№ 227
гр. Стара Загора, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501653 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В.о.у.
"П.Р.С." гр. С.З. против решение № 260624/08.07.2021 г. по гр.д.№ 883/2021 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, с което се признава уволнението на
П.Ж.К. за незаконно и се отменя заповед № 733/04.02.2021 г. на директора
М.Ж.Ж. на В.о.у. "П.Р.С." гр. С.З., с връчването на която на 05.02.2021 г.
същото е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради
съкращаване на щата; възстановява се П.Ж.К. на предишната му работа на
длъжността: „старши учител по технологии и предприемачество в
прогимназиален етап на основното образование" във В.о.у. "П.Р.С.", с място
на работа: В.о.у. "П.Р.С.".
Въззивникът обжалва посоченото по-горе решение изцяло. Счита, че
ищецът - въззиваем въвел доводи за незаконност на извършеното уволнение,
изразяващи се в това, че не му била дадена възможност да изпълнява
пълноценно функциите на длъжността; че бил оставен да изпълнява
задълженията на „резервен преподавател“; че не му бил предоставен достъп
до платформата за дистанционно обучение на учениците; че бил лишен от
достъп до електронния дневник на училището; че бил държан в изолация и
целенасочена неинформираност, довело до преднамереното му наказание със
„забележка“; че не бил уведомяван за разпорежданията на директора; че му
било разпоредено да дава дежурства в училището; че поради натоварването
му с несвойствени задачи му било наложено дисциплинарно наказание
1
„забележка“ за непроведен открит урок в 6-ти „б“ клас; че бил лишен от
възможност за участие в он лайн-проведения на 28.10.2020 г. педагогически
съвет; че бил лишен от достъп до он лайн- платформата и служебната поща;
че в заповедта за прекратяване на трудовия договор не се сочи какво и как
било съгласувано с ТЕЛК, във връзка със здравословното му състояние; че
заповедта за прекратяване на трудовия договор грубо нарушава правния му
интерес и е без надлежно основание. Счита, че тези доводи за незаконност на
прекратяването на трудовия договор, с изключение на изложеното във връзка
със становището на ТЕЛК и за липсата на правно основание за прекратяване
на договора, били неотносими към основанието, на което е прекратен
договорът, поради което дори и да били доказани не водили до незаконност
на уволнението. Твърди, че те се опровергавали от събраните по делото
доказателства и излага подробни съображения в подкрепа на това. Твърди се,
че съдът не можел да се произнася по доводи за незаконност на уволнението,
които не били наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска,
защото нямал служебно задължение да следи за нито един факт, който
поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. Твърди, че
ищецът не навел в исковата си молба довод за незаконно уволнение, поради
незаконосъобразен, неправилен и необективен подбор, което означавало че
той не го оспорвал. Затова съдът не можел да основе решението си по иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна на факти, които не
били посочени от ищеца в исковата молба и не можел да приеме уволнението
за незаконно. Излагат се съображения относно законосъобразността на
извършения подбор. Иска се решението да бъде отменено изцяло и да се
отхвърлят предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
на работодателя. Въззиваемият П.Ж.К. оспорва въззивната жалба и излага
съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, поради което е допустима
и редовна.
Производството е по предявени обективно съединени искове - с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на предишната работа. В
доклада си по делото, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният
съд не е дал правна квалификация на предявените с исковата молба основания
за незаконност на уволнението, както и че не е разпределил доказателствената
тежест във връзка с тази правна квалификация. По тези съображения
2
въззивният съд е допълнил доклада на първоинстанционния съд относно
правната квалификация на предявените с исковата молба основания за
незаконност на уволнението, като е посочил правното основание на
предявените основания за незаконност на уволнението - чл.8, ал.2 КТ, а
именно, че ответникът- работодател недобросъвестно е осъществил правото
да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. Указал е на
ищеца, че носи доказателствена тежест да обори презумпцията на чл.8, ал.2
КТ.
Ищецът П.Ж.К. обжалва заповед № 733/04.02.2021 г. на директора на
ответното училище, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, се
прекратява трудовото му правоотношение като неоснователна и
незаконосъобразна. Била поредният незаконосъобразен акт срещу неговия
законен интерес от страна на ответника, целящ прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответното училище. Сочи, че с решение № 180/16.07.2020
г. по гр.д. № 1159/2020 г. на ОС Стара Загора била постановена
незаконосъобразността на заповед № 1840/13.09.2018 г. на директора на
ответното училище, на което основание било възстановено прекратеното му
трудово правоотношение и той се върнал в същото училище, за да заеме
функциите и длъжността на старши учител по “технологии и
предприемачество”, какъвто бил преди незаконосъобразното прекратяване на
същото правоотношение. Въпреки това решение и разпореждането на закона,
след завръщането му в училището, не му била дадена възможност да
изпълнява пълноценно горепосочените длъжност и функции. Бил оставен да
изпълнява задължения на резервен преподавател. Това положение наложило
да води разговори в тази насока с работодателя си, както и да отправи
писмени жалби до същия и различни институции, но резултат не бил
постигнат. Бил лишен и от достъп до електронния дневник. Не бил викан
и/или уведомяван за различните разпореждания на директора на училището.
