г./. В
докладната записка от 19.04.2022г. са описани и други лица, притежатели на
електрически кани, вкл. с неизвестен притежател – всички те са били иззети. За
претърсването и обиска, при които са намерени електрическите кани са съставяни
протоколи за претърсване и обиск – приложени в преписката, вкл. по отношение
жалбоподателя.
Според данните от преписката е
подходено единно по отношение на всички лица, притежаващи електрически кани,
респект. спрямо стаите, в които са намерени каните.
2. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест и се съобразява задължението им
да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/. По отношение процесуалният
ред, по който се разглежда жалбата е налице препратка на чл.122 ал.3 към чл.111 ЗИНЗС. Съгл. чл.111 ал.3 ЗИНЗС : „Съдът
разглежда делото незабавно, но не по-късно от три дни от получаването на
материалите, еднолично, с участието на органа, издал заповедта, жалбоподателя
или негов защитник. Неявяването без уважителни причини на органа, издал
заповедта, или на защитника не е пречка за разглеждане на делото. Делото се
разглежда в отсъствие на жалбоподателя, ако той заяви, че не желае да се яви
или явяването му е невъзможно по здравословни причини.“. Доказателствените
искания следва да бъдат заявени в жалбата и да са конкретни. В случая не са заявени
доказателствени искания и не са представени доказателства за твърденията в
жалбата относно разрешение за притежаване на електрическата кана и за
здравословното състояние, обосновало разрешаване притежанието й. Посоченото
няма неблагоприятни последици за оспорващото лице поради промяна съдържанието
на списъка на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по
реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите,
поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си
и да ползват.
2.1. Оспорената заповед е издадена
от компетентен административен орган и авторство не е оспорено. Правомощията за
издаване на оспорения административен акт произтичат пряко от закона и в случая
длъжността на титуляра се изпълнява от конкретно лице в хипотеза на заместване,
съгл. Заповед № Л-1018 от 29.04.2022г., при която ответник е посоченото
длъжностно лице /за разлика от хипотезата на делегиране на правомощия - органът,
на когото те са делегирани, издава от свое име съответния административен акт,
поради което той е страна по оспорването/.
Обжалваният административен акт е мотивиран
от фактическа страна с обстоятелства и данни, потвърждаващи приложеното правно
основание. По отношение мотивите се съобрази, че те може да се съдържат в
относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите
са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от
1975 г. на ОС на ГК на ВС/, като конкретиката на случая попада в тази хипотеза.
2.2. Нормата на чл. 122 ал. 2 вр. с
ал. 1 ЗИНЗС цели контрол за спазване и санкция при неспазване на забраните,
спазване на които е вменено на лишените от свобода като дисциплинарно
задължение по спазване на вътрешния ред с разпоредбата на чл. 97 т. 1, т. 2, т.
3, т. 5 и т. 7 ЗИНЗС. Една от хипотезите е намирането на вещ, която не е
включена в списък на разрешените за държане вещи, утвърден със заповед и на
основание чл. 122 ал. 1 ЗИНЗС – конкретно хипотезата на чл. 97 т. 1 ЗИНЗС. Спрямо
съдържанието на списъка съдебен контрол не е допустим, тъй като се касае за
предоставена от закона преценка по целесъобразност относно разрешените за
държане вещи. Тази преценка не може да бъде оспорвана пред съда. Следващите
хипотези по чл. 97 т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 ЗИНЗС въвеждат забрани, включително
по отношение съдържанието на разрешени за притежаване вещи, като например
печатните и други материали, които не са посочени в списъка на личните вещи и
хранителни продукти по чл. 122 ал. 1 ЗИНЗС, но могат да бъдат държани. Изброените
хипотези не са относими към спора и се отбелязва, че ЗИНЗС не може да бъде
тълкуван разширително, тъй като регламентира обществени отношения във вр. с
изпълнение на държавна наказателна принуда да се търпи наказание, както и
мерките за контрол върху спазване на дисциплината от страна на нейните субекти.
Предвид изложеното следва, че съгласно материално правните разпоредби относно
вещите, които могат да се внасят, купуват и държат от лишените от свобода -
това са вещите, които ЗИНЗС позволява като вид, предназначение и съдържание,
както и тези, които са посочени в списъка, утвърден по чл. 122 ал. 1 ЗИНЗС, а
когато такъв не е налице, остават само вещите по самия закон. Режимът на
внасяне и държане е разрешителен, с оглед упражняване на права, охрана на живота
и сигурността, поддържане на реда и дисциплината, включително и за постигане на
главната цел на наказанието лишаване от свобода – превъзпитание към спазване на
закона.
На 08.12.2021г. със Заповед №
ЛС-04-746 на Зам.-Министъра на правосъдието е утвърден нов списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните по реда на НПК, настанени в затворите,
поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В
същия сред разрешените вещи не са електрически кани, които са били разрешени в
предходен списък, утвърден с предходна заповед на министъра на правосъдието
/приета по делото ведно с предходния списък/.
Следва извод за наличие на основание
за издаване на оспорената заповед, което не е опровергано при съдебното й
оспорване. Освен това, със Заповед № Л-277/31.01.2022г. на Началника на Затвора
гр.Пловдив е предоставен едномесечен срок, считано от 31.01.2022г., в който
лишените от свобода и задържаните под стража лица, могат да изнесат и предадат
на близките си всички получени електрически кани, които не фигурират в новия
утвърден списък. С цитираната заповед е осигурена възможност за доброволни
действия, при съобразяване с действащата заповед по чл.122 ал.1 ЗИНЗС. В
указания срок жалбоподателят не е осъществил доброволно действието по изнасяне
от стаята на електрическата кана – неразрешена вещ според действащ списък. Част от преписката е Заповед № ЛС-04-746/08.12.2021г.
на Зам.-Министъра на правосъдието, с която е утвърден нов списък на разрешените
лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и
задържаните по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и арестите в затворите.
В случая не се установи допуснато процесуално
нарушение на чл. 103 ППЗИНЗС, относно задължително условие от реда за
постановяване на заповед с правно основание чл. 122 ал. 2 ЗИНЗС. В оспорената заповед е
разпоредено вещта да бъде прегледана от комисия и след изтичане на срока за
обжалване да бъде предадена в полза на фонд Затворно дело, поради което следва,
че е възприето документиране на изземването на вещта да бъде направено след
влизане в сила на заповедта. Преписката съдържа протокол за претърсване и обиск
от 18.04.2022г., документирал по реда на чл.92, чл.95 ЗИНЗС и чл.87 ППЗИНЗС
намиране на електрическа кана в пост № 5, стая № 60, като в образеца на
документа – протокол е посочено, че л.св. И. Я. е поканен да предаде доброволно
намиращите се у него неразрешени за внасяне и държане вещи, след което е
извършено претърсване в конкретната стая. В протокола е изрично вписано, че
л.св. няма възражения и е подписан надлежно.
Предвид изложеното жалбата се приема
за неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.111
ал.5 вр. с чл.122 ал.3 ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава Заповед № Л -
1099/05.05.2022г., издадена от ЗА Началник на Затвора – Пловдив.
Решението се обяви в съдебно
заседание.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 дневен срок от
обявяването му.
Административен съдия :