Бил държан в изолация и целенасочена неинформираност, което довело до
преднамереното му наказание “забележка”. Във връзка с дистанционното
обучение на учениците, бил вкъщи, като в същото време бил лишен от
пълноценен достъп до електронния дневник на училището. Поради
лишаването му от това право не можел да има достъп и до платформата за
дистанционно обучение на учениците. Получил заповед от директора на
ответното училище, с която му се разпореждало да стои в същото и дава
дежурство, а в същото това време в училището имало ученици от началните
класове, а децата били естествени преносители на корона вируса, при все, че
на директора било известно от решението на ТЕЛК, че ищецът не следва да
бъде в неподходящ микроклимат и осъществява определени физически
дейности. Неговото отсъствие било основание това да се счита като
самоотлъчка, да стане обект на наказание и по този начин да му бъде
намалена заплатата. Като резултат от определянето му за несвойствени задачи
било и наложеното му със заповед № 521/17.12.2020 г. наказание “забележка”.
3
Това касаело отказът му да проведе открит урок пред колеги с учениците от
6-ти "б” клас. Излага съображенията си за този отказ. По същият начин се
подходило и с лишаването му от възможност за участие в Педагогическия
съвет на 28.10.2020 г. Същият бил проведен “он лайн”. Отсъствието му от
съвета било поради неговата служебна неинформираност, предизвикано от
обстоятелството, че бил съзнателно лишен от достъп до “он лайн”
платформата и служебната поща. На 23.01.2021 г., с изх. № 223/13.01.2021 г.,
на основание чл. 328, ал. 1,т. 2 пр. 2 КТ, във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, му било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, с
което директорът го уведомявал, че „поради съкращаване на щата“ -
намаляване на щатните бройки за посочената длъжност от 2 на 1 и извършен
подбор по чл.329 от КТ, трудовият му договор ще бъде прекратен. В
обжалваната заповед № 733/04.02.2021 г. се посочвало, че прекратяването на
трудовия му договор било съгласувано с ТЕЛК, относно Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имали особена
закрила. Какво и как е било съгласувано в обжалваната заповед не се сочело.
Видно било от ЕР № 3579 от 149, 05.11.2020 г., че комисията била
постановила становището си, което било недвусмислено и ясно определяло
действителното му здравословно състояние. Въпреки това с обжалваната
заповед № 733/04.02.2021 г. на директора на ответното училище, трудовото
му правоотношение било прекратено. Същата била поредният акт, с който
грубо се нарушавал неговият правен интерес без надлежно правно основание.
Искането по същество е да се признае за незаконно и отмени уволнението на
ищеца със заповед № 733/04.02.2021 г. на директора на ответното училище и
възстанови същият на предишната му работа в същото училище, като му се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът В.о.у. "П.Р.С." С.З. оспорва предявените искове, които моли
съдът да отхвърли като неоснователни и му присъди сторените по делото
разноски.
За да постанови решението си, от данните в личното трудово досие на
ищеца и в приложените към делото гр.д. № 5160/2018 г. на СтРС и гр.д. №
1123/2019 г., Старозагорския районен съд е установил, че страните в периода
от 06.09.1995 г. до 14.09.2018 г. са били в трудово правоотношение, по силата
на което от 01.09.2017 г. ищецът е заемал при ответника длъжността „старши
учител технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното
образование“.
С влязлото в сила на 04.09.2020 г. решение по гр.д. № 1123/2019 г. на
СтРС, уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено, а той е
възстановен на предишната му работа в ответното училище на длъжността
„старши учител по технологии и предприемачество в прогимназиален етап на
основното образование". На 23.09.2020 г., в срока по чл. 345 КТ, същият се е
явил в ответното училище и е подал заявление да заеме тази длъжност.
Считано от 29.09.2020 г. ищецът е възстановен на работа при ответника. На
4
29.09.2020 г. страните са подписали допълнително споразумение към
трудовия им договор, с което считано от 29.09.2020 г. е определено
посоченото в него трудово възнаграждение на ищеца за същата длъжност.
На 29.09.2020 г, директорът на ответното училище е издал и
представената по делото заповед № 29, с която е утвърдил поименно и
длъжностно разписание на длъжностите и работните заплати в същото
училище. В утвърденото длъжностно разписание са предвидени две щатни
бройки за длъжността „старши учител по технологии и предприемачество“, а
с утвърденото с нея поименно щатно разписание, името на ищеца е включено
под № 53, като заемащ същата длъжност, заедно със заемащата я до този
момент в училището учителка Й.Т.М., посочена под № 30 в същото
разписание. Въпреки възстановяването от съда на ищеца на тази длъжност,
работодателят не му е възложил за целия период от 29.09.2020 г. до
процесното му уволнение на 05.02.2021 г. никакви часове преподавателска
заетост на същата длъжност. Това съдът е установил от представените с
отговора констативни протоколи на РУО Стара Загора. Такива часове, и то за
пълна преподавателска заетост по същата длъжност обаче, от 700 часа
годишно и 10 часа лекторски над тях, същият работодател е предоставил за
същия период на другия заемащ я учител Й.Т.М.. Това се установява от
представените с отговора данни за натовареността й и посочените
констативни протоколи на РУО. Това се установява и от т. 2.3 на
заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза,
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства.
Районният съд е приел, че ищецът е възстановен на длъжност от съда
със съдебно решение, която до този момент е била заемана само от Й.Т.М..
Въпреки това нормата на чл. 5, ал. 4 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за
нормиране и заплащане на труда е позволявала на ответния работодател да
разпредели между същата и ищеца тази минимална норма на преподавателска
заетост от 700 часа годишно. Още повече, че при същата минимална норма на
преподавателска заетост на същата длъжност, на която ищецът е бил
единствен титуляр за периода от 01.07.2017 г. до уволнението му с
горепосочената заповед № 1840/13.09.2018 г., считано от 14.09.2018 г., на
18.06.2018 г. е била назначена Й.Т.М., която в предходния период от
01.07.2017 г. до 18.06.2018 г. е заемала длъжност в ответното училище -
„старши учител в ЦДО в прогимназиален етап на основното образование“.
Въпреки възстановяването му от съда на същата длъжност и заемането
й на 29.09.2020 г., според съда, на ищецът не само не е била възложена
никаква норма/часове на преподавателска работа на същата длъжност за
целия период до уволнението му на 05.02.2021 г., но и той въобще не е бил
включен за същия период в Списък - образец № 1 на ответното училище,
което е видно от протоколите на РУО Стара Загора и показанията на
5
свидетелката Ч.. В Списък - образец № 1 на ответното училище е била
вписана за учебната 2020/2021 г. само Й.М., и то при пълна норма на
преподавателска заетост от 700 часа и 10 лекторски.
Директорът на ответното училище не е възложил на ищеца за периода
от 29.09.2020 г. до 05.10.2020 г. никаква норма преподавателска работа. От
протокола на РУО, съдът е установил, че по устно нареждане на същия
директор, за този период ищецът е присъствал в сградата на ответното
училище, в кабинета на счетоводителя. По подадено от ищеца заявление от
02.10.2020 г., да му се възложат часове на заеманата от него длъжност,
директорът на ответното училище е разпоредил върху същото заявление,
ищецът да замества, считано от 06.10.2020 г., посоченият в него учител по
информационни технологии, защото за момента нямало свободни часове по
технологии и предприемачество. Това съдът е установил от заявлението в
ЛТД на ищеца и от представените с отговора заповеди, посочени и в
протоколите на РУО, с които директорът на ответното училище е възлагал на
ищеца само да замества отсъстващи учители и дава дежурства в ответното
училище за целия период от 06.10.2020 г. до уволнението му на 05.02.2021 г.
През този период, по устно нареждане на заместник-директора на
училището - свидетелката М.А., свидетелят И., системен администратор в
същото училище, е изтрил регистрациите на ищеца в системите му за
дистационно обучение G Suite for Education/cera с наименование G Workspase
for Education и Школо. Поради това ищецът е нямал и достъп до първата за 16
дни, а до втората за 28 дни. Това е била и причината изпратените му от
същата свидетелка А. електронни писма от 19.01.2021 г. и от 20.01.2021 г., за
разпореденото със заповедта на директора на ответното училище дежурство,
да не бъдат получени от ищеца. Тези обстоятелства, районният съд е
установил от съвкупната преценка на показанията на свидетеля И. и
заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза.
Според съда, на 06.10.2020 г., само четири работни дни след явяването
на ищеца на работа на 29.09.2020 г. в ответното училище, директорът е издал
нова заповед, с която е утвърдил промяна на длъжностното щатно
разписание, като считано от 06.10.2020 г., е съкратил 1 щатна бройка за
заеманата от ищеца длъжност „старши учител по технологии и
предприемачество,,. В утвърденото с тази му заповед ново длъжностно
разписание е вписана само една бройка за тази длъжност, а в утвърденото с
нея поименно щатно разписание, като заемащи същата длъжност, са записани
под номера 30 и 53 - Й.М. и ищецът.
На същата дата 06.10.2020 г. директорът на ответното училище е издал
и заповед № 118, с която е определил комисия за извършване на подбор в
състав - самият директор и свидетелите Ч. - ЗДУД и Р. - старши учител в
прогимназиален етап на основното образование, която да изготви и приеме в
срок до 13.10.2020 г. методика за оценяване по посочените в заповедта
критерии - квалификация и ниво на изпълнение на трудовите функции, след
което да извърши оценяване по същите критерии на всички титуляри,
6
заемащи щат по длъжността „старши учител по технологии и
предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“, да
определи всички необходими документи и приложи обективно методика за
оценяването на всички включени в подбора, състави протокол за резултатите
от същия и формулира мотивирано предложение за съкращаване на
оценяваните служители във връзка с подбора. От показанията на тези
свидетели, съдът е установил, че участващият в тази комисия директор на
ответното училище и свидетелката Ч., която е заместник - директор на
същото училище по учебната част, но отговаряща само за учителите в
началната степен на образование, имат висше образование по специалността
„начална училищна педагогика", а свидетелката Р. - висше образование по
специалността „славянска филология“.
В представения по делото протокол за подбор от 13.10.2020 г. е
вписано, че назначената комисия е провела на същата дата заседание, на
което е изготвила и приела посочената в него методика за оценяване по
посочените в заповедта критерии за извършване на подбор, след което е
разгледала досиетата на учителите по технологии и предприемачество,
приложила е и е оценила обективно приетата методика към всички тях.
Според този протокол ищецът е получил при това оценяване от комисията
общо 41 точки, а Й.М. - общо 49 точки. Поради това комисията е предложила
на участващият в нея директор на ответното училище, да бъде прекратен
съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовият договор с ищеца. Този протокол е
подписан само от двама членове на тази комисия - свидетелите Ч. и Р., но не и
от участващият в нея директор на ответното училище. От показанията на
същите свидетелки се установява, че членовете на тази комисия са
преценявали работата на подбираните учители по работата им на длъжността
„старши учител по технологии и предприемачество“ през учебната 2017-2018
г. През тази учебна 2017-2018 година обаче, районният съд е установил, че
Й.М. не е заемала длъжност „старши учител по технологии и
предприемачество", а напротив, само ищецът, считано от 01.07.2017 г. до края
на вторият й учебен срок на 15.06.2018 г., е заемал тази длъжност „старши
учител по технологии и предприемачество“ в ответното училище. Това съдът
е установил от данните му в личното му трудово досие. За същият оценяван
от комисията по подбора период от 01.07.2017 г. до 18.06.2018 г., Й.М. е
заемала в ответното училище друга длъжност - „старши учител в ЦДО в
прогимназиален етап на основното образование“, на която е била назначена
по нейно заявление с представеното по делото от пълномощника на ответника
допълнително споразумение от 21.06.2017 г.
Според съда, на 20.10.2020 г. директорът на ответното училище е
връчил на ищеца писмо, с което в 2-дневен срок е поискал да му представи
декларация по чл. 333 КТ. На 22.10.2020 г., ищецът е представил декларация,
с която е декларирал, че страда от захарна болест, за което представил
епикризи и рецептурна книжка. На 26.10.2020 г. директорът на ответното
училище е изпратил до ТЕЛК искане за мнение по чл. 333, ал. 2 КТ за
7
уволнението му -л. 213. На 03.12.2020 г. ТЕЛК е изпратила експертното си
решение от 05.11.2020 г., с което е дала мнение, че заболяването на ищеца
попада сред посочените в Наредба № 5/20.02.1987 г., но с оглед степента му
на изразеност, същият е в състояние да се адаптира при промяна на условията
на труд, в рамките на професията си, без посочените неподходящи такива в
това ЕР. За периода от 16.11.2020 г. до 07.12.2020 г. ищецът е бил в отпуск
поради временна неработоспособност. На 09.12.2020 г. директорът на
ответното училище е изпратил искане до ДИТ за разрешение за уволнение,
поради съкращаване на щата и направения подбор, към което е приложил
посоченото ЕР на ТЕЛК. На 17.12.2020 г. ДИТ Стара Загора е дала исканото
предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ за уволнението му на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. На 18.12.2020 г. директорът на ответното
училище е поискал и становище за уволнението му от СО на СБУ към КНСБ
при ответното училище, което е дало съгласие за прекратяване на трудовото
му правоотношение. На 23.01.2021 г. директорът на ответното училище е
връчил на ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение на длъжността „старши учител по технологии и
предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“, поради
съкращаване на щата. На 05.02.2021 г. му е връчил и заповед за прекратяване
на същото основание на трудовото му правоотношение, с връчването на която
то е прекратено.
На 25.01.2021 г., преди да връчи заповедта за уволнението на ищеца,
директорът на ответното училище е издал заповед, с която е утвърдил,
считано от 01.01.2021 г., ново поименно и длъжностно щатни разписания,
според които за длъжността „старши учител по технологии и
предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“ е
предвидена една щатна бройка, а в поименно разписание за заемащи същата
длъжност отново са посочени ищецът и Й.М..
При тези установени по делото обстоятелства, съдът е намерил, че
уволнението на ищеца е незаконно, защото ответникът не е доказал пълно и
главно законосъобразността на извършения преди същото задължителен
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Приел е за неоснователни доводите на
пълномощника на ответника, че съдът не следва да се произнася по
законосъобразността на този подбор, защото ищецът не е въвел такъв довод в
исковата си молба. Изложил е съображения, че ВКС приема в задължителната
си практика обратното, че когато подборът е задължителен, какъвто е случая,
защото е съкратена една от двете щатни бройки за една и съща длъжност в
ответното училище, прекратяването на трудовия договор на това основание
по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ задължително се предшества от подбор, който
става част от правото за уволнение и поради това подлежи на цялостен
съдебен контрол при иск за отмяна на същото уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, какъвто е и предявеният по делото от ищеца. Поради това и в случая,
след като ищецът е предявил иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
8
уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ за незаконно и неговата
отмяна, а част от последното е и задължителния предварителен подбор при
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът е длъжен да извърши цялостен съдебен
контрол на законността на това уволнение, включително и на извършения
задължителен подбор, защото е част от него.
При извършване на съдебен контрол по същество на направения подбор
по реда на чл. 329, ал.1 КТ, районният съд е приел, че същият е формален и
незаконосъобразен. За да стигне до този извод, районният съд е приел, че към
момента, към който двамата преподаватели - ищеца и Й.М. са оценявани при
подбора – 2017- 2018г., М. не е заемала длъжността „старши учител
технологии и предприемачество“ , а е била на длъжност „старши учител в
ЦДО“. Счел е, че обстоятелството, че въпреки възстановяването на работа на
ищеца от съда на длъжност „старши учител по технологии и
предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“ и
заемането и на 29.09.2020 г., от тази дата до съкращаването на 06.10.2010 г. на
една от щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност и издаването на
заповедта за определяне на комисия за подбор, ответният работодател въобще
не му е възложил никакви часове преподавателска работа. Вместо това е
наредил устно ищецът да присъства в сградата на училището, в кабинета на
счетоводителя. След това също не му е предоставил до уволнението му
никакви часове преподавателска заетост на същата длъжност „старши учител
по технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното
образование“, на която е бил възстановен от съда. Вместо това със заповеди
му е нареждал да замества до уволнението му отсъстващи учители и да дава
дежурства в училището. Също така не го е включил въобще до уволнението
му и в посочения списък-образец № 1, като заемащ тази длъжност „старши
учител по технологии и предприемачество в прогимназиален етап на
основното образование“. Допуснал е ограничаването на достъпа на ищеца до
посочените системи за дистанционно обучение на учениците за известни
периоди. В същото време същият работодател е запазил пълната норма на
преподавателска работа на другата заемащата тази длъжност в ответното
училище учителка Й.М. от 700 часа годишно, плюс 10 часа лекторски, като
само тази учителка е била и включена в посочения списък-образец № 1 на
това училище, като единствена заемаща тази длъжност учителка в същото
училище. А тези установени факти, според съда обуславят извод, че
ответният работодател фактически е изключил предварително от подбора за
същата длъжност ищеца. Изложил е конкретни съображения за
съответствието на конкретните приети от комисията по подбора критерии и
поставените от нея оценки, като е приел, че е налице необоснованост на
същите, предвид събраните по делото доказателства.
В заключение районният съд е приел, че работодателят, чиято е
доказателствената тежест, не е доказал по делото пълно и главно реалното и
законносъобразно извършване на задължителния преди уволнението на
ищеца, поради съкращаване щата, подбор, по законоустановените от чл. 329,
9
ал. 1 КТ критерии, поради което уволнението на ищеца е незаконно само на
това основание. Приел, че и обусловеният от главния иск, иск за
възстановяването на предишната му работа в ответното училище, също се
явява основателен и го е уважил.
Въззивната инстанция намира за установено по делото, че страните в
периода от 06.09.1995 г. до 14.09.2018 г. са били в трудово правоотношение,
по силата на което от 01.09.2017 г. ищецът е заемал при ответника
длъжността „старши учител технологии и предприемачество в
прогимназиален етап на основното образование“. С влязлото в сила на
04.09.2020 г. решение по приложеното гр.д. № 1123/2019 г. на СтРС,
уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено, а той е
възстановен на предишната му работа в ответното училище на длъжността
„старши учител по технологии и предприемачество в прогимназиален етап на
основното образование". На 23.09.2020 г., П.К. се е явил в училището и е
подал заявление за заемане на длъжността, на която е възстановен. На
29.09.2020 г. е подписано допълнително споразумение към трудовия договор
между ищеца и ответника, с което ищецът е възстановен на работа, считано
от 29.09.2020 г. На 29.09.2020 г, директорът на ответното училище е издал
заповед № 29, с която е утвърдил поименно и длъжностно разписание на
длъжностите и работните заплати в училището. Предвидени са две щатни
бройки за длъжността „старши учител по технологии и предприемачество“. С
утвърденото поименно щатно разписание, името на ищеца е включено под №
53, като заемащ длъжност, на която е възстановен, заедно със заемащата я до
този момент в училището учителка Й.Т.М., включена под № 30 в поименното
разписание. От представените по делото констативни протоколи на РУО
Стара Загора се установява, че за периода от 29.09.2020 г. до 05.02.2021 г.
директорът на училището не е определил часове преподавателска заетост на
ищеца на заеманата от него длъжност. Часове за преподавателска заетост по
същата длъжност - 700 часа годишно и 10 часа лекторски, работодателят е
предоставил за този период на Й.Т.М., заемаща същата длъжност в
училището. Безспорно е установено също, че при същата минимална норма на
преподавателска заетост на процесната длъжност, на която ищецът е бил
единствен титуляр за периода от 01.07.2017 г. до предходното му уволнение,
със заповед № 1840/13.09.2018 г., считано от 14.09.2018 г., на 18.06.2018г. е
била назначена Й.Т.М., която в предходния период от 01.07.2017 г. до
18.06.2018 г. е заемала друга длъжност в ответното училище - „старши учител
в ЦДО в прогимназиален етап на основното образование“
На следващо място, ищецът не е бил включен за периода след
възстановяването си на работа от 29.09.2020г. до настоящото му уволнение -
на 05.02.2021г. в Списък - образец № 1 на ответното училище, което е се
установява отново от протоколите на РУО Стара Загора и показанията на
свидетелката Ч.. В Списък - образец № 1 на ответното училище е била
включена за учебната 2020/2021 г. само Й.М., при пълна норма на
10
преподавателска заетост от 700 часа и 10 лекторски. От протокола на РУО е
видно също, че по устно нареждане на директора, за периода от 29.09.2020г.
до 05.10.2020г. ищецът е присъствал в сградата на ответното училище, в
кабинета на счетоводителя. Въпреки подаденото от ищеца заявление от
02.10.2020 г., да му се възложат часове на заеманата от него длъжност,
директорът на ответното училище е разпоредил, ищецът да замества, считано
от 06.10.2020 г., учителя по информационни технологии. Видно от
представените заповеди на ответника, посочени в протоколите на РУО,
директорът на ответното училище е възлагал на ищеца да замества
отсъстващи учители и да дава дежурства в ответното училище за целия
период от 06.10.2020 г. до уволнението му на 05.02.2021 г. През време на този
период, по устно нареждане на заместник-директора на училището -
свидетелката М.А., свидетелят И. - системен администратор е изтрил
регистрациите на ищеца в системите му за дистанционно обучение G Suite for
Education /cera с наименование G Workspase for Education/ и Школо. Поради
това ищецът не е имал достъп до първата платформа за 16 дни, а до втората -
за 28 дни. Това е и причина, изпратените му от свидетелката А. електронни
писма от 19.01.2021 г. и от 20.01.2021 г., за разпореденото със заповед на
директора на ответното училище дежурство, да не бъдат получени от ищеца.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля И.,
заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза и
показанията на св. А.. Въпреки тези обстоятелства, са съставени констативни
протоколи от работодателя, че ищецът не е изпълнил тези заповеди на
директора на ответното училище за дежурство -л. 115-123 от делото на
районния съд.
Безспорно се установи, че на 06.10.2020 г., няколко работни дни след
явяването му на работа на 29.09.2020 г. в ответното училище, директорът на
училището е издал заповед № 114, с която е утвърдил промяна на
длъжностното щатно разписание, считано от 06.10.2020 г., като е съкратил 1
щатна бройка за длъжността „старши учител по технологии и
предприемачество,, -л. 184 от делото на районния съд. В утвърденото с тази
заповед ново длъжностно разписание е вписана само една бройка за тази
длъжност, а в утвърденото поименно щатно разписание, като заемащи
длъжността, са записани под номера 30 и 53, Й.М. и ищецът.
На същата дата 06.10.2020 г. директорът на ответното училище е издал
и заповед № 118, с която е определил комисия за извършване на подбор в
състав – директора М.Ж., С. Ч. - ЗДУД и Н. Р. - старши учител в
прогимназиален етап на основното образование. От представения по делото
протокол за подбор от 13.10.2020 г. се установява, че комисията е провела на
тази дата заседание, на което е изготвила и приела методика за оценяване по
посочените в заповедта критерии за извършване на подбор. Разгледала е
досиетата на учителите по технологии и предприемачество, приложила е и е
оценила обективно приетата методика към тях - л. 198-203 от делото на РС. В
резултат на направеното оценяване на приетата методика, ищецът е получил
11
41 точки, а Й.М. - 49 точки. Комисията е предложила да бъде прекратен,
съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовия договор с ищеца, защото има по-
малък брой точки. Този протокол е подписан от двама членове на тази
комисия - свидетелите Ч. и Р.. Свидетелите Ч. и Р. в показанията си сочат, че
директорът на училището също е присъствал, участвал и гласувал на
заседанието на комисия по подбора. От показанията на същите свидетелки се
установява, че членовете на комисията са преценявали работата на
участващите в подбора учители по работата им на длъжността „ старши
учител по технологии и предприемачество “ през учебната 2017-2018 г.
(св. Ч. и Р.). През тази учебна 2017-2018 година Й.М. не е заемала длъжност
„старши учител по технологии и предприемачество". Тази учебна година,
започнала според чл. 101, ал. 3 ЗПУО на 15.09.2017 г. и приключила на
15.06.2018 г., само ищецът, считано от 01.07.2017 г. до края на вторият й
учебен срок на 15.06.2018 г., е заемал длъжността „старши учител по
технологии и предприемачество“ в ответното училище. Това се установява от
данните в личното му трудово досие. За същият оценяван от комисията по
подбора период от 01.07.2017 г. до 18.06.2018 г., Й.М. е заемала в ответното
училище длъжността „старши учител в ЦДО в прогимназиален етап на
основното образование“, на която е била назначена с допълнително
споразумение от 21.06.2017 г. (л. 383 и 385 от делото на РС).
На 20.10.2020 г. директорът на ответното училище е връчил на ищеца
писмо, с което в 2-дневен срок е поискал да представи декларация по чл. 333
КТ. На 22.10.2020 г., ищецът е представил декларация, в която е декларирал,
че страда от захарна болест, приложил е епикризи и рецептурна книжка. На
26.10.2020 г. директорът на ответното училище е изпратил до ТЕЛК искане за
мнение по чл. 333, ал. 2 КТ за уволнението му. На 03.12.2020 г. ТЕЛК е
изпратила експертно решение от 05.11.2020 г., с което е дала мнение, че
заболяването на ищеца попада сред посочените в Наредба № 5/20.02.1987 г.,
но с оглед степента му на изразеност, същият е в състояние да се адаптира
при промяна на условията на труд, в рамките на професията си, без
посочените неподходящи такива в това ЕР. За периода от 16.11.2020 г. до
07.12.2020 г. ищецът е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност.
На 09.12.2020 г. директорът на ответното училище е изпратил искане до ДИТ
за разрешение за уволнението му, поради съкращаване на щата. На 17.12.2020
г. ДИТ Стара Загора е дала предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3
КТ за уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. На 18.12.2020 г.
директорът е поискал становище за уволнението му от СО на СБУ към КНСБ
при ответното училище, което е дало съгласие за прекратяване на трудовото
му правоотношение.
На 23.01.2021 г. директорът на ответното училище връчил на ищеца
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на
длъжността „старши учител по технологии и предприемачество в
прогимназиален етап на основното образование“, поради съкращаване на
щата, а на 05.02.2021 г. му е връчил и обжалваната заповед за прекратяване на
12
същото основание на трудовото му правоотношение. С връчването на
заповедта, на същата дата ТПО с ищеца е прекратено на същото основание.
На 25.01.2021 г., преди да връчи заповедта за уволнението на ищеца,
директорът на ответното училище е издал заповед № 613 от 25.01.2021 г., с
която е утвърдил, считано от 01.01.2021 г., ново поименно и длъжностно
щатни разписания, според които, за длъжността „старши учител по
технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното
образование“ е предвидена една щатна бройка, а в поименно разписание за
заемащи същата длъжност отново са посочени ищецът и Й.М..
При тези установени по делото обстоятелства, въззивната инстанция
намира за основателно оплакването във въззивната жалба, че доколкото
ищецът в исковата си молба не е навел доводи за незаконност на уволнението
поради незаконосъобразност на подбора, районният съд не е следвало да
обсъжда по същество законосъобразността на извършения подбор. Съдът
няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда
правото на уволнение или надлежното му упражняване.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция, съдът е
допълнил доклада на първоинстанционния съд, относно правната
квалификация на предявените с исковата молба основания за незаконното на
уволнението, като е посочил, че то е по чл. 8, ал.2 от КТ – недобросъвестно
осъществяване на правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на посоченото в обжалваната заповед основание.
Разпределил е и доказателствената тежест между страните, като е указал на
ищеца, че той носи доказателствената тежест да обори прeзумпцията на чл. 8,
ал. 2 КТ.
Субективните права, към които принадлежи правото на подбор се
предоставят от правния ред с определено предназначение - техните носители
да задоволяват своите интереси, но не произволно, а в определените от закона
граници. При определянето на границите за упражняване на субективните
права, законодателят изхожда от обществения интерес. При упражняване на
субективните права, съобразно нормативно предписания начин - с оглед на
установения от закона режим, гражданскоправният субект осъществява
правомерно поведение, а в противен случай поведението му е неправомерно.
Работодателят може да упражни правото на подбор, не за да останат на работа
тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, а за да бъдат
достигнати други резултати, например да бъдат уволнени работници и
служители, членуващи в нежелан от работодателя синдикат, обществена
организация и др. В този случай правото на подбор се упражнява и за
реализиране на цели, различни от законоустановените /подбора да бъде в
интерес на производството и службата/. Злоупотребата с права е особен
случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и
последици. Това е проява на правен субект - физическо или юридическо лице,
реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона,
13
при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на
конкретен резултат - вреда.
Презумпцията по чл. 8, ал.2 КТ ще е оборена, когато по делото се
установи, че чрез предоставените му от закона средства, работодателят е
целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител.
При съкращаване на една от двете щатни бройки, за една и съща
длъжност в ответното училище, прекратяването на трудовия договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ задължително се предшества от подбор.
Доколкото ищецът не е навел съображения за незаконосъобразност на
извършения подбор, същият не следва да се разглежда по същество. Следва да
се разгледа възражението на ищеца за наличие на злоупотреба с право при
прекратяването на трудовото му правоотношение, поради съкращаване на
щата, чрез извършен от ответника подбор.
Въззивната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства
по категоричен начин се установи оборването на призумпцията на чл. 8, ал.2
КТ, за добросъвестно упражняване на субективното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на ищеца. Съображенията за това са
следните:
Видно от протокола за подбор, в него са оценявани двамата учители
заемащи към момента на извършването му длъжността „старши учител по
технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното
образование“ в ответното училище - ищецът и Й.М.. От показанията на
участващите в подбора свидетели Ч. и Р. се установява, че при него е
оценявана работата на тези учители само през учебната 2017/2018 г. През
тази учебна година обаче само ищецът е заемал длъжност „старши учител по
технологии и предприемачество в прогимназиален етап на основното
образование“ в ответното училище. За посочения от участниците в подбора
период от 01.07.2017 г. до 18.06.2018 г., другият оценяван учител Й.М., не е
заемал тази длъжност. Учителката М. е заемала друга длъжност в ответното
училище - „старши учител в ЦДО в прогимназиален етап на основното
образование“, на която е била назначен с допълнително споразумение от
21.06.2017 г. (л. 383 и 385 от делото на РС ). Това установено по делото
обстоятелство показва желанието и целта на работодателя да упражни
правото си на прекратяване на ТПО единствено с ищеца, чрез формалното
извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. При оценяването на двамата
учители при подбора, въпреки вписването в протокола за извършването му,
че са проверени личните трудови досиета на двамата учители и показанията
на св. Ч. и Р. в тази насока, по категоричен начин се установи, че такава
проверка не е била извършвана, защото в противен случай членовете на
комисията по подбора биха установили обстоятелството, че към момента на
учебната 2017- 2018г., към който е извършван подбор, учителят Й.М. не е
заемала длъжността, която се съкращава.
Следващо обстоятелство, което обуславя умисъл на работодателя да
прекрати трудовия договор конкретно и единствено на ищеца, както и
14
формалността на извършения подбор е, че след възстановяването на работа на
ищеца от съда на длъжността „старши учител по технологии и
предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“ и
заемането й от 29.09.2020 г., до съкращаването на 06.10.2010 г. на една от
щатните бройки за тази длъжност и издаването на заповедта за определяне на
комисия за подбор, работодателят не е възложил на ищеца никакви часове
преподавателска работа. Вместо това му е наредил устно да присъства в
сградата на училището, в кабинета на счетоводителя. След това не му е
предоставил до уволнението му никакви часове преподавателска заетост на
длъжност „старши учител по технологии и предприемачество в
прогимназиален етап на основното образование“, на която е бил възстановен
от съда. Вместо това със заповеди му е нареждал да замества до уволнението
му отсъстващи учители и да дава дежурства в училището. Също така
работодателят не е включил П.К. въобще до уволнението му в Списък-
образец № 1, като заемащ тази длъжност „старши учител по технологии и
предприемачество в прогимназиален етап на основното образование“. На
следващо място в този период от 29.09.2020г. до 05.02.2021г. ответникът е
наредил ограничаване достъпа на ищеца до системите за дистанционно
обучение на учениците за посочените от заключението на съдебно –
техническата експертиза периоди. Това обстоятелство е довело до липса на
информация на ищеца за полагане на дежурство през този период и до
налагането му на наказание „забележка“ за същото нарушение, за което той
не е бил уведомен. От друга страна, ответникът -работодател е запазил
пълната норма на преподавателска работа на другата заемащата същата
длъжност в ответното училище учителка Й.М. от 700 часа годишно, плюс 10
часа лекторски и само тя е била включена в Списък-образец № 1 на
училището, като единствена заемаща тази длъжност учителка в същото
училище. Тези установени по несъмнен начин по делото факти обуславят
извод, че ответният работодател фактически е изключил предварително от
подбора за същата длъжност ищеца, което не би могло да се прецени като
добросъвестно прилагане от него на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, при
извършения подбор между ищеца и другата заемаща същата длъжност
учителка.
На следващо място, комисията, назначена от ответния работодател за
извършване подбор между заемащите длъжността „старши учител по
технологии и предприемачество в прогимназиалния етап на основното
образование“, е оценила двамата учители по приетата методика и критерии,
без да е било възможно обективно оценяване, поради обстоятелството, че
учителката Й.М. към годината, взета предвид при подбора не е заемала
същата длъжност в училището.
Незаконосъобразен е всеки подбор, при който е налице противоречие в
прилагане на подбора към основания за уволнение извън изброените в чл.
329, ал. 1 КТ, като например невключването на всички необходими
участници, неприлагането на законовите критерии, обективното
15
несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя, с оглед на възложената работа. Незаконосъобразен
е и този подбор, при който не може да се провери пълно и главно оценката по
критерия „по-добре работи“, при която оценка се установява основателно
съмнение, че е нагласена, така че именно ищецът да бъде посочен за
съкращаване при извършения подбор т.е. налице е превратно упражняване на
правилото за подбор. Ако работодателят е осъществил фактическия състав на
злоупотребата с права, пострадалият работник или служител може да търси
друга защита за реализиране на последиците, с които закона свързва
злоупотребата с права. Когато обаче при съдебен контрол се установи такава
злоупотреба с права при проведена процедура по чл. 329 от КТ, то
законността на подбора несъмнено е нарушена. В случая, съдът приема, че
работодателят е извършил уволнение, при злоупотреба с предоставените му
субективни материални права по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, във вр. с чл. 329 от
КТ, поради което на това основание, заповедта за прекратяване на трудовия
договор е незаконосъобразна.
Изложеното налага извода, че ответният работодател е упражнил
недобросъвестно потестативното си право да прекрати трудовия договор на
ищеца, поради което предявеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на това му уволнение за незаконно и неговата отмяна е
основателен и правилно е уважен от районния съд, макар и по различни
съображения.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е конститутивен и с него незаконно
уволненият работник упражнява потестативното си право да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението му работа. Този иск е акцесорен по
отношение иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което и предявеният от него
обусловен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на предишната
му работа в ответното училище, също се явява основателен и правилно е
уважен от районния съд
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата разноските по делото за въззивното производство, за
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 651 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260624/08.07.2021 г. по гр.д.№ 883/2021
г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
16
ОСЪЖДА В.о.у. "П.Р.С.", с Булстат ***, с адрес гр. С.З., *** да заплати
на П.Ж.К., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ***,сумата от 651 / шестстотин
петдесет и един / лв., представляващи направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